Театрално изкуство – Марин Младенов за ролите на Антифол от „Комедия от грешки“, Ефрейтор, Сержант и Старец в „Непорочните бременни“ по Дарио Фо и Уили от „Английски прозорец“ на Рей Куни.
Марин Младенов. Роден през 1948 г. в Пловдив. Завърша ВИТИЗ в класа на Гриша Островски през 1972 г. Играе в ДТ Кюстендил, Младежки театър, Театър 199, „Сълза и смях“. В Пловдивския театър е от 1976 г. Изиграва над 80 роли, сред които и: Ангелът от „Комедия от грешки“, Дон Жуан от „Дон Жуан“, Лило от „Суматоха“ на Радичков, Чушкалов от „Двубой“ на Вазов и др. Участва във филмите: „Черните ангели“ (1970 г.), „Герловска история“ (1971 г.), „Десет дни неплатени“ (1972 г.), „Зарево над Драва“ (1974 г.), „За госпожицата и нейната мъжка компания“ (1983 г.), „Поверие за белия вятър“ (1989 г.) и др. Награди: Благоевград, 1989 г. за ролята на Питър Хоуп в „Жана д’Арк“ от Маргарит Минков; Търговище, 1985 г. за ролята на Й в „Най-чудното чудо“ от Стефан Цанев; удостоен с „Почетен знак на Пловдив” през 2018 г.
Музика – Академичен фолклорен хор при АМТИ с диригент Василка Спасова за цялостна представителна дейност в страната и чужбина.
Академичният народен хор при АМТИИ е създаден през 1980 г. Хорът притежава широк диапазон в стиловата палитра на своя репертоар – от изворната народна песен от различни региони на страната, до многогласни обработки, авторски композиции, старинни ортодоксални песнопения и др. За Академичния народен хор са написани и посветени много творби от Иван Спасов, Стефан Мутафчиев, Асен Диамандиев, Кирил Стефанов, Николай Стойков, Николай Кауфман, Анастас Наумов, Красимир Кюркчийски и др., на които осъществява първи изпълнения. С тях хорът става родоначалник на явлението „нова фолклорна вълна“, характеризиращо се с интонации и метроритми, вградени в творчеството на българските композитори, с обогатяването на музикалния фолклор със съвременни изразни средства, както и с високия професионализъм на интерпретация. Изключителни са успехите на хора в многобройните му концерти в страната и чужбина (Белгия, Швейцария, Италия, Франция, Русия, Финландия, Полша и др.). Диригенти на Академичния народен хор са били доц. Стефан Мутафчиев и проф. Василка Спасова. От есента на 2004 г. гл. диригент на хора е доц. д-р Костадин Бураджиев. Хорът е в нов формат – изграден е само от студенти по народно пеене от всички специалности в АМТИИ. През 2005 г. хорът печели I-ва награда на Международния фолклорен фестивал в Албена. През 2005 г. – 2006 г. хорът осъществява редица записи за Българското национално радио. В началото на 2008 г. издават CD „Български фолклорни хорови шедьоври“ с композиции на композитора Красимир Кюркчийски. Най-големият успех и признание хорът получава на проведената през 2008 г. в Грац, Австрия 5-а световна хорова олимпиада. В съревнование с 54 хора от цял свят, Академичният народен хор завоюва „Златен медал“ и званието „Световен шампион“ в категория „Фолклор“ – първа титла за България от най-големия хоров конкурс в света.
Василка Спасова е родена през 1932 г. в София. Професор, диригент, университетски преподавател. Завършва ДМА, специалност „Хорово дирижиране“. Автор на научни разработки и статии. Съставя и редактира сборници с хорови произведения от български композитори и обработки на народни песни. От 1995 г. е професор по дирижиране в АМТИИ. Ръководи Академичния народен хор (1981 г. – 2004 г.). Прави много концерти у нас и в чужбина – Белгия, Швейцария, Германия, Италия, Русия, Финландия, Полша, Турция. Създава фондация „Проф. Иван Спасов“, на която е председател. Награди: Сребърна, Златна и Кристална лира на СБМТД; Почетен знак на град Пловдив (2002 г.).
Изобразително изкуство – Надя Генова за изявата ѝ на Есенните камерни изложби ’92.
Надя Генова е родена през 1959 г. в Пловдив. Проявява се и като куратор на съвременни акции и изложби. През 1984 г. завършва специалност „Графика“ в Националната художествена академия при проф. Галилей Симеонов. Една от основателите и деен участник в акциите на пловдивската група „Ръб“. През 90-те Надя Генова се посвещава на съвременните форми в арта, работи като резидент в Швейцария. Включва се в изложбите на жените – авангардисти от групата „8-ми март“. Тя е сред най-деликатните наши авторки. Дори когато се бори с традициите в изкуството, нейното противопоставяне е фино и толерантно. Зам.-управител на асоциация „Съвременно изкуство“, която управлява център „Баня Старинна“. Участва в общи и самостоятелни изложби в София, Пловдив, Смолян в България и в чужбина – Мадрид, Цюрих, Полша, Германия, Швейцария, Англия, Гърция, Турция, Израел, САЩ и др.
Литература – Димитър Атанасов за романа „Тарпани“.
Димитър Атанасов (1953 г., Силистра – 2014 г., Пловдив). Завършва висше образование във ВТУ „Кирил и Методий”, специалност „Българска филология“. От 1980 г. живее и работи в Пловдив. Дългогодишен секретар на Клуба на дейците на културата в Пловдив и секретар на читалище „Възраждане”. Два мандата секретар на Дружеството на пловдивските писатели; 1990 г. – 1992 г. във в. „Провинция”; 1992 г. – в. „Вариете” и от 1993 г. във в. „Пловдивски новини“. Автор на седмична страница за театър във в. „Вести“ (1999 г. – 2001 г.) и в. „Акцент“ (2006 г. – 2007 г.). Журналист на свободна практика, общински съветник (2008 г. – 2012 г.) и омбудсман на гр. Пловдив. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските артисти (секция „Драматургия“) и Съюза на българските журналисти. Заместник-председател на Дружеството на писателите – Пловдив. Книги: „Пентакон“, сборник разкази и новели (1988 г.); „Тарпани“, роман (1992 г., 2. изд. 2010 г.); „Изкуството като спасение“ (1996 г.); „Среднощни портрети“, сборник (1996 г.); „Сметище за надежди“, роман (1996 г.); „Милим Божне ле, Коладе ле“, сборник (2004 г.); „Вернисаж“, стихове (2007 г.); „Храм „Св. Димитър“ в Старинен Пловдив“, сборник (автор съставител) (2008 г.); „Запазено място“, сборник пиеси (2008 г.); „Полъх от ветрило“, пътепис (2009 г.); „Македонска тетрадка“, пътепис (2009 г.); „Поезия, проза“, CD, литературна колекция, продукция на Малък театър Пловдив (2010 г.); „Die unerträgliche Freiheit“, roman, edition Balkan, Dittrich Verlag, Berlin (2010 г.); „Световъртежи“, сборник разкази и новели (2011 г.); „На предела (Прегледи и отзиви)“, литературна критика (2012 г.). Най-популярните му пиеси са: „Небесна кръчма” (2000 г.), „Куче в банята” (2001 г.), „Няма страшно” (2003 г.), „Водното момче” (2005 г.), „Омагьосаната гора” (2006 г.). По негово предложение през 2008 г. е създадена Програмата за финансиране на пловдивски автори и важни за Пловдив издания. Награди: Голямата награда за белетристика „Южна пролет’1989“ – за дебютната книга „Пентакон“; Трета награда в националния конкурс за роман на ДИ „Хр. Г. Данов“ (1990 г.) – за романа „Тарпани“; Националната награда „Светлоструй“ (1993 г.) – за романа „Тарпани“; Номинация за националната литературна награда „Огнище“ (1996 г.) – за романа „Сметище за надежди“; Номинация в националния конкурс за нова българска драматургия на фондация „Концепция за театър“ (2000 г.) – за пиесата „Зелено“; Поощрителна награда „Иван Радоев“ (2001 г.) в националния конкурс за българска драматургия на Министерството на културата и ДТ „Иван Радоев“, гр. Плевен – за пиесата „Зелено“; Голямата награда за драматургия на националните театрални празници Нова българска драма – Шумен (2001 г.) – за пиесата „Зелено“; Номинация за драматургия на националните театрални празници Нова българска драма – Шумен (2002 г.) – за пиесата „Куче в банята“; Награда за драматургия „Одеон“ – Пловдив (2005 г.); Годишна награда за драматургия на Съюза на българските писатели (2007 г.) – за пиесата „Сметището“.
Спонсорство в областта на културата – Петър Самуилов, президент на „Питърском“ и Стойо Вартоломеев, президент на „Хермес“.
Петър Самуилов завършва ВМИ-Варна, специалност „Радиолектроника“. Специализира менинджмънд и маркетинг в Германия и Швейцария. През 1993 г. избран за председател на Клуб „Интелектуалци за приятелство със САЩ“. Собственик на фирма „Питърском“.
„Питърском“ ООД е една от първите частни фирми в Пловдив. Учредена е през декември 1989 г. с начален капитал 7 500 лв. и основен предмет на дейност профилактика на уреди с високо и ниско напрежение, търговия, меценатство и спонсорство в областта на културата, изкуството и музиката. Още през 1990 г. фирмата създава специален фонд за поддържане на културния живот в Пловдив. Годишно „Питърском“ отделя около 500 000 лв. за меценатство. Една от първите прояви е създаването на джаз-ателие. Веднъж седмично, заедно с известната формация „Бели, зелени, червени“ на концертния подиум гостуват музиканти от цялата страна и даровити млади изпълнители – ученици и студенти. През 1992 г. се създава и културно дружество „Питърском-АМТИ“. Най-добрите преподаватели изнасят безплатно между два и четири концерта годишно. В структурата на дружеството е включена и комисия от музиканти, която оценява младите изпълнители и ги допуска до конкретните гастроли. На световния фестивал на камерните хорове във Ванкувър, Канада през 1992 г. студентският хор от Пловдив (финансиран от фирмата) печели първо място.
Стойо Вартоломеев е роден през 1952 г. в село Чоба. Завършва специалност „Българска филология“ в ПУ „П. Хилендарски“. Започва кариерата си като литературен критик. Три години е учител в с. Върбина. Осем години работи като редактор в ДИ „Хр. Г. Данов“. Автор е на книгата „Литературна арена“. През 1991 г. основава издателска къща „Хермес“.
Издателска къща „Хермес“ – частно издателство, основано през 1991 г. в Пловдив от Стойо Вартоломеев. Едно от най-големите издателства за мейнстрийм литература. Публикувани над 2000 нови заглавия с тираж над 20 милиона екземпляра. Всеки месец се издават около 10 нови заглавия, различни като тематика и жанр. Логото е „Споделете радостта от четенето“. След 2008 г. издателството създава национална верига от книжарници в градовете София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Пазарджик, Видин и Сливен. Амбиции и успехи издателството има в областта на детско-юношеската литература: енциклопедии, четивата в помощ на ученика, класическите детски произведения, фентъзи сериите и илюстрованите издания. Носител е на наградата „Константин Константинов“ за принос в книгоиздаването за деца. „Хермес“ спазва политика за подкрепа на българските автори и българската книга. Има издадени над 150 заглавия, голяма част от които са печелили национални и регионални литературни награди. През 2007 г. издателството обявява и своя награда за дебют на млади български творци. „Хермес“ издава световни бестселърови автори като Ричард Бах, Майкъл Бейджънт, Нийл Доналд Уолш, Кристофър Паолини, Дийпак Чопра, но и автори на високата съвременна литература, като Марио Варгас Льоса. Сред откритията са Жозе Родригеш душ Сантуш и Аджан Брам. Хорхе Букай, един от издаваните автори на „Хермес“, се превръща в истински феномен на българския книжен пазар. Гостуванията му в България през 2010 г., 2011 г. и 2012 г. са определени от медиите като най-значимите културни събития за трите години. През 2010 г. и 2011 г. по покана на издателството в България гостуват още Жозе Родригеш душ Сантуш, Джейн Костело и Александра Маринина.
Източници: НАГРАДИТЕ „Пловдив“ раздадени за пети път. // М а р и ц а (Пловдив),N 118, 25 май 1993, с. 4 : с ил.
Вж и: Г л а с (Пловдив), N 117, 25 май 1993, с. 2 : с портр.