Театър – Георги Василев за ролята на Златил в спектакъла „Боряна“.
Георги Василев (1936 г., гр. Карнобат – 2017 г.). През 1959 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” при проф. Г. Костов. Специализира режисура в Москва през 1967 г, а през 1968 г. в Ленинград. През 1959 г. дебютира в ролята на Фьодор („Барабанчица” – А. Салински) в ДТ – Пловдив, където работи оттогава. Изпълнява над 150 роли: Младият („Когато розите танцуват” – В. Петров), Хлестаков („Ревизор” – Н. В. Гогол), Дон Жуан („Дон Жуан” – Ж. Б. Молиер), Рамуш („Боровете не превиват клони” – К. Странджев), Кулигин („Три сестри” – А. П. Чехов), Мати Браун („Господин Пунтила и неговият слуга Мати”, „Опера за три гроша” – Б. Брехт), Ланс, Лир („Двамата веронци”, „Крал Лир” – У. Шекспир), Найден („Майстори” – Р. Стоянов), Драгиев („Тази малка земя” – Г. Джагаров), Леонид Павлович („По следите на радостта” – В. Розов), Хелмер („Нора” – Х. Ибсен), Лазар Драгинков („Босилек за Драгинко” – К. Илиев), Креон („Медея – Еврипид”), Сатин („На дъното” – М. Горки), Кебът („Страсти под брястовете” – Ю. О’Нийл), Брокър Слейд („Бдение след смъртта на Джейми Фостър” – б. Хенли), Гедон („Еленово царство” – Г. Райчев), Златил („Боряна” – Й. Йовков), Франк („Последният янки” – А. Милър), Проспер („Зеленият какаду” – А. Шницлер) и др. Изявява се и в областта на художественото слово. Постановки за деца: „Звездното момче” – О. Уайлд, „Златоперко” – Л. Милева и др. Носител на национални награди и държавни отличия. Почетен гражданин на Пловдив (2001 г.).
Музика – Роксана Богданова, пианистка за 19-те си концерта с музика от български композитори.
Роксана Богданова е родена в Шумен през 1953 г. Средно образование завършва в НМУ „Л.Пипков” София, висше (магистърска степен) – в НМА „Проф. Панчо Владигеров” – София в класа по пиано на проф. Мара Петкова. Специализира „Клавирна интерпретация и методика на клавирното обучение“ в музикалната академия „Ференц Лист”, Будапеща. Лауреат е на международния конкурс „Етори Поццоли”, Милано и на националния конкурс „Св. Обретенов”. Участвала е в летните курсове по интерпретация във Ваймар и „Бела Барток” в Унгария. Изявен изпълнител, с ярък стил и сценично присъствие, с афинитет към изкуството на ХХ и ХХІ век и българската музика. Връзката с българския репертоар е повод да участва в авторските концерти на композиторите Лазар Николов и Иван Спасов във Варшава и Москва. През 2006 г. по проект, одобрен от Министерство на културата, издава компактдиск с произведения на Иван Спасов, който включва солови творби и концерта за пиано и оркестър. Дългогодишен преподавател в АМТИИ, професор, от 2008 г. – 2012 г. ръководи катедра „Пиано и акордеон”, от 2012 г. в продължение на седем години е Председател на Общото събрание на АМТИИ, член на Академичния съвет. Научен ръководител на докторанти, магистри и студентски научни разработки. Член на жури на редица национални и международни конкурси. Част от научната ѝ дейност са рецензии към докторски дисертации и хабилитационни трудове, към специализирана литература за нуждите на някои издателства. Провежда майсторски класове в Одрин (Турция), Триест и Тренто (Италия). Концертира активно като солов и камерен изпълнител, солист е на симфонични оркестри в страната. Участвала е във фестивалите в град Бордо (Франция), Софийски музикални седмици, Варненско лято, Аполония, ppIANISSIMO, Зимни музикални вечери Русе, Нова българска музика, Пловдивски камерен фестивал и др. Осъществява концертни изяви в Италия, Франция, Полша, Норвегия, Русия, Турция и Испания. Издадени са два компактдиска с нейни изпълнения: на произведения за пиано от Иван Спасов и Ернест Шосон (последният съвместно с проф. Георги Бадев – цигулка). Нейните студийни записи са включени в общо четири компактдиска. Носител на академична награда Меден чан (АМТИИ).
Изобразително изкуство – Цвятко Сиромашки.
Цвятко Сиромашки е роден в Пловдив през 1954 г. Завършва Техникума па художествена обработка на камъка в с. Кунино (1973 г.), Академията за Живопис, Скулптура и Архитектура – Санкт Петербург – Русия (1974 г. – 1976 г.), Академията за Изящни Изкуства „Николай Павлович“ в София, специалност „Скулптура“ в класа на проф. В. Минеков (1977 г. – 1979 г.); Член на Оберхесише – Кюнслер – Бунд – Германия (1991 г.). Самостоятелни изложби в Пловдив, София, Гърция, Германия. Негови творби са притежание на Национална Галерия – София, Галериите за Изящно Изкуство в София, Пловдив, Враца, Толбухин, Смолян, Сливен, Габрово и др., Музея за изящни изкуства „А. С. Пушкин“, Москва – Русия, Музеят в Шчечин, Полша, Музея за изящни изкуства в Братислава – Словакия. Колекция на д-р Ретер Лудвиг – Аахен, д-р Крамер, Фирмите „Окулос“, „Лох“, „Клоос“, „Мюлер“, „Крауз“ и др. в Германия. Щад Хале гр. Ветцлар – Германия. Национален Музей Грайфенщаин – Германия. Награди: за скулптура от Международното биенале на Хумора и Сатирата в Габрово (1987 г.); за скулптура от 8-та Национална младежка изложба – София (1989 г.); Втора награда от Международния симпозиум „В гранит“ Будузо – Италия (1991 г.); Голямата награда на водка „Финландия” (2004 г.); Наградата на кмета на Пловдив (2016 г.).
Литература – Добромир Тонев за стихосбирката „Арго“.
Добромир Тонев (1955 г. – 2001 г.). Роден в Ямбол. Завършва средно образование в родния си град и специалност „Българска филология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“ (1979 г.). Участва в студентския литературен клуб „Гео Милев“. Повече от двадесет години е редактор в ДИ „Христо Г. Данов“ – Пловдив. Първата му стихосбирка „Белег от подкова“ (1979 г.) е посрещната възторжено от читателите и критиката, отличена е с национална награда за дебют, поетът е приет в СБП. Утвърждава се като самобитен лирик чрез стихосбирките „Нежна машина“ (1984 г.) – награда на СБП за поезия, „Свиждане със светлината“ (1990 г.). Поезията му е превеждана на руски, полски, унгарски, английски, италиански, испански, немски език. Номиниран е в европейския конкурс за поезия – Рим (1996 г.). Превежда стиховете на Владимир Висоцки – „Нерв“ (1984 г.). Последните му творчески изяви са свързани с хумора и сатирата: „Под седлото на Пегаса“ (1998 г.) – поетически шаржове на известни пловдивчани, „Крахът на един кокошарник“ (2000 г.) – хумористична новела, „Голямата лудница“ (2002 г.) – лирически злободневки, издадени посмъртно. Посмъртно излиза и книгата с фрагменти „Обратната страна на иконата“ (2001 г.). Редактира множество книги, съставител е на сборници („Поетически сборник“ – 1998 г., „Антология на пловдивската любовна лирика“ – 1996 г., „Друга вода“ – 1998 г.), журира национални литературни конкурси. Ръководи литературен клуб „Гео Милев“, основава и ръководи Националната младежка поетична академия в Пловдив, днес носеща неговото име.
Превод – Здравка Петрова за превода на романа „Прах и пепел“ от Анатолий Рибаков.
Здравка Петрова е родена през 1946 г. Завършва руска езикова гимназия в Пловдив и руска и английска филология в СУ „Климент Охридски“. От 40 години се занимава активно с художествен превод на руска проза. До момента е превела над 100 заглавия, сред които самостоятелни издания, разкази, новели и романи. Сред най-популярните преведени от нея книги са тетралогията „Децата на Арбат“ от Анатолий Рибаков, „Живот и съдба“ от Василий Гросман и новите преводи на „Ана Каренина“ от Лев Толстой и „Герой на нашето време“ („Сонм“, 2014 г.) от Михаил Лермонтов. Най-новите ѝ преводи включват „Миргород“ („Сонм“, 2016 г.) на Н. В. Гогол и „Руски вълшебни приказки“ („Сонм“, 2016 г.), събрани от Александър Николаевич Афанасиев. През 1995 г. получава Наградата на Съюза на преводачите в България за преводите си на трета и четвърта част на „Децата на Арбат“. Работи като редактор в ДИ „Хр. Г. Данов“ и преподавател по „Стилистика на превода“ в ПУ „П. Хилендарски“. Има многобройни художествени текстове, публикувани в списание „Факел“ през 1982 г. – 2011 г.. За преводите си през 2006 г., 2007 г. и 2018 г. Здравка Петрова получава наградата на Съюза на преводачитев България за изключителни постижения в областта на превода.
Архитектура – арх. Илко Николов и арх. Чавдар Тенев за Тенис комплекс „Локомотив-Стад“.
Арх. Илко Николов е роден през 1956 г. в Пловдив. Завършва Математическата гимназия в Пловдив (1974 г.) и ВИАС със специалност „Архитектура“ (1981 г.). Член на управителния съвет на Бизнес експертен съвет Пловдив, зам.-председател на Съюза на архитектите в България, председател на Съюза на архитектите в България – Дружество Пловдив и председател на Асоциацията за устойчиво развитие и анализи. Арх. Николов е член на Камарата на архитектите, член на Експертен съвет по устройство на териториите на Община Пловдив, член на Консултативен съвет към Главния архитект на Община Пловдив и на други обществени структури. Главен архитект на район „Централен“ – Пловдив, за периода 1993 г. – 1996 г. Автор на множество реализирани проекти в областта на общественото и жилищното строителство, търговията и туризма в Пловдив и страната като: Църква „Св. Николай“ – район „Западен“, Пловдив; Летище Пловдив – Нов пътнически терминал; Пешеходна зона на гр. Асеновград; SPA комплекс към Югозападен университет – Благоевград; Административна сграда на район „Западен“ – Община Пловдив; Административни сгради на EVN – Централа 2, Пловдив, КЕЦ Велинград, КЕЦ Харманли; Складово-търговски комплекс на Апекс-сервиз на Голямоконарско шосе, Пловдив; Ресторант Хепи – Варна; Апартаментни хотели в Пампорово, Банско, Слънчев бряг, Поморие и др.; Архитектурен Резерват Старинен Пловдив – проект за специфични правила и норми за прилагане на ЗРП; Комплекс къщи за гости с. Косово; Индивидуални еднофамилни жилищни сгради в Пловдив, София, община Марица, Община Родопи, Община Асеновград, Община Чепеларе и др.; Бензиностанция на Петрол на пътя Асеновград-Кърджали; Генералното консулство на република България в Одрин, Турция; Сграда на Второ районно полицейско управление- Пловдив; Детска монорелсова железница в ЖР „Тракия” – Пловдив, „Тенис комплекс” към стадион „Пловдив”. Награди: специална награда „Сграда на годината” за 2009 г. за реализация на летище Пловдив; пъpвo мяcтo зa Цeнтpaлeн плoщaд – Aceнoвгpaд (2010 г.); първо място за проект за преустройство на „Централна ЖП гара Пловдив” (2008 г.); тpeтa нaгpaдa в ĸoлeĸтив в мeждyнapoдeн ĸoнĸypc зa Bтopичeн гpaдcĸи цeнтъp – Coфия и дp.
Чавдар Тенев е роден през 1957 г. в Пловдив. През 1982 г. завършва ВИАС, специалност „Архитектура“. Специализира в Школата за висше архитектурно майсторство към ВИАС. От 1983 г. работи в „Кофражна техника“, след което минава на свободна практика като проектант. Бил е зам.-кмет и гл. архитект на район „Западен“, кмет на район „Централен“ (1999 г. – 2002 г.). През 2005 г. печели първа награда в категория „Туристически обекти“ на „АрхИдея“ (заедно с арх. Мария Стоянова и арх. Володя Стоянов за проект на сградата на хотел ТНН); през 2008 г. (с арх. Мария Стефанова) проектът му за реконструкция и пристройка на еднофамилна жилищна сграда в Панчарево отново печели конкурса „АрхИдея“. През 2014 г. „Обединение 22 век“, където е водещ проектант, печели конкурса на Община Пловдив за реконструкция на бившия Партиен дом в града.
Източници: ПОПОВ, Марин. Журналисти и фотографи се разминаха с награда „Пловдив“. // М а р и ц а (Пловдив), N 118, 25 май 1995, с. 7 : с ил.