1999

Цялостно творчество – Асен Диамандиев.

 

Асен Диамандиев (1915 г. – 2009 г.). През 1940 г. завършва Българска държавна консерватория – София. По време на следването си пее в хора на Храм-паметник „Александър Невски“ под диригентството на Добри Христов. В периода 1942–1944 г.  е учител по музика в Свиленград; 1945–1946 г. – работи първо като хорист, а в последствие и като помощник-диригент на Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия и диригент на хор „Кавал” – София; от 1946 г. до 1967 г. работи като преподавател в новооткритото музикално училище в Пловдив и като диригент на Пловдивското певческо дружество, а в периода 1951-1967 г. – директор на СМУ – Пловдив; от 1946 г. до 1958 г.  диригент на Пловдивското певческо дружество; през 1948 г. създава Пловдивския народен ансамбъл – първият български професионален ансамбъл за народни песни и танци, включващ смесен хор, танцова група и оркестър от народни инструменти. През 1964 г. Асен Диамандиев осъществява замисъла си в Пловдив да се открие висше музикално училище. Така първоначално се създава филиалът на Българската държавна консерватория, който е Педагогически факултет на БДК и през 1972 г. се обособява като самостоятелен Висш музикално-педагогически институт, за да се трансформира на свой ред в АМТИ – Академия за музикално и танцово изкуство, а днес Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Асен Диамандиев е неин първи декан (1964 , първи ректор (1972 – 1979 г. ), професор по солфеж (1971 г.), преподава до 2001 г.  Автор е на множество оркестрови и камерни произведения. Особено голям дял в творчеството му заемат песните, в това число и обработките на народни песни. Композира повече от 250 песни и около 40 инструментални пиеси. Автор на учебници и пособия по солфеж и музикална педагогика. Той е един от най-ревностните радетели на идеята за използването на българския фолклор както в композиторското творчество, така и в музикално-педагогическата практика. Свидетелство за неговия ентусиазъм са композициите му, но и многобройните му учебно-методически пособия по солфеж. Носител е на много награди и отличия, между които: „заслужил артист”, „народен деятел на културата и изкуствата ”, ордена „Кирил и Методий“, златен „Орден на труда“, Почетния знак на Пловдив, „Златна лира“ на СБМТД (2000 г.), „Кристална лира” (2005 г.), Медения чан на АМТИИ и др. Проф. Асен Диамандиев е Почетен гражданин на Пловдив от 2000 г. От 2019 г. АМТИИ – Пловдив носи неговото име.

Театрално изкуство – Емил Бонев за авторските спектакли „Аз, съжителство с идиот“ и „Морска сол“.

Емил Бонев е роден през 1961 г. в Търговище. Завършва в Русе спортно училище, а през 1986 г. и НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” при проф. Димитрина Гюрова. След три сезона в Разград и Шумен стъпва на пловдивска сцена. От 1999 г. до 2010 г. е директор и главен художествен ръководител на Пловдивския драматичен театър „Н. О. Масалитинов“. Има над 35 роли в театъра, снима се в два игрални филма на „Бояна” и две ТВ постановки на БНТ. В периода 2006 г. – 2009 г. е преподавател по актьорско майсторство в ПУ „П. Хилендарски”. Има авторска рубрика в телевизионното предаване „Адрес – 4000” – „Как да съблечем самотата от себе си” (1995 г.). През 1996 г. води предаването „Радио Буквар” по националното радио. Емил Бонев е автор на пиесите – „Морска сол” (1998 г., по нея е излъчена 46-серийна ситуационна комедия през 2005 г.), „Пакетче семки” (1999 г.), „910 $” (2000 г.) , „Покер” (2001 г.), „Думата мълчание” (2002 г.), „Кантон 117” (2003 г.). Сценарист на филма „Размножавай и разпространявай” (2004 г.) и на сериала „Недадените” (2013 г.). Театрален, филмов и фестивален продуцент. Носител е на редица награди – първа награда от конкурса „Вл. Трендафилов”, награда „Дионисий” за „Последният янки”, два пъти „Достоен гражданин на Пловдив”.

Музика – Георги Петров (пианист) за клавирен концерт в памет на Иван Спасов.

Георги Петров (1939 г. – 2012 г.). Завършва пловдивското музикално училище, където участва активно в концертния живот, изнасяйки самостоятелни концерти, като абитуриент е бил солист на Пловдивската филхармония под диригентството на Добрин Петков. Учи в  Инструменталния факултет на Държавната консерватория „Чиприян Порумбеску“ в Букурещ, Румъния (1957 г. – 1962 г.). Назначен за преподавател в Централното музикално училище към Букурещката консерватория, където работи през цялата учебна 1962/1963 г. През 1963 г. става редовен преподавател по пиано в СМУ „Добрин Петков“ в Пловдив. През 1964 г. се създава Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) – тогава Висш музикално-педагогически институт (ВМПИ). Става един от основателите му и първи преподавател по пиано в него. Продължава активно да концертира в страната и чужбина. След успешна изява на фестивала „Охридско лето ’66“ е поканен от генералния директор на Екол нормал дьо мюзик Пиер Пети и през 1967/1968 г. специализира в Париж, където работи в класа на световноизвестните проф. Магда Талиаферо и проф. Жан Бланкар, като посещава и курсовете по хармония, естетика и композиция на Оливие Месиан и курсовете по дирижиране на Шарл Мюнш. Той е първият български пианист, който записва музика от Панчо Владигеров за френското национално радио. През 1974 г. участва в международния семинар по интерпретация в град Ваймар – Германия, през 1975 г. участва в курсовете по интерпретация на проф. Магда Талиаферо като демонстратор, през 1976 г. – в международния семинар по интерпретация в Прага, ръководен от световноизвестния пианист и педагог Иван Моравец, на който изпълнява Концерта за пиано и оркестър КV 415 от Моцарт. Активно концертира с различни камерни и симфонични състави в България и чужбина. През 1989 г. е избран за ръководител на катедра Клавирни инструменти в АМТИИ. Изключителен успех за катедрата е обособяването на специалния инструментален клас по пиано, на когото става отговорник  от основаването му през 1990 г. Артистичен директор, председател и член на журита на престижни клавирни конкурси. Носител на редица престижни награди – академичната награда на АМТИИ „Медения чан“ (1995 г.), Почетния знак на град Пловдив, „Почетен гражданин“ (2010 г.); „Златната лира“ на СБМТД, почетен член е на борда на Американския библиографски институт, притежава сребърния почетен медал на град Атина – Гърция, член е на международната асоциация на клавирните дуа в Токио – Япония.

Изобразително изкуство – Николай Кучков за изложбата му като почетен участник в Националните есенни изложби.

Николай Кучков е роден е през 1948 г. в Мездра. Завършва Художествената гимназия в София (1962 г. – 1964 г.) и Национална художествена академия за изящни изкуства в Хавана при проф. Сервани Кабрера Морено. Завършва монументална живопис във ВТУ „Кирил и Методий“ при проф. Васил Стоилов и проф. Никола Генов през 1973 г. Член е на СБХ от 1978 г. и на Общество на художниците „Филипополис“ от 1991 г. Първата му самостоятелна изложба е през 1979 г. От 1979 г. до 2003 г. участва в 11 самостоятелни и колективни изложби в Пловдив и София. Работи в областта на кавалетната и портретната живопис, сценографията, иконографията, приложната графика, илюстрацията и монументалната пластика. Има участия и изложби в Холандия, Полша, Гърция, Германия, Унгария, Хърватска, Русия. Негови монументални творби украсяват сгради в Пловдив, Карлово, Тополово и Санкт Петербург. Картините му са притежание на НХГ, СГХГ – София, ГХГ – Пловдив, както и на частни колекции в България, Полша, Германия, Холандия, Хърватия, Русия и САЩ. Автор е и на стихосбирките „Нещо“ (1999 г.), „Две неща“ (2001 г.), „Три“ (2013 г.). Носител е на отличията: първа награда за живопис на VII международно биенале „Хуморът и сатирата в изкуството“ (1985 г.); първа награда на Националната изложба „Автопортрет“ (1994 г.); наградата „Мечът на Ромфея“ (2000 г.); званието „Почетен гражданин на Мездра“ (2018 г.).

Литература – Веселин Сариев за стихосбирката „Съзвездие от митове. Поетически диалози“.

Веселин Сариев (1951 г. – 2003 г.). Завършва Българска филология в ПУ „П. Хилендарски“. Дебютната му стихосбирка „Здраво утро“ излиза през 1982 г. в издателство „Хр. Г. Данов“, но не е приета от официалната критика. Първият ѝ вариант е претопен и отново издаден в съкратен и цензуриран вид, без илюстрациите на художника Димчо Павлов, който от своя страна прави изложба по стиховете в книгата. Интересите му са насочени към визуалната поезия. Това довежда до издаването на първото българско списание за визуална и експериментална поезия СВЕП (1990 г.), в което Сариев кани за участие автори от Европа, Япония, САЩ, Южна Америка. От него излизат четири броя в тираж 100 и се разпространява по пощата, което е една от концепциите на това „пътуващо изкуство“, наричано още mail art.  През 1996 г. издава историко-публицистичното съчинение „Диарбекир и българите“. Стихосбирката „Съзвездие от мигове. Поетически диалози“ (1999 г.) е билингва в три варианта – английски, немски, френски. Излиза също във вид на плакат и пощенски картички. Следващият проект „Горски дух“ (2000 г.) е поема-портрет на художника Атанас Хранов. През 2001 г. излиза последната поетична книга на Веселин Сариев „Златна клонка / Twig of Gold“, която също е билингва и е придружена от рисунките на Данаил Дянков. В последните си години Веселин Сариев продължава да работи върху ръкописа „Дворът“ – поетичен разказ за приятелите художници и творци. През 2000 г. Веселин Сариев построява със собствени средства параклиса „Св. Мина“ в село Брестовица. През септември 2011 г. посмъртно е публикуван двутомник с творби на Веселин Сариев – „Събрани страници“. Награди: Специалната награда на Дружество „Гражданин“ – за  „Диарбекир и българите“ (1996 г.); Почетен знак за дарителство на град Пловдив (2000 г.). Посмъртно признание: В с. Куртово Конаре  учреден Национален конкурс за поезия в памет на Веселин Сариев – провежда се ежегодно от месец май 2005 г.; Чугунена пластика във формата на бордюр украсява „Седмият хълм“ в Пловдив.

Творчество за деца – Панайот Добрев-Понко, актьор в Куклен театър – Пловдив.

Панайот Добрев (Понко) е роден през 1946 г. в с. Кипилово, Сливенско. Няма театрално образование, но е изиграл над 150 роли на куклено-театралната сцена на Сливен и Пловдив. В Пловдив живее и работи от 1981 г. Сред любимите му роли са: летецът от „Малкия принц“, Мититаки от „Врабчетата“, Капитана от „Светлосиният Петър“ и Дон Кихот в едноименния спектакъл. Участва и в главната роля в игралния филм на ПТ „Тракия“ „Голямата бакалница“, режисьор Евгени Тодоров (2007 г.).

Освен като актьор, Понко е известен и като художник и поет с китара. Има над 80 самостоятелни изложби в България и в чужбина, сред които: живопис в Кукления театър, посветена на 50-годишнината на театъра (1996 г.); живопис в Кукления театър (1998 г.); маслени пастели в галерия „Занаяти“ (2017 г.). Негови картини са притежание на частни колекции в Бразилия, Холандия, Япония, Германия, Белгия и др. Награди: Почетен знак на Пловдив (2006 г.), „Икар“ за цялостен принос към куклено-театралното изкуство (2011 г.).

Журналистика – Пепа Славчева за предаването „Адрес 4000“.

Пепа Славчева e родена през 1948 г. в Пловдив. Завършва специалност „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“ през 1971 г., по-късно там специализира „Телевизионна журналистика“. От 1972 г. работи в Телевизионен център – Пловдив като говорителка, от 1974 г. като редактор. Автор и водещ заедно с Нери Терзиева, Живко Желев и Евгени Тодоров на едно от най-популярните икономически предавания на БНТ „За един милиард“, много популярно в България през 80-е години на ХХ век и се излъчва на живо, освен от Пловдив и от други градове на страната. Изпълнителен продуцент, автор и водещ на телевизионната поредица „Адрес 4000“ (от 1987 г. до 2008 г.). Прави и авторска рубрика в БНТ Пловдив с името „Знаете ли, че…“. Автор и редактор на документална поредица „Родолюбци“, както и редактор на телевизионни постановки. Награди: на Съюза на българските журналисти за програмите „За един милиард“ – за публицистика, и за „Адрес 4000“ – „за журналистическа инициатива“.

Архитектура – Весела Дечева за проекта на търговски комплекс „City center“.

Весела Дечева е родена през 1958 г. Работи като архитект, ръководител на архитектурен колектив в Териториална Проектантска Организация – Пловдив (1983 г. – 1991 г.); архитект на свободна практика (1991 г. – 1993 г.); от 1994 г. – по настоящем  собственик, архитект и управител ЕТ „АТЕХ – архитект Весела Дечева“; от 2007 г. – по настоящем собственик, архитект и управител на „Aрхитектурно бюро АТЕХ“ ЕООД. През периода 1982 г. – 2017 г. са проектирани и реализирани редица жилищни сгради, еднофамилни къщи, търговски и промишлени обекти, мемориали и др. По-важни обекти проектирани самостоятелно или в колектив с други архитекти са: Жилищен микрорайон „Алгешево” – гр. Чебоксари, Русия (1986 г. – 1989 г.) (проектанти: арх. Васил Анастасов, арх. Дечева); Банков офис на Агробизнесбанк – гр. Пловдив (1993 г.); Банков офис на Булбанк – гр. Пловдив (1999 г.); Банков офис на Булбанк – гр. Карлово (1999 г.); Банков офис на банка „Хеброс” – гр. Пловдив, проект за Обемно Градоустройствено Решение за седалище на банката (1995 г.); Параклис „Св. св. Петър и Павел” – с. Тополово, проектът е дарен (1994 г.); Църква „Св. Троица” – с. Стряма, проектът е дарен и е в процес на реализация (1996 г.); Църква „Св. София” в с. Сухозем, проектът е дарен (2002 г.); Жилищно-обществена сграда и клон на „Райфайзенбанк” на ул. „Авксентий Велешки” – гр. Пловдив (1998 г.); Жилищни сгради за „Строймакс-NN” – гр. Пловдив (1993 г.);  Жилищни сгради за „Калисто-Мати” – гр. Пловдив (1996 г. – 1998 г.); Жилищни сгради за фирма „Сапи”- гр. Пловдив (1995 г., 1999 г., 2004 г., 2015 г.); Спортно-рекреационен комплекс – с. Тополово (1998 г.) (проектант: арх. Дечева, арх. Татяна Петрова); Бензиностанция на Ягодовско шосе – гр. Пловдив (1999 г.); Реконструкция и модернизация на Палата 6 на Международния Панаир – Пловдив, (проектанти: арх. Дечева, арх. Д. Рималовски), спечелен на конкурс (2002 г.); Преустройство, реконструкция и надстрояване на хотел „Тримонциум-Принцес” в Пловдив, (проектанти: арх. Дечева, арх. Цонко Солаков) (1999 г. – 2004 г.); Жилищен комплекс за „Алфаинвест” ООД, Пловдив (проектант: арх. Дечева, арх. Мерджанов, арх. Бакалски, арх. Калчев) (2015 г. – 2017 г.); Жилищен комплекс за „Аримекс” ООД (проектант: арх. Дечева, арх. Мерджанов, арх. Бакалски) (2016 г.); Жилищен комплекс за „Стройколукс” ООД (проектант: арх. Дечева, арх. Калчев) (2015 г.); Жилищни сгради за „Балканика” ООД, Пловдив (2015 г. – 2017 г.); Жилищни сгради за „Джи Ес Джи” ООД, Пловдив (проектант: арх. Дечева, арх. Мерджанов, арх. Бакалски) (2015 г. – 2017 г.); Болничен комплекс „Пълмед”, Пловдив (проектант: арх. Дечева, арх. Калчев) (2015 г. – 2017 г.); Хемодиализен център към „Многопрофилна транспортна болница – Пловдив” (2014 г.); Хотел за „Сиенит” ООД, Пловдив (проектант: арх. Дечева, арх. Мерджанов) (2015 г.). Награди: награда на САБ-София на пролетния Архитектурен салон в Пловдив през 1996 г. за проект на Банков офис на МОБ „Св. Никола”- гр. Пловдив; „Златен Молив” на в. „Строителство Имоти” и Почетна грамота и медал на Общата Архитектурна изложба в София за проект на Търговски комплекс „CITY CENTER” – гр. Пловдив (1999 г.); „Архитект на годината” за 2002 г. на в. „Строителство” за проект „Реконструкция и модернизация на Палата 6 на Международния Панаир – Пловдив“; Почетен диплом за проект на жил. сграда на фирма „Профил” на ул. „Братя Миладинови” № 22 – гр. Пловдив на Архитектурната изложба – преглед 2001 г.

Спонсорство в областта на културата – Димитър Георгиев, президент на фирма „Роза импекс“; Бутилираща компания „Кока кола“ – Пловдив; Ташо Дяков (посмъртно) за финансиране на издаването на книгата на Никола Алваджиев „Църквите в Пловдив”.

Димитър Георгиев е роден през 1951 г. в с. Синапово. Завършва ВИХВП (днес УХТ) – Пловдив със специалност „Технология на парфюмерийно-козметичното производство”. Работи в „Българска роза” – Карлово (1977 г . – 1983 г.), „Ален мак” – Пловдив (1984 г. – 1988 г.), зам.-главен директор на СО „Парфюмерия и козметика” (1988 г. – 1990 г.). През 1991 г. създава козметична компания „Роза Импекс” – водещ български производител на боя за коса и козметични продукти. Ежегодно е генерален спонсор на театралния фестивална „Сцена на кръстопът”. През 2000 г. е удостоен със званието „Меценат № 1 на Пловдив”, Почетния знак на града за дългогодишна активна спонсорска дейност.  През 2007 г. е награден с орден „Петър I Велики” на Руската Федерация за принос в развитието на българо-руските отношения, „Достоен гражданин на Пловдив” (2009 г.), „Бизнесмен на Пловдив и региона” (2009 г.). Отличен с почетния знак-медал „За хората с добри сърца” и със „Златен Калоянов пръстен”, връчен от БАН. През 2010 г. печели наградата на Българския дарителски форум „Най-голям корпоративен дарител” в категорията „Най-щедър дарител” (кампания „За още едно българче”). През 2010 г. е назначен за почетен консул на Украйна в Р. България за областите Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали, Хасково и Стара Загора. През 2011 г. е удостоен в Москва със званието „Почетен академик на Международната академия на обществените науки на Русия”. През същата година – Доктор хонорис кауза на УХТ – Пловдив. Като Почетен консул на Украйна през 2013 г. получава специална грамота от Н. Пр. Посланика на Р. Украйна вБългария за личния му принос в развитието на украинско-българските отношения. През 2015 г. е награден с медал от Патриарха на Киев и Всея Руси – Украйна. Учредител на сдружение „Свети Димитър” и председател на УС. Почетен член на Ротари клуб „Пловдив – Пълдин”. Почетен гражданин на Пловдив през 2016 г. и на Тополовград. През същата година е отличен с най-високото и престижно отличие на Министерството на културата – наградата „Златен век”.

„Роза импекс“ ЕООД е основана през 1991 г. като първата частна компания в България, производител на козметика. Компанията произвежда и продава продукти в две основни категории: за коса – бои, шампоани, балсами и маски, стилизиращи продукти и тонизиращи балсами. И за кожата – кремове за лице, ръце и тяло, тоалетни млека и  тоници, козметични маски, аромотерапевтични, с натурални екстрати и др. Портфолиото на фирмата включва повече от 250 продукта, добре познати в повече от 30 държави по света.

Бутилираща компания „Кока Кола – Пловдив“. Създадена през януари 1992 г. като дружество със смесено участие и ограничена отговорност. От пловдивска страна участва кооперация „Тексим 90“, а партньор е група „Левентис“, която притежава изключителни права за производство и дистрибуция на продуктите на „Кока Кола“ в 6 страни, включително и България. „Пловдив Ботълинг къмпани“ се занимава с производство,  бутилиране, разпространение и маркетинг на безалкохолни напитки на „Кока Кола“ у нас. Заводът съществува до 2007 г., когато „Кока Кола ХКБ“ започва да инвестира в нова линия в завода си в Костинброд и поетапно спира производството си в Пловдив.

Ташо Дяков (1960 г. – 2000 г.), меценат. Завършва икономика във Висшия институт по икономика „Карл Маркс” (УНСС). Подпомага организирането на ученически литературни конкурси, финансира Милена Милотинова за филма ѝ за Македония и българското участие на фестивала на любителското кино в Битоля. Благодарение на него е възстановено и филмотечното кино.

Източници: НАГРАДИТЕ „Пловдив“ между блясъка и клюката“. // М а р и ц а  д н е с (Пловдив), N 138, 24 май 2000, с. 14 : с ил.

Вж и: 2 4  ч а с а /П л о в д и в, N 530, с. 4 : с ил./, N 139, 25 май 2000.