Театрално изкуство – авторски колектив от Кукления театър, реализирал постановката „Вълкът и седемте козлета“ с режисьор Леонард (Лео) Капон.
Държавен куклен театър – Пловдив е основан през 1946 г. Театърът е репертоарен, финансиран от Министерство на културата и е активно подпомаган от Община Пловдив. Носител е на орден „Кирил и Методий” – I степен. За 73 творчески сезона към 2020 г. са изиграни над 340 заглавия. Годишно се реализират до 5 нови постановки, които се представят пред не по-малко от 30 000 зрители. Театърът е пътувал в над 40 държави, участвал е в много международни фестивали и е носител на над 80 престижни награди. Шест от спектаклите на театъра са в „Златния фонд” на Българска национална телевизия.
„Вълкът и седемте козлета“ от Недялко Йорданов (по приказката на Братя Грим). Сценична адаптация и постановка – Леонард Капон, сценография – Ангел Неделчев, музика – Петър Цанков. Участват: Енчо Данаилов, Георги Ташев, Венцислав Гешев, Иван Димитров, Лилия Мострова-Капон, Соня Ботева, Нели Минкова, Нели Цветкова-Узунова, Анелия Петкова, Елизабет Радева.
Лео (Леонард) Капон е роден през 1952 г. в Пловдив. Има театрално и икономическо образование. Завършва куклена режисура във ВИТИЗ при Ю. Огнянова (1985). Работи в куклените театри във Варна (1985 – 1987 г.) и Пловдив от 1987 г. Поставя пиеси и в Народен театър „Иван Вазов“ и Пловдивски драматичен театър „Н. О. Масалитинов“. Сред най-известните му постановки са: „Бог е невинен“ по М. Карабовски, „Добър ден, Пинокио“ по Карло Голдони, „Карлсон“ по А. Линдгрен, „Кой кого“ по Теди Москов, „Вълшебна приказка“ по Ч. Дикенс, „Приказка за юнаци“ спектакъл за деца и възрастни. Сред общите проекти на творческия дует Лео Капон – Теди Москов са „Мармалад“, „Пътува Одисей“, „Животно на трона“, „Кралят елен“. Член на Съюз на артистите в България, колективен член на международната организация на куклениците UNIMA. Л. Капон е доцент в ПУ „П. Хилендарски“. Носител на над 18 награди от национални и международни фестивали за куклен и драматичен театър.
Музикално-изпълнителско изкуство – Георги Кънев за цикъла телевизионни предавания „Музика в Балабановата къща“ и рециталите в памет на Добрин Петков.
Георги Кънев (1938 г. – 2019 г.) – музикант, пианист, педагог. Роден в Пазарджик. Завършва СМУ – Пловдив (1956 г.) и Музикалната академия в София. Специализира в Московската консерватория. Преподавател в СМУ – Пловдив, а от 1965 г. преподава в АМТИИ. От 1979 г. е доцент, 1987 г. – професор. Музикант с национална и международна кариера. Изнася множество концерти както в България, така и в Европа: Германия, Франция, Русия, Полша, Гърция и др. европейски страни. Участва в престижни фестивали, сред които: Софийски музикални седмици и Международен фестивал на камерната музика – Пловдив. Солист е на симфонични и камерни оркестри. Работи с диригенти като Добрин Петков, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Руслан Райчев, Емил Чакъров, Георги Димитров и др. Има много записи в БНР и БНТ, в чужди радиостанции. Три пъти е избиран за ректор на АМТИИ – Пловдив (1983 г., 1987 г., 1997 г.). Има над 30 първи изпълнения на български клавирни творби. Първи изпълнител в България на творби от Стравински, Барток, Шьонберг, Шостакович и др. Носител на голямата награда „Златна лира“ на Съюза на музикалните и танцови дейци в България и на званието „Почетен гражданин на Пловдив“ (2013 г.).
Музикално-сценично изкуство – колективът на Народната опера за високи постижения в спектакъла „Кармина Бурана“.
Пловдивската опера е създадена през ноември 1953 г., когато се състои първият спектакъл на операта „Продадена невеста” от Б. Сметана. През годините репертоарът на операта включва творби от Чимароза, Перголези, Моцарт, Росини, Белини, Доницети, Верди, Пучини, Маскани, Леонкавало, Сен-Санс, Масне, Чайковски, Мусоргски, Бородин, Рахманинов, Стравински, Карл Орф, Яначек, Равел, Бритън, Меноти, Бърнстейн, Гершуин, Прокофиев. Специално място в активната дейност на трупата заемат представленията на открито. Началото датира от 1965 г. с незабравими спектакли на красивия пловдивски хълм Бунарджика. Приблизително 20 години по-късно, с разкопките на Античния театър в Пловдив, на операта е предоставена уникална сцена със завладяващ чар. Пловдивската опера винаги е била в състояние да създаде добра артистична атмосфера за гостуващите изпълнители. Сред тях са диригентите Артуро Базиле, Дмитрий Гоя, Валентин Кожин, Мун-Вун Чунг, Петер Тиборис и др.; режисьорите Габриел Коре, Саймън Щейн, Станислав Гудасински, Джан Карло дел Монако, Йекта Кара, Дарио Фо, Бисер Шинев и др.; солистите Питър Глос, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Юрий Мазурок, Луис Лима, Маргарита Радулеску, Мауро Аугостини, Джан Франко Чекиле, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Александрина Милчева, Стефка Евстатиева, Калуди Калудов, Стефка Минева, Орлин Анастасов, Емил Иванов, Цветелина Василева, Бойко Цветанов, Владимир Стоянов и др. Творческите постижения на трупата на Пловдивската опера са получили международно признание на някои от най-престижните сцени: „Дойче опер” и залата на Берлинската филхармония в Берлин, Кралската опера и зала „Тиволи” в Копенхаген, „Малий театър” в Санкт Петербург, Двореца на изящните изкуства в Брюксел, Аудиториумите в Мадрид, Барселона и Палма де Майорка. Пловдивската опера е гостувала в Германия, Дания, Русия, Франция, Швеция, Норвегия, Малта, Белгия, Испания, Италия, Холандия, Португалия, Южна Корея, Гърция, САЩ. През 1999 г. Пловдивската опера и Пловдивска филхармония са обединени в Оперно-филхармонично дружество – Пловдив. От лятото на 2010 г. ОФД – Пловдив е преобразувано в Държавна опера – Пловдив – държавен културен институт, с дейност създаване и разпространение на симфонични и камерни концерти и спектакли в областта на оперното, симфоничното и балетното изкуство.
„Кармина Бурана“ – Карл Орф. Сценична версия и режисура – Кузман Попов. Хореография – Маргарита Арнаудова. Диригент – Борислав Иванов. Сценография и костюми – Мария Трендафилова. С участието на солисти и ансамбъл на балет „Арабеск“, хора на Старозагорската народна опера и Хора на момчетата при ЦДК „Стефан Кираджиев“ (диригент Стефка Благоева). Солисти: Светла Николова, (Елена), Валентин Генчев (Печения лебед), Михаил Чомаков (Абат), Костадин Примовски, Димитър Щерев.
Изобразително изкуство – Димчо Павлов за участието му в ОХИ „Човекът и изкуството“, за самостоятелните му изложби в Пловдив и София и участието му в пленера по скулптура в град Раковски, 1988 г.
Димчо Павлов (1944 г. – 1996 г.). Роден в Пловдив, завършва Техникум по дървообработване, специалност дърворезба и Художествената академия в Любляна, специалност живопис (1971 г.). От 1972 до 1976 г. преподава изобразително изкуство в основните училища покрай Копер. През този период Павлов представя творбите си на 14 изложби в различни словенски градове и участва на два симпозиума в Порторож и Върхника. През 1976 г. се връща в Пловдив, където работи на свободна практика. Твори основно като скулптор, график и дизайнер на архитектурно пространство. Проектира вътрешното оформление на банки и многобройни работни пространства. Има и нереализирани проекти за оформяне на рекреационни пространства и детски площадки. Изложбата на картини в Пловдив (Графична база, 1981 г.) и изложбата на скулптури и рисунки в София (СБХ, 1988 г.) той определя като преломни в своето творческо развитие. Член на Съюз на дружествата на словенските художници (Association des Artistes Slovenes des Arts Plastiques) и Съюза на българските художници. От 1963 г. до смъртта си е представил своите произведения на самостоятелни изложби в Словения, Югославия, Италия, Полша, Германия, Франция, Португалия, САЩ, Турция, Хърватия, Германия, Испания, Австрия и България. Павлов участва в 18 симпозиума на скулпторите в Австрия, Словения, Франция, Италия, Израел, България и Португалия, където неговите монументални каменни скулптури все още стоят. Скулптури в градското пространство на Пловдив: Възпоменателен знак-арка по повод 100-годишнината от Първото международно пловдивско изложение – панаир (1992 г.), Цар Симеоновата градина в Пловдив; Фонтан в двора на фабриката на Тютюнева промишленост, ул. „Кирил Христов”, № 8, Пловдив, (1988); Декоративна решетка, шадраван във фоайето на Областната администрация Пловдив, пл. „Н. Мушанов” 1; Декоративна фасада на входа в Клиниката по детска хирургия в Пловдив, бул. „Пещерско шосе” 66; Стол на панаира; Проекти за интериор на Райфайзен банк и др. фирми в Пловдив; Скулптура – трон – награда „Пловдив“, бронз, която се връчва от 1989 г. нататък. Награди: златен медал за постижения в изкуството, София (1979 г.); 1-ва награда за плаката „1300 години България“ (1981 г.); 2-ра награда за проект на паметник в Ленинград (1986 г.); 1-ва награда за скулптура, Сардиния, Италия (1991 г.); Почетен знак на град Пловдив, I ст. за цялостно творчество, посмъртно (1996 г.).
Литература – Тодор Чонов за стихосбирката „Ъгъл“.
Тодор Чонов е роден през 1945 г. в с. Рогош, Пловдивско. Завършва българска филология в ПУ „П. Хилендарски”, следдипломна квалификация на тема „Особености на редактирането” в Института за повишение квалификацията на работещите в печата, Москва, Русия и „Управление на градове с население над 300 хиляди жители” по международната програма на Университета в Южна Каролина, САЩ. Работи като шофьор, машинист на пътно-строителни машини, фабричен работник, коректор, редактор, завеждащ редакция „Българска художествена литература” при Държавно издателство „Хр. Г. Данов”, управител на вестник „Глас” и кмет на район „Централен” – Пловдив. Учредител е на студентски литературен клуб „Гео Милев” – Пловдив и негов пръв председател от учредяването до края на следването си. Учредител (възстановител) на Радикал-демократическата партия – Пловдив и на сегашното Дружество на Пловдивските писатели и негов председател, както и председател на читалище „Христо Ботев“ – Пловдив. Автор е на сборниците със стихове „Изпит” (1977 г.), „Тревожен кръг” (1980 г.), „Сълза” (1983 г.) , „Ъгъл” (1988 г.) и „Авторски рецитал. Състоял се на 13 октомври 1998 г. в Пловдив“ (1998 г.). Редактор на излизалото през 1997 г. литературно списание „Плесница на обществения вкус“. Член на Дружеството на преводачите – Пловдив и в Съюза на българските писатели.
Журналистика – Нери Терзиева и Живко Желев, водещи на телевизионната програма „За инициативните и предприемчивите“.
Нери (Нериман) Терзиева-Тодорова. Родена през 1952 г. във Велинград. Завършва гимназия в Асеновград. Дипломира се във Факултета по журналистика на СУ „Климент Охридски” – специалност „Телевизионна журналистика”. От 1975 до 1990 г. Нери Терзиева работи в Пловдивския телевизионен център. Водеща в „Актуална антена“, репортер и автор в популярното предаване „За един милиард“. От 1990 до 1993 г. е на работа в телевизионните новини на националната телевизия. Основава Ефир 2. Прессекретар на президента на републиката Петър Стоянов (1996 г. – 2002 г.). От 2002 г. Н. Терзиева заема поста „Публични комуникации“ в „Овергаз Инк“, а от 2015 г. ръководи телевизия BiT. Чете лекции по медиазнание и връзки с обществеността в ПУ „П. Хилендарски“, а в СУ „Климент Охридски“ – Новинарство в катедра „Европеистика“ на Философския факултет. Член на настоятелството на „Отворено общество“. Автор на сценария на филма „Откраднати очи“, посветен на „възродителния процес“ в България.
Живко Желев. Роден през 1953 г. в Стара Загора. Учи в Английската гимназия в Пловдив. През 1977 г. завършва телевизионна журналистика в СУ „Климент Охридски“. Работи в Телевизионен център Пловдив. Автор на поредица от документални филми за историята и културата на Пловдив и Южна България. Водещ на първото икономическо шоу по БНТ „За 1 милиард“ (1982 г. – 1991 г.). Редактор и водещ в централната информационна емисия на БНТ „По света и у нас“. През 1992 г. основава първата верига от частни радиостанции „Канал Ком“. През 1985 г. излиза първата му книга „Катапулт“ – разкази и повести, за която получава голямата награда за белетристичен дебют „Южна пролет“. Носител е на наградата „Златната антена“ на фестивала за телевизионни филми на БНТ (1980 г.).
Фотоизкуство – Милан Христев за авторска изложба в Международната седмица на фотографията и участие в международния пленер през 1988 г.
Милан Христев е роден през 1963 г. в Пловдив. С фотография започва да се занимава още като ученик през 1975 г. До завършването на средното си образование всяка година печели 1-во или 2-ро място на окръжните и национални конкурси за фотография на ТНТМ. След казармата през 1985 г. завършва Техникума по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик”. Представя се с изложби в Австрия, България, Гърция, Италия, Македония, САЩ, Швейцария, Унгария. През годините има участия и награди в повече от 60 български и международни общи изложби. През 2016 г., по време на престижния конкурс на НСФА „Янка Кюркчиева“ – „ФОТОАКАДЕМИКА 2016“ – 15 години българска фотография, е удостоен с престижната статуетка на академията за цялостно творчество и принос. Понастоящем притежава фотоателие в Пловдив.
Архитектура – Валентин Маринов, Здравко Димитров, Цонко Солаков за проекта за концертна зала.
Валентин Маринов е роден през 1952 г. във Велико Търново. Завършва УАСГ в София, специалност „Архитектура“ (1977 г.). През 1992 г. получава диплома от Колумбийския университет в щата Южна Каролина (САЩ). Работи като архитект в ТПО – Пловдив (1977 г. – 1990 г.). Главен проектант на обектите „Олимпийски гребен комплекс“ и Стадион „Пловдив“. Секретар на САБ (1990 г. – 1991 г.); зам.-кмет и гл. архитект на Община Пловдив (1991 г. – 1995 г.); Директор на дирекция „Устройство на територията, образование, култура и опазване на околната среда” в район „Централен” на Община Пловдив (2008 г. – 2009 г.). През 2017 г. е назначен като архитект в Областна управа – Пловдив, а през 2020 г. – в Община Пловдив като експерт в едно от строителните звена. Председател на САБ в Пловдив (1992 г. – 1996 г.). Отличен е със Златен медал на Световната федерация по кану-каяк за проекта и реализацията на „Олимпийски гребен комплекс“ в Пловдив.
Здравко Димитров е роден през 1955 г. в Пловдив. Образование: средно – Техникум по строителство и архитектура в гр. Пловдив; висше – 1976 г. – 1977 г. архитектура във ВИАС – София, 1977 г. – 1982 г. архитектура – в архитектурния факултет на Чешкия Висш Технически Институт в гр. Прага. Професионална практика: 1982 г. – 1990 г. проектант-архитект в Териториална проектантска организация гр. Пловдив; 1990 г. – 1993 г. проектант на свободна практика; 1993 г. – 2021 г. собственик и управител на проектантско бюро „Растер Билд” ЕООД и проектантско бюро „План-Арт” ООД. Член на КАБ и САБ в България. По големи, реализирани проекти на обществени и жилищни сгради: хотели – „Марвел”, „Бумеранг”, „Диамант резиденс”, „Роял парк”, „Роял касъл”, „Рива”, „Андалузия”, „Атриум”, „Негреско”, „Макон резиденс” в Слънчев бряг и Елените; Много функционален център „Марица“; Ловен дом; жил. сгради в гр. Пловдив; сезонни жилищни сгради – „Амадеус”, „Суит Хоум”, „Блу утър”, „Ефир” , „Касандра”, „Радуга”, „Сиана”, „Викторио”, „Оникс”; жил. сгради в гр.София, Бургас, Стара Загора, Благоевград, Созопол. Награди: Първа награда на национални конкурси на младите архитекти – Бургас – април 1983 г., Варна – октомври 1983 г., Русе – юли 1984 г., Бургас – май 1985 г., Пловдив – септември 1986 г. Международен арх. конкурс за центъра на гр. Братислава – Чехословакия 1988 г.
Цонко Солаков е роден през 1957 г. в Пловдив. Завършва ВИАС през 1982 г., специалност архитектура. Работи като проектант в СД „Търговия“ – Пловдив (1982 г. –1986 г.), проектант в ТПО (1986 г. – 1991 г.), проектант на свободна практика в ЕТ „Растер – Солаков“ (1991 г. – 1995 г.), водещ проектант на архитектурно бюро „СОЛИ“ ЕООД. По-важни проектирани проекти в периода 1991 г. – 2020 г.: преустройство и реконструкция на централа на ДСК – Пловдив; преустройство и реконструкция на сграда на ДСК – Хисаря; хотел „Родопи“, Кукленско шосе, Пловдив; хотел-ресторант „Одеон“; преустройство, надстройка и застрояване на градината на хотел „Тримонциум“; електроцентър с офисна част на „ТМТ – Елком“ ООД, Пловдив; крайпътен комплекс: хотел, ресторант, басейн, автобаза и офисна част на СД „Рачич“, с. Войводиново; хлебозавод на „Симид – Агро“ ЕООД; предачна фабрика „Булсафил“, с. Скутаре; печатница „Жанет“, Пловдив и други. Архитектурно бюро „Соли“ проектира над 120 жилищни кооперации в Пловдив, както и над 80 еднофамилни жилищни сгради в района на Пловдив, Община „Родопи“ и Община „Марица“.
Източници: ВЧЕРА бе връчена наградата „Пловдив“. // О т е ч. г л а с (Пловдив), N 101, 24 ма