2000

Цялостно творчество – арх. Желязко Стойков.


Желязко Стойков (1914 г. – 2001 г.). Роден в Пловдив. Завършва Висше политехническо училище в Мюнхен (1939 г.). Работи в Министерството на благоустройството, Градския съвет в Пловдив. Един от основателите на Проектантската организация в града (1948 г.). Член на ръководството на дружеството на архитектите в Пловдив и на Съюза на архитектите в България. Под негово ръководство са проектирани и изградени Централната пощенска палата, сградите на Драматичен театър – Пловдив, ВИХВП, ВСИ, Летният театър, тунелът на бул. „Цар Борис III Обединител“ и др. значими обекти в Пловдив. Негови творби са и северното крило на Бачковския манастир, центърът, музеят и читалището на Перущица, читалището в Брацигово. Награди: Първа премия от конкурса за народен театър в Пловдив, първа премия от конкурса за музей в Панагюрище, трета премия от конкурса за градоустройствен план на Варна. Почетен гражданин на Пловдив.

Театър – Светлана Илиева за ролите си в „Една нощ навън“, „Идиоти“, „Пакетче семки“, „Небесна кръчма“, „Хотел между тоя и оня свят“.


Светлана Илиева (Светлана Бонин) е родена през 1975 г. в Пловдив. Завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ през 1997 г. в класа на проф. Енчо Халачев. През същата година постъпва в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив, където работи до 2003 година. Тук изпълнява ролите:  Тя в „Посещение на млада дама“ от Зденек Подзкалски, режисьор Владимир Николов; Студентката в „Пясъчен пъзел“ от Яна Добрева, режисьор Румен Велев; Шарлота във „Вишнева градина“ от Чехов, режисьор Любиша Георгиевски;  Секретарката в „Приказка за края“ от Константин Илиев, режисьор Любиша Георгиевски; Соня в „Mорска сол“ от Емил Бонев, режисьор Емил Бонев; Настася Филиповна в „Идиоти“ по Достоевски, режисьор Пламен Панев; Момичето в „Една нощ навън“ от Харолд Пинтър, режисьор Пламен Марков; Мария в „Дванадесета нощ“ от Шекспир, режисьор Петър Кауков; Хевънли Финли в „Сладката птица на младостта“ от Тенеси Уилиамс, режисьор Бина Харалампиева; Змеюкина в „Малки комедии“ от Чехов, режисьор Мариус Куркински; Жулиета в „Ромео и Жулиета“ от Шекспир, режисьор Галин Стоев. През периода 2003 г. – 2012 г. е част от трупата на театър „Зад канала“. Участва също в няколко спектакъла на Театър „Мелпомена“. Позната е сред българската публика с участието си в комедийното шоу „Комиците“ и сериала на TV7 – „Дървото на живота“.

Музикапроф. Недялчо Тодоров.


Недялчо Тодоров е роден през 1940 г. в Пловдив. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност „Цигулка“ в класа на проф. Владимир Аврамов. Специализира в Москва. Един от основателите на АМТИИ, той преподава в нея в продължение на близо 40 години (от 1974 година е доцент, а от 1987 – професор). Води занятия по цигулка и камерна музика, въвежда курсове по методика на обучението по цигулка и по история на цигулковото изкуство. През периода 1997 г. – 2002 г. води курсовете по методика и в Държавна музикална академия – София. Заместник-ректор (1974 г. – 1979 г. и 1996 г. – 1999 г.) и ректор на АМТИИ (1979 г. – 1983 г.), а също и директор на дирекция „Образование“ в Министерството на културата (1983 г. – 1991 г.). Недялчо Тодоров развива активна концертна дейност, започнала още през 1957 г. с дебют като солист на Пловдивския симфоничен оркестър под диригентството на Добрин Петков. Гостува на много симфонични и камерни оркестри в България и чужбина. Изнася рецитали и редица концертни цикли („Стара Европейска музика“, „Виенска класика“, „Сонати за пиано и цигулка от Моцарт“, „Сонати от френски композитори“, „Сонати от френски композитори“, „Шедьоври на камерната музика на ХХ век“, „Юбилейни годишнини на български композитори“). Концертмайстор на Пловдивската филхармония, на Софийската филхармония и на други оркестри. През 1978 г. основава Пловдивски струнен квартет с който осъществява множество концертни турнета в България и зад граница. В репертоара му, освен образци на класическата и съвременната музика, присъстват и много творби от френски композитори (К.Сен-Санс, Ц. Франк, Г.Форе, Кл. Дебюси, М. Равел, Д. Мийо, А. Онегер, Фр. Пуленк, О. Месиан). Той е и един от най-активните интерпретатори и популяризатори на съвременното българско цигулково творчество. Освен произведения на класиците на българската музика П. Владигеров, Л. Пипков, В. Стоянов, Д. Ненов, М. Големинов, в репертоара му влизат творби от К. Илиев, Л. Николов, В. Казанджиев, Д. Тъпков и др. както и всички произведения за цигулка и за виола от Иван Спасов и Н. Стойков. Недялчо Тодоров е носител на високи отличия, между които: „Златна лира“ (1982 г. и 2000 г.) и „Кристална лира“ (2000 г.) на СБМТД, ордена „Заслужил за Полската култура“ (1988 г.), „Медения чан“ на АМТИИ, Почетен знак на град Пловдив (2005 г.) и др.


Изобразително изкуство – Ангел Василев.


Ангел Василев (1947 г. – 2014 г.). През 1966 г. завършва гимназия в Пловдив и от 1969 г. до 1987 г. работи като художник-изпълнител. Първата му изява е в общонационална изложба „Живопис” – малък формат в Сливен през 1982 г. Първата му самостоятелна изложба е през 1990 г. в галерия „Досев” в София. През 1999 г. печели наградата на конкурс за наивно изкуство в Швейцария. Има над 50 самостоятелни изложби в България и чужбина: галерия „Орама“ в Солун, галерия „Корнър Стоун“ в Лос Анжелис, Сан Бенедето дел Тронто, Италия и др. Участва в общи изложби в галерия „Росовски“ в Лагуна бийч, Калифорния, галерия „Бернард Фели“ в Париж, Арт фестивал в Лас Вегас, Осака Триенале в Япония, Международна арт изложба в Лос Анжелис и Ню Йорк, Международен арт панаир в Токио и др. Негови творби са притежание на частни колекционери в България, Франция, Германия, Норвегия, Великобритания, Канада, САЩ, Япония. Ярък художник със свой, характерен и самобитен стил. Многобройните му картини носят духа на Стария град с възрожденските къщи, дюкяни, хотели, църкви, ресторанти. Ретро сюжетите му възкресяват градския бит от модерното време на 30-те години. Картините му са една своеобразна „Вселена Пловдив“. Платната му показват по неповторим начин сцени от живота на градския фолклор и оригинални персонажи. Изкуствоведите наричат картините му „приказки“.

Литература – Валентин Георгиев за книгата „Седем гряха“.


Валентин Георгиев  е роден през 1961 г. в Асеновград. Завършва специалност „Чешка филология” в ПУ „П. Хилендарски”. Работи в сферата на културата и като журналист. От 1992 г. е главен редактор, впоследствие изпълнителен директор на ИК „Хермес” – Пловдив. Автор на книгите „Ако сме вечни” (1989 г.), „Самотни светци” (1993 г.), „Седем истории за любов, грях и смърт” (2000 г.) и др. Носител е на Националната литературна награда „Светлоструй” (1995 г. и 2001 г.).

Детско творчество – Румен Караманов, Куклен театър.


Румен Караманов е роден в Ямбол. Завършва ВИТИЗ „Кръстю Сарафов” през 1994 г., в класа на проф. Николина Георгиева и започва работа в Кукления театър в Пловдив. Играе в много спектакли, сред които: „Главанаци“ (1996 г.), „Спящата красавица“ (1997 г.), „Меко казано“ (1997 г.), „Добър ден, Пинокио“ (1999 г.), „Снежната царица“ (2000 г.), „Хамлет“ (2001 г.),  „Мързеливата пчеличка“ (2004 г.), „Студеното сърце“ (2004 г.), „Лудориите на Карлсон“ (2007 г.), „Божият син“ (2007 г.), „Малкият принц“ (2008 г.), „Едип. Празникът на ослепяването“ (2009 г.), „Вграждане“ (2012 г.), „Великденско вино“ (2013 г.), „Пещерна приказка“ (2016 г.). От февруари 2014 г. до ноември 2015 г. изпълнява длъжността директор на театъра.



Фотография – Кина Стаменова за цялостно творчество.


Кина Стаменова (1922 – ?).  Дъщеря на Никола Стаменов, собственик на  „Фото Стаменов“, намирало се на ул. „Патриарх Евтимий“ в Пловдив. Завършва школата по фотография в Гьорлиц, близо до Дрезден (1941 г. – 1943 г.). Първата в България жена художник-фотограф. Студиен фотограф. Член на дружеството на пловдивските фотографи.

Превод – Ели Буздрева.


Ели Буздрева е родена през 1953 г. Завършва немска езикова гимназия и немска филология. Член на Дружеството на преводачите – Пловдив. Работи като мениджър в преводаческа компания и преводач на художествена литература на хонорар. Превежда над 40 книги от немски на български език. Някои от тах са:  „77 приказки от цял свят“ (2006 г.); „Агресията като шанс“ от Рюдигер Далке (2006 г.); „Знам какво си мислиш“ от Торстен Ханевер (2010 г. и 2020 г.); „Децата от улица „Тряскаджийска“; „Лота се мести от къщи“ от А. Линдгрен (2011 г.). Носител на наградата на Дружеството на преводачите – Пловдив (2005 г.).

Журналистика – Иван Коджабашев за графично майсторство в областта на печата за концепцията на в. “Марица”.


Иван Коджабашев е роден през 1946 г. в гр. Айтос. Завършва висше образование във Факултета по журналистика към СУ „Климент Охридски“. Започва работа като фоторепортер във в. „Комсомолска искра“ в Пловдив през 1962 г. Работи във вестника като отговорен секретар и главен редактор до 1991 г. От 1992 г. е главен редактор и отговорен секретар на новия седмичник „Вариете“; отг. секретар на в. „Глас“ и на приложението „Пловдивски общински вестник“. От 1998 г. до 2010 г. е отговорен секретар на в. Марица“, автор на цялостната пълноцветна графична концепция на всекидневника и на всички приложения. Има над 35-годишен журналистически стаж. Член е на СБЖ от 1970 г. Има 4 самостоятелни фотоизложби в Пловдив. Преподавател по журналистическо майсторство и графична стилистика на печата в ПУ „П. Хилендарски“. През 2015 издава книгата-фотоалбум „Местно време“ (2015 г.), „Обратно броене“ (2018 г.), „Неповторими мигове“ и „Пловдивска фотохроника“  (2020 г.). Носител е на годишната награда на СБЖ за графично майсторство в областта на печата през 2000 г.; първи призьор на награда „За принос в журналистиката в Южна България“, учредена 2013 г.; най-високото отличие на СБЖ „Златно перо“.


Архитектура – Георги Стоянов за Търговски и сервизен комплекс „Мото Пфое“.


Георги Стоянов  е роден през 1967 г. Завършва средно образование в Художествена гимназия за приложни изкуства в град Сливен, висше образование по специалността „Архитектура“ в УАСГ, град София. Работи като архитект на свободна практика от 1994 г. Реализира много жилищни, търговски и обществени сгради в Пловдив и региона. В последните години работи активно по реализацията на много нови индустриални зони, както около Пловдив, така и в цяла България – ТИЗ, ИЗ „Раковски“, ИЗ „Куклен“, Зона „София – Божурище“ и др. Управител на АДС „Геник архитектс“ ЕООД.  Автор на редица мащабни индустриални обекти, проектирани за международни компании – в Русе, Севлиево, София, Петрич, Сливен, Стара Загора, Велико Търново и др. Някои от тези обекти са избирани за „Сграда на годината“, за България. Удостояван с редица награди – за „Жилищна сграда на годината“ на „Строителство имоти“, за „Партньор на годината“ за Строителната камара и др.



Спонсорство в областта на културата – „Тирлин“ АД и „Пътища Пловдив“ АД.


„Пътища Пловдив“ АД е българска компания, създадена през 1993 г. Компанията е основана като еднолично дружество с държавна собственост с Разпореждане № 25/1993 г. на Министерския съвет на Република България, чрез отделяне на дейност и имущество от Областно пътно управление – Пловдив към бившето Главно управление на пътищата (сега Агенция „Пътна Инфраструктура”). През 1995 г. дружеството е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавна собственост и е включено в Програмата за масова приватизация. От 1997 г. 100%  от акциите на компанията са частна собственост. От основаването си през 1993 г. „Пътища Пловдив” АД изпълнява обекти предимно на Агенция „Пътна инфраструктура”, както и на общини в региона и страната. Дружеството е специализирано в изграждането на инфраструктурни обекти. Компанията е член на Международната пътна федерация (IRF).


„Тирлин“ АД е строителна фирма, създадена през 1996 г. след приватизацията на Първо строително управление на СМК – Пловдив, с изп. директор Саркис Гарабедян. Фирмата става разпознаваема марка в бранша, а в портфолиото ѝ влизат емблематични обекти като: многофункционалният комплекс на бул. „Марица“ 27, сградите на парфюмерийните предприятия „Рефан“, „Роза импекс“ и „Солвекс“, стадион за 35 000 души в Ришон де Сион и жилищни сгради в Ашкелон, Рош Хайн и Натания в Израел. Фирмата е носител на Международен приз за качество „Интернешънъл Голд Стар“, „Златен отвес“ за 1997 г. и 2000 г., „Златната мистрия“ за 2002 г..


Източници: АРХИТЕКТ на 87 години взе „Пловдив“. // 2 4  ч а с а /П л о в д и в, N 834, с. 3 : с ил./, N 138, 23 май 2001.

Scroll to Top
Scroll to Top