1991

Театрално изкуство – Стефан Попов за ролите му в постановки на Пловдивския театър.


Стефан Попов е роден през 1947 г. в гр. София. Завършва ВИТИЗ през 1975 г. в класа на проф. Боян Дановски. Работи в Театрите на Кърджали, Ямбол, Пазарджик. От 1982 г. е в трупата на Драматичен театър Пловдив. Има над 130 театрални и над 20 филмови роли. Асистент в ПУ „Паисий Хилендарски“ по „Актьорство за драматичен театър“, над 35 години години ръководи„Театър без диплома“ при НЧ „Иван Вазов“ в Хисаря, където е режисирал десетки постановки; ръководи и самодеен театрален състав в Ракитово. Известен и като „най-добрия Стефан Стамболов“ в българския театър и кино. Не само заради визуалната си прилика с един от апостолите на Априлското въстание и министър-председател на България, актьорът прави запомнящи се роли в образа на Стамболов. Емблематични са участията му в спектакъла „Възход и падение на Стефан Стамболов“ от Стефан Цанев, под режисурата на именития Асен Шопов, както и в представлението „Олимпий или реквием за приятеля“ от Пелин Пелинов на режисьора Здравко Митков. Стефан Попов е Стамболов и в телевизионната постановка на Николай Георгиев „Часът на моето убийство“. Награди: три национални награди за ТЕАТЪР; Награда на Министерството на културата.

Музика хор на фолклорен ансамбъл „Тракия“ с диригент Стефан Мутафчиев.


Държавен фолклорен ансамбъл „Тракия“ е създаден през 1974 г. на бюджетна издръжка към Министерство на културата, от 01.01.1999 г. е към Община Пловдив. Творческият облик на „Тракия“ е създаден от проф. Кирил Дженев. Ансамбълът се развива през годините с помощта на най-големите автори в областта на фолклора – доц. Стефан Мутафчиев, проф. Николай Стойков, проф. Николай Кауфман, Коста Колев, Живка Клинкова и много други. Ансамбъл „Тракия“ осъществява активна концертна дейност и звукозаписи за БНР, БНТ, Радио Пловдив, Радио Стара Загора. Участва в редица фолклорни прегледи и конкурси. През 1986 г. по време на третия фолклорен преглед в гр. Кюстендил (единствения с конкурсен характер) „Тракия“ печели шест първи и две втори награди във всички възможни раздели за авторство и изпълнение. Изнасят хиляди концерти във всички краища на България и 48 страни по света като: Франция, Италия, Белгия, Германия, Израел, Япония, Индия, Мексико, Колумбия, Сирия, Алжир и много други. Ансамбълът е оставил в съкровищницата на БНТ десет серийния филм „Танците на българина“ и редица други художествени филми и записи от концерти. Хорът на „Тракия“ е записал с Марсел Селие своите прекрасни песни на втория и третия компакт диск от поредицата „Мистерията на българските гласове“, постигнал огромен успех в зала „Олимпия“ – Париж през 1990 г. Номиниран за наградата „Грами“ и е на трето място в класацията на „Билборд“.


Стефан Мутафчиев (1942 г. – 1997 г.). Роден в град Търговище. Завършва Варненското музикално училище,  постъпва в теоретичния факултет на БДК (днес НМА „Проф. П. Владигеров”) през 1965 г. и учи композиция при проф. П. Хаджиев. През 1967 г. е приет за редовен студент по „Композиция“ при проф. В. Стоянов. Стипендиант на СБК. През 1974 г. постъпва в Държавна филхармония­ Пловдив като диригент на народния хор при новосъздаващия се Ансамбъл „Тракия”, където работи заедно с главния художествен ръководител на ансамбъла К. Дженев и диригента на оркестъра Н. Стойков. Тримата осъществяват първия премиерен концерт­-спектакъл на състава (1975 г.). От 1976 г. Стефан Мутафчиев е преподавател по „Ръководство на народни състави (народен хор)“ във ВМПИ (днес АМТИИ)­ Пловдив, по-късно става доцент. Специализира при проф. Л. Шамина и при проф. Н. Мешко във фолклорния факултет на Държавния музикално-педагогически институт в Москва (1981 г.). Ръководител на Ансамбъла за народни песни (1983 г. – 19­85 г.). Дългогодишен главен художествен ръководител на Ансамбъл „Тракия”, с който осъществява активна концертна дейност и звукозаписна дейност за БНР и БНТ и др. Съавтор е на сборника „Песни за смесен хор” (съвместно с Василка Спасова). Той е сред утвърдените имена в жанра на фолклорната обработка. Неговите песни формират основния репертоар на Ансамбъл „Тракия”, както и на съставите на АМТИИ. Оригинални като композиторски подход, много от тях като „Донка на порти седеше”, „Седнало е Гьоре, дос” и др., са репертоарни и за другите състави, включени са в учебния материал за студентите и учениците в СМУ по народна музика в страната, както и в учебници по музика в общообразователните училища. Имат многобройни записи в БНТ, БНР, Радио Пловдив, Радио Стара Загора. Автор на музикално-сценични произведения; симфонична, камерна и хорова музика и др. През 2000 г. посмъртно е издаден негов авторски CD от Gega New „Хубава мома” с негови песни и изпълнения с Ансамбъл „Тракия”. Отличаван е с редица награди, сред които: „Момински песни от Южна България” (1977 г., диплом, златен медал и кристална ваза за изпълнение и за композиция); на Братиславския радиоконкурс за народна музика хора на ансамбъл „Тракия“ с диригент Стефан Мутафчиев е отличен със „Златен медал“ в съревнование със състави на 32 радиостанции от 13 държави (1977 г.); Същото отличие Мутафчиев получава и за композицията си „Момински песни от Южна България“ – оригинална творческа разработка; от фолклорни прегледи и конкурси и др.


Изобразително изкуство – Янко Ненов за представянето му на наши и международни изложби.


Янко Ненов е роден през 1950 г. в Княжево, Хасковска област. Завършва специалност „Графика” във ВТУ „Кирил и Методий” (1980 г.). Живее и работи в Пловдив. Представя редица самостоятелни изложби в Пловдив и София. Посещава два пъти Япония (2001 г. и 2007 г.) и прави стенописи в хотел в гр. Хамамацу. При второто си посещение изработва и скулптури. В Япония представя Изложба живопис върху коприна в Културния център на град Хамамацу. Излага в Италия, САЩ и Канада. Единственият българин, поканен от Гьоте институт  в Палермо, заедно с още 127 автори от цял свят за създаването на „Световна картина – Портрет на Земята“. Награди: 2 място в Торонто (1987 г. и 1989 г.); награда от конкурса „Хенри Танас“ в Ню Йорк; носител е на годишни награди на Дружеството на пловдивските художници и на Годишната награда на Галерия „Дяков“ (2011 г.); награда на Международен панаир Пловдив за авторски календар за 2013 г. на Министерство на земеделието и храните; Почетен диплом за миниатюра на галерия „Дел Белло” – Торонто, Канада и др.

Литература Йордан Русков за книгата „Без ореол“.


Йордан Русков (1926 г. – 2010 г.). Завършва гимназия в Пловдив през 1944 г. Още като ученик сътрудничи на списанията „Детски живот“, „Светулка“, „Другарче“ и „Простори“. Първите си стихове за възрастни печата също като гимназист в сп. „Българска реч“, в. „Вечер“ и др. Работи като общински служител и библиотекар. През 1956 г. е студент в СУ „Климент Охридски“. Вдъхновен от бунта през 1956 г. в Унгария, написва стихотворението „Зов за свобода“, призоваващо към борба за демокрация. След двегодишно издирване, през 1958 г. е арестуван и осъден на 7 г. затвор за подстрекателство към бунт и обида на държавата. Излежава 3,5 г. от присъдата. Завършва Държавния библиотекарски институт и работи десетилетия като училищен библиотекар. Творби: „Звярът в бабиния двор” (за деца, весели случки, 1946 г., 2 издание – 1947 г.), „Букви и книги” (стихове за деца, 1948 г.), „Баба Костенурка и нейната хурка” (приказки за деца, 1954 г.), „За работните е хляба” (поема за деца, 1954 г.), „Пъстро венче” (стихотворения, гатанки, игрушки-римушки за деца, 1956 г.), „Нов приятел” (поема за деца, 1959 г.), „Небивалици” (весели стихове за деца, 1972 г.), „Без ореол” (сатира, 1991 г.), „Съдбовни прозрения” (лирика, 1992 г.), „Гущер на курорт” (приказки в стихове, за деца, 1995 г.), „Влюбени слънца” (лирика, 1996 г.), „Ден с очи засмени” (стихотворения и небивалици, за деца, 1999 г.), „Цветя на злото. Из хербариума на ДС” (документална, 2000 г.), „Демокрация по шорти” (2000 г.), „Нектар от доброта” (лирика, 2001 г.), „Усмихната сълза. Поемки за деца” (2002 г.). През 1991 г. е възстановено членството му в СБП. Награди: орден „Стара планина” (2001 г.); унгарския „Рицарски орден за храброст” (2006 г.); Почетен гражданин на Пловдив (2001 г.). През май 2017 г. е открит негов барелеф в Пловдив.


Архитектура – арх. Тодор Шейнин за проект и реализация на обект „Ловен парк“.


Тодор Шейнин е роден през 1955 г. в Гоце Делчев, завършва ВИАС – София през 1980 г. Работи в проектантски отдел на дирекция „Търговия“. Създава едни от култовите заведения в Пловдив – „Будапеща“, „Златната круша“, „Каприз“, както и ресторант „Високата пещ“ над Асеновград в съавторство с Цонко Солаков и Илко Николов. От 1989 г. се занимава с частна практика, собственик на фирма за проектиране и дизайн „Артема“. Носител на награда на в. „Строителство Имоти“.


Източници: НОБЕЛОВ, Иван. Кметът Томасян връчи наградите „Пловдив“. // М а р и ц а (Пловдив),N 288, 23 май 1992, с. 1.

Вж и: Г л а с (Пловдив), N 119, 23 май 1992 (Христо Баев).

Scroll to Top
Scroll to Top