Театър – за екипа на спектакъла „Момчето от последния чин“ от Хуан Майорга, постановка на Драматичен театър – Пловдив.
Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив. Държавен репертоарен театър, основан на 11.12.1881 г. Първият професионален театър в България. Управител и режисьор на трупата е Стефан П. Попов, негов помощник е Константин Сапунов и актьори Антон П. Попов, Михаил Елмазов, Димитър Антонов, Ирина Иванова, Марийка Иванова и др. Сред любителите участници в трупата са бъдещите големи български актьори Иван П. Попов и Борис Пожаров. Първото изнесено представление е „Робството на мъжете“ от Де Лери. След Съединението групата се разформирова. През 1887 г. пловдивският книжар Краварев създава Пловдивска любителска театрална трупа, в чийто състав са Иван Попов, Васил Кирков, Ив. Тачев, Г. Златарев, Ив. Кожухаров, Шинка Попова, М. Стаматова-Попова, Панайот Пипков. Към тях се присъединява и Антон Попов. По негово предложение се подготвя постановката „Кулата Нел“ от Ал. Дюма – баща, с която се представя в София през юни 1888 г. Трупата има изключителен успех и получава покана да остане в столицата. Много от актьорите остават. В края на сезона 1902-1903 г. театралните дейци се обединяват в театрална дружинка. Роза Попова оглавява трупата и става ръководител и режисьор до 1906 г. По това време театърът в Пловдив е единствения субсидиран театър в провинцията. Истинското продължение на професионалната театрална дейност започва в средата на 20-те години- след назначаването на Пьотр Ярцев за главен художествен ръководител на Пловдивския градски театър, в края на 1922 г. е представена първата режисирана от него пиеса „Сестра Беатриса“ от М. Метерлинк. Три години по-късно с премиера на пиесата „Борислав“ от Иван Вазов началото на своята „пловдивска кариера“ поставя режисьорът Борис Елпе. След това театърът се ръководи от Тачо Танев, Стефан Киров, Георги Стаматов, Юрий Яковлев, Хрисан Цанков, П. К. Стойчев. През този период се открояват артистите Елена Йорданова, Евлампия Петкова, Симеонка Ненчева, Манас Анастасов, Харалампи Йорданов, Цветана Оджакова, Живко Оджаков, Любен Георгиев и др. През 1942 г. театърът е одържавен. След трудното военно и следвоенно време, едва през 60-те години в театъра налагат своето талантливо присъствие младите тогава режисьори Кръстьо Дойнов, Христо Христов, Крикор Азарян, Панталей Панталеев, Любен Гройс, Юлия Огнянова, Иван Добчев, по-късно – Николай Ламбрев, Симеон Димитров, Христо Церовски, актрисите Цветана Манева, Златина Тодева, Мария Стефанова, Кристина Янева, Невена Калудова и др., актьорите Стефан Данаилов, Тодор Колев, Мариус Донкин, Руси Чанев, Явор Милушев, Христо Мутафчиев и др. Носител на множество национални награди „Аскеер“, „Икар“ и др. Носител на орден „Георги Димитров“ (1972 г.) и орден „НРБ“ – I степен (1981 г.).
„Момчето от последния чин“ от Хуан Майорга. Режисьор – Крис Шарков. Сценография и костюми – Ралица Тонева. Музика – Асен Аврамов. Участват: Стефан Вълдобрев, Боряна Братоева, Димитър Николов, Димитър Банчев, Симеон Алексиев, Красимира Кузманова.
Музика – Мирослава Кацарова за цялостната концепция и реализация на „Plovdiv Jazz Fest“ през 2017 г.
Мирослава Кацарова е родена през 1971 г. Завършва Английската гимназия в Пловдив с френски и СУ „Климент Охридски“, богословски факултет. През 2000 г. излиза първият ѝ авторски албум „Бяло в бяло“. През 2012 г. издава втори студиен албум „Vuelvo al sur“. Води авторските предавания „Дезафинадо“ и „Singin’ n Swingin“ по радио Джаз ФМ. Организатор на Plovdiv Jazz Fest.
Изобразително изкуство – Стоян Куцев за ретроспективната изложба „Стъпки“ в ГХГ.
Стоян Куцев е роден през 1963 г. в Пловдив. Завършва НХГ „Цанко Лавренов“ в Пловдив, през 1992 г. се дипломира като магистър в специалност „Живопис“ на НХА в София, в класа на проф. Найден Петков. Специализира в Париж. Автор е на над 10 самостоятелни изложби, сред които: „Пепелици“ в галерия „Ирида“ – София (2001 г.), „Реплики“ в галерия „Средец“ – София (2012 г.), „Червено“ в галерия „Резонанс“ – Пловдив (2014 г.), „Стъпки“ в ГХГ – Пловдив (2017 г.), участие със самостоятелна изложба в Националните есенни изложби Пловдив (2019 г.) и др. Участва в десетки групови изяви: „Неразказаната абстракция“ в галерията на „Шипка“ 6 в София (2014 г.), изложба на пловдивски художници в „Дом Витгенщайн“ във Виена (2018 г.), „Художници създават художници“ в галерия „Дебют“ – София (2019 г.), „Минимализъм BG“ в галерия „2019“ – Пловдив (2019 г.) и др. Член е на СБХ, на Дружеството на пловдивските художници и на сдруженията „Изкуството днес“ и „Графично ателие“. Преподава в Националната художествена гимназия в София.
Литература – проф. Инна Пелева за „Георги Марков. Снимки с познати“.
Инна Пелева е родена през 1964 г. в гр. Асеновград. Завършва СУ „Климент Охридски”, специалност „Българска филология” (1987 г.); специализира Култура и литература на Българското възраждане, СУ „Климент Охридски” (1988 г.). Постъпва на работа в ПУ „П. Хилендарски” през 1989 г., доктор на филологическите науки (2003 г.), професор (2005 г.). Изследва проблеми на родната културна и литературна история от Паисий до Радичков и Пасков, от 2000 г. е част от екипа на издателство „Просвета“, изготвящо учебници за средното училище. Автор е на книгите: „Четени текстове. Студии върху съществуващи и липсващи страници в българската литература“ (1994 г.), „Идеологът на нацията. Думи за Вазов“ (1994 г.), „Ботев. Тялото на национализма“ (1998 г.), „Възраждания. Българистични студии“ (1999 г.), „Места от Конспекта“ (2000 г.), „Алеко Константинов. Биография на четенето“ (2002 г.), „Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга“ (2004 г.). Награди: На фондация „Пигмалион“ (2011 г.); Национална награда „Христо Г. Данов“ в категория „Хуманитаристика“ за книгата „ Георги Марков. Снимки с познати“ (2018 г.).
Произведение на изкуството, предназначено за деца – Хор „Детска китка“ с диригент Златина Делирадева за Празничен концерт „Хор „Детска китка“ – 70 години, Златина Делирадева – 50 години творческа дейност”.
Хор „Детска китка“ е създаден в Пловдив през 1947 г. от музикалния педагог Анастас Маринкев. До 1969 г. е известен като Пловдивски пионерски хор, а през 1970 г. диригентът Георги Самарджиев и неговият помощник Златина Делирадева, заедно с хористите му дават ново име – „Детска китка“. До 1992 г. в хора пеят момчета и момичета, а след това – само момичета. От 1972 г. главен диригент е Златина Делирадева. От 70-те години на ХХ в. хорът осъществява над четиридесет задгранични турнета и повече от седемстотин концерта. Правени са записи за български и чуждестранни медии. Трикратен участник в културните програми на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и Европейския парламент в Страсбург (1994 г., 1996 г., 1997 г.) и участник в белгийския фестивал „Европалия“ с концерт в брюкселската катедрала „Сен Мишел“ (2002 г.). Хоровата школа поддържат три различни по възраст формации. Награди: Лауреат на международните хорови конкурси в Целе, Словения (1981 г.) и в Дебрецен, Унгария (1984 г.); III награда на Международен хоров конкурс в Арнем, Холандия (1987 г.); I награда на Международен хоров конкурс във Варна (1989 г.); Почетен медал от Музикалния съюз на Северен Рейн, Вестфалия за принос в установяване на културните връзки между Германия и България (1993 г.); III награда от Международен хоров конкурс в Кантонигрос, Испания (1995 г.); награда „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1997 г.); Почетен знак на Пловдив (2003 г.); Голямата награда на Международен фестивал за коледна и адвентическа музика в Прага, I награда в категория Детски хорове на Международен фестивал на коледна и адвентическа музика в Прага (2006 г.).
Златина Делирадева е родена през 1942 г. в гр. Чирпан. През 1966 г. завършва специалност „Хорово дирижиране” в Националната музикална академия – София при Георги Димитров, Самуил Видас и Димитър Русков. От 1966 г. до 1970 г. е преподавател по хорово дирижиране в НУМТИ „Добрин Петков” – Пловдив. От 1967 г. е хоноруван преподавател по хорово дирижиране в АМТИИ – Пловдив, от 1970 г. е щатен преподавател, доцент (1991 г.), професор по хорово дирижиране (1999 г. – 2014 г.). В периода 1993 г. – 1999 г. ръководи катедра „Дирижиране”, от 1999 г. – 2008 г. е зам.-ректор по художествено-творческата дейност. От 1971 г. работи като втори диригент, а от 1972 г. е главен диригент на хор „Детска китка”, с който концертира в 47 концертни турнета в България, Чехословакия, Полша, Югославия, Холандия, Гърция, Франция, Германия, Унгария, Гърция, Македония, Турция, Италия, Испания, Швеция, Австрия, Белгия, Русия. Записва в БНР и БНТ. Участва в културни програми на България в Съвета на Европа в Страсбург (1994 г. и 1996 г.), в Европейския парламент (1997 г.) и в „Европалия” в Белгия (2002 г.). Носител на „Златната лира” (1996 г.). Отличена с наградата „Най-добър диригент” от Международния хоров конкурс в гр. Целе, Словения; орден „Св. Св. Кирил и Методий” – I степен; академичната награда „Меденият чан”; „Кристална лира“ (2007 г.). Почетен гражданин Чирпан. Носител на Почетният знак на Пловдив (2007 г.).
Превод – Венера Атанасова за превод от френски език на романа „Момичето от Бруклин“ на Гиьом Мюсо.
Венера Атанасова е родена в Пловдив през 1956 г. Завършва ВТУ „Кирил и Методий“ – специалност „Френска филология”, с втори език английски. От 1982 г. е член на Дружеството на преводачите в Пловдив. Превежда игрални филми към филмотечно кино „Христо Ботев“, гр. Пловдив, сред които: „Кеят на мъглите“, „Голямото плюскане“, „Пусикет“, „Метрото“, и над 50 заглавия от френски и английски език в областта на художествената, нехудожествената, научнопопулярната и справочната литература, предназначена както за възрастни, така и за деца. Под нейно съставителство са публикувани сборниците „Моята книга за пролетта“, „Моята книга за лятото“, „Моята книга за есента“, „Моята книга за зимата“, „66 златни басни“, „333 гатанки“, „25 избрани любими приказки“, „Приказки на народите“, „Скандинавски приказки“ (2019 г.). Автор е на детските книжки „Палавите цифри“, „Животните от фермата“, „Весела Коледа“, „Дядо Коледа пристига“, „Моята ваканция“, „Под гъбката“.
Аудио-визуални изкуства, фотография и операторско майсторство – Антон Марчев за документалната поредица за туризъм – „Пътувай с БНТ2“ по БНТ.
Антон Марчев е роден през 1976 г. Завършва „Кино и телевизионно операторско майсторство“ в ЮЗУ „Неофит Рилски“, гр. Благоевград (1995 г. – 2000 г.). Работи за телевизия „Евроком – България“, по-късно за БНТ – Пловдив. Оператор е на редица документални филми и поредици – у нас и в чужбина, сред които „Пътувай с БНТ2“, „10000 крачки“ БНТ1, е „Античното наследство на Пловдив“; „Палимсестът Пловдив“; „Трепетни дни“; „Николо Коцев…рок завръщане“; „Възвишение“; „Живот на граница“; „Предизвикателството“; „Ковид пренареждане“. Награди: за документалния филм „Модерни времена“ от Четвърти национален фестивал за операторско майсторство „Златното око“, гр. Попово (2004 г.); I награда за „Възвишение“ в раздел Традиции от IX Международен филмов фестивал „Идоли“, София (2016).
Архитектура – Райна Бекирова за Жилищна сграда с магазини в УПИ II-1147, 1148, кв. 293 по плана на ЦГЧ, ул. „Авксентий Велешки” N 8.
Райна Бекирова се диломира с отличие в УАСГ през 2002 г. – с магистърска степен по архитектура, специалност „Опазване на архитектурното наследство”. През 2006 г. участва в създаването на архитектурно бюро „Абстракта”, което има широк профил и акцентира върху архитектура, интегрираща съвременното развитие на обществото, културното наследство, високо-технологичното и екологичното строителство. Студиото е лауреат в редица престижни конкурси за архитектурни проекти и реализации като „Архидея”, „Идеален дом“, „АРХИНОВА“, „BigSEE Architecture awards”, „Сграда на годината”, както и няколко конкурса за възлагане на обекти, два от които на международната „ИМОРЕНТ” АД – водеща европейска компания в сферата на лизинговото финансиране и развитието на инвестиционни проекти. Като архитект и инвеститорски контрол на семейната „Пътинженеринг“ ЕООД има реализации на промишлени и офис сгради, църкви и параклиси, еднофамилни къщи и жилищни сгради. През 2018 г. създава „Домница“ ЕООД, с която разработва производство на сглобяеми екологични жилищни модули. През 2001 г. заедно с арх. Милена Крачанова е съосновател на „Център за културно наследство и архитектура“ – отворена платформа за проекти с фокус културно наследство, архитектура и изкуство. Някои от наградите от национални конкурси, в които е водещ архитект: I награда в международен пленер „Еко – Тримонциум” 2002 – нов живот за хълмовете на Пловдив (2002 г.); I награда на „Архидея“ и възлагане на Община Пловдив за Разширение на Градска художествена галерия – Пловдив (2005 г.); III награда на „Архидея“ за комлекс в историческа среда „Конаците“, с. Широка Лъка (2006 г.); I награда на „ИМОРЕНТ” АД за Жилищен комплекс „Ин Грийн“, гр. София.
Културно наследство и съхраняване на паметта – Аксиния Бутева за книгата „Жената, Везмото, Градът от традиционна културна технология към съвременни културни практики“.
Аксиния Бутева е родена през 1958 г. Завършва: ИНПУ „Л. Каравелов” – Кърджали (1978 г. – 1981 г.); Специалности „История“, „Българска филология“, „Педагогика“, „Методика на преподаването“ във ВТУ „Кирил и Методий” (1982 г. – 1986 г.); допълнителна професионална квалификация по специалност – „Етнология, етнография на България, българската традиционна везбена орнаментика“, специалист – етнолог във ВТУ „Кирил и Методий” (2000 г. – 2001 г.); научна степен „доктор“ по професионално направление „Социология, антропология и науки за културата“ към ПУ „П. Хилендарски“ (2013 г.). Работи като: учител по история и география (1978 г. – 1981 г.); организационен работник, организационен секретар, секретар ИВД, Първи секретар в ОбК на ДКМС – Момчилград (1982 г. – 1990 г.); учител по история в ОУ „Яне Сандански”, гр. Пловдив (1990 г. – 1999 г. и 2002 г. – 2007 г.); уредник в РЕМ – Пловдив (1999 г. – 2002 г.); от 2007 г. до сега главен експерт, началник отдел „Музеи, галерии и визуални изкуства“ в Министерство на културата, дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства”. Областите на научните ѝ и професионални интереси са свързани с проучването на традиционната култура, с опазването и представянето на културното наследство и разработването и прилагането на образователните програми в българските музеи. Автор на редица статии, публикувани в научни издания, свързани с изучаването и приложението на традиционните женски дейности в градска среда, с работата на музеите за опазването и социализацията на движимото културно наследство, с обучението по краезнание и опознаване културното наследство на родния град. Член е на Българския национален комитет на ИКОМ към ЮНЕСКО.
Източници: КУЦЕВ, Стоян. Мирослава Кацарова с награда „Пловдив“. // М а р и ц а (Пловдив), N 120, 26-27 май 2018, с. 4 : с ил.
Вж и: Д у м а, N 98, 24 май 2018, с. 18 : с ил. (Пенка Калинкова).