Специална награда – Пенка Калинкова за популяризиране на творческите постижения на пловдивски автори.
Пенка Калинкова (1946 г. – 2020 г.). Родена в Пловдив. Завършила е руска и българска филология в СУ „Климент Охридски” и „Театрознание“ във ВИТИЗ „Кр. Сарафов”. Работи в продължение на много години в Радио „Пловдив”, във вестниците „За и против” и „Марица”. Нейни статии са публикувани в редица издания като вестниците „24 часа Пловдив”, „Дума”, „Стандарт”, „Култура“, в списанията „Театър”, „Тракия”, „Везни” и др. Автор на книгите: „Парчета театър, мигове живот” (2000 г.), „100+20 Драматичен театър Пловдив” (2001 г.), „Място за връщане” (2006 г.), „Съзаклятието „Пазарджишки театър” (2009 г.), „Оцеляващата. 60 години Пловдивска опера” (2013 г.), „Познатият непознат Пловдив” (2014 г.), а също и на документални филми за големите български художници Димитър Киров и Кольо Витковски, за Пловдивския куклен театър, за Драматичен театър Пазарджик, „Античното наследство на Пловдив” (2004 г.), „Едно турне в пет действия” (2009 г.), „Истории от Тютюневия град” (2009 г.), „Палимпсестът Пловдив” (2009 г.), „Чучулигите” (2011 г.), трисерийния „Първият театър” (2011 г.), посветен на 130-годишнината на първия български професионален театър – Пловдивския. Прессекретар на Международния есенен театрален фестивал „Сцена на кръстопът” (до 2012 г.). Член на управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”. Носител на редица награди, сред които: за театрална критика и журналистика, Почетен знак на Пловдив (2006 г.), званието „Следовник на народните будители” (2011 г.).
Театрално изкуство – Ваня Сивинова за ролята на ламята Алина в постановката „Ламята от улица „Войтешка“.
Ваня Сивинова е родена в град Съединение. Завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ специалност „Куклено актьорско майсторство“ в класа на проф. Атанас Илков. През 1972 г. е разпределена в Куклен театър – Пловдив. Една от водещите актриси на Пловдивския куклен театър, изиграла над 50 роли. Режисьор на няколко спектакъла от репертоара на театъра. Създател, заедно с Иван Сивинов, на куклено-театралното студио „Импресия“, основано през 1977 г. Носителка е на десетки награди и отличия от национални и международни фестивали. Ваня Сивинова е удостоена с орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен. През 2015 г. получава приза на „Акт-унима“ за изключителен принос към българското куклено изкуство.
Музика – Иван Спасов за произведенията си „Меса“, „Триптих“ и „Една малка великденска музика“.
Иван Спасов (1934 г. – 1996 г.). Професор, композитор, диригент, педагог. Роден в София. Завършва ДМА в София, специалност „Хорово дирижиране“ (1957 г.). Специализира „Композиция“ и „Дирижиране“ във Варшавската консерватория (1960 г. –1962 г.). От 1962 г. е симфоничен диригент. Основава Пловдивски камерен оркестър и музикално общество „Пловдивска музикална младеж“. Главен художествен ръководител на новосформирания Симфоничен оркестър в Пазарджик (1970 г. – 1991 г.). Създател на фестивала „Зимни музикални вечери“. От 1989 г. до смъртта си е професор и ректор на АМТИИ. Изнася лекции в САЩ. Дирижира концерт на Симфоничния оркестър на Гардън Гроув, Лос Анджелис (1989 г.). Автор е на над 240 творби – 1 моноопера, 1 опера – незавършена, 4 симфонии, 4 концерта, кантатно-ораторни творби, оркестрова, инструментална, вокална музика, хорови и солови песни, музика към над 50 театрални постановки, 3 филма и др. Произведенията му са изпълнявани в много европейски страни, САЩ, Япония и Австралия. Изнася концерти със своя музика в Ню Йорк, Варшава и Москва. Автор на 3 книги и критични статии. Член на Международната академия на изкуствата в Париж (1994 г.). Почетен гражданин на Пловдив (1997 г.).
Изобразително изкуство – Георги Божилов– Слона за двете му самостоятелни изложби в „Червеното пони“ и „Тимкомпакт“, Пловдив.
Георги Божилов – Слона (1935 г., Пловдив – 2001 г.). През 1959 г. завършва ВИИИ „Н. Павлович” със специалност „Декоративно-монументална живопис” в класа на проф. Георги Богданов. През същата година участва в Първото международно биенале на младите художници, проведено в Париж. От 1960 г. участва в общи художествени изложби на СБХ. Един от всепризнатите майстори на нефигуралната живопис, която очертава по-късния период в творчеството му. Има над 25 самостоятелни изложби в България, СССР, Турция, Полша, Австрия, Германия, Люксембург, Израел, Франция, Чехия, Швейцария. Заедно с Енчо Пиронков, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски, Христо Стефанов и Георги Бояджиев – Бояджана, Слона е един от художниците от така наречената „Пловдивска школа от 1960-те“. Сред най-известните му творби, свързани тематично с Пловдив са: „Автобусна спирка” (1959 г.), „Пиета” (1961 г.), „Пазар”(1961 г.), „Индустриален пейзаж” (1962 г.), „Пловдив” (1965 г.), „Интериор” (1968 г.), „Старият Пловдив” (1969 г.), „Ателие” (1971 г.), „Утро” (1972 г.), потрети на режисьора Крикор Азарян, актрисата Катя Паскалева, Начо Културата и др. Създава и монументални приложни творби за институции като: стенопис в Народната библиотека „Иван Вазов“ – „Героите на Иван Вазов” (1974 г.) заедно с Йоан Левиев и Христо Стефанов; мозайка в Централната поща; сграфито при Художествената галерия в Стария Пловдив; калкани на сгради. Носител е на награда на СБХ (1964 г.), званието „заслужил художник“ (1979 г.), националната награда за живопис „Захари Зограф” (2001 г.), почетен гражданин на Пловдив (2005 г.). През 1980 г. издателство „Български художник“ публикува книга на изкуствоведката Аксиния Джурова, посветена на творчеството му.
Литература – Александър Бандеров за стихосбирката „Рушенето на часовете”.
Александър Бандеров (1933 г., с. Лясково – 2007 г., Торонто, Канада). Завършва висшето си образование агрономство във ВСИ (днес АУ) в Пловдив. Три години работи като агроном, а след това и като журналист. Първоначално работи като редактор на в. „Отечествен глас”, а от 1985 г. е зам.-главен редактор в ДИ „Хр. Г. Данов”. Стихосбирки: „Най-добрият урок” (1962 г.), „Денят е с две лица” (1967 г.), „България, лето 893” (1970 г.), „Пътуване към планината” (1974 г.), „Когато си далеч” (1979 г.), „Ако останат спомени” (1982 г.), „Нощни галактики” (1983 г.), „Отвъд сините планини” (1986 г.), „Глуха тетрадка” (1991 г.), „Рушенето на часовете” (1993 г.), „Вигвамите на Орилиа. Стихове от Онтарио” (2001 г.), „Отблясъци от Малахит” (2003 г.), пътеписа „Сред слънчевите копия на здрача” (2005 г.), „Отвъд” (2007 г.), повечето издадени от пловдивската ИК „Жанет 45”. През 2008 г. пловдивското издателство „Хермес” издава посмъртно том с избрани стихотворения на поета със заглавие „Сириус”. Член на СБП и Дружеството на пловдивските писатели. Носител на наградите: „Хермес” за „Глухата тетрадка” през 1992 г., Наградата на Съюза на българските журналисти „Златно перо“ и др.
Архитектура – арх. Румяна Маринова за реконструкцията на банка „Биохим“.
Румяна Маринова е родена през 1953 г. Завършва ВИАС-София. Работи в арх. Ателие „Румяна Маринова“ – Пловдив. В периода 1978 г. – 2017 г. реализира редица проекти като: жилищна група – Карлово; жилищни сгради в Пловдив, Асеновград, Бойково, Марково, Дедево, Белащица, Първенец, Скутаре, Труд, София-Панчарево; Куклен театър – Пловдив; Сладкарница „Бътерфлай“; Търговска банка „Биохим“ – Пловдив; „Бизнес – ресторант“ – Пловдивски панаир; банков клон на ТБ „Моллов“ – Пловдив; сграда за търговско производствена дейност на фирма „Алди“ – София; жилищна сграда на Ивайло Велев – „DAYZI“, Панчарево; жилищна сграда на Бойко Ладков, Войводиново; кафе-аперитив с пицария, Старинен Пловдив; жилищна сграда на Бойко Милушев – „Алади“ София – с. Житен; жилищна сграда на Христо Христов – „Александър“, Пловдив; магазин за мебели „Рилус“, фирма „Мираж“, Пловдив; офис сграда на ул. „4-ти януари“ Пловдив; СОУ „Хр. Ботев“ в гр. Съединение. Публикува статии за жилищна архитектура в сп. „Хубавите къщи“ и „Архитектура“.
Източници: БОРИСОВА, Магдалена. Наградите Пловдив`93. // М а р и ц а (Пловдив),N 110, 18 май 1994, с. 1 : с ил.
Вж и: Г л а с (Пловдив), N 110, 18 май 1994 (Светлана Тодорова).