Театър – Драматичен театър – Пловдив за спектакъла „Дебелянов и ангелите“.
Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив. Държавен репертоарен театър, основан на 11.12.1881 г. Първият професионален театър в България. Управител и режисьор на трупата е Стефан П. Попов, негов помощник е Константин Сапунов и актьори Антон П. Попов, Михаил Елмазов, Димитър Антонов, Ирина Иванова, Марийка Иванова и др. Сред любителите участници в трупата са бъдещите големи български актьори Иван П. Попов и Борис Пожаров. Първото изнесено представление е „Робството на мъжете“ от Де Лери. След Съединението групата се разформирова. През 1887 г. пловдивският книжар Краварев създава Пловдивска любителска театрална трупа, в чийто състав са Иван Попов, Васил Кирков, Ив. Тачев, Г. Златарев, Ив. Кожухаров, Шинка Попова, М. Стаматова-Попова, Панайот Пипков. Към тях се присъединява и Антон Попов. По негово предложение се подготвя постановката „Кулата Нел“ от Ал. Дюма – баща, с която се представя в София през юни 1888 г. Трупата има изключителен успех и получава покана да остане в столицата. Много от актьорите остават. В края на сезона 1902 г. – 1903 г. театралните дейци се обединяват в театрална дружинка. Роза Попова оглавява трупата и става ръководител и режисьор до 1906 г. По това време театърът в Пловдив е единственият субсидиран театър в провинцията. Истинското продължение на професионалната театрална дейност започва в средата на 20-те години – след назначаването на Пьотр Ярцев за главен художествен ръководител на Пловдивския градски театър. В края на 1922 г. е представена първата режисирана от него пиеса „Сестра Беатриса“ от М. Метерлинк. Три години по-късно с премиера на пиесата „Борислав“ от Иван Вазов началото на своята „пловдивска кариера“ поставя режисьорът Борис Елпе. След това театърът се ръководи от Тачо Танев, Стефан Киров, Георги Стаматов, Юрий Яковлев, Хрисан Цанков, П. К. Стойчев. През този период се открояват артистите Елена Йорданова, Евлампия Петкова, Симеонка Ненчева, Манас Анастасов, Харалампи Йорданов, Цветана Оджакова, Живко Оджаков, Любен Георгиев и др. През 1942 г. театърът е одържавен. След трудното военно и следвоенно време, едва през 60-те години в театъра налагат своето талантливо присъствие младите тогава режисьори Кръстьо Дойнов, Христо Христов, Крикор Азарян, Панталей Панталеев, Любен Гройс, Юлия Огнянова, Иван Добчев, по-късно – Николай Ламбрев, Симеон Димитров, Христо Церовски, актрисите Цветана Манева, Златина Тодева, Мария Стефанова, Кристина Янева, Невена Калудова и др., актьорите Стефан Данаилов, Тодор Колев, Мариус Донкин, Руси Чанев, Явор Милушев, Христо Мутафчиев и др. Носител на множество национални награди „Аскеер“, „Икар“ и др. Носител на орден „Георги Димитров“ (1972 г.) и орден „НРБ“ – I степен (1981 г.).
„Дебелянов и ангелите“ – от Александър Секулов. Използвани са текстове от „Слепия градинар“ на Валери Стефанов. Режисьор – Диана Добрева. Сценография и костюми – Мира Каланова. Музика – Петя Диманова. Участват: Ненчо Костов, Добрин Досев, Симеон Алексиев, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Красимир Василев, Димитър Банчев, Венелин Методиев, Никола Орешков, Тодор Дърлянов, Троян Гогов, Петър Тосков, Мария Генчева, Радина Думанян и др. Награди: Аскеер – 2019 г. за най-добър спектакъл и за режисура.
Музика – Марияна Панова за ролята ѝ в оперния спектакъл „Катерина Измайлова“.
Марияна Панова е родена в България, но от 2003 г. живее и работи във Франция. Завършва НМА „Проф. Панчо Владигеров” – София, специалност „Оперно пеене“. Репертоарът на певицата включва богат калейдоскоп от образи на световната оперна класика: Моцарт (Донна Анна от „Дон Жуан”, Памина и Графинята от „Вълшебната флейта”), Верди (Виолета от „Травиата”, Дездемона от „Отело”, Леонора от „Трубадур”, Амелия от „Симоне Боканегра”), Пучини (Мими и Мюзета от „Бохеми”, Лиу от „Турандот”, Тоска от едноименната опера), Леонкавало (Недда от „Палячи”), Белини (Норма от едноименната опера) и др. Печели различни награди от конкурси – за млади оперни певци в Провадия, първа награда от конкурса на Международната лятна академия в Баден, Австрия (1999 г.), втора награда от Международния конкурс „Inter Atlantic International Competition Пълдин” в Пловдив (2002 г.), Международен конкурс „Concour International de chant lyrique de Provence” Тараскон,Франция (2011 г.).
Изобразително изкуство – Албена Михайлова, Венета Маринова, Моника Роменска, Надя Генова – Група „Жените на Ръб-а“ за „Изложба „Другите неща Жените на Ръб–а за Моника Роменска“.
Албена Михайлова-Бенджи е родена през 1959 г. в гр. Пловдив. През 1984 г. завършва „Графика“ в НХА в София. В годините 1984 г. – 1994 г. е активен художник с редица самостоятелни изложби, участия в международни биеналета и носителка на награди. През 1989 г. е един от основателите на неформалната група „Ръб“. През 1994 г. заминава за Цюрих по покана на фондация „БИНЦ 39“ като художник-резидент. Задвижва галерията по международната програма „Резартист“ в партнъорство с „Център Сорос“ и фондация „БИНЦ 39“, и организира обмен на художници, проекти, и фестивали между България и Швейцария. От 1995 г. до 1998 г. изучава аудиовизуални изразни средства в Училището за изкуство и дизайн (Hochschule für Gestaltung und Kunst FHNW) в Базел. Оттогава живее и твори между Швейцария и България. По същото време вдъхновява и изнася организацията на една от първите в България частни галерии – „Акрабов“, която има функция на резидентален център за съвременно изкуство. Паралелно с това е доцент в гимназията за сценични и екранни изкуства в Пловдив. Към творческия ѝ опит в Швейцария се числят членството ѝ в артистичната група ВИА – аудио видео фото арт, работата ѝ в ръководството на творческия съюз ВИЗАРТЕ. От 2008 г. работи авторско документално кино и е режисьор и оператор. Многогодишният ѝ опит в международния културен обмен е събран в „Института за култура АМcontemporary“, който тя основава през 2009 г. и ръководи до днес. Член на швейцарското сдружение за филм и мултимедийно изкуство Балимаж, Форум Авторска Книга Базел, както и дългогодишен член на ДПХ. Филмът ѝ „Дистанция“ е представен за първи път в България по време на Eсенния салон на изкуствата, Пловдив 2016 г.
Венета Маринова е родена през 1956 г. в Пловдив. Завършва Националната художествена гимназия в София (1975 г.) и специалност „Живопис“ във ВТУ „Кирил и Методий“ (1979 г.). Член на Дружеството на пловдивските художници (1984 г.) и на СБХ (1989 г.). Един от основателите на пловдивската група „Ръб“ през 1990 г. Член на сдружение „Арт колаж Пловдив“ (2003 г.) и на група „Жените на Ръб-а (2014 г.). Работи в областта на живописта, колажа, дървопластиката. Автор е на над 16 самостоятелни изложби, сред които: Пластична живопис върху дърво, Национални есенни изложби, Пловдив (1998 г.); „Пространство помежду“ – батик, колаж, Русе (2002 г.); „Помежду“ – живопис, Варна (2003 г.); „Изложба на края на света“ – живопис, Пловдив (2012 г.); „Присъствие“ – живопис, Пловдив (2014 г.); „Убежна точка“, Пловдив (2019 г.). Участва в редица общи художествени изложби на СБХ и в множество общи регионални и групови изложби и кураторски проекти. Взема участие в международни прояви, сред които: Международно биенале на хумора и сатирата, Габрово (1989 г.); Колаж, Манхатън, САЩ (2001 г.); „Carde rouge“, Будапеща, Унгария (2002 г.); „Арт колаж“, Сержин, Франция (2003 г.); „Кирилицата“, Европейски парламент, Брюксел (2008); изложение на изкуствата „Листе“, Базел, Швейцария (2019 г.). Участва в 6 изложби и акции на група „Ръб“ в периода 1990 г. – 1993 г. и 6 изложби с група „Жените на Ръб-а“ в периода 2015 г. – 2019 г. Носител на редица награди и отличия, сред които: награда за живопис от Международния пленер в гр. Торун, Полша (1982 г.); за творчески постижения от Международния симпозиум „Арт колаж“, Пловдив (2002 г.); награди за живопис на ДПХ (2010 г., 2014 г.); звание „Почетен гражданин на Пловдив“ (2012 г.); „Рицар на четката“, Арт Център Орхидея, София, Проект „Картина от мнозина“ (2013 г.).
Моника Роменска е родена през 1958 г. в Пловдив. През 1983 г. завършва НХА, специалност Графика, специализира в графично ателие „Рьослер“ в Лайпциг (1988 г.). Един от създателите на авангардната група „Ръб” през 1989 г., в началото на 90-те години, участва в експозиции и хепънинги на група „8 март” в София – наши жени-артисти за еманципацията. Един от инициаторите за превръщането на Баня Старинна в галерия-център за съвременно изкуство. Член на СБХ, член – основател на Дружество на пловдивските художници – 1990 г. Стипендиант на различни фондации за съвременно изкуство; куратор на редица специализирани изложби – от „15х5“ в Дружество на пловдивските художници до Националните есенни изложби. Работи в областите на изящната графика, хартията, обекта и инсталацията. Ръководи галерия „Работа с хартия”. В ГХГ – Пловдив работи като уредник на фонд „Мексиканско изкуство“. Участва във всички по-големи изложби на съвременно българско изкуство у нас и в чужбина. Някои от самостоятелните й изложби: „Малки приказки“ галерия –книжарница „София Прес“ (2014 г.); „Реалистичен пейзаж“ в галерия „Дяков“ (2019 г.). Награди: носител на Голямата награда на годишната изложба на Дружество на пловдивските художници (2005 г.); годишна награда „Дяков“ за изложбата „Макондо“ (2019 г.).
Надя Генова е родена през 1959 г. в Пловдив. През 1984 г. завършва „Графика“ в НХГ – София при проф. Галилей Симеонов. Една от основателите и деен участник в акциите на пловдивската група „Ръб“. През 90-те Надя Генова се посвещава на съвременните форми в арта, работи като резидент в Швейцария. Включва се в изложбите на жените – авангардисти от групата на „8-ми март“. Тя е сред най-деликатните наши автори. Проявява се и като куратор на съвременни акции и изложби. Управител на асоциация „Съвременно изкуство“, която управлява пловдивския център „Баня Старинна“. Участва в общи и самостоятелни изложби в София, Пловдив, Смолян и в чужбина – Мадрид, Цюрих, Полша, Германия, Швейцария, Англия, Гърция, Турция, Израел, САЩ.
Група Ръб – учредена в Пловдив през декември 1989 г. и съществува активно до средата на 90-те години. В основния състав на групата се включват: Албена Михайлова, Венета Маринова, Данчо Григоров, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Ивайло Георгиев, Емил Миразчиев, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Румен Жеков. През годините важна роля за групата има изкуствоведът Димитър Грозданов. Димитър Келбечев и Данчо Григоров напускат групата след изложбата „Символи и знаци“ през 1990 г. Димитър Митовски, Кольо Карамфилов и Ивайло Григоров напускат групата през 1992 г. след акцията „Явната закуска“ във фестивала „Процес – Пространство“ в Балчик, в средата на 90-те години Албена Михайлова заминава за Швейцария, а Игор Будников за Канада. „Символи и знаци“ се нарича първата изложба на групата, открита на 17 март 1990 г. в залата на Дружеството на пловдивските художници на ул. „Гладстон“ 32. Към значимите изложби и художествени събития на групата спадат: „Черен хепънинг“ и хепънинг „Стената на желанията“ (април 1990 г., градинката на Джумаята и Старинен Пловдив); Акцията „Корен високо в небето“ (1990 г., пространството пред „Балабанова къща“), Груповата изложба „Голямата фотография“, (февруари 1991 г., Пловдив, ДПХ), Акцията „Голямата светлина“ (13 декември 1991 г., Централна гара, Пловдив); Изложбата „Идеалът“ (юни 1993 г.); Фотоинсталация „Ръб в гръб“ (октоври 1994 г.). Групата участва и в национални изложби и акции: „Умерен авангард в рамките на традицията“ (1990 г.), хепънинга „1ааа“, организиран от „Изкуство в действие“ (1991 г.), изложбата „Тухлата“ в галерия „Акрабов“ (Пловдив, 1993); изложбата „Обект по български“ (1993 г.); изложбата „N-форми? Реконструкции и интерпретации“ (1994 г.).
Литература – Антон Баев за „55 меланхолии на Антон Баев“.
Антон Баев е роден през 1963 г. в Пловдив. Завършва Английска езикова гимназия и ПУ „П. Хилендарски“ през 1989 г. Специализира регионална журналистика в САЩ по програма USIA и Lowa State University (1994 г.). Работи като библиотекар, секретар на читалище, репортер, редактор, външнополитически наблюдател. Главен редактор на пловдивския всекидневник „Марица“ (2000 г. – 2007 г.). През юли 2007 г. стартира собствен интернет всекидневник – plovdiv-online.com. През 2005 г. – 2007 г. води сбирките на Поетическа академия „Добромир Тонев“. Създател и първи главен редактор на нов всекидневен печатен вестник – „Новият глас“ (март – септември 2009 г.). През юли 2009 г. Баев открива друг интернет всекидневник – asenovgrad-online.com, новинарски сайт за Асеновград и Родопите, а от август 2010 г. – karlovo-online.com. През 2009 г. защитава докторска дисертация на тема „Романтична формация и романтически мотиви в психографията и творчеството на Иван Пейчев“. От 2017 г. е председател на Дружеството на пловдивските писатели. Поезия: „Снежни сигнали“ (1988 г.); „Гърбът на мрака“ (1991 г.); „Ездачът, нощта и пустинята“ (1995 г.); „Разпъване на Одигитрия“ (1998 г.); „Целият свят и други апокрифи“ (2002 г.); „Даровете на света. Нови апокрифи“ (2004 г.); „Дневник на Корабокрушенеца“ (2012 г.); „55 меланхолии“ (2019 г.). Проза: „Американци“ (1997 г.); „Ноев ковчег. Книга от глоси“ (1999 г.); „Жени и планети“ (2005 г.); „Белези от българин“ (2006 г.); „Рай друг не чакай. Записки на Корабокрушенеца“ (2014 г.); „Светата кръв“ (2016 г.); „Истинската история на Спас Господов“ (2017 г.). Монографии: Иван Пейчев (Романтична формация. Романтически мотиви) (2010 г.); „Суицидният синдром и героите на Павел Вежинов“ (2015 г.). Негови книги са преведени в Турция, Германия и Македония. Награди: за дебютна книга „Южна пролет“ за стихосбирката „Снежни сигнали“ (1989 г.); националната награда „Иван Николов“ за стихосбирката „Ездачът, нощта и пустинята“ (1995 г.); втора награда за поезия от конкурса „Магията Любов“ (2005 г.).
Произведение на изкуството, предназначено за деца – Държавна опера –Пловдив за „Светът на Алиса“ – мултимедиен балетен спектакъл за деца и младежи“.
Пловдивската опера е създадена през ноември 1953 г., когато се състои първият спектакъл на операта „Продадена невеста“ от Б. Сметана. През годините репертоарът на операта включва творби от Чимароза, Перголези, Моцарт, Росини, Белини, Доницети, Верди, Пучини, Маскани, Леонкавало, Сен-Санс, Масне, Чайковски, Мусоргски, Бородин, Рахманинов, Стравински, Карл Орф, Яначек, Равел, Бритън, Меноти, Бърнстейн, Гершуин, Прокофиев. Специално място в активната дейност на трупата заемат представленията на открито. Началото датира от 1965 г. с незабравими спектакли на красивия пловдивски хълм Бунарджика. Приблизително 20 години по-късно, с разкопките на Античния театър в Пловдив, на операта е предоставена уникална сцена със завладяващ чар. Пловдивската опера винаги е била в състояние да създаде добра артистична атмосфера за гостуващите изпълнители. Сред тях са диригентите Артуро Базиле, Дмитрий Гоя, Валентин Кожин, Мун-Вун Чунг, Петер Тиборис и др.; режисьорите Габриел Коре, Саймън Щейн, Станислав Гудасински, Джан Карло дел Монако, Йекта Кара, Дарио Фо, Бисер Шинев и др.; солистите Питър Глос, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Юрий Мазурок, Луис Лима , Маргарита Радулеску, Мауро Аугостини, Джан Франко Чекиле, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Александрина Милчева, Стефка Евстатиева, Калуди Калудов, Стефка Минева, Орлин Анастасов, Емил Иванов, Цветелина Василева, Бойко Цветанов, Владимир Стоянов и др. Творческите постижения на трупата на Пловдивската опера са получили международно признание на някои от най-престижните сцени: „Дойче опер“ и залата на Берлинската филхармония в Берлин, Кралската опера и зала „Тиволи“ в Копенхаген, „Малий театър“ в Санкт Петербург, Двореца на изящните изкуства в Брюксел, Аудиториумите в Мадрид, Барселона и Палма де Майорка. Пловдивската опера е гостувала в Германия, Дания, Русия, Франция, Швеция, Норвегия, Малта, Белгия, Испания, Италия, Холандия, Португалия, Южна Корея, Гърция, САЩ. През 1999 г. Пловдивската опера и Пловдивска филхармония са обединени в Оперно-филхармонично дружество – Пловдив. От лятото на 2010 г. ОФД – Пловдив е преобразувано в Държавна опера – Пловдив – държавен културен институт, с дейност създаване и разпространение на симфонични и камерни концерти и спектакли в областта на оперното, симфоничното и балетното изкуство.
„Светът на Алиса“ по Луис Карол. Режисура и хореография – Анна Пампулова. Музика – Асен Аврамов. Сценография и костюми – Борис Далчев. Консултант по драматургията – Анастасия Събева. Мултимедийна среда – Никола Балабанов. С участието на 20 танцьори от балетната трупа на Опера Пловдив със солисти Реа Галамбош и Диан Райчев. Актьори: Мая Бежанска, Стелиан Радев и Радослав Владимиров.
Превод – Гинка Бакърджиева за превода от чешки език на романа „Чук за вещици“ от Вацлав Каплицки.
Гинка Бакърджиева е родена през 1963 г. в Пловдив. Завършва специалност „Славянска филология“ в СУ „Климент Охридски“ (1989 г.). Преподавател в ПУ „П. Хилендарски“, доцент, води практически и теоретични курсове по чешки език, културни реалии и език, теория на превода. Работи като лектор по български език в университета „Адам Мицкевич“, Познан (2001 г. – 2002 г.) и в Карловия университет, Прага (2010 г. – 2014 г.; 2019 г. и понастоящем). Съавтор е на мултимедийния курс „Български език за чужденци“ (Пловдив: Летера, 2006 г.), отличен с европейски езиков знак. Участва в редица научни форуми в страната и чужбина, член на Бохемия клуб, София, и на Дружеството на преводачите, Пловдив. Публикациите ѝ са ориентирани към съпоставителното езикознание, теорията и практиката на превода, методиката на чуждоезиковото обучение. Превежда над 15 чешки филма, както и творби на В. Незвал, Вл. Вачура, Ю. Зейер, П. Шрут, Й. Шкворецки и др. Награди: Сребърен плакет на Философския факултет на Карловия университет в Прага за значим творчески и педагогически принос в развиването на чешко-българските отношения в областта на културата и художествения превод (2016 г.).
Журналистика – Веселина Божилова за серия репортажи и видеофилм за Столипиново и ромската интеграция и разследващи репортажи, свързани с Пловдив и културния му живот.
Веселина Божилова е родена през 1958 г. в Габрово. Завършва Немска гимназия в Ловеч, а след това – „Журналистика“ в СУ „Климент Охридски“, специалност „Телевизия“. През 1993 г. специализира „Телевизия“ в ББС, Англия, а през 1995 г. – в Делауеърския университет и Си Би Ес, Филаделфия, САЩ. От 1981 г. живее в Пловдив. Работи 15 години в Телевизионен център – Пловдив като репортер и редактор на сутрешния блок „Добър ви ден“. Автор на редица документални филми. Един от основателите и главен редактор на Пловдивска обществена телевизия през 1996 г. Автор на първото независимо телевизионно предаване „Добър вечер, Пловдив“. Основател на сдружение „Медии с човешко лице“ (1996 г.) и сдружение „Майки срещу дрогата“ (2004 г.). Сценарист, редактор и монтажист на детския сериал „Само за деца“. От 2001 г. работи като кореспондент на БГНЕС, редактор в издателство, главен редактор на няколко сайта като Фактор.бг и Зона.бг. Автор на четири документални книги. В момента е сътрудник на Дойче веле с репортажи, анализи и коментари с текст, снимки и видео подкаст, който създава сама.
Аудио визуални изкуства, фотография и операторско майсторство – Петко Танчев за „Мултимедиен дизайн и сценография на оперния спектакъл „Мадам Бътерфлай“ – Opera Open 2018“.
Петко Танчев е роден през 1985 г. в гр. Пловдив. Професионален сценограф на свободна практика и медиен артист. Завършва висшето си образование в НХА – София, с бакалавърска степен на специалност „Сценография” (2008 г.) и магистратура „Авторски визуален спектакъл” (2010 г.). От 2016 г. преподава „Инструменти за визуално програмиране“ и „Видеомапинг“ в същата специалност. Автор е на сценографски, костюмографски и мултимедийни решения за театрални спектакли (ДТ – Ловеч, 2007 г.; ТР „Сфумато“, 2008 г.; театър „София“, 2009 г. 2010 г.). Създава инсталации и пърформанси, представени на национални и международни артистични фестивали: „PQ Scenofest” (Прага, 2007 г.); „Малък Сезон“ (София, 2007 г.); „Август в Изкуството“ (Варна, 2007 г.); „Sofia Dance Week“ (София, 2008 г.); „Международен фестивал за дигитални изкуства“ (2010 г.); „Фестивал Улица Отец Паисий“ (Пловдив, 2010 г., 2011 г., 2012 г.); „Нощ на музеите и галериите“ (Пловдив, 2011 г., 2012 г., 2013 г.); „Фасада Видео Фестивал“ (2012 г.); „Включи града“ (Бургас, 2013 г.). Работите му са насочени основно към градската среда и са вдъхновени от спецификата на пространството, в което се експонират – павилиони, площади, фасади на къщи, културни паметници и други. Изразните средства, с които работи, са свързани с дигитални медии, анимация, видео, видео мапинг, генеративни образи, компютърно моделиране и vj-ing. Често търси общ език с музиканти и композитори в създаването на аудиовизуални композиции. Автор е на първия „Дигитален ренесанс” (Пловдив, 2012 г.), проект за онлайн творческа мрежа и платформа за съвременна култура, подкрепен от Фондация „Пловдив 2019“. През 2013 г. съосновава аудио-визуален колектив „Мелформатор“, а през 2018 г. творческото студио SenseLab. Носител е на награда „Икар“ за сценография на „Мъжът от Холивуд“ по Куентин Тарантино, част от проекта „Четири стаи“ (2009 г.).
Културно наследство и съхраняване на паметта – издателство „Летера“ за албум „Пловдив – древен и жив“.
„Летера“ – пловдивско издателство, основано през 1990 г. от Надя Фурнаджиева. Издава енциклопедични и справочни издания, езикови системи по чуждоезиково обучение, учебници и учебни помагала, граматики и речници, научнопопулярни поредици, съвременна българска и преводна художествена литература, луксозни албуми и пътеводители за България. „Летера“ също така бе координатор по проект на програма „Сократ“ – Lingua 2, на Европейската комисия и в сътрудничество с екип от висококвалифицирани специалисти от седем европейски страни създаде първия по рода си мултимедиен курс „Български език за чужденци“ за индивидуално и групово обучение. Курсът е разработен в шест версии – английска, немска, френска, чешка, нидерландска и българска, и покрива езикови нива от А1 до В2 по Общата европейска езикова рамка. Курсът дава богата социокултурна информация, а учебният материал е поднесен достъпно и е илюстриран с анимация, игри, видеофилм и други забавни упражнения. Изданията на „Летера“ се отличават с висококачествени и модерни методика и дизайн. Около 70% от заглавията са одобрени от Министерството на образованието и науката. Продадени са и лицензи на учебници и българска художествена литература на издателства от Унгария, Сърбия, Черна гора, Македония, Словения, Италия, Холандия и Германия. Издателството е удостоено със Златен диск от Би Би Си през 1992 г. за висококачествено издание на езиковата система „Би Би Си“ 1, 2, 3. Национална награда „Христо Г. Данов“ на Министерството на културата за изкуство на книгата и награди на Асоциацията на българските книгоиздатели за полиграфическо изпълнение на албум „Старинен Пловдив“ и „Тенекиеният барабан“. На Франкфуртския панаир на книгата през 2004 г. издателство „Летера“ е удостоено от EEPG (Група на издателите на учебници в Европа) със специална награда за висококачественото издание на учебника по руски език „Карусель“. „Летера“ е в тясно сътрудничество с водещи издателства от Германия, Великобритания, Франция, Италия, Словения, с Министерството на образованието и регионалните инспекторати, с Министерството на културата, с водещи университети в България – СУ „Св. Климент Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“, и в чужбина – Университет в Гент – Белгия, Уестминстърски университет – Великобритания, Университет в Лайпциг – Германия, Карловият университет в Прага – Чехия, Университет в Екс ан Прованс – Франция, както и с „Гьоте-институт“ – София, Франкфуртски панаир на книгата, Държавна агенция по туризъм, Алианс Франсез – Пловдив, и др. Член е на Асоциация „Българска книга“ и на ICC (International Certificate Conference).