Театрално изкуство – Никола Тодев (посмъртно), за ролята на Константин от постановката „Чудо“ на Иван Радоев.
Никола Тодев (1928 г. – 1991 г.). Роден в Девин. Завършва земеделското училище в Садово. Кариерата му стартира през 1952 г. на сцената на Смолянския театър. Играе в Пазарджишкия театър, Асеновградския театър (1955 г. – 1956 г.), Димитровградския драматичен театър (1956 г. – 1963 г.), Хасковския драматичен театър (1963 г. – 1968 г.) и Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив (1975 г. – 1991 г.). От 1974 г. е член на Съюза на българските филмови дейци. През 1987 г. е удостоен със званието „заслужил артист”. Роли: Гаврила от „Без зестра“ на Островски, Богдан от „Вяра“ на Т. Генов, Леонс от „Волпоне“ на Б. Джонсън, Данко от „Вражалец“ на Ст. Л. Костов, Войнов от „Прокурорът“ на Джагаров, Карсън от „За мишките и хората“ на Стайнбек, Жорж Данден от „Жорж Данден“ от Молиер, Тихол от „Майстори“ на Р. Стоянов, Поп Харитон от „Събота вечер“ на Стефан Цанев, Победоносников от „Баня“ на Маяковски, Поп Ставри от „Чичовци“ на Вазов, Глостър от „Крал Лир“ на Шекспир, Араламби от „Суматоха“ на Радичков и др. Играл е във филмите „Краят на песента“ (1971 г.), „Момчето си отива“ (1972 г.), „Мъже без работа“ (1973 г.), „Като песен“ (1973 г.), „Нона“ (1973 г.), „Преброяване на дивите зайци“ (1973 г.), „Зарево над Драва“ (1974 г.), “Спомен за близначката“ (1976 г.), „Мъжки времена“ (1977 г.) и др. Носител на орден „Кирил и Методий“.
Музикално-изпълнителско изкуство – Пловдивската филхармония за новаторство и висок професионализъм.
Пловдивският симфоничен оркестър е първият извънстоличен държавен оркестър. Създаден е през 1945 г., а корените му са от 100-годишната оркестрова традиция в Пловдив. Днес съставът е комплектован от над 100 висококвалифицирани инструменталисти, които имат богат репертоар от класическа и съвременна симфонична и оперна музика. Оттук започват кариерата си концертмайсторите на престижните оркестри на Радио Хилверсон (Мичо Димитров), на Щатскапеле – Дрезден (Ганчо Ганев), Метрополитен опера (Елмира Дърварова). Като оркестрант от Пловдивска филхармония започва професионалния си път световноизвестното сопрано Красимира Стоянова. Главните диригенти на оркестъра включват имената на Влади Симеонов, Руслан Райчев, Месру Мехмедов, Добрин Петков, Димитър Манолов, Владимир Гяуров, Борислав Иванов, Найден Тодоров, Георги Димитров. Оркестърът е свирил под диригентството на Емил Чакъров, Румен Байраков и изтъкнатите български композитори Иван Спасов, Александър Владигеров, Васил Казанджиев. В дългия списък на солистите, осъществили паметни концерти с оркестъра са световноизвестни музиканти като Дмитрий Шостакович, Святослав Рихтер, Мстислав Ростропович, Даниил Шафран, Руджиеро Ричи, Хенри Шеринг, Игор Ойстрах, Леонид Коган, Валерий Климов, Сикейра Коста, Сиприен Кацарис, Юри Буков, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Александрина Милчева, Райна Кабаиванска, Веселина Кацарова, Красимира Стоянова, Минчо Минчев, Георги Бадев, Антон Диков, Николай Евров, Божидар Ноев, Людмил Ангелов, Eмма Тахмизян и много други. Оркестърът е свирил в прочути европейски зали – театър „Шатле” в Париж, „Тонхале” в Бон, Голямата зала на Консерваторията в Москва, Залата на филхармонията в Санкт Петербург, „Брукнерхаус” в Линц, Аудиториумите в Барселона, Мадрид, Сарагоса и др. Осъществени са концертни турнета в почти всички европейски страни и изяви в престижни музикални форуми у нас и в чужбина: Германия, Швейцария, Чехия, Полша, Италия, Русия, Австрия, Франция, Гърция, Испания. Има реализирани записи за БНР и БНТ, както и записи на грамофонни плочи и СD. Носител е на редица награди, сред които „Кристална лира” на СМТДБ (2007 г., 2011 г.).
Музикално-сценично изкуство – колектив на Пловдивската опера, реализирал спектакъла „Дон Жуан“.
Пловдивската опера е създадена през ноември 1953 г., когато се състои първият спектакъл на операта „Продадена невеста” от Б. Сметана. През годините репертоарът на операта включва творби от Чимароза, Перголези, Моцарт, Росини, Белини, Доницети, Верди, Пучини, Маскани, Леонкавало, Сен-Санс, Масне, Чайковски, Мусоргски, Бородин, Рахманинов, Стравински, Карл Орф, Яначек, Равел, Бритън, Меноти, Бърнстейн, Гершуин, Прокофиев. Специално място в активната дейност на трупата заемат представленията на открито. Началото датира от 1965 г. с незабравими спектакли на красивия пловдивски хълм Бунарджика. Приблизително 20 години по-късно, с разкопките на Античния театър в Пловдив, на операта е предоставена уникална сцена със завладяващ чар. Пловдивската опера винаги е била в състояние да създаде добра артистична атмосфера за гостуващите изпълнители. Сред тях са диригентите Артуро Базиле, Дмитрий Гоя, Валентин Кожин, Мун-Вун Чунг, Петер Тиборис и др.; режисьорите Габриел Коре, Саймън Щейн, Станислав Гудасински, Джан Карло дел Монако, Йекта Кара, Дарио Фо, Бисер Шинев и др.; солистите Питър Глос, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Юрий Мазурок, Луис Лима, Маргарита Радулеску, Мауро Аугостини, Джан Франко Чекиле, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Александрина Милчева, Стефка Евстатиева, Калуди Калудов, Стефка Минева, Орлин Анастасов, Емил Иванов, Цветелина Василева, Бойко Цветанов, Владимир Стоянов и др. Творческите постижения на трупата на Пловдивската опера са получили международно признание на някои от най-престижните сцени: „Дойче опер” и залата на Берлинската филхармония в Берлин, Кралската опера и зала „Тиволи” в Копенхаген, „Малий театър” в Санкт Петербург, Двореца на изящните изкуства в Брюксел, Аудиториумите в Мадрид, Барселона и Палма де Майорка. Пловдивската опера е гостувала в Германия, Дания, Русия, Франция, Швеция, Норвегия, Малта, Белгия, Испания, Италия, Холандия, Португалия, Южна Корея, Гърция, САЩ. През 1999 г. Пловдивската опера и Пловдивската филхармония са обединени в Оперно-филхармонично дружество – Пловдив. От лятото на 2010 г. ОФД – Пловдив е преобразувано в Държавна опера – Пловдив – държавен културен институт, с дейност създаване и разпространение на симфонични и камерни концерти и спектакли в областта на оперното, симфоничното и балетното изкуство.
„Дон Жуан“ – Моцарт. Режисьор – Николай Николов. Сценография – Иван Попов. Костюми – Мариана Попова. Диригент – постановка – Борислав Иванов. Диригент на хора – Атанас Димитров. Хореография – Русалия Кирова. Участват: Пламен Хиджов, Светла Николова, Орлин Горанов, София Иванова, Тиха Генова, Александър Крунев, Парашкев Андреев, Евстати Димитров.
Композиторско майсторство – проф. Иван Спасов за творбата „Концерт за оркестър“.
Иван Спасов (1934 г. – 1996 г.). Професор, композитор, диригент, педагог. Роден в София. Завършва ДМА в София, специалност „Хорово дирижиране“ (1957 г.). Специализира „Композиция“ и „Дирижиране“ във Варшавската консерватория (1960 г. –1962 г.). От 1962 г. е симфоничен диригент. Основава Пловдивски камерен оркестър и музикално общество „Пловдивска музикална младеж“. Главен художествен ръководител на новосформирания Симфоничен оркестър в Пазарджик (1970 г. – 1991 г.). Създател на фестивала „Зимни музикални вечери“. От 1989 г. до смъртта си е професор и ректор на АМТИИ – Пловдив. Изнася лекции в САЩ. Дирижира концерт на Симфоничния оркестър на Гардън Гроув, Лос Анджелис (1989 г.). Автор е на над 240 творби – 1 моноопера, 1 опера – незавършена, 4 симфонии, 4 концерта, кантатно-ораторни творби, оркестрова, инструментална, вокална музика, хорови и солови песни, музика към над 50 театрални постановки, 3 филма и др. Произведенията му са изпълнявани в много европейски страни, САЩ, Япония и Австралия. Изнася концерти със своя музика в Ню Йорк, Варшава и Москва. Автор на 3 книги и критични статии. Член на Международната академия на изкуствата в Париж (1994 г.). Почетен гражданин на Пловдив (1997 г.).
Изобразително изкуство – Атанас Хранов, художник за участие в галерия „Хемус“, в приложна изложба и годишната изложба на пловдивските художници.
Атанас Хранов е роден през 1961 г. в Пловдив. Завършва Средното училище по изкуства в Котел (1980 г.) и Национална художествена академия, специалност „Резба” при професор Антон Дончев (1987 г.). Работи в областта на пластичните изкуства и живописта, смесвайки органично жанровете. Характерни за автора материали са дърво, ръчна хартия, платно, бронз, сребро и полимерна мазилка върху метална конструкция. Автор е на над 40 самостоятелни изложби, участва в множество общи инициативи и кураторски проекти. Осъществява съвместни проекти с поетите Веселин Сариев и Александър Секулов. Самостоятелни изложби: 1992 г., 1994 г., 1996 г., 1997 г., 1999 г. – галерия „Ата Рай“, София; 1993 г., 1994 г. – галерия „Старинна“, Пловдив; 1993 г. – галерия на Френски културен институт, София; 1993 г.,1995 г., 2001 г. – „Галерия 88“, Люксембург; 1995 г. – галерия „Досев“, София; 1996 г., 1999 г., 2001 г., 2002 г., 2003 г., 2004 г. – галерия „Дяков”, Пловдив; 1996 г., 1997 г., 1999 г., 2000 г. – галерия „Лукас“, Пловдив; 1997 г. – галерия „Мелина Меркурий“, Хидра, Гърция; 2000 г. – галерия „Артин“, Варна; 2001 г. – галерия „Арт 36“, София; 2002 г., 2006 г., 2007 г. – галерия „Юка“, Варна; 2003 г., 2005 г. – галерия „Пролет“, Бургас; 2003 г., 2004 г. – галерия „Натюреле“, Мюнхен; 2004 г. – галерия „Шлос фон Хоненщайн“, Германия; 2005 г. – галерия „Залцбург“, Мюнхен банк; 2005 г., 2006 г., 2007 г. – галерия „Жорж Папазов“, Пловдив; 2005 г. – Градска художествена галерия, Пловдив; всяка година от 2006 г. до 2018 г. включително – галерия „Ракурси“, София. Избрани колективни изложби: 1992 г. – галерия 100, Малта; 1994 г. – галерия „Бургвегел“, Германия; 1994 г. – галерия „Де Лелие“, Антверпен, Белгия; 1994 г. – Артекспо, Будапеща, Унгария; 1995 г. – „О, богове”, галерия „Арт 36“, София; 1996 г. – „Човекът и документа”, „Баня Старинна“, куратор Галина Лардева; 1997 г. – Българско изкуство в Кувейт; 1997 г. – „Campo&Campo“, Антверпен, Белгия; 1999 г. – „Коркум мюзеум“, Горинхем, Холандия; 2006 г. – „10/5/3“, Национален изложбен център, София, куратор Румен Серафимов; 2002 г. – галерия „Виницки”, Мюнхен, Германия; 2003 г., 2004 г. – галерия „К”, Мюнхен, Германия; 2004 г. – „Дон Кихот”, галерия „Жорж Папазов“, Пловдив; 2004 г. – галерия „Шляпански и Шляпански”, Мюнхен, Германия; 2007 г. – Замъкът „Хоеншау“, Германия; 2007 г. – Дъблин, Ирландия; 2008 г. – Европейски Парламент, Брюксел – проект „Кирилица“; 2009 г. – Дни на България в Русия, изложбен център „Манеж“, Москва. Награди: 2004 г. – награда галерия „Дяков”; 2007 г. – награда „Аметистова роза“ за високо авторско постижение на художник; 2016 г. – награда живопис на биеналето „Приятели на морето“ Бургас.
Поезия – Васил Урумов (посмъртно) за книгата „Не ми завиждайте“.
Васил Урумов (1930 г. – 1979 г.). Роден в Пловдив. Български поет, журналист, художествен и театрален критик. Работи като драматург в Кукления театър – Пловдив и като редактор в Радио Пловдив. Първата му стихосбирка „Лирична хроника” излиза през 1958 г.; три години по-късно е издадена и втората му книга „Триптих”. В края на 60-те и началото на 70-те години негови публикации се появяват единствено в периодичните издания; тогава пише „най-пловдивските” си стихотворения – „Пловдив”, „Пловдивска къща”, „Амфитеатър”, „Реставратори” и др. Жертва на безотговорни служебни ексцесии, през последните години от живота си е безработен – през този период се изявява предимно като художествен и театрален рецензент в местния печат. Едва след смъртта му излизат изследването „Професия: аниматор” (1981 г.); документалната повест „Победени като семената” (1985 г., в съавторство), както и стихосбирката „Не ми завиждайте” (1990 г., избрани поетични творби). В нея е публикуван и предсмъртният му цикъл „Светът от ъгъла на болничната стая“. Улицата в кв. „Кършияка“, където е живял, носи неговото име.
Проза – Стоян Сукарев, за романа „Червеният амарант“.
Стоян Сукарев. (1953-2015). Роден в Брезово. Завършва СПТУ по фина механика в гр. Пловдив. През 1973 г. учи българска филология в първия випуск на специалността в новооткрития ПУ „П. Хилендарски“. Като студент пише и публикува първите си разкази във вестник „Студентска трибуна“. Дипломира се през 1977 г., защитавайки с отличие дипломна работа за творчеството на Гео Милев. През 1979 г. е удостоен с първа награда от национален литературен конкурс „Цветан Зангов“ за новелата „Селото“. В продължение на почти 40-годишната си трудова кариера сменя различни професии. Започва в сферата на образованието като учител и по-късно училищен инспектор, след това журналист, служител в общинската администрация, книгоиздател, връзки с обществеността в Международен панаир – Пловдив и др. Първата му самостоятелна книга – сборник с разкази „Мъка по лъв“, е публикувана през 1985 г. от ДИ „Хр. Г. Данов“. През 1990 г. излиза романът му „Червеният амарант“. През 90-те години писателят насочва вниманието си към детската аудитория – съставя и редактира петтомен сборник с български народни приказки, написва и детска книга за Крали Марко, издадени от ИК „Хермес“. През 1992 г. е отпечатана „Книга за Брезово“, краеведческо изследване. Последният му роман „Великана и Савската царица“ остава недовършен. Към творческото му наследство трябва да се прибавят десетки разкази, отпечатвани в различни литературни и информационни издания, както и множество статии, посветени на проблеми на културния живот в Пловдив.
Превод – Надя Фурнаджиева, за превод на романа „Тенекиеният барабан“ от Гюнтер Грас.
Надя Фурнаджиева е родена през 1954 г. в Пловдив. Завършва немска филология в СУ „Климент Охридски“. Учител по немски език в с. Куклен (1977-1980). От 1980 г. до 1990 г. – редактор в ДИ „Хр. Г. Данов“ – Пловдив. От 1992 г. е президент на издателство „Летера“. Издава учебници и детско-юношеска литература. Преводи: „Признавам всичко“ от Роберт Музил, „Тенекиеният барабан“ от Гюнтер Грас , „Камериерката“ от Маркус Ортс и др., редактира и рецензира десетки произведения. Награди: награда от СПБ за превод.
Журналистика и публицистика – Нери Терзиева, за ярка професионална и гражданска позиция, изявена на националния телевизионен екран.
Нери (Нериман) Терзиева е родена през 1952 г. във Велинград. Завършва гимназия в Асеновград. Дипломира се е във Факултета по журналистика на СУ „Климент Охридски“ – специалност „Телевизионна журналистика“. От 1975 г. до 1990 г. Нери Терзиева работи в Пловдивския телевизионен център. Репортер и автор в популярното предаване „За един милиард“. От 1990 г. до 1993 г. е на работа в телевизионните новини на националната телевизия. Основава Ефир 2. Прессекретар на президента на републиката Петър Стоянов (1996 г. – 2002 г.). От 2002 г. Н. Терзиева заема поста „Публични комуникации“ в „Овергаз Инк“, а от 2015 г. ръководи телевизия BiT. Чете лекции по медиазнание и връзки с обществеността в ПУ „П. Хилендарски“, а в СУ „Климент Охридски“ – Новинарство в катедра Европеистика на Философския факултет. Член на настоятелството на „Отворено общество“. Автор на сценария на филма „Откраднати очи“, посветен на „възродителния процес“ в България.
Архитектура – арх. Петър Дикиджиев и арх. Виолета Раева за обект „Детска градина на ул. „М. Горки“ в Стария град – реставрация и адаптация на обект на културата“.
Виолета Раева е родена през 1950 г. в Пловдив. Образование: 1967 г. – 1972 г. – ТУ Дрезден, специалност „Архитектура“. Следдипломни квалификации по опазване на паметници на културата: 08.1996 г. – Специализиран курс за оценка на недвижими паметници на културата в НИПК-София; 16-27.09.1996 г. – Кралска комисия за исторически паметници в гр. Лондон, Великобритания (специализация за документиране на паметници на културата); 10-24.10.1997 г. – Занаятчийска камара в гр. Кобленц, Германия за реставрация и консервация на паметници на културата. Професионален стаж: 1973 г. – 1976 г. – Районна проектантска организация, гр. Пловдив – проектант; 1976 г. – 1984 г. – Международен панаир, гр. Пловдив – проектант; 1985 г. – 2012 г. – проектант, проучвател, инспектор в НИПК (днес НИНКН) – гр. София, месторабота гр. Пловдив; 2012 г. – 2014 г. – ОИ „Старинен Пловдив“. Част от проектираните и реализирани обекти в областта на опазване на недвижимото културно наследство: Реставрация и адаптация за детска градина в АИР „Старинен Пловдив” (в колектив с арх. Петър Дикиджиев); Реставрация и адаптация за Център за обучение на реставрационни кадри на „Данчова къща“, АИР „Старинен Пловдив”; Реставрация и адаптация на Жилищна сграда на ул. „Кирил Нектариев“ № 3, АИР „Старинен Пловдив; Реставрация и консервация на Храм „Св. Георги”, с. Голямо Белово; Реставрация и консервация на Камбанария на църквата в с. Оборище; Арменско начално училище, АИР „Старинен Пловдив”; Жилищна сграда в Дедево (в колектив с арх. И. Енев); Две жилищни сгради във Възрожденски ансамбъл „Метоха”, гр. Асеновград; Битова гостилница – гр. Пазарджик; Реставрация и консервация на Койчово кале на територията на Асарел-Медет ООД, община Панагюрище (в колектив с арх. К. Пехливанова); Застроителен и регулационен план (ПУП) на източна част на Старинна градска част Пловдив (в колектив); Част Недвижимо културно наследство към ОУПО Любимец; Част Недвижимо културно наследство към ОУПО Ветово; Част Недвижимо културно наследство към планови задания за ОУПО Пещера и ОУПО Хисаря; Част Недвижимо културно наследство – ПУП на ЦГЧ гр. Пловдив.
Петър Дикиджиев е роден през 1942 г. в Скопие. От дете живее в Пловдив. Архитект в централата на UNICEF към Организацията на обединените нации, Ню Йорк. Завършва гимназия „Л. Димитрова“ (днес СУ „Патриарх Евтимий“), а преди това учи в „Образцовата“ гимназия в Стария град. Завършва архитектурния факултет във ВИАС. Следдипломна специализация по консервация и реставрация към Центъра на ЮНЕСКО (ICCROM) в Рим през 1975 г. работи в НИПК (дн. НИНКН – Национален институт за недвижимо културно наследство). Известен е с несъгласието си с тенденциите за имитаторство в реставрацията. Против събарянето и на баня „Тракия“. Дикиджиев е бил и старши съветник по архитектура и градоустройство към Министерството на градско развитие и жилища, а до 1992 г. – архитект в Министерството на здравеопазването в Адис Абеба, Етиопия. Архитект на Обединените нации (ЮНЕСКО) към Министерството на образованието в Кралство Бутан в Хималаите – Южна Азия (първият българин в тази херметически запечатана теократична монархия). Първият българин служил като UNV към ООН официално. Участва с представители на НИНКН в реставрацията на седемдесет обекта в Пловдив и окръга, между които са къщите „Ламартин”, „Бирдас”, „Хиндлиян”, „Дановата”, „Хаджи Лампша”, както и в изграждането на мемориала на В. Левски в Карлово. Съставител на „Архитектурни предизвикателства” от Бруно Дзеви (1984). Активно участва в САБ, в конференции, биеналета, публикува статии в сп. „Архитектура”. През 1996 г. е приет в Международния съвет за паметниците и местата (ICOMOS). След 1999 г. живее в Ню Йорк и работи на свободна практика.
Източници: СТОЙКОВ, Христо. Временният изпълком единодушно присъди наградата „Пловдив“. // Г л а с (Пловдив), N 76, 10 май 1991.
Вж и: Г л а с (Пловдив), N 86, 24 май 1991.