1995

Изключителен принос – арх. Никола Чинков, индивидуална награда.

Никола Чинков (1929 г. – 2002 г.). Роден в Пловдив. Работи в Пловдивската проектантска организация, в Националния институт за паметници на културата и Проектантския институт „Кофражна техника“. Дългогодишен изследовател на българската архитектура. Проучва и популяризира архитектурното наследство на Пловдив след Освобождението (1878 г.) до XX век. Има над 100 публикации на тази тема в периодичния печат. Публикува книгите: „ Архитект Боян Чинков“ (1995 г.), „Строителят на замъци. Архитект Стефан Джаков“ (1998 г.), „Първите архитектурни академици в Пловдив“ (2000 г.), „Пловдивски архитектурни хроники“ (2002 г.).

Кукления театър –  Пловдив за цялостно творчество по повод 50-годишния му юбилей.

Държавен куклен театър – Пловдив е основан през 1946 г. Театърът е репертоарен, финансиран от Министерство на културата и е активно подпомаган от Община Пловдив. Носител е на орден “Кирил и Методий” – I степен. За 73 творчески сезона към 2020 г. са изиграни над 340 заглавия. Годишно се реализират до 5 нови постановки, които се представят пред не по-малко от 30 000 зрители. Театърът е пътувал в над 40 държави, участвал е в много международни фестивали и е носител на над 80 престижни награди. Шест от спектаклите на театъра са в „Златния фонд” на Българска национална телевизия.

Театрално изкуство – Величка Георгиева.

Величка Георгиева е родена през 1947 г. във Варна. През 1969 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” при проф. Кръстьо Мирски, след което учи кинознание в Москва. От 1971 г. работи в Пловдивския драматичен театър. Дебютира в ролята на Лучиана („Комедия от грешки” – У. Шекспир). За повече от 40 г. на пловдивска сцена е изиграла над 100 роли от които: Галя Четвертак („А утрините тук са тихи” – Б. Василев), Донна Анна („Дон Жуан” – Г. Фигейреду), Милка („Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер” – К. Георгиев), Жената („Човешки глас” – Ж. Кокто), Хелън („Любоф” – М. Шийзгъл), Кукушина, Клеопатра Лвовна („Доходно място”, „И най-мъдрият си е малко прост” – А. Н. Островски), Абби („Любов под брястовете” – Ю. О’Нийл), Дорина („Тартюф” – Ж. Молиер), Мария („Дванайсета нощ” от У. Шекспир), Мисис Пичъм („Опера за три гроша” – Б. Брехт), Естер („Цената” – А. Милър), Аманда („Стъклената менажерия” – Т. Уилямс), Госпожа Уорън („Професията на госпожа Уорън” – Дж. Б. Шоу), Бялата жена („52 минути любов” – А. Фюгард), Вера („Обещай ми светло минало” – П. Анастасов), Журналистката („Животът, това са две жени” – Ст. Цанев) и др. Носител на наградата на съюза на артистите в България през 1997 г.

Музика – проф. Николай Стойков.

Николай Стойков (1936 г. – 2020 г.). Роден в Пловдив. Завършва класа по „Композиция“ на проф. Панчо Владигеров в ДМА в София. След дипломирането си специализира „Композиция и теория на музиката“ в Московската филхормония при творци като Дмитрий Шостакович, Хреников и Юрий Холопов. След своето завръщане започва активна преподавателска дейност в АМТИИ, където от 1976 г. е доцент, а от 1987 г. – професор. През 1972 г. се включва при създаването на специалността „Народни инструменти и народно пеене“, а впоследствие и на специалността „Дирижиране на народни състави“. Съвместно с Кирил Дженев е един от създателите на ансамбъл „Тракия“. Като композитор Николай Стойков твори активно в областта на камерната, хоровата, сценичната музика, както и в обработката на български автентичен фолклор. Много негови произведения са записани на грамофонни плочи, аудиокасети и компактдискове. Автор е и на 15 пособия за обучението на студентите от фолклорните специалности в Академията. С педагогическата си дейност е допринесъл за духовното израстване на над 25 випуска народни инструменталисти, диригенти и педагози. Оказал е незаменима помощ в развитието на двете фолклорни музикални училища в Широка лъка и Котел. Бил е избиран на високи академични постове – заместник-ректор и декан на факултет „Музикален фолклор, хореография и изобразителни изкуства“. Сред произведенията му са: Симфонични: Парафрази: №1 „Бързата“ (1997 г.); №2 „Надсвирване“ за 2 саксофона и орк. (1998 г.); №3 „Капричиозо“ за флейта, виолончело и орк. (1998 г.); №4 (1999 г.); №5 (2002 г.); Камерна музика:„Дитирамби“ за ударни инструменти (1979 г.); „Трио-серенада“ за кларинет, пиано и ударни (1982 г.). Сонати: За цигулка и пиано №1 (1974 г.) и  №2 (1997 г.) и др. Хорова музика: „Щурче свирче“; песни за детски хор (1969 г. – 1990 г.); „Ала-бала-ница“ -дивертименто №1 за детски хор и ударни (1978 г.). Книги: „Пред огледалото“ (2007 г.); „Без ноти“ (2010 г.); „Al niente“ (2012 г.); „Appasionato“( 2013 г.). Награди: Орден „Св. св. Кирил и Методий“ I ст.; II ст.; III ст.; Почетен знак на град Пловдив (2006 г.); Почетен гражданин на гр. Пловдив (2011 г.); Почетно звание и златен плакет „Следовник на народните будители“ (2012 г.); Звание Академик на БАНИ.

Изобразително изкуство – Кольо Витковски за цялостно творчество.

Кольо Витковски (1925 г., с. Стрелци – 1999 г., Пловдив). През 1947 г. постъпва в Художествена академия – Прага, където след дълго прекъсване завършва специалност „Графика” през 1960 г. при проф. Владимир Пукал, след това живее и работи в Пловдив. Член е на групата на пловдивските художници от „Априлското поколение“, наред с Георги Божилов- Слона, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Димитър Киров, Георги Бояджиев – Бояджана и др. В началото на творческия си път рисува картините – графичния цикъл „Съпротива” (1959 г. – 1960 г.), „Размирни години”, „Прощаване”, „Засада”, „Пловдивският затвор”, „Разстрел”, „Възпоменание”, застъпени са и национални сюжети и мотиви – „Богомили”, „Земя българска”, „Момиче от село” и др. По-късно изцяло се посвещава на пейзажната живопис – рисува десетки платна, онасловени „Пейзаж”, сред тях – „Пролет в Стария град”, „Зима в Пловдив” и др. Известен е и неговият „Графичен цикъл от Париж”. В общи художествени изложби участва от 1962 г.; излага свои творби в Русия, Полша, Германия, Дания, Швеция, Норвегия, Полша, Китай, Чехия, Англия, Румъния, Русия. Работи с техники като акватинта и суха игла. От 1971 г. до 1985 г. е директор на Пловдивската художествена галерия. Освен като живописец и график Витковски се изявява и като поет и писател. Публикува стихове и импресии в периодичния печат. Автор на есеистико-пътеписната книга „Парижки дневник“ (1989 г.). През 1966 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ II ст. През 1988 г. е последната му самостоятелна изложба като патрон на Есенния салон на изкуствата в Стария Пловдив.

Литература – Албена Хранова за книгата „Литературният човек и неговите български езици“.

Албена Хранова е родена през 1962 г. Завършва ПУ „П. Хилендарски“, специалност „Славянска филология“ (1985 г.). Доктор на науките е по филология и професор по теория и история на културата в ПУ„П. Хилендарски“ и НБУ, София. Автор на книги и на над сто статии, студии и монографии: „Двете български литератури. Граници на лирическия контекст“ (1992 г.), „Литературният човек и неговите български езици“ (1995), „Подстъпи към приказката“ (1996 г., „Яворов. Диалектика и алхимии“ (1999 г.), „Езикът и неговите речи“ (2000 г.), „Български интертекстове” (2002 г.), „Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и големи разкази в българската култура ХІХ – ХХ век”, т. I, II (2011 г.). Автор е на учебници, учебни тетрадки и помагала по литература за всички класове от средния и горния курс на общообразователните училища в България. Участник е в множество национални и международни научни проекти, конференции, конгреси и други научни форуми. Албена Хранова печели Наградата за литературна критика на Съюза на българските писатели (1992).

Журналистика – Александър Секулов за рубриката „Под игото“ във в. „Марица“.

Александър Секулов е роден през 1964 г. в Пловдив. Писател, поет и журналист. Драматург на Драматичен театър Пловдив. Завършва средно специално художествено училище за сценични кадри със специалност помощник-режисьор и българска филология в ПУ „П. Хилендарски“. Автор е на три книги със стихове „Седмо небе“ (1988 г.), „Високо, над далечината“ (1997 г.), “Възхитително и леко“ (2003  г.); три книги с есета: „Майсторът и камъните“ (1996 г.); книга с фрагменти „Високите каменни хълмове“ (2006 г.); публицистичната книга „История на минималната съпротива. Хронологичен роман в една колона” (2008 г.). Съвместно с художника Атанас Хранов издава  колекциите „Наско Х. Истории с ром, джинджифил, стафиди и мед“ (2005 г.) и „Малката светица и мъжете от черен пипер” (2007 г.). Автор  на пиесите: „Светли хотелски стаи” (2005 г.), „Няма ток за електрическия стол” (2015 г.), драматизациите „Възвишение” по романа на Милен Русков в сътрудничество с Иван Добчев и „Вълци“ по „Трънски разкази” от Петър Делчев. Автор е на романите „Колекционер на любовни изречения” (2007 г.), „Малката светица и портокалите. История на изчезването” (2009 г.), антологията „Карти и географии”, романите „Островът” (2011 г.), „Господ слиза в Атина“ (2012 г.). През 2013 г. излиза романовата му трилогия „Гравьор на сънища”, а през 2015 г. романът „Скитникът и синовете” и поетичната книга „Море на живите”. Превеждан е на английски, немски, френски, сръбски, македонски  и унгарски. Автор е на ежедневна рубрика „Под игото“ на вестник „Марица“ от 1993 г. до 2009 г. Награди: „Академика” (1988 г.), „Цветан Зангов” (1985 г., 1986 г., 1987 г.) , „Иван Николов” (1998 г., 2004 г.); театрална награда „Аскеер” (2015 г.) за „Съвременна българска драматургия”.

Превод – Васил Самоковлиев за превода на романа „Капризно лято“.

Васил Самоковлиев е роден през 1946 г. в Поморие. Завършва руска гимназия в Пловдив и СУ „Климент Охридски“ – специалност „Чешки, български и руски език“. Дългогодишен преподавател по чешки в ПУ „П. Хилендарски“ и по български език за чужденци в Медицинска академия – Пловдив; активен преводач на чешка художествена литература. От 1988 г. е член на Съюза на българските преводачи. Превел е около 20 заглавия от различни автори, сред които Карел Чaпек, Владислав Ванчура, Владимир Парал, Милан Кундера и Бохумил Храбал. От 1996 г. живее в Прага. Продължава активно да превежда. За „Капризно лято“ на Владислав Ванчура получава наградата на Съюза на българските преводачи за най-добър превод (1995 г.).

Фотоизкуство – Тихомир Пенов за принос в изкуството.

Тихомир Пенов е роден през 1960 г. в Пловдив. Завършва ССХУ Сценични кадри  – художествено осветление (1975 г. – 1979 г.), Техникум по фотография – София (1982 г. – 1984 г.), ФАМУ-фотография-Прага (1987 г. – 1990 г.). Работи като студиен фотограф, фотограф външно снимане, фотограф в Медицинска Академия, вестник „Глас”, фоторедактор на списание „В Пловдив”, театрален фотограф, от 1997 г. в Пресфото-БТА, от 2007 г. – на свободна практика. Над 30 самостоятелни изложби в България, Чехия, Словакия, Канада, Швейцария, Норвегия, Дания. Награди: сребърен медал „Студентски мигове” (1982 г.); Специалната награда на Младите фотографи (1984 г.); Златен медал – Художествена самодейност (1986 г.); Втора награда – Земята и хората (1995 г.); Първа награда – Фотоваканция (1997 г.); Първа награда – Фуджипрес фотография (1998 г.); Първа награда – Земятя и хората (2001 г.); Първа награда – Кодак – Съвременна българска фотография (2001 г.); Статуетката на Фотографска Академия за цялостно творчество (2001 г.); Първа награда – Бриколаж – Расте, но не старее ли (2003 г.); Първа награда – Българска фотожурналистика – 2003 г.; Голямата награда на Канон – Бг за фотожурналистика (2007 г.); Годишна награда  на галерията „Arsenal of Art“ за фотоизложбата  „H20“ (2016 г.).

Източници: ГЕОРГИЕВА, Катя. На лични пловдивски творци дадоха награди. // П л о в д.  в е с т и, N 98, 27 май 1996, с. 1, 3, 11.

Вж и: П л о в д.  н о в и н и, 27 май 1996, с. 8 : с ил.