1997

Цялостно творчество – Клео Протохристова.

Клео Протохристова е родена през 1950 г. в София. Завършва „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Специализира в: Атинския университет, Гърция (1987 г. – 1988 г.); Университет на Пенсилвания, Питсбърг (1991 г.), Вашингтонски университет, Сиатъл, САЩ (стипендия „Фулбрайт”, 1991 г. – 1993 г.); Рочестърски университет, Ню Йорк (1998 г.), Университета на Ювескюла, Финландия (2000 г.); Университета на Аахен (2001 г.). От 1974 г. свързва професионалната си кариера с Пловдивския университет. Специалист по антична и западноевропейска литература. Професор (2005 г.). Гост-професор в СУ „Климент Охридски“ (2002 г. – 2010 г.), НБУ (1995 г. – 1996 г.), ШУ „Еп. Константин Преславски“ и БСУ (1995 г. – 2003 г.). Ръководител на Катедра по история на литературата и сравнителното литературознание в ПУ „П. Хилендарски“ от 1994 г. Председател на Общото събрание на университета (2000 г. – 2008 г.). Член на СНС по литературознание към ВАК (1998 г. – 2010 г.). Автор на книгите: „Несъвършени изречения“, „Благозвучието на дисонанса. Опити върху междутекстовостта“, „През огледалото в загадката. Литературни и метадискурсивни аспекти на огледалната метафора“, „Западноевропейска литература. Съпоставителни наблюдения, тезиси, идеи“, „Огледалото. Литературни, метадискурсивни и културносъпоставителни траектории“. Проявява задълбочен интерес и към съвременната българска литература, участва в редколегии на периодични и специализирани  издания, в журита, в национални и международни филологически семинари и конференции. Награди: за най-добър проект по НПД (2006 г.); на Университетска фондация – Пловдив за научна дейност (2005 г.); за най-добра публикация в сп. „Език и литература“ (1999 г.); за най-добра книга по литературознание на в. „Век 21“(1997 г.); награда на ПУ за най-добра книга, издадена през годината (1991 г.).

Театрално изкуство – Стоян Миндов за ролята на Стария в „Котка върху горещ ламаринен покрив“.

Стоян Миндов (1940 г. – 2016 г.). Роден в с. Еленово, Новозагорско. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ при А. Михайлов (1965 г.). От 1969 г. е актьор в трупата на Пловдивския театър. Роли: Лазар от „Железният светилник“ на Д. Талев, Нягул от „Албена“ на Йовков, Мирончо от „Чичовци“ на Вазов, Сър Джордж от „Професията на госпожа Уорън“ на Б. Шоу, Желю от „Вампир“ на А. Страшимиров, Големанов от „Големанов“ на Ст. Л. Костов, сър Тоби от „Дванайста нощ“ на Шекспир, поп Кръстьо от „Великденско вино“ на К. Илиев и др. Изпълнява ролята на Константин Величков в телевизионната трилогия „Да живей Съединението“.

Музика Георги Димитров, диригент на Пловдивската филхармония.

Георги Димитров. Роден през 1944 г. в Бургас. Завършва БДК – София, специализира в Ленинградската консерватория, Ленинградската филхармония, Миланския оперен театър „Ла скала“. Диригент на Пловдивската филхармония (1972 г. – 1981 г.; 2005 г. – 2009 г.). Дирижира български и редица известни оркестри и оперни театри в Русия, Румъния, Унгария, Германия, Чехия, Куба, Мексико, Испания и др. Награди: носител на ордена „Санта Агата“ в Република Сан Марино; „Музикант на годината 2018“.

Изобразително изкуствоСтанимир Видев за юбилейната изложба в „Ромфея“.

Станимир Видев. Роден в с. Баня през 1957 г. Завършва Художествена гимназия в Казанлък и НХА – София, специалност „Живопис“. От 1987 г. живее и твори в Пловдив. Има повече от 25 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Участва в колективни изложби, сред които „Музиката на пейзажа“ (1998 г.), „Рожен 2000“ (2000 г.); международни панаири на изкуството „Експо Арт“ в Лос Анджелис (1991 г.) и „Евро Арт“ в Женева (1993 г.). Негови картини притежават НХГ, редица галерии и представителни колекции в Пловдив, Русе, Стара Загора, както и в чужбина. Член на СБХ (1985 г.), Дружеството на пловдивските художници (1986 г.), Обществото на художниците към фондация „Филипополис“. Двукратен носител на наградата за живопис на Дружеството на пловдивските художници (1986 г., 1997 г.); награда „Васил Левски“ (1987 г.); „Мечът на Ромфея“ (1997 г.); наградата за живопис на Биеналето на миниатюрата в Русе (2009 г.); Награда за живопис на Биеналето на малките форми в Плевен (2010 г.) и др.

Литература Георги Алексиев за книгата „Върколакът“.

Георги Алексиев (1927 г. – 2011 г.). Роден в с. Драговец (днес Якимово). Завършва „Право“ в СУ „Климент Охридски“. Живее и работи в Пловдив от 1957 г. От 1972 г. – зам. гл. редактор, от 1975 г. до 1988 г. – главен редактор на литературното списание „Тракия“. Дебютира със сборник разкази „Засука се вихрушка“ (1971 г.). Автор на книгите: „Кръстопът на облаци“, „Духовете на Цибрица“, „Горещници“, „Разсечено небе“, „Сказание за млечния път“, „Върколакът“, „Заключване на гроб“, „Добър ден, неудачнико“, „Господ е болен“ и др. Депутат през 1990 г. – 1991 г. във VII ВНС. Отличаван с множество награди, между които: националната литературна награда „Йордан Йовков“ (1971 г.), „Златен меч“, „Иван Асен II“. Почетен гражданин на Пловдив (2001 г.).

Творчество за децаЛео (Леонард) Капон, режисьор в Кукления театър, за постановката „Спящата красавица“.

Лео Капон. Роден през 1952 г. в Пловдив. Има театрално и икономическо образование. Завършва куклена режисура във ВИТИЗ при Ю. Огнянова (1985 г.). Работи в куклените театри във Варна  (1985 г. – 1987 г.) и Пловдив от 1987 г. Поставя пиеси и в Народен театър „Иван Вазов“ и Пловдивски драматичен театър „Н. О. Масалитинов“. Сред най-известните му постановки са: „Бог е невинен“ по М. Карабовски, „Добър ден, „Пинокио“ по Карло Голдони, „Карлсон“ по А. Линдгрен, „Кой кого“ по Теди Москов, “Вълшебна приказка“ по Ч. Дикенс, „Приказка за юнаци“ спектакъл за деца и възрастни. Сред общите проекти на творческия дует Лео Капон – Теди Москов са „Мармалад“, “Пътува Одисей“, „Животно на трона“, „Кралят елен“. Член на Съюз на артистите в България, колективен член на международната организация на куклениците UNIMA. Л. Капон е доцент в Пловдивския университет. Носител на над 18 награди от национални и международни фестивали за куклен и драматичен театър.

„Спящата красавица“. Драматизация и постановка Лео Капон, сценография – Виржиния Петкова, музика – Нели Лазарова. Участват: Маргарита Апостолова, Мария Лазарова, Соня Ботева, Николай Бояджиев, Румен Караманов. Премиера – 17.01.1997 г. Играна на Куклени празници „Светулка“ в Пазарджик (1997 г.). Включена в програмата на Европейски месец на културата в Пловдив 28.05-24.07.1999 г.

Държавен куклен театър – Пловдив. Основан през 1946 г. Театърът е репертоарен, финансиран от Министерство на културата и е активно подпомаган от Община Пловдив. Носител е на орден “Кирил и Методий” – I ст. За 73 творчески сезона към 2020 г. са изиграни над 340 заглавия. Годишно се реализират до 5 нови постановки, които се представят пред не по-малко от 30 000 зрители. Театърът е пътувал в над 40 държави, участвал е в много международни фестивали и е носител на над 80 престижни награди. Шест от спектаклите на театъра са в “Златния фонд” на Българска национална телевизия.

Превод – Огнян Алтънчев за превода на романа „Третият близнак“ от Кен Фолет.

Огнян Алтънчев е роден през 1949 г. във Варна. Завършва ВТУ „Кирил и Методий“, специалност „Английска филология“. Като преводач работи за българската строителна компания „Техноекспортстрой“ в периода от 1982 г.  до 1988 г. От 1995 г. превежда над 50 заглавия за издателство „Хермес“.

Журналистика Валентина Йеремиева за работата ѝ във в. „Марица“ и материала „Съзвездието Гърневски“.

Валентина Йеремиева е родена през 1955 г. в Русия.  Завършва журналистика в Държавния университет в Санкт Петербург (1977 г.). Омъжва се и идва в България. Журналист (от 1980 г.) във вестниците „Родопска искра“ (Пещера) и „Отечествен глас“ (Пловдив). От 1992 г. работи във вестник „Марица“. Публикациите ѝ отразяват градските теми и дейността на местната власт. Носител на голямата награда на Българската асоциация на регионалните медии (2004 г.).

ФотоизкуствоМетоди Плачков за изложбата „Три погледа върху света“.

Методи Плачков. Роден през 1960 г. През 1981 г. – 1986 г. следва в университета в град Краснодар, Русия. Членува във фотостудия „Кубан“ и две години преподава фотография във факултета за обществени професии към Кубанския държавен университет. През 1986 г. става член на фотоклуб „Блик 63“, през 1987  г. – на група „Пловдив“, а през 1988 г. – на Клуба на фотодейците в България. През 1990 г. удостоен със званието  „фотограф – художник“ от Комитета за култура, а през 1993 г. със звание „Artist” на FIAP. Има самостоятелни изложби в Пловдив, Бургас, Велико Търново, Казанлък и в Краснодар (Русия). От 1987 г. участва в над 120 международни салони за фотография под егидата на FIAP. През 1997 г. и 1998 г. участва в международен панаир на изкуствата „ИМПРЕСИЯ“. Получава първа награда на фотоконкурса „Многообразието на Балканите: поле на възможности“, организиран от Американския Университет в България през 2001 г. От 2009 г. е преподавател в АМТИИ, катедра „Приложни изкуства“.

Архитектура – арх. Матей Матеев за книгата „Архитектурата като феномен“. Арх. Матеев връща наградата в знак на протест срещу реконструкцията на хотел „Тримонциум“.

Матей Матеев. (1932 г. – 2016 г.). Роден в Смолян. Завършва архитектура във ИСИ (днес УАСГ) при проф. Ст. Белковски (1954 г.). Кандидат на архитектурните науки (1966 г.). Работи и живее в Пловдив от 1955 г. Главен архитект на Пловдив (1974 г. – 1977 г.). От 1984 г. до 1988 г. е съветник в Министерството за градско развитие и жилища в Етиопия и лектор в архитектурния факултет в Адис Абеба. Автор е на над 50 реализирани проекта в България и Етиопия. Член-основател на Съюза на архитектите в България, Члена на Съюза на учените в България и главен секретар на СУБ, Пловдив (1998 г.). Асоцииран член на Американския институт по архитектура в САЩ и на Бостонското общество на архитектите (1997 г.). Индивидуален член на ИКОМОС, Франция. Основател и председател на Сената на Националната академия на архитектурата, Пловдив (основана 1995 г.). Почетен член на Камарата на архитектите в България (2005 г.). Автор е на сградата на Държавния Съвет на Етиопия, дом на младоженците в Пловдив, изложбена палата на ГДР в Пловдив, читалищен дом-паметник „Иван Вазов“ в Сопот, дом на техниката в Карлово, автогара във Варна. Изследовател е на старинната родопска и пловдивска архитектура. Автор е на редица книги, сред които: „Архитектурата като феномен“ (1997 г.), „Пловдив – столица на българския барок“ (2003 г.), „Среднородопски конаци“ (2004 г.), „Конакът на Салих ага Пашмаклийски“ (2005 г.), „История на българския барок“ (2007 г.), „Урбанистично планиране на градовете“ (2008 г.). Издал е и няколко стихосбирки.  Носител на „Народен орден на труда“, златен (1968 г.), на ордена „Кирил и Методий“ – I ст. и др.

Спонсорство в областта на културата Никола Добрев, директор на КЦМ, генерален спонсор на XXXIII Международен камерен фестивал.

Никола Добрев. Роден в Асеновград през 1942 г. Завършва Висшия химико-технологичен институт – София, специализира в Аахен и Саарбрюкен. Завършва мениджмънт в Хановер. До 1984 г. е научен работник в Института по цветни метали – Пловдив, доцент и доктор по металургия. От 1985 г. до 2004 г. е директор на Комбината за цветни метали (КЦМ). От април 2004 г. е главен изпълнителен директор на компанията „КЦМ 2000“ АД.  От юни 2019 г. се оттегля от управлението. Член на Съвета на директорите на Международната цинкова асоциация (МЦА) и на Комисията по информация, образование и имидж към IZA. Има над 60 публикации. Носител на редица отличия като: „Бизнесмен на Пловдив и региона“ (2000 г.); „Мениджър на 2005 г.“, награда на БТПП за заслуги в развитието на икономиката (2006 г.). Обявен за почетен гражданин на Пловдив (2008 г.).

Източници: НИКОЛОВ, Хари. Обявиха шефа на КЦМ за спонсор N 1. Раздадоха тазгодишните награди „Пловдив“. // В е с т и (Пловдив), N 99, 25 май 1998, с. 1, 3 : с портр.

Вж и: М а р и ц а (Пловдив), N 118, 25 май 1998, с. 2; Т р у д /П л о в д.  Т р у д, N 119, с. 2 : с ил./, N 137, 25 май 1998.

Scroll to Top
Scroll to Top