1998

Цялостно творчество – Русалия Кирова.

Русалия Кирова е рдена през 1942 г. в Сливен. Завършва НУТИ в София (1960 г.), отдел „Класически танци“. Идва по разпределение в Пловдивската опера. 3 години по-късно приета в НМА, специалност „Пиано“. Специализира  „Балетна педагогика“ в ГИТИС, Болшой театър и Балетното училище в Москва (1964 г. – 1966 г.). Постъпва като солист в Пловдивския балет (1960 г.). Създава балетна школа към Профсъюзния дом на културата; балетните класове към пловдивското Музикално училище (1975 г.) и Балетно студио „Терпсихора“ към Клуба на младата художествено-творческа интелигенция (1983 г.). Педагог и хореограф на балетната трупа в Пловдивската опера (1985 г. – 2001 г.). Педагог в НУМТИ. Носител на почетен знак  на Министерството на културата „Златен век“ (1999 г.; 2012 г.).

Театрално изкуство – Стоян Сърданов за ролята на Сократ в „Последната нощ на Сократ“, ДТ „Масалитинов“ – Пловдив.

Стоян Сърданов. Роден през 1948 г. в София. През 1974 г. завършва ВИТИЗ, в класа на проф. Моис Бениеш. От 1974 г. до 1977 г. работи в трупата на Драматично–музикален театър „К. Кисимов“, Велико Търново. От 1977 г. е актьор в Драматичен театър – Пловдив с над 100 роли, сред които са Самко Ухрик в „Преди да пропее петелът“ от Буковчан; Акаст в „Мизантроп“ по Молиер; Шута в „Добрият край оправя всичко“ по Шекспир; Сократ в „Последната нощ на Сократ“ от Стефан Цанев; доктор Стокман в „Обществен враг“ от Ибсен. Участва в игрални филми и сериали: „Произшествие на тихата улица”, „До града е близо”, „На чисто”, „Записки по българските въстания”, „Ремсисти”, „Подгряване на вчерашния обяд”, „Военен кореспондент” и др. Награди: „АСКЕЕР” за ролята на Магът Раджапур в спектакъла „Хотел между този и оня свят” (2001 г.); за музикално оформление на 6-ти Национален преглед на пиеси с младежка тематика с реж. Любен Гройс, „Почетен знак на Пловдив“ (2018 г.).

Музика – Милчо Василев.

Милчо Василев е роден през 1949 г. в Пловдив. Завършва НМА, София, със специалност „Народна музика, дирижиране и композиция“. Редовен преподавател в СМУ – Широка лъка (1973 г.). Асистент в АМТИИ (1974 г.), доцент, а от 2004 г. – професор по дирижиране на народен оркестър. Избран за академик към БАНИ (2014 г.). Главен художествен ръководител и главен диригент на Академичния народен оркестър и Академичния фолклорен ансамбъл към АМТИИ. Ръководител на катедра „Музикален фолклор“ (2000-2008), зам. ректор (2008-2012) и два мандата ректор от 2012 г. Автор на множество произведения за различни фолклорни състави. Награди: Кристална лира на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1998), „Медения чан“ на Академията (1998), награди на Съюза на българските композитори (за „Концертино за пиано и народен оркестър“, „Музикална игра“ за кавал, гайда и народен оркестър), както и от фолклорни конкурси и фестивали, на които е участвал с Академичния народен оркестър; на СБК, Голяма награда от МФФ Агридженто-Италия, Голяма награда от МФФ „Фолклор без граници“ – Албена, Почетен знак на Пловдив, „Златна лира“ на СБМТД и др.

Изобразително изкуство – Васил Стоев за изложбата в галерия „Дяков“.

Васил Стоев е роден  през 1950 г. в гр. Първомай. Завършва приложна графика в НХА- София, при проф. Александър Поплилов през 1979 г. Член на СБХ от 1987 г., член на група „Филипополис”. Първа самостоятелна изложба – 1981 г. От 1981 г. до 2003 г. участва в 79 самостоятелни и колективни изложби в София, Пловдив, Карлово, Бургас, Севлиево. За този период е излагал свои картини в Австрия, Германия, САЩ, Турция, Италия, Малта, Белгия, Франция, Русия, Полша, Финландия, Гърция, Швейцария, Холандия, Япония, Португалия, Югославия. Негови картини са притежание на НХГ – София, ГХГ в София, Пловдив и Бургас; галерии в Малта, Франция, Швейцария, Холандия, Германия, Италия, Гърция, Турция, Белгия, Португалия, САЩ и Япония. През 2020 г. отбелязва 70-годишния си юбилей с голяма ретроспективна изложба „Коридори на съдбата“ в галерия „2019“ в Пловдив. Има участие и продадени картини на търг на Сотбис – 1989 г., Лондон. Втора награда от международно биенале Малта – 1997 г., почетна награда Малта – 1998 г.

Литература – Божана Апостолова за „Делнична библия“ и стихосбирката „В питието на мрака“.

Божана Апостолова е родена през 1945 г. в с. Цар Асен, обл. Пазарджик. Завършва ВТУ „Кирил и Методий“, специалност „Българска филология“ и втора специалност „История“. От 1969 г. е управител във „Всестранни услуги“, по-късно става директор  на Профсъюзния дом на културата в сферата на услугите. От 1989 г. създава издателска къща „Жанет 45“, която прераства в полиграфически комбинат и студио за предпечат и книжна борса „Жанет 2001“. Автор на стихосбирките: „Нестинарска орис“ (1976 г.), „Необетован свят“ (1986 г.), „Както мама се кръсти“ (1996 г.), „Вселюбов“ (2005 г.), „Състояние трето“ (2002 г.), „Възел“ (2005 г.), „Едва я задържам“ (2008 г.), „Беше ли любов“ (2010 г.), „Сама и обща“ (2019 г.), „Божанчето и любовта на лебедите“ (2019 г.) и др.; на романите: „Делнична библия. Преживени истории“. ч. 1-2 (1998 г., 2005 г.), „Кръстопът без пътища“ (2008 г.), „Нощта е също слънце“ (2017 г.), „Завръщането на визона“ (2019 г.), както и на книги за деца. Създател на фестивала „Пловдив чете“ и на „Младият Пловдив чете“. Учредява литературна награда за поезия „Иван Николов“ (1994 г.). Награди: Аметистова роза“ на Асоциация „Българска книга“ – за издател (2005 г.); „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2006 г.); „Златно перо“ на Министерството на културата (2007 г.); „Золотая муза“ за популяризация на руската култура и укрепване на българо-руските връзки, за изключителни постижения в областта на литературата (2008 г.); „Златна значка“ на Националния конвент на експертите – за принос в развитието на българската култура (2009 г.); плакет и диплом на Министерството на културата (2009 г. и 2010 г.); орден за заслуги „Петър I“ на Руската федерация (2010 г.); „Хр. Г. Данов“ –  Национална награда за изключителни постижения в областта на литературата и принос в издаването на българска художествена литература“ (2010 г.); орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие (2011 г.); „Хр. Г. Данов“ в раздел „Книги за деца“ (2012 г.); „Бисерче вълшебно“ Национална награда за книгата „Малката Божана в деня на боклуците“ (2012 г.); „Константин Константинов“ Национална награда за книгоиздаване за деца в категория „автор“ (2013 г.); орден „Стара планина“ – първа степен, за изключително големи заслуги в областта на културата; носител на почетния знак на Пловдив и др.

Творчество за деца – Нина Сивинова (посмъртно).

Нина Сивинова (1951? г. – 1999 г.). С повече от 75 роли и над 5000 представления в Куклен театър – Пловдив. Сред тях са ролите ѝ в: „Брезови очички“ (1975 г.), „В царството на златните баири“ (1975 г.), „Косе Босе“ (1978г .), „Самохвалко“ (1978 г.), „Копче за сън“ (1978 г.), „Ние, врабчетата“ (1979 г.), „Тайнственото чекмедже“ (1980 г.), „Яйцето“ (1981 г.), „Метаморфози“ (1984 г.), „В лунната стая“ (1985 г.), „Ах, този змей“ (1987 г.), „Дон Кихот“ (1989 г.). Автор на текста на песните в играния през 1995/1996 г. детски мюзикъл „Мечо Пух“ по Милн. Последната ѝ роля е в „Новите приключения на Мечо Пух“. С трупата на баща си „Сивина“ и с театъра е гастролирала в Япония, Америка, Африка и из цяла Европа.

Превод – Златка Парпулова за немското издание на албума „Старинен Пловдив“.

Златка Парпулова–Цицелкова е родена през 1943 г. в гр. Копривщица. Завършва специалност „Немска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Учител по немски език в гимназия „Д. Благоев“ (ГХП „Кирил и Методий“), преподавател по немски език в УХТ, преподавател по немска литература към катедра „Българска и немска филология, ПУ „П. Хилендарски“. Преводи: от български на немски език: „Старият Пловдив“, изд. Летера, 1998 г.; И. Маразов, „Древна Тракия“, изд. Летера 2005 г.; В. Николов, „Култура и изкуство на праисторическа Тракия“, Летера, 2007 г.; „Църквите на стария Пловдив“, Летера, 2001 г.; Овчаров, „Най-кратката история на България“, Летера, 2007 г.; Т. Шелхорн, „На подобното с подобно“, Летера, 2003 г.; П. Дънов, „Паневритмия, Бяло братство“, София 2007 г.. От немски на български език: Томас Ман, „Размисли на аполитичния“, „Прозорец“, София 2001 г.; Бригите Олешински, „Арго Карго“, Пигмалион 2007 г.; Петер Кунцман и др., „Атлас Философия“, Летера. 2011 г.; „Антична металургия и монетосечене“, Исторически музей Ахтопол, 2017 г.

Журналистика – информационен екип на Радио Пловдив.

Регионално Радио Пловдив. За първи път прозвучава в ефир през 1955 г. на честоти FM 94.00 MHz. От тази честота звучат гласовете на папа Йоан Павел II, принц Чарлз, Виктор Суворов, Владимир Висоцки, Катрин Деньов, Горан Брегович. За първи път в ефира на радиото прозвучава гласът на Христо Стоичков. Днес Радио Пловдив е част от Българското национално радио. Радио Пловдив е първата българска електронна медия, започнала да излъчва програмата си „онлайн“ по Интернет.

Фотоизкуство – Гаро Паносян.

Гаро Паносян (1926 г. – 2001 г.). Роден в Пловдив. През 1949 г. завършва първия национален курс за ръководители на фотолюбителски клубове. В периода 1949-1951 г. е фотограф в Околийския комитет на Отечествения фронт, от 1951 г. е фоторепортер към „Българска кинематография“ – Пловдив, от 1959 г. фотограф и фотограф-редактор в ОНС – отдел „Култура“ и Окръжния съвет за култура – Пловдив. Негови снимки са печатани в почти всички български вестници. Преподава художествена фотография в Художественото училище за сценични кадри – Пловдив от 1979 г., научен ръководител в Пловдивската ученическа академия от 1984 г., в периода 1984-1986 г. е главен художествен ръководител на Представителен фотоклуб на ОСМТ. С над 30 самостоятелни изложби, между които са: Юбилейна изложба под надслов „Моята ваканция“ (1986 г.), „Махалата“ (1993 г.), „Изповед“ (1998 г.), Ретроспективна изложба (2011 г.). Има изложба и в Манхатън, Ню Йорк. Награди: „Златно перо“ на СБЖ, орден „Кирил и Методий“ – III ст. (1966 г.) и I ст. (1976 г.), „Фотограф-художник“ на Комитета за култура, почетно звание EFIAP от международната организация на фотографите към ЮНЕСКО, почетен член на организацията на фотографите в Познан (Полша).

Архитектура – Марта Теодосиева за търговски център „ТЕД“.

Марта Теодосиева е родена  през 1958 г. в Пловдив. Завършва Английска езикова гимназия, Пловдив (1972-1977 г.) и ВИАС, София (1977-1982 г.). Работи в „Архитектурно студио Марта Теодосиева“ ЕООД. Проекти: Обществено–обслужваща сграда до ТЦ „Гранд“ на ул. „П. Д. Петков” и ул. „Капитан Райчо”; Апартаментни хотели в Приморско, Китен и Обзор; Супермаркети „ЛЕКСИ“ – „Пещерско шосе“ и р. Марица; Нов корпус на АГ „Селена“ – в колектив; Жилищна група „ТРАКИЯ ПЛАЗА“ в ж.р. ”Тракия”, бул. „Съединение”- в колектив; Жилищна група „КАРЕ БИЛДИНГ“ – „Пещерско шосе“; Жилищна сграда с адаптация на паметник на културата на ул. „Цар Асен“, Пловдив. Награди: „Златния молив” на в-к „Строителство имоти” (1999 г.); 2002 – 2004 г. – трето място в национален конкурс и първо място в категорията за обществени сгради на националния интернет конкурс „Archidea” за „Сити център Базиликата”, Пловдив, (в колектив с арх.В. Куртев); първо място в националния конкурс „Сграда на годината – 2002”– търговски сгради (2003 г.).

Спонсорство в областта на културата – Международен панаир Пловдив.

„Международен панаир Пловдив“ АД е изложбен център в Пловдив, най-големият в България по закрита изложбена площ. Съвременният панаирен комплекс в Пловдив е разположен на 352 000 кв. м площ. Общите изложбени площи са 137 831 кв. м, от които половината са покрити. Пловдивският панаир разполага с 19 многофункционални експозиционни палати, предоставящи възможност да се показват всякакви експонати. Модерен конгресен център предлага 13 зали за семинари и конференции. Целогодишно в панаира се организират и провеждат близо 50 изложбени прояви, в които участват над около 8000 изложители от 60 страни.

Източници: ЛУЦОВА, Мария. Русалия Кирова с голямата награда „Пловдив“. 

// М а р и ц а  д н е с (Пловдив), N 119, 22-23 май 1999, с. 1, 2 : с ил. Вж и: 2 4  ч а с а /П л о в д и в, N 222, с. 4 : с ил./, N 139, 25 май 1999.