1989

Извънредна награда – Милчо Левиев за цялостно творчество.

Милчо Левиев (1937 г., Пловдив – 2019 г., Солун). Завършва Държавната консерватория през 1960 г., където е ученик на Панчо Владигеров. Кариерата си започва като композитор в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 г. до 1966 г.. От 1963 г. до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония. По идея на Радой Ралин създава групата „Джаз Фокус’65”, с която гастролира в страната и чужбина до 1970 г. Едно от най-известните му произведения за този период е аранжиментът на песента на Пол Маккартни „Вчера”. Пише и филмова музика, както и симфонии и камерна музика. През 1970 г. напуска България и заминава за Лос Анджелис. Твори повече от 20 години в САЩ. Преподава в Южнокалифорнийския университет (University of Southern California) и води майсторски клас в Нов български университет. Награди: Почетен гражданин на Пловдив (1995 г.); орден „Стара планина” – „за извънредно големите му заслуги към Република България в областта на музикалното изкуство и по случай 60 години от рождението му” (1997 г.); титлата Почетен доктор на Нов български университет за заслуги към съвременните интерпретации в джаза и за принос към департамент „Музикално-сценични изкуства” на НБУ (1999 г.); орден „Св. св. Кирил и Методий” – огърлие, за особено значимите му заслуги за развитието на културата и изкуството и по повод 70 години от рождението му (2007 г.). Големият джаз изпълнител и композитор е носител на La Medaile d’ l’Academie Internationale des Arts (Медалът на Международната академия на изкуствата) – Париж, Франция и „Доктор Хонорис Кауза” на АМТИИ – Пловдив.

Театрално изкуство – екип на спектакъла „Дон Кихот“ на Кукления театър.

Държавен куклен театър – Пловдив е основан през 1946 г. Театърът е репертоарен, финансиран от Министерство на културата и е активно подпомаган от Община Пловдив. Носител е на орден „Кирил и Методий” – I степен. За 73 творчески сезона към 2020 г. са изиграни над 340 заглавия. Годишно се реализират до 5 нови постановки, които се представят пред не по-малко от 30 000 зрители. Театърът е пътувал в над 40 държави, участвал е в много международни фестивали и е носител на над 80 престижни награди. Шест от спектаклите на театъра са в „Златния фонд” на Българска национална телевизия.

„Дон Кихот“ от Петър Пашов (по мотиви от „Човекът от Ла Манча“). Сценография – Силва Бъчварова и Васил Рокоманов. Музика – Петър Цанков. Участват: Янко Гъделев, Георги Ташев, Жени Пашова, Панайот Добрев и др. Постановката отличена с Голямата награда (бронзова статуетка „Аста“) за най-добър спектакъл (1990 г., Плевен).

Музикално-изпълнителско изкуство – Студентски камерен хор при ВМПИ.

Студентски камерен хор при ВМПИ е създаден през 1979 г. като Пловдивски младежки камерен хор от доц. Никола Липов. Следват множество концерти и участия в престижни фестивали: „Нова българска музика” – София, „Панорама на българското хорово изкуство” – София, Фестивал за църковна музика „Хвалите имя Господне” – София, и др. Хорът е лауреат на две втори награди от Международния конкурс в Шпитал, Австрия – 1985 г.; първа награда от хоровия конкурс „Проф. Г. Димитров” във Варна – 1987 г.; първа и четвърта награда от конкурса в Гориция, Италия – 1987 г.; втора награда от конкурса „Драган Шуплевски” в Скопие – 2002 г.; трета награда в категория „Професионални хорове” на Международния фестивал за православна музика – Хайнувка, Полша – 2005 г.; първа награда на Международния фестивал „Москва – город мира” – 2009 г. Проведени са концертни турнета в почти цяла Европа – Италия, Испания, Франция, Белгия, Германия, Австрия, Швейцария, Гърция, Македония, Полша, Русия. Репертоарът на хора е много разнообразен и включва композиции от IX до XXI век в различни стилове. Осъществени са много първи изпълнения в България, сред които на: Бах – „Великденска оратория”; Хайдн – меса „Св. Никола”; Моцарт – Офертории; Лист – Хорална меса. От 1999 г. хорът приема името на известния български композитор и диригент проф. Иван Спасов. През 2004 г. по повод 25-годишнината си, формацията получава Почетния знак на община Пловдив. 
           

Музикално-сценично изкуство – екип на Пловдивската опера за „Травиата“.

Пловдивската опера е създадена през ноември 1953 г., когато се състои първият спектакъл на операта „Продадена невеста” от Б. Сметана. През годините репертоарът на операта включва творби от Чимароза, Перголези, Моцарт, Росини, Белини, Доницети, Верди, Пучини, Маскани, Леонкавало, Сен-Санс, Масне, Чайковски, Мусоргски, Бородин, Рахманинов, Стравински, Карл Орф, Яначек, Равел, Бритън, Меноти, Бърнстейн, Гершуин, Прокофиев. Специално място в активната дейност на трупата заемат представленията на открито. Началото датира от 1965 г. с незабравими спектакли на красивия пловдивски хълм Бунарджика. Приблизително 20 години по-късно, с разкопките на Античния театър в Пловдив, на операта е предоставена уникална сцена със завладяващ чар. Пловдивската опера винаги е била в състояние да създаде добра артистична атмосфера за гостуващите изпълнители. Сред тях са диригентите Артуро Базиле, Дмитрий Гоя, Валентин Кожин, Мун-Вун Чунг, Петер Тиборис и др.; режисьорите Габриел Коре, Саймън Щейн, Станислав Гудасински, Джан Карло дел Монако, Йекта Кара, Дарио Фо, Бисер Шинев и др.; солистите Питър Глос, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Юрий Мазурок, Луис Лима , Маргарита Радулеску, Мауро Аугостини, Джан Франко Чекиле, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Александрина Милчева, Стефка Евстатиева, Калуди Калудов, Стефка Минева, Орлин Анастасов, Емил Иванов, Цветелина Василева, Бойко Цветанов, Владимир Стоянов и др. Творческите постижения на трупата на Пловдивската опера са получили международно признание на някои от най-престижните сцени: „Дойче опер” и залата на Берлинската филхармония в Берлин, Кралската опера и зала „Тиволи” в Копенхаген, „Малий театър” в Санкт Петербург, Двореца на изящните изкуства в Брюксел, Аудиториумите в Мадрид, Барселона и Палма де Майорка. Пловдивската опера е гостувала в Германия, Дания, Русия, Франция, Швеция, Норвегия, Малта, Белгия, Испания, Италия, Холандия, Португалия, Южна Корея, Гърция, САЩ. През 1999 г. Пловдивската опера и Пловдивската филхармония са обединени в Оперно-филхармонично дружество – Пловдив. От лятото на 2010 г. ОФД – Пловдив е преобразувано в Държавна опера – Пловдив – държавен културен институт, с дейност създаване и разпространение на симфонични и камерни концерти и спектакли в областта на оперното, симфоничното и балетното изкуство.

„Травиата“ – Верди. Режисьор – Васил Попов. Либрето – Франческо Пиаве (Италия). Режисьор-постановчик – Франческо Привитера (Италия). Диригент – постановка – Борислав Иванов. Диригент на хора – Богдана Попова. Художник на декора – Иван Попов. Художник на костюмите – Светла Калайджиева. Хореография – Маргарита Градечлиева. С участието на: Бистра Манахилова, София Иванова, Арсений Арсов, Цветан Михайлов, Михаил Чомаков, Сабин Марков, Аврам Андреев, Тиха Генова, Орлин Павлов, Димитър Щерев, Асен Чавдаров, Нели Божкова.

Изобразително изкуство – Владимир Генадиев.

Владимир Генадиев е роден през 1946 г. в Пловдив. През 1972 г. завършва Художествената академия в София със специалност „Графика” при проф. Евтим Томов. Работи в областта на изящната и приложната графика и рисунката. Има самостоятелни изложби в Пловдив, София, Лондон, Берлин, Сандомеж (Полша), и десетки участия в общи регионални, национални и международни изложби и биеналета на рисунката и графиката във Варна, Краков, Лондон, Берлин, Малмьо. Негови картини притежават Националната художествена галерия, галериите в Пловдив, Варна, Смолян и други галерии в страната, също галерии в Ница, Лайпциг, Белград, Санкт Петербург и частни колекционери от България, Франция, Германия, Австрия, Швейцария, Англия, Япония, Канада, САЩ и др. От 1994 г. е доцент, а от 1995 г. преподава графика и рисуване в АМТИИ – Пловдив. Член е на СБХ и Дружеството на пловдивските художници. Награди: Първа награда за гравюра в изложба-конкурс, Ниргихаза, Унгария (1974 г.); Първа награда за графичен цикъл на съвременна тема на Окръжна изложба, Пловдив (1982 г.); Награда за рисунка „Илия Бешков“ (1986 г.); Първа награда за графика в изложба-конкурс, по случай 150-годишнината от рождението на Васил Левски, Пловдив (1987 г.); Първа награда на Министерството на културата за мецотинто на ОХИ „ЕХРО 91“, Пловдив (1990 г.); Отличие на галерия „Херос“ (1991 г.); Първа награда за чужд участник на Международно биенале Гранд Пале, Париж, Франция (1997 г.); Награда „Сребърно Възраждане“ на галерия „Възраждане“, Пловдив (2005 г.); Награда за графика от годишна ОХИ на Дружеството на пловдивските художници (2006 г.).

Проза – Здравко Попов за сборника с хумористични разкази „Големият маратон“.

Здравко Попов е роден през 1939 г. в гр. Пловдив. Завършва Техникум по дървообработване в Пловдив (1957). Работи 10 години като дърводелец в Тютюневата фабрика в Пловдив. Следва две години задочно българска филология в СУ „Климент Охридски“. През февруари 1990 г. е приет за член на Съюза на българските писатели. В началото на 90-те години за известно време заминава за САЩ. В периода 1994–1996 г. е редактор във в. „Дебати“, „Експрес“ и „Демокрация“ в София, като в последния остава до самото закриване на всекидневника през 2002 г. Веднага след това постъпва в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, където работи до 2012. Превежда романи и стихове от френски език. Автор на сборници с хумористични разкази: „Акорди извън клавиатурата” (1974), „Кон на втория етаж” (1983, 2013), „Големият маратон”, „Заливът Спенсър. Из живота на избраниците” (1993), „Крахът на Роко Железния” (1994), „Случаят Ахил: хумор в три пози” (1998), „Среща преди потопа” (2004, 2014), „Хищникът Кочев” (2006). Има стотици публикации в централния и регионалния печат, сред които най-многобройни са във в. „Стършел“, „Труд“, „Народна младеж“, „Демокрация“, „Марица“, „Експрес“, „Дебати“, „Комсомолска искра“ и „Отечествен глас“. Автор на сценарии, скечове, стихотворни импровизации и  предговори на книги. Работи върху книгата „Енциклопедия на смешното и любопитното в древна Гърция”. Носител на национални и международни литературни награди, сред които: „Алеко“, Наградата на Белгийската академия за литература за разказа „Тролей № 5“, „Чудомир“, ,,Чичовци“, „Златен Мирон“ и др.

Поезия – Веселин Сариев за стихосбирката „Пред края на кръга“.

Веселин Сариев (1951 г. – 2003 г.). Завършва Българска филология в ПУ „П. Хилендарски“. Дебютната му стихосбирка „Здраво утро“ излиза през 1982 г. в издателство „Хр. Г. Данов“, но не е приета от официалната критика. Първият ѝ вариант е претопен и отново издаден в съкратен и цензуриран вид, без илюстрациите на художника Димчо Павлов, който от своя страна прави изложба по стиховете в книгата. Интересите му са насочени към визуалната поезия. Това довежда до издаването на първото българско списание за визуална и експериментална поезия СВЕП (1990 г.), в което Сариев кани за участие автори от Европа, Япония, САЩ, Южна Америка. От него излизат четири броя в тираж 100 и се разпространява по пощата, което е една от концепциите на това „пътуващо изкуство“, наричано още mail art. През 1996 г. издава историко-публицистичното съчинение „Диарбекир и българите“. Стихосбирката „Съзвездие от мигове. Поетически диалози“ (1999 г.) е билингва в три варианта – английски, немски, френски. Излиза също във вид на плакат и пощенски картички. Следващият проект „Горски дух“ (2000 г.) е поема-портрет на художника Атанас Хранов. През 2001 г. излиза последната поетична книга на Веселин Сариев „Златна клонка/Twig of Gold“, която също е билингва и е придружена от рисунките на Данаил Дянков. В последните си години Веселин Сариев продължава да работи върху ръкописа „Дворът“ – поетичен разказ за приятелите художници и творци. През 2000 г. Веселин Сариев построява със собствени средства параклиса „Св. Мина“ в с. Брестовица. През септември 2011 г. посмъртно е публикуван двутомник с негови творби  – „Събрани страници“. Награди: Специалната награда на Дружество „Гражданин“ – за „Диарбекир и българите“ (1996 г.); Почетен знак за дарителство на град Пловдив (2000 г.). Посмъртно признание: В с. Куртово Конаре  учреден Национален конкурс за поезия в памет на Веселин Сариев – провежда се ежегодно от месец май 2005 г.; Чугунена пластика във формата на бордюр украсява „Седмият хълм“ в Пловдив.

Превод – Юрия Симова за превода на романа „Парфюмът – историята на един убиец“ на Патрик Зюскинд.

Юрия Симова (1947 г. – 2013 г.). Работи като преводач от немски и преподавател по немски език и литература в СОУ „Св. Константин Кирил Философ“ – Пловдив. Преводи: „Парфюмът – историята на един убиец“ от Патрик Зюскинд (1995 г., 2007 г., 2012 г. и 2016 г.); „Огледална история. Разкази и диалози“ (1985 г.); „Кучетата на Пловдив“ от Михаил Бузелмайер (1998 г.); „Храбрият оловен войник“. Приказки – Ханс Кристиан Андерсен (1998 г.); „Приказки“ от Вилхелм Хауф (2015) и др. През 1999 г. става носител на националната награда за художествен превод на издателство „Салоон“.

Архитектура – арх. Димитър Драгнев за проекта „Адата“.

Димитър Драгнев. Завършва ВИАС – София, специалност „Архитектура” (1972 г.). До 1979 г. работи като проектант в Районната проектантска организация в Пловдив. От 1980 г. до 1994 г. е главен архитект в IV РНС на община Пловдив. От 1994 г. е проектант на свободна практика. Работи в областите: градоустройство, архитектура, интериор и дизайн. По-значими проекти и реализации: ОГП със ЗРП на градовете Стара Загора, Златоград, Рудозем и др.; Естетизация на р. Марица (1981 г.); Държавен архив – Пловдив; Църква на адвентистите – Пловдив; Евангелска църква – Първомай; реконструкция на Главната улица в Пловдив (2005 г.); производствен и логистичен комплекс на „Макском“ в Пловдив (2010 г.); водни каскади по стълбището на „Каменица“ в Пловдив (2013 г.); офис сгради, магазини, жилищни сгради в Пловдив, София, Асеновград, Карлово и др. Участва в редица архитектурни конкурси в страната и чужбина. Председател на КАБ – Пловдив (1996 – 1999 г., 2000 – 2003 г.).

Фотоизкуство – Никола Лаутлиев за художествено творчески постижения.

Никола Лаутлиев е роден 1949 г. в град Пловдив. Завършва ТУ – София, магистър по Транспортна техника и технологии (1973 г.). Професионална дейност: 1973 – 1990 г. ЖП Управление Пловдив; 1991 – 1992 г. Генерално представителство на Алианс Франсез в България; 1991 – 1994 г. Драматичен театър Пловдив; 1994 – 1996 г. АМТИИ – Главен секретар; 1996 – 2000 г. Издателство „Хоризонти“ Пловдив; от 2001 г. АМТИИ, Ръководител на катедра „Приложни изкуства”. Преподавателска дейност: 2000 г. – Преподавател по фотографски дисциплини в АМТИИ; 2005 г. – Организатор на специалност в магистърска степен „Фотография”; 2007 г. – Организатор бакалавърска степен „Графичен дизайн и фотография”; 2008 г. – Доцент по фотография в АМТИ; 2016 г. – Доктор по изкуствознание „Фотография”, НАТФИЗ. Художествено творческа дейност: 1984 г. – до сега Организатор на „Международна седмица на фотографията“ и фестивала „Международни фотографски срещи”, Пловдив; 1984 г. – Почетно звание от Министерство на кулурата „Фотограф – художник”. Индивидуални изложби: 1983 г. – Пловдив, Къща на фотографията; 1992 г. – Рамбуйе, Париж; 1995 г. – Пловдив, Къща на фотографията; 1996 г. – „Месец на фотографията“ – Братислава; 1997 г. – Народна бибилиотека „Иван Вазов“ Пловдив; 2000 г. – Плевен, първо биенале „Фодар“; 2001 г. – Балкански форум на фотографията – Солун. Организатор на изложби в чужбина и България. Порт-фолио консултант на фестивалите в: 2000 г. – Хертен, Германия; 2007 г. – Лил, Франция; 2008 г. – Лил, Франция; 2010 г. – Брага, Португалия; 2011 г. – София, „Месец на фотографията“. Член на жури: От 1988 г. – Председател на националния конкурс за ученическа фотография в Пловдив; 2003 г. – Биенале на фотографията „Фодар”; 2008 г. – „Фотографска академия“ София – национален академичен конкурс; 2010 г. – „Златен ритон” – национален фестивал за документално кино, Пловдив; 2013 г. – Международно студентско биенале на фотографията в Нови Сад; 2014 г. – Кукерландия, Международен фотоконкурс, председател на журито; 2008 г. – Участие в международен симпозиум в Гърция „Фотография и изкуство”; 2017 г. и 2018 г. – Жури на фотографски конкурс на името на Анастас Карастоянов в Самоков. Членство в съюзи и творчески сдружения: 1984-1989 г. председател на групата на фотодейците в Пловдив; 1984-1990 г. член на Ръководството на Клуба на фотодейците в България; 1992 г. – до сега председател на Пловдивско фотографско средище; 2005 г. – съучредител на „Фото фестивал юнион” Лодз, Полша. Награди: 1995 г. – Първата награда „Хр. Г. Данов” на Министерство на културата за дизайн на албума „Старинен Пловдив“; 2011 г. – Награда за принос в развитието на АМТИИ.

Журналистика – в. „Искра“.

Искра – в. „Комсомолска искра”. Седмичен младежки вестник и официален комсомолски печатен орган, издаван в Пловдив (1959 г. – 1990 г.). Брой N носи дата 9 януари 1959 г. След 1990 г. излиза под името „Искра“ за 5 месеца и е трибуна на младите пловдивски поети, художници и музиканти. Главен редактор на вестника е Тодор Божилов. В редколегията са: Ангелина Костова, Бальо Балев, Галина Константинова, Иван Карабов, Иван Коджабашев, Малина Минчева и Стоян Вълев. През 1991 г. се трансформира в спортно-развлекателно издание под заглавие „Мач шоу“. Прекратява съществуването си с бр. 10 от 1992 г.

Източници: НОВИТЕ носители на наградата „Пловдив“. // Г л а с (Пловдив), N 101, 24 май 1990.