2016 – Награда Пловдив

Театрално изкуство – Държавен куклен театър за спектакъла „Дама пика“.

Държавен куклен театър – Пловдив е основан през 1946 г. Театърът е репертоарен, финансиран от Министерство на културата и е активно подпомаган от Община Пловдив. Носител е на орден „Кирил и Методий” – I степен. За 73 творчески сезона към 2020 г. са изиграни над 340 заглавия. Годишно се реализират до 5 нови постановки, които се представят пред не по-малко от 30 000 зрители. Театърът е пътувал в над 40 държави, участвал е в много международни фестивали и е носител на над 80 престижни награди. Шест от спектаклите на театъра са в „Златния фонд” на Българска национална телевизия.

„Дама пика“, по Ал. С. Пушкин. Сценичен вариант: Ина Божидарова и Весела Кунчева, сценография – Мариета Голомехова, асистент-сценограф Едуардо Планас Абарка, музика – Христо Намлиев, хореография – Стефан Витанов. Участват: Полина Христова, Ева Данаилова, Наталия Василева, Михаела Андонова, Мария Димитрова, Пламен Димов, Велизар Евтимов, Живко Джуранов, Александър Караманов.

Музика – Евгения Ралчева за ролята ѝ в операта „Анджелика“ от Пучини.

Евгения Ралчева е родена през 1978 г. Завършва оперно пеене. Обучава се при световноизвестното мецосопрано Александрина Милчева и завършва нейната академия „Сакра”. Участва във фестивали като „Аполония”, „Софийски музикални седмици”, (където изпълнява за пръв път в България „Стабат Матер” от Бах – Перголези), „Мартенски музикални дни”, „Филипи” (Гърция) и др. Няколко сезона е солистка в Русенската опера. През 2015 г. започва работа в Пловдивска опера. Работи с известни български диригенти като Михаил Ангелов, Методи Матакиев, Емил Табаков, Найден Тодоров, Борис Хинчев и др. Прекрасния сопранов глас и артистичността на оперната прима публиката познава от ролите на Мими в „Бохеми“, Татяна в „Евгений Онегин“, Лиу от „Турандот“, Чо-Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“, Леонора в „Трубадур“, Донна Анна в „Дон Жуан“, Графинята от „Сватбата на Фигаро“, Елвира от „Ернани“, Елизабет в „Дон Карлос“. Награди: II-та награда на конкурса „Борис Христов“ (2009 г.); I-ва награда на международен конкурс „Бряг на надеждата“ в Добри; III-та награда на конкурса „Пълдин“ в Пловдив; „Кристална лира” от СБМТД за изпълнението на „Четири последни песни” от Рихард Щраус под диригентството на Маестро Емил Табаков.

Изобразително изкуство – Димитър Воденичаров и Васил Маргаритов за съвместната им изложба акварел и скулптура в ГХГ.

Димитър Воденичаров е роден през 1966 г. Завършва Професионалната гимназия по приложни изкуства в Смолян (1995 г.), а през 1993 г. НХА „Николай Павлович” със специалност „Сценография” в класа на доц. Николов. От 1993 г. преподава „Художествено сценично осветление” в НГСЕИ, от 1996 г. „Сценография и костюмография на сценичните жанрове” в АМТИИ – Пловдив. В периода 1997 г. – 1999 г. работи като сценограф в ДТ – Разград. След това в театрите: Учебна сцена НАТФИЗ, ОФД – Плевен, ДТ – Пловдив, ДКТ – Варна, ДТ – Хасково, ДКТ – Плевен, ДТ – Пловдив, ДТ – Смолян. Създава сценографски, костюмографски и светлинни решения за спектаклите: „Тигър” от З. Олби, учебна сцена НАТФИЗ и „Норма”, ДО – Плевен (1993 г.); „Майстори” от Р. Стоянов, учебна сцена НАТФИЗ (1994 г.); Художник-изпълнител „Ъндърграунд” Костурица (1994 г. – 1995 г.); „Смотанякът” и „Пепеляшка”, ДКТ – Пловдив (1995 г.); „Спящата красавица” , ДКТ – Плевен и „Безсрамни устни” от К. Кински, ДКТ – Пловдив (1996 г.); „Зимните навици на зайците” от С. Стратиев и „Бог е невинен” (1997 г.); „Безсмъртна песен” и „Майстори” (1998 г.); „Филоктет” от Л. Георгиевски (1999 г.); „Спящата красавица”, ДТК – Варна и „Магьосникът от Оз” – реж. Л. Капон. – ОТ Килкис Гърция (2000 г.); „Ромео и Жулиета“ по У. Шекспир, ДКТ – Пловдив (2001 г.); „Дон Жуан или любовта към геометрията” от М. Фриш (2002 г.); „Спящата красавица”, ДТ – Хасково (2008 г.); „Двубой” от И. Вазов, ДТ – Смолян (2009 г.); „Хубавото лошо време” по У. Шекспир и Т. Москов – худ. на осветление и „Звездният търговец” – 3D анимация – реж. С. Карло, ДТ – Пловдив (2009 г.); „Подземни чайки” от Алфонсо Вайехо, ДТ – Пловдив (2010 г.); „По ръба на небето”, ДКТ Пловдив (2011 г.); „Великденско вино” от К. Илиев, ДКТ – Пловдив (2012г.); „Какво видя иконома“, ДТ – Пловдив (2013 г.); „Дякон Левски“ игрален филм, реж. М. Генчев (2013 г. – 2014 г.); „На педя от земята“ игрален филм, реж. М. Генчев (2015 г.); „Смартфонът беглец“- детски игрален филм, реж. М. Генчев (2016 г.). Участва в множество изложби: „Рисунката“, ГХГ – Пловдив; Студентско участие на PQ – Чехия; Галерия „Лукас” Пловдив – изложба колаж и рисунка (1997 г.); ОХИ сценография София (1998 г.); Пловдивски панаир – колаж (1999 г.); PQ – Чехия (1999 г., 2003 г., 2011 г., 2014 г.); Графичен симпозиум „Литографско ателие Пловдив“ (2000 г.); Галерия „Богориди” Бургас – изложба графика и рисунка (2001 г.); ОХИ сценография София и Пространствено решение и интериорен дизайн – „Информационен център за НАТО – България” (2002 г.); участва с монументално пано метал в съавторство в „Приложни изкуства ДПХ” (2004 г. и 2005 г.); „Deutsch-Bulgarisches Grafikpleinair 2006“ (2006 г.); изложба графика Магдебург Германия; изложба Рисунки ГХГ – Пловдив (2007 г.); пространствено решение и интериорен дизайн – Абакус бизнес център; изложба графика – Представителство на провинция Саксония – Анхалт (Брюксел); илюстрации за „Да не бе чудо станало” Рада Славинска; изложба графики „Льовен” (Белгия); Пленер Брацигово – рисунка (2008 г.); Графичен симпозиум литографско ателие – Пловдив; международен пленер „Следовници на майстора” – Кюстендил и илюстрации „Легенди за Шумен” Къна Бойчева (2009 г.); графичен симпозиум литографско ателие – Пловдив и ОХИ Сценография галерия „Райко Алексиев” – София (2010 г. и 2013 г.); изложба рисунка ДПХ; обща изложба галерия „Алгара”- София; литографско ателие – Пловдив; изложба живопис галерия „Резонанс”- Пловдив (2012 г.). Награда „Икар“ за кукломоделиране за цялостен спектакъл (2011 г.).

Васил Маргаритов e роден през 1965 г. в Смолян. Завършва Художественото училище за приложни изкуства – Смолян (1984 г.) и НХА, специалност „Скулптура“ (1993 г.). Член е на СБХ. Участва в общи и съвместни изложби, сред които съвместна с Атанас Хранов в галерия „Ракурси“, София (2012 г.); с Димитър Воденичаров в ГХГ – Пловдив (2016 г.) , в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ – Виена (2018 г.). Има редица самостоятелни изложби: Изложбена зала в Балабановата Къща, Пловдив (1992 г.); Галерия „Титан“, Франкфурт, Германия (1993 г.); Изложбена зала на Руския Културно-Информационен център, София (1998 г.); Галерия „Артеа“, Варна (1999 г.); Галерия „Жанет“, Пловдив (1999 г.); Национални есенни изложби в Стария Пловдив (2017 г.). Награди: 3-та Награда от Годишната изложба на Дружество на Пловдивските Художници (2000 г.); 1-ва Награда от Годишната изложба на Дружеството на Пловдивските Художници (2004 г.); 1-ва Награда за скулптура от Международния пленер „Ателие на Дунава“ в Пьохларн, Австрия (2010 г.).

Литература – Александър Секулов за стихосбирката „Море на живите“.

Александър Секулов е роден през 1964 г. в Пловдив. Завършва средно специално художествено училище за сценични кадри със специалност „Помощник-режисьор“ и „Българска филология“ в ПУ „П. Хилендарски“. Автор е на три книги със стихове „Седмо небе“ (1988 г.), „Високо, над далечината“ (1997 г.), „Възхитително и леко“ (2003 г.); три книги с есета: „Майсторът и камъните“ (1996 г.); книга с фрагменти „Високите каменни хълмове“ (2006 г.); публицистичната книга „История на минималната съпротива. Хронологичен роман в една колона” (2008 г.). Съвместно с художника Атанас Хранов издава колекциите „Наско Х. Истории с ром, джинджифил, стафиди и мед“ (2005 г.) и „Малката светица и мъжете от черен пипер” (2007 г.). Автор на пиесите: „Светли хотелски стаи” (2005 г.), „Няма ток за електрическия стол” (2015 г.), драматизациите „Възвишение” по романа на Милен Русков в сътрудничество с Иван Добчев и „Вълци“ по „Трънски разкази” от Петър Делчев. Автор е на романите „Колекционер на любовни изречения” (2007 г.), „Малката светица и портокалите. История на изчезването” (2009 г.), антологията „Карти и географии” и романа „Островът” (2011 г.), „Господ слиза в Атина“ 2012 г.). Драматург на Драматичен театър Пловдив. През 2013 г. излиза романовата му трилогия „Гравьор на сънища”, а през 2015 г. романът „Скитникът и синовете” и поетичната книга „Море на живите”. Превеждан е на английски, немски, френски, сръбски, македонски и унгарски. Автор е на ежедневна рубрика „Под игото“ на вестник „Марица“ от 1993 г. до 2009 г. Награди: „Академика” (1988 г.), „Цветан Зангов” (1985 г., 1986 г., 1987 г.) , „Иван Николов” (1998 г., 2004 г.); театрална награда „Аскеер” 2015 г. за „Съвременна българска драматургия”.

Произведение на изкуството, предназначено за деца – хор на пловдивските момчета „Стефка Благоева“ за Празничен концерт по случай 40 години от основаването на хора.

Хор на пловдивските момчета „Стефка Благоева“ е създаден на 26 ноември 1975 г. От 2003 г. носи името на своя основател и дългогодишен диригент Стефка Благоева (1938 г. – 2000 г.). В хора участват момчета от пловдивските училища на възраст от 6 до 14 години. През месец януари 1980 г. Стефка Благоева, съвместно с диригента Теодосия Панкова, създават Младежка формация, н която участват вече пораснали възпитаници на момчешкия хор. Младежкият хор концертира, както самостоятелно, така и заедно с момчешкия, като смесен хор. През месец септември 2008 г. по инициатива на Управителния съвет на хора се формира мъжка формация с диригент Теодосия Панкова. От 1996 г. главен диригент е Милка Толедова, която работи с пловдивските момчета повече от 25 години, първоначално като ръководител на хоровата школа и хормайстор, а по-късно – като помощник-диригент. Хор „Стефка Благоева“ е участник в национални музикални форуми като: Международен фестивал на православната музика „Хвалите Господа“ – София; Международен музикален фестивал „Варненско лято“; Ученически хорови празници „Добри Войников“ – Шумен; Фестивал на оперното, оперетното и балетно изкуство – Пловдив и др. Репертоарът съдържа класически и съвременни хорови песни и кантатно-ораториални творби от български и чужди автори, обработки на български фолклор, църковно-славянска музика. Хорът развива активна концертна дейност – изнесъл е повече от хиляда концерта в България и чужбина. Участва в концерти със симфонични, камерни, духови, джазови оркестри и в оперните спектакли: „Тоска“, „Кармен“, „Хензел и Гретел“, „Кармина Бурана“ и др. Реализирани са концертни турнета и участия в международни хорови фестивали в Италия, Франция, Белгия, Холандия, Испания, Португалия, Германия, Полша, Чехия, Унгария, Турция, Гърция, Русия, Украйна, Македония и др. Хор „Стефка Благоева“ е концертирал съвместно с: хор „Гусла“, хор „Детска китка“, Хора и оркестъра на ОФД – Пловдив, Камерен оркестър Симфониета „Добрин Петков“, Симфоничен оркестър – Враца, Симфоничен оркестър – Нант, джазова формация „Бели, зелени, червени“, Динамит брас бенд и др. Има участия в концерти и оперни спектакли под диригентството на: Димитър Манолов, Борислав Иванов, Георги Димитров, Пламен Първанов, Румен Байраков, Веселин Байчев, Найден Тодоров, Иван Кожухаров, Гюнтер Тойринг (Австрия), Войчех Кролоп (Полша), Конрад Лайтнер (Германия), Джеймс Лоугран (Англия), Никос Ефтимиадис (Гърция) и др. Принос за утвърждаването на хор „Стефка Благоева“ и за организиране на творческата му дейност имат работилите през годините като диригенти, хормайстори, пианисти и вокални педагози: Галина Врачева, Жана Белева, Весела Дякова, Боянка Бахнева, Аврам Андреев, Райна Петрова, Велина Андреева, Десислава Гавраилова, Кръстин Настев, Ивайло Михайлов, Албена Чуканова др. Награди: Почетен знак на Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) (1996 г.); Почетен знак на град Пловдив (1996 г.); Награда на СБМТД „Златна лира“ (2001 г.); Почетна значка на Националния дворец на децата (2001 г.). Хорът е лауреат и носител и на награди от международни хорови конкурси.

Превод – Анета Тошева за превод от френски език на романа „Напълно побъркан“ от Жил Льогардиние.

Анета Тошева има специализации по съпоставително езикознание в СУ „Климент Охридски“, в Сорбоната – Париж, в медицинските факултети на университетите в Реймс, Нант и Париж. Ръководител на Секцията по чужди езици и старши преподавател по френски език в МА – Пловдив. През 2003 г. е гост-лектор в Сорбоната. Занимава се с теория на превода, текстова лингвистика. Има множество научни публикации в български и международни издания и участия в научни форуми. Превежда книги на френскоезични автори като Маргьорет Дюрас „Бараж срещу Пасифика“ (2010 г.), Патрис Мийерон „Забележителни творения на природата и човека“ (2011 г.), Жил Льотардиние – „От утре почвам нов живот“ (2015 г.), „Напълно побъркан“ (2016 г.), „Дотук с издънките“ (2018 г.) и др. Член на Дружеството на пловдивските преводачи. Награди: Орден на Академичните палми на Република Франция, Годишна награда на Дружеството на пловдивските преводачи (2000 г.).

Журналистика – Руслан Йорданов за рубриката „Разни разкази“, публикувани в платформата „PlovdivTime“.

Руслан Йорданов завършва магистратура по журналистика в СУ „Климент Охридски“. В продължение на години работи във вестник „Стандарт”, където пише по обществени, политически, религиозни и екологични теми. Работи и във в. „Пари“, „168 часа“, „Класа“ и списание „Тема“. От 2016 г. е в редакторския екип на популярния пловдивски сайт „Трафик нюз“. През същата година създава сайта „Plovdiv Time“. Сайтът е с модерен дизайн, двуезичен формат, професионална фотография и богата лексика. Представя единствено авторски материали, категориите му са изпъстрени с изкусно заснети фотографии, а тематиката на статиите варира от репортажи и очерци, посветени на творци и общественици, през културни събития и анализи на икономическия разцвет, до запознаване с историческите забележителности, старинната архитектура и природните дадености на града. Сайтът е съобразен със съвременните тенденции за глобализация, даващи възможност на хора от всяка точка на земята да се озоват под тепетата само с един клик през телефон, таблет или компютър. От 2018 г. се включва в екипа на в. „Марица“, а от 2020 г. и в „Plovdiv24.bg“. Носител на наградата „Черноризец Храбър” за най-добър репортер за 2010 г. за серия журналистически разследвания.

Аудио-визуални изкуство, фотография и операторско майсторство – Виолин Палейков и Нончо Нончев.

Виолин Палейков завършва операторско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1997 г. От 2005 г. досега е отговорен оператор в БНТ Пловдив. Оператор на множество документални филми и предавания за програмите на БНТ. Преподавател по операторско и фотографско майсторство в АМТИИ – Пловдив. Отговорен оператор е на развлекателното предаване за лов, риболов, кинология „Време за губене“, което е на екрана на БНТ2 от 2012 г.; документалната поредица „На опера с БНТ2“- на екран от 2017 г. Документални филми: „По стъпките на Паисий“ (2012 г.), „Истории с преселници“ (2013 г.); „Пътуване към Исла Негра“ (2013 г.); „Музика в Балабановата къща“ (2014 г.); „Мостовете на Александър“ (2015 г.); „Мистерията Рожен“ (2015 г.); „Вратата Маказа“ (2015 г.); „Opera Open“, „Българска трилогия“, „Театърът – безкрая“ – филм от документалната рубрика на БНТ „В кадър“; „Млечният път“ (2017 г.); „Между два свята“ (2020 г.); „Одисей“ (2019 г.); „ТЕНОР“. Носител на няколко награди от престижни филмови фестивали, като: Трета награда за „Боговете на Пловдив” в категория „Археология” от III-ти филмов фестивал за културното наследство (2010 г.); I награда за „Възвишение“ в раздел Традиции от IX Международен филмов фестивал „Идоли“, София (2016 г.).

Нончо Нончев работи в БНТ Пловдив от 1993 г. Ръководител е на звено „Постпродукция“. Работи като режисьор по монтажа и монтажист, оператор на много от предаванията и филмите, създадени от БНТ – Пловдив: развлекателното предаване за лов, риболов, кинология „Време за губене“, което е на екрана на БНТ2 от 2012 г.; документалната поредица „На опера с БНТ2“ – на екран от 2017 г. Документални филми: „По стъпките на Паисий“ (2012 г.), „Истории с преселници“ (2013 г.) „Пътуване към Исла Негра“ (2013 г.), „Музика в Балабановата къща“ (2014 г.), „Мостовете на Александър“ (2015 г.), „Мистерията Рожен“ (2015 г.), „Вратата Маказа“ (2015 г.), „Opera Open“, „Българска трилогия“, „Театърът – безкрая“ – филм от документалната рубрика на БНТ „В кадър“, „Млечният път“ (2017 г.), „Между два свята“ (2020 г.), „Одисей“ (2019 г.), „ТЕНОР“. Негова е постпродукционната работа и режисурата на множество концерти в различни жанрове – фолклор, джаз, класическа музика.

Архитектура – „Арконт-А“ ООД за „Търговски дом и археология“.

„Арконт-А“ ООД за Oбeĸт: Peнoвaция, пpeycтpoйcтвo и aдaптaция нa Tъpгoвcĸи дoм и apxeoлoгия. Mecтoнaxoждeниe ул. „Kняз Aлeĸcaндъp І“ № 11, Πлoвдив. Cгpaдaтa e пpизнaтa ĸyлтypнa цeннocт – eлeмeнт oт yличния aнcaмбъл пo yл. „Kн. Aлeĸcaндъp І“. Tя пoпaдa нa тepитopиятa нa гpyпoвия пaмeтниĸ – „Иcтopичecĸa зoнa Филипoпoл – Tpимoнциyм – Πлoвдив“, и чacтичнo въpxy тpaceтo нa cтaдиoнa нa Филипoпoл – eдин oт внyшитeлнитe пaмeтници нa pимcĸaтa oбщecтвeнa apxитeĸтypa в пepиoдa ІІ-ІV в. oт Xp. Hяĸoгaшният „Tъpгoвcĸи дoм“ нa Koвo и Cиди oбeдинявa двe здaния, cтpoeни cъoтвeтнo пpeз 1926 г. и 1930 г. пo пpoeĸт нa изтъĸнaтия плoвдивcĸи apxитeĸт Xpиcтo Πeeв. Cгpaдaтa e пeтeтaжнa c мeцaнин oтĸъм yл. „Kняз Aлeĸcaндъp І“ и тpиeтaжнa oтĸъм yл. „Oтeц Πaиcий“. Koнcтpyĸциятa e cмeceнa – oт нoceщи тyxлeни cтeни и ĸoлoни и мeтaлни гpeди c „пpycĸи cвoд“ нa мeждyeтaжнaтa ĸoнcтpyĸция. Πoĸpивът e дъpвeн. Двeтe cгpaди ca пpeдcтaвлявaли eднo цялo, чpeз вътpeшeн пacaж c ĸaлдъpъмeнa нacтилĸa, cвъpзвaщ двeтe cъceдни yлици. В xoдa нa pecтaвpaциoннитe paбoти нa cгpaдaтa apxeoлoзитe ce нaтъĸват нa aвтeнтични eлeмeнти oт цeнтpaлeн ceĸтop нa изтoчнaтa чacт нa aнтичния cтaдиoн. Oтĸpити ca и фpaгмeнти oт вoдocнaбдитeлнaтa cиcтeмa нa paннoвизaнтийcĸия Филипoпoл – peзepвoap зa вoдa и чacти oт 3 yлични вoдoпpoвoдa. Πpoeĸтът мaĸcимaлнo cъxpaнявa xapaĸтepa нa cгpaдaтa, ĸaтo cъвpeмeннaтa нaмeca тpeтиpa ocнoвнo вътpeшнoтo пpocтpaнcтвo. Πo зaпaзeни apxитeĸтypни плaнoвe ca peнoвиpaни двeтe фacaди. Цялocтнaтa идeйнa ĸoнцeпция зa peнoвaциятa нa cгpaдaтa и интeгpиpaнeтo в нeя нa apxeoлoгиятa e нa eĸип нa „Apĸoнт-A“ c pъĸoвoдитeл apx. Cтeфaн Cтeфaнoв. B пpoeĸтиpaнeтo yчacтвa и eĸип нa A&N Рrореrtу, Aвcтpия, c pъĸoвoдитeл инж. Pyдoлф Лaйтнep. Πpeцизнaтa ĸoнcтpyĸтивнa paбoтa e дeлo нa eĸип нa инж. Maньo Maнeв. Cпeциaлният пpoeĸт зa ĸoнcepвaция, pecтaвpaция и eĸcпoниpaнe нa apxeoлoгиятa в двeтe cyтepeнни нивa нa cгpaдaтa e paзpaбoтeн oт apx. Paдĸa Cтeфaнoвa c yчacтиeтo нa ĸoнcepвaтopa пpoф. Baлeнтин Toдopoв пo чacт „Texнoлoгичнa“. Apxeoлoг-пpoyчвaтeл нa oбeĸтa e Maя Mapтинoвa-Kютoвa. Paзĸpивaнeтo и пpoyчвaнeтo нa apxeoлoгиятa, пpoeĸтът зa ĸoнcepвaция, pecтaвpaция и eĸcпoниpaнe, нaлaгaт пpoмянa в ĸoнцeпциятa зa peнoвaция нa cгpaдaтa, a имeннo – нeйнoтo oтвapянe ĸъм aнтичнoтo нивo. Oттyĸ идвa идeятa зa нaдлъжнoтo ѝ paзцeпвaнe и paзминaвaнe нa нивaтa в нaпpeчнa пocoĸa, ĸoeтo cъздaвa yceщaнe зa движeниe в пoднoжиeтo нa „ĸaньoн“. „Динaмизиpaнeтo нa вътpeшнoтo пpocтpaнcтвo oбoгaтява интepиopния oбpaз и пoзвoлява визyaлнoтo пpиcъcтвиe нa apxeoлoгиятa oт вcяĸa тoчĸa нa cгpaдaтa“, пocoчвaт пpoeĸтaнтитe. Oщe c влизaнeтo в cгpaдaтa пoглeдът нa пoceтитeлитe ce пpивличa oт eдин paзличeн, oтдaлeчeн във вpeмeтo ĸyлтypeн плacт. Aтpиyмът нa пapтepa e пpoбит пo цялaтa нaдлъжнa oc, тaĸa чe ce cъздaвa вътpeшнa yлицa – „peплиĸa“ нa cъщecтвyвaщaтa в минaлoтo. Πo нacтoявaнe нa aвcтpийcĸитe инвecтитopи cгpaдaтa зaпaзвa пъpвoнaчaлнaтa cи тъpгoвcĸa фyнĸция, ĸaтo пpoeĸтнaтa ĸoнцeпция e зa бyтиĸoв мaгaзин. Ha пapтepa ca зaпaзeни двaтa ocнoвни вxoдa нa cгpaдaтa – ĸъм глaвнaтa yлицa и ĸъм yл. „Oтeц Πaиcий“. Πapтepът, мeцaнинът, втopият и тpeтият eтaж ca cвъpзaни пoмeждy cи c двoйĸa ecĸaлaтopи и ca oтвopeни ĸъм цeнтpaлнo aтpиyмнo пpocтpaнcтвo. Цялaтa им плoщ – 2600 ĸв.м, e тъpгoвcĸa, c ĸoлeĸции зa жeни, мъжe и дeцa нa Н&М. Чeтвъpтoтo и пeтoтo нивo ca oфopмeни ĸaтo cĸлaдoвa зoнa нa мoднaтa вepигa. Двa acaнcьopa oбcлyжвaт cгpaдaтa, ĸaтo cтигaт и дo нaй-ниcĸoтo apxeoлoгичecĸo нивo нa ĸoтa -6.00, ĸъдeтo e paзĸpитa чacт oт пиcтaтa нa cтaдиoнa. Дo тяx ca изгpaдeни cтълбищни ĸлeтĸи, ĸoитo ca aвapийнo зaщитeни c пpoтивoпoжapни вpaти, ĸaĸтo и c пpoтивoдимни зaвecи, cĸpити в ĸoнcтpyĸциятa. Πapaпeтитe ca cтъĸлeни бeз pъĸoxвaтĸa, зa дa нe cпиpaт пoглeдa и дa нe ce нaлaгaт в интepиopнoтo peшeниe. Cгpaдaтa e нaпълнo oбopyдвaнa c ĸлимaтични и вeнтилaциoнни инcтaлaции и e cнaбдeнa c нaй-мoдepни дpeнчepни пoжapoгacитeлни cиcтeми.

Културно наследство и съхранение на паметта – Елена Кривошиева за работата ѝ по реставрацията на къща „Клианти“.

Елена Кривошиева e родена в гр. Асеновград. Завършва специалност „Живопис“ в Художествената гимназия в София. През 1978 г. започва работа в НИПК в Пловдив, където в продължение на 15 години участва в реконструкцията и реставрацията на редица архитектурни паметници, сред които: Данова къща, „Ритора“, Къщата на СБХ, Синята къща; асеновградските църкви „Света Богородица“, „Свети Димитър“ и „Свети Георги“. Един от най-значимите проекти в които участва е възстановяването на къща „Клианти“.

Къща „Клианти“ е една от най-старите жилищни сгради в Архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“. Разположена в югоизточния ъгъл на кръстовището на ул. „Княз Церетелев“ и ул. „Т. Самодумов“. Заедно с „Къща Ламартин“, тя е част от автентичната архитектурна рамка на периода на Възраждането. Обявена е за „културно наследство“ през 1949 г., през 1963 г. – за паметник на културата а през 1995 г. за архитектурен и художествен паметник с национално значение. Консервацията и възстановяването на „Къща Клианти“ се извършва в два периода. Първа фаза 2003 г. – 2007 г. (с партньорството на БНК ИКОМОС) с водещ архитект Вера Коларова. Втората фаза 2013 г. – 2017 г. включва довършителни строителни работи, архитектурни и конструктивни детайли (подови настилки, стълбища, парапети, детайли на врати, шкафове, и прочие), реставрация на декорации и художествени ценности, обзавеждане и допълнителни аксесоари и се ръководи от арх. Румяна Пройкова. Най-трудни и най-сложни за реставрация са таваните в двете южни стаи на втория етаж. И въпреки че художественото възстановяване на силно повредените стенописи, е сериозно предизвикателство и представлява сложен комплексен процес, е постигната изключителна художествена приемственост по отношение на старо-ново. Възстановяването на художествената пластика и декорацията по стените възвръща оригиналния блясък и автентичната естетика на „Къща Клианти“, като акцентира върху богатото интериорно великолепие, и допълва завършения вид на къщата. Декоративната и пластична декорация е сред най-добрите образци за периода – цветова композиция, финес на рисунъка и свобода на визуалния изказ – свободна ръка, без използване на шаблон, идентичност на мотиви и теми. Като цяло, втората фаза на възстановителните работи завършва процеса на въвеждане на сградата в новия ѝ живот и я представя пред обществото в пълния ѝ блясък. Къща „Клианти“ е реставрирана от Джовани Димитров, Румяна Пройкова, художествения реставратор Елена Кривошиева и дърводелеца реставратор Марин Стоянов с екипите им.

Източници: ДИМИТРОВА, Мария. Александър Секулов : Наградите са суета, ако книгата не стигне до младите. // М а р и ц а (Пловдив), N 118, 25 май 2017, с. 3 : с ил.