1996

/ 1996 / By София Ковачева

Музикално-изпълнителско изкуство – хор „Детска китка“ за концерт, изнесен в Страсбург.

Хор „Детска китка“ е създаден в Пловдив през 1947 г. от музикалния педагог Анастас Маринкев. До 1969 г. е известен като Пловдивски пионерски хор, а през 1970 г. диригентът Георги Самарджиев и неговият помощник Златина Делирадева, заедно с хористите му дават ново име – „Детска китка“. До 1992 г. в хора пеят момчета и момичета, а след това – само момичета. От 1972 г. главен диригент е Златина Делирадева. От 70-те години на ХХ в. хорът е осъществил над четиридесет задгранични турнета и повече от седемстотин концерта. Правени са записи за български и чуждестранни медии. Хорът е трикратен участник в културните програми на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Европейския парламент в Страсбург (1994 г., 1996 г., 1997 г.) и участник в белгийския фестивал „Европалия“ с концерт в брюкселската катедрала „Сен Мишел“ (2002 г.). Хоровата школа поддържа три различни по възраст формации. Награди: Лауреат на международните хорови конкурси в Целе, Словения (1981 г.) и в Дебрецен, Унгария (1984 г.); III награда , Международен хоров конкурс в Арнем, Холандия (1987 г.); I награда на Международен хоров конкурс във Варна (1989 г.); Почетен медал от Музикалния съюз на Северен Рейн, Вестфалия за принос в установяване на културните връзки между Германия и България (1993 г.); III награда от Международен хоров конкурс в Кантонигрос, Испания (1995 г.); награда „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1997 г.); Почетен знак на Пловдив (2003 г.); Голямата награда на Международен фестивал за коледна и адвентическа музика в Прага, I награда в категория Детски хорове на Международен фестивал на коледна и адвентическа музика в Прага (2006 г.).

Изобразително изкуство – Недко Итинов за самостоятелна изложба в галерия „Ромфея“.

Недко Итинов (1956 г. – 2021 г.). Завършва Художествена гимназия в Казанлък и ВТУ „Кирил и Методий” във Велико Търново – специалност „Живопис“, под ръководството на проф. Терзиев. От 1986 г. е член на Съюза на българските художници. Има реализирани над 30 самостоятелни и много общи изложби в България (София, Пловдив, Варна, Бургас) и в чужбина (Виена – Австрия, Истанбул – Турция, Париж – Франция, Люксембург и Тел Авив – Израел). Негови картини се намират в частни колекции в България, Германия, Англия, Испания, Франция, Швейцария, Люксембург, Сърбия, Нова Зеландия. Недко Итинов е сред доайените на пловдивската художествена школа. Твори в сферата на живописта и рисунката, като е създал свой разпознаваем стил, характеризиращ се със специфичен растер и триизмерни декоративни фигури.

Литература – Иван Вълев за стихосбирката „Пътят на птиците“.

Иван Христов Вълев е роден през 1942 г. в с. Стрелци. От 1956 г. живее в Пловдив. Завършва специалност „Полска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Работи като редактор и завеждащ редакция в издателство „Христо Г. Данов“, преподавател по „Теория на превода“ в ПУ „П. Хилендарски“, директор на Българския културен институт във Варшава (Полша). Автор на девет поетични книги: „Скорост” (1967 г.), „Засял съм думи” (1972 г.), „Прегръдка” (1977 г.), „Незастраховани криле” (1981 г.), „Бяла врана” (1985 г.), „Пътят на птиците” (1996 г.), „Изречено на глас” (2002 г.), „Високата трева” (2007 г.), „Лошо време“ (2015 г.), както и на романа „Скритата градина“ (2005 г.). Най-добрите му творби са събрани в антологичната книга „Високата трева“ (2007 г.) и в „Любовна лирика“ (2012 г.). Популярни са някои песни, създадени по негови стихотворения: „Лятото“, изпълнявана от Пламен Ставрев и наградена на конкурса „Бургас и морето“, „Нито ден е, нито вечер“ и „Обещания“, изпълнявани от Тони Димитрова. Негови стихове са превеждани и публикувани в антологии на руски, полски, немски, унгарски и чешки езици. Превежда класици на полската поезия като Ян Кохановски, Адам Мицкевич, Ярослав Ивашкевич, а също и известни съвременни поети (Вислава Шимборска) и прозаици (Славомир Мрожек, Станислав Дигат, Тадеуш Новак и др.). Награди: годишната награда на Съюза на преводачите в България за превода на лириката на Ян Кохановски „Покой и лютня“ (1985 г.); „Златен ланец” на в. Труд (2008 г.); „Орфеев венец“ от фестивала „Пловдив чете“ (2014 г.); „Заслужил за полската култура” (от правителството на Полша); отличие за цялостен принос в българската литература на Национална награда „Изворът на Белоногата“, Харманли (2019 г.) и др.

Превод – Емилия Драганова за превода на романа „Крушите на Рибек“ от Фр. Делиус.

Емилия Драганова е родена през 1952 г. в Казанлък. След завършване на специалност „Немска филология” в СУ „Климент Охридски” работи като учителка по немски, преводачка на свободна практика, редактор в издателство „Летера”, Пловдив. От 2006 г. отново работи на свободна практика и сътрудничи активно на ИК „Хермес”, Пловдив. През периода 2005 г. – 2019 г. участва в творчески работилници за преводачи в Берлин, Германия, и посещава редовно Европейския преводачески дом в Щрален, Германия. Преводи: „Пияни дървета“ (A. Дориан); „Лятото на дивите цветя“ (K. Тейлър); „Магазинчето за чай и щастие“ (M. Инуса); „Магазинчето за шоколад и мечти“ (M. Инуса); „Магазинчето за антики и вълшебства“ (M. Инуса) „Сенки в рая“ (E. M. Ремарк) „Обратният път“ (E. M. Ремарк); „Жадувам за живот“ (M. Вандер); „Лавината“ (M. фон дер Грюн); „Ще се нарека Гантенбайн“ (M. Фриш) и др.

Журналистика – Красимир Димовски, в. „Марица днес“, за карикатурната рубрика „Свирепо настроение“.

Красимир Димовски. Роден през 1961 г. в Асеновград. Публикувал е сборниците „Ние, кавалеристите (1987 г., разкази) и „Райската градина“ (1991 г., разкази и новели). Директор на издателска къща „Марица“ – гр. Пловдив. Има самостоятелни изложби с политически карикатури.

Фотоизкуство – Иво Бобев за самостоятелна изложба „Абстрактни фотографии“ в галерия „Старинна“.

Иво Бобев е роден през 1954 г. в гр. Кърджали. Завършва Стоматологичния факултет на ВМИ (днес Медицински университет) (1979 г.). През 1979 прави първата си самостоятелна изложба с художествени фотографии. През 1981 г. получава званието фотограф-художник. В началото на 90-те години на XX в. е ангажиран с рекламата на „Международен панаир“ – Пловдив. Има над 23 самостоятелни изложби, последната е през 2005 г. в ГХГ със снимки от Международния фолклорен фестивал, проведен в града през 2004 г. Участва в около 120 международни изложби, 60 от които са под патронажа на FIAP, носител на званията AFIAP и EFIAP.

Архитектура – арх. Цветана Примова за офиссграда на ул. „Княз Богориди“.

Цветана Примова е родена през 1951 в гр. Асеновград. Завършва гимназия в родния си град и специалност „Архитектура” във ВИСИ – София през 1975 г. От 1975 г. до 1992 г. работи в Проектантска организация – Пловдив, а след това – на свободна практика. Проектира предимно жилищни и обществени сгради. Награди: почетна грамота и медал на националния преглед на българската архитектура „Изложба – конкурс за архитектурни реализации 1996 г. – 1998 г.“ на САБ за „Офис – сграда” на ул. „Княз Богориди”, кв. Капана, гр. Пловдив; „Златният молив 2004 г.” на вестник „Строителство имоти” и голямата награда на пролетен архитектурен салон „Пловдив 2005 г.” на САБ за „Бизнес и търговски център“ (Рилон център), гр. Пловдив.

Спонсорство в областта на културата – Клуб „Отворено общество“ – Пловдив.

Клуб „Отворено общество“ е учреден на 13 февруари 1992 г. На 7 април 1995 г. е регистриран като юридическо лице с нестопанска цел, а през декември същата година става асоцииран член на Съюза на българските фондации и сдружения. Подкрепя лица и организации чрез провеждане на открити конкурси или чрез финансиране на техни проекти, ориентирани към съвременни обществени проблеми и имащи практически ефект за общността на град Пловдив.

Източници: НАГРАДИТЕ „Пловдив“ за тягостната 1996 г. // П л о в д. с т р а н и ц а, 1997, N 2, с. 2.

Вж и: М а р и ц а д н е с (Пловдив), N 119, 25 май 1997, с. 1 : с ил. (Евелина Календерова).

Специална награда – СМУ „Добрин Петков“ за високи творчески постижения.

Национално средно училище в Пловдив, което предоставя специализирано обучение по музика и балет. Открито на 5 юни 1945 г. като частно средно музикално училище. Основател и пръв директор на училището е известният цигулков педагог Трендафил Миланов. Сред първите преподаватели са проф. Иван Пеев, проф. Асен Диамандиев, Ангел Букурещлиев, Флоренция Русчева, Аврам Литман, Анастас Маринкев, Милчо Петров, Селма Куруян, Зорка Сайян и Василий Ананиевски. На 24 юли 1946 г., Народното събрание приема закон за превръщане на частното училище в държавно. От февруари 1995 г. СМУ носи името на маестро Добрин Петков. На 28 май 2004 г. е преименувано в Училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“. Негови директора са били: Трендафил Миланов, Асен Диамандиев, Анастас Маринкев, Анастас Славчев, Здравка Колева, Андрей Андреев, Юлиян Куюмджиев, Кунка Панчева. Учениците му придобиват специалностите: „музикант инструменталист“ със специални класове по пиано, цигулка, виола, виолончело, котрабас, класическа китара, арфа, флейта, обой, кларинет, фагот, саксофон, валдхорна, тромпет, цугтромбон, туба, акордеон, ударни инструменти, „музикант-вокалист“ със специалност „Класическо пеене“. От 2007 г. нова специалност е „Поп и Джаз пеене“, от 2011 г. – „Народно пеене“ и „Балетист“ – специалност „Класически танц“. В училището са сформирани струнен, симфоничен и духов оркестър, перкусионен, китарен и балетен ансамбъл, училищен хор, детски хор и оркестър. Награди: Орден „Кирил и Методий“ II степен (1970 г.); Двукратно Почетен знак на град Пловдив I степен (1996 г. и 2005 г.); „Златна лира“ от ръководството на Съюза на Българските музикални и танцови дейци (2000 г.); „Почетен плакет на област Пловдив“ (2005 г.); Почетен знак „Златна книга“ от Съвета на европейската научна и културна общност (2010 г.); Почетна грамота и плакет от Министерството на културата (2005 г. и 2015 г.); „Кристално огърлие“ на Съюза на Българските музикални и танцови дейци (БМТД) (2015 г.).

Театрално изкуство – Стефан Бобадов за ролята на Грегори Соломон в „Цената“ от А. Милър, постановка Хр. Церковски.

Стефан Бобадов (1940 г. – 2013 г.). Роден в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ през 1967 г. в класа на Ст. Сърчаджиев. От 1969 г. работи в трупата на Пловдивския драматичен театър, където е изиграл над 100 роли. Сред тях са: Гунчо Митин от „Албена“ на Йовков, Лепорело от „Дон Жуан“ на Г. Фигейреду, Глигор от „Суматоха“ на Радичков, Лука от „На дъното“ на Горки, Бузата от „Кучета“ на Хайтов, Николаки от „Чичовци“ на Вазов, Хаим от „Чудо“ на Радоев. Участвал е и във филмите “Адио, Рио“, „13-та годеница на принца“, „Да обичаш на инат“, “Господин за един ден“ и др. Носител на национални награди.