2015 – Награда Пловдив

Театър – Стефан Попов за ролята на Едит Бут в моноспектакъла „Аз, актьорът? Брат ми уби президента“.

Стефан Попов е роден през 1947 г. в гр. София. Завършва ВИТИЗ през 1975 г. в класа на проф. Боян Дановски. Работи в Театрите на Кърджали, Ямбол, Пазарджик. От 1982 г. е в трупата на Драматичен театър – Пловдив. Асистент в ПУ „П. Хилендарски“ по „Актьорство за драматичен театър“, над 35 години ръководи„Театър без диплома“ при Народно читалище „Иван Вазов“ в Хисаря, където режисира десетки постановки, ръководи и самодеен театрален състав в гр. Ракитово. Известен и като „най-добрия Стефан Стамболов“ в българския театър и кино. Не само заради визуалната си прилика с един от апостолите на Априлското въстание и министър-председател на България, актьорът прави запомнящи се роли в образа на Стамболов. Емблематични са участията му в спектакъла „Възход и падение на Стефан Стамболов“ от Стефан Цанев, под режисурата на именития Асен Шопов, както и в представлението „Олимпий или реквием за приятеля“ от Пелин Пелинов на режисьора Здравко Митков. Стефан Попов е Стамболов и в телевизионната постановка на Николай Георгиев „Часът на моето убийство“. Има над 130 театрални и над 20 филмови роли. Награди: три национални награди за театър; Награда на Министерството на културата.

Музика – Нина Найденова, директор на Държавна опера – Пловдив, за режисьорски постижения в реализацията на оперните спектакли „Макбет“, „Селска чест“, „Палячи“, „Любовен еликсир“ на сцената и с трупата на Държавна опера – Пловдив.

Нина Найденова е родена през 1973 г. в гр. Стара Загора. Завършва с магистърска степен „Оперна режисура“ в НБУ (1997 г.). Специализира „Оперна режисура“ в операта LA SCALA, Милано. По програма на ЕС „Еразмус” специализира и „Семиотика на киното“ в института IULM, Милано, Италия (2002/2003 г.). Защитава докторска дисертация в областта на музикалната семиотика (2009 г.). Има две специализации в областта на артмениджмънта – „Американски театрални модели на управление” (1997 г.) и „Управление на културни институти“ (2012 г.). Доцент в НБУ, където преподава оперна режисура, актьорско майсторство и семиотика на изкуствата. Работи като режисьор 12 сезона в Старозагорската опера, от 2008 г. до 2012 г. е неин главен режисьор. От октомври 2013 г. е директор на Държавна опера – Пловдив. Развива културна стратегия за дейността на институцията, като само за 3 години я извежда като водещ оперен театър в страната. Създател и творчески директор на фестивала OPERA OPEN, провеждащ се на Античен театър Пловдив, на който гостуват едни от най-големите оперни певци със световна кариера и се създават постановки с национално значение и висок европейски имидж. Активно участва в подготовката на Пловдив като Европейска столица на културата през 2019 г. Има над 50 постановки като режисьор в оперите в Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе, Музикален театър София, Македонска опера и балет и над 70 представления играни в задгранични гастроли в Испания, Португалия, Италия, Германия, Франция, Швейцария, Австрия, Холандия и САЩ.

Изобразително изкуство – Маника Роменска за изложбата „Макондо“ в галерия „Дяков“.

Моника Роменска е родена през 1958 г. в Пловдив. През 1983 г. завършва НХА, специалност „Графика“, специализира в графично ателие „Рьослер“ в Лайпциг (1988 г.). Един от създателите на авангардната група „Ръб” през 1989 г., в началото на 90-те години, участва в експозиции и хепънинги на група „8 март” в София – наши жени-артисти за еманципацията. Един от инициаторите за превръщането на Баня Старинна в галерия-център за съвременно изкуство. Член на СБХ, член – основател на Дружество на пловдивските художници – 1990 г. Стипендиант на различни фондации за съвременно изкуство; куратор на редица специализирани изложби – от „15х5“ в Дружество на пловдивските художници до Националните есенни изложби. Работи в областите на изящната графика, хартията, обекта и инсталацията. Ръководи галерия „Работа с хартия”. В ГХГ – Пловдив работи като уредник на фонд „Мексиканско изкуство“. Участва във всички по-големи изложби на съвременно българско изкуство у нас и в чужбина. Някои от самостоятелните ѝ изложби: „Малки приказки“ галерия – книжарница „София Прес“ (2014 г.); „Реалистичен пейзаж“ в галерия „Дяков“ (2019 г.). Награди: носител на Голямата награда на годишната изложба на Дружество на пловдивските художници (2005 г.); годишна награда „Дяков“ за изложбата „Макондо“ (2019 г.).

Литература – Недялко Славов за „423 херца“.

Недялко Славов е роден през 1952 г. в Пловдив. Завършва българска филология в ПУ „П. Хилендарски“ и културология в СУ“Климент Охридски“. Недялко Славов има особено място в съвременната българска литература. Инициатор и съучредител на Европейски писателски срещи Пловдив. Член на редколегията на литературно списание „Страница“. Автор е на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Творбите му са пропити със страстен хуманизъм, стилът му е експресивен и изключително метафоричен. Поезия: „Сърдечни сезони“ (1979); „Оптимистична поема“ (1986); „Преодоляване на границите“ (1989); „Мраморни години“ (1996); „Човекът в бърз кадър“ (1997); „0 – 24 часа“ (2003). Автор и на каталог „Съвременни български писатели“/ Contemporary Bulgarian Writers (2015) и „Филипополски разкази“ (2007). Пиеси: „Бялата дама“ – сборник (2003); „Борса за трупове“ – сборник (2012). Романи: „Фаустино“ (2010); „Вертиго“ (2012); „Портрет на поета като млад“ (2013); „432 херца“ (2015); „Камбаната“ (2016); „Пиафе“ (2018); „И станах река“ (2020). Превеждан е на английски, немски, руски и гръцки език. Награди: Национална награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката „Мраморни години“ (1996 г.); Национална награда за художествена литература „Христо Г. Данов“ за романа „Фаустино“ (2011 г.); Награда „Хеликон“ за нова българска художествена проза за романа „432 херца“ (2015 г.); Награда „Хеликон“ за нова българска художествена проза за романа „Камбаната“ (2016 г.); Национална награда за художествена литература „Христо Г. Данов“ за романа „Камбаната“ (2016 г.); Награда „Цветето на Хеликон“ за най-продавана българска книга за 2016 г. за романа „Камбаната“ (2017 г.).

Изкуство, предназначено за деца – Екипът на Държавен куклен театър – Пловдив за високо майсторство и професионализъм, проявен в реализацията на спектаклите: „Децата на Хамелн“, „Дом“, „Болен здрав носи“.

Държавен куклен театър – Пловдив е основан през 1946 г. Театърът е репертоарен, финансиран от Министерство на културата и е активно подпомаган от Община Пловдив. Носител е на орден „Кирил и Методий” – I степен. За 73 творчески сезона към 2020 г. са изиграни над 340 заглавия. Годишно се реализират до 5 нови постановки, които се представят пред не по-малко от 30 000 зрители. Театърът е пътувал в над 40 държави, участвал е в много международни фестивали и е носител на над 80 престижни награди. Шест от спектаклите на театъра са в „Златния фонд” на Българска национална телевизия.

„Децата на Хамелн“ – интерактивен спектакъл за пораснали по стара немска легенда. Сценичен вариант и адаптация – О. Проклов. Постановка – Сергей Столяров (Русия), сценография – Александър Алексиев (Русия), музикална среда – Сергей Столяров (Русия) и Албена Кабакова. Участват: Панайот Добрев – Понко, Живко Джуранов, Соня Ботева, Димитър Николов – Шаблата, Румен Караманов, Наталия Василева, Мария Димитрова, Ивелина Колева.

„Дом“ – авторски спектакъл на Магдалена Митева за деца от 6 до 106 години. Постановка, сценография и кукли – Магдалена Митева, композитор – Владимир Ковачев. Участват: Мария Димитрова и Живко Джуранов.

„Болен здрав носи“– по българска народна приказка. Драматизация – Ирослав Петков. Постановка – Ирослав Петков, сценография и костюми – Мария Ибришимова. Участват: Наталия Василева и Александър Караманов.

Превод – Иван Христов Вълев – за превод от полски език на романа „Морал“ от Тадеуш Доленга – Мостович.

Иван Христов Вълев е роден през 1942 г. в с. Стрелци. От 1956 г. живее в Пловдив. Завършва „Полска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Работи като редактор и завеждащ редакция в издателство „Христо Г. Данов“, преподавател по теория на превода в ПУ „П. Хилендарски“, директор на Българския културен институт във Варшава (Полша). Автор на девет поетични книги: „Скорост” (1967 г.), „Засял съм думи” (1972 г.), „Прегръдка” (1977 г.), „Незастраховани криле” (1981 г.), „Бяла врана” (1985 г.), „Пътят на птиците” (1996 г.), „Изречено на глас” (2002 г.), „Високата трева” (2007 г.), „Лошо време“ (2015 г.), както и на романа „Скритата градина“ (2005 г.). Най-добрите му творби са събрани в антологичната книга „Високата трева“ (2007 г.) и в „Любовна лирика“ (2012 г.). Популярни са някои песни, създадени по негови стихотворения: „Лятото“, изпълнявана от Пламен Ставрев и наградена на конкурса „Бургас и морето“, „Нито ден е, нито вечер“ и „Обещания“, изпълнявани от Тони Димитрова. Негови стихове са превеждани и публикувани в антологии на руски, полски, немски, унгарски и чешки езици. Превежда класици на полската поезия като Ян Кохановски, Адам Мицкевич, Ярослав Ивашкевич, а също и известни съвременни поети (Вислава Шимборска) и прозаици (Славомир Мрожек, Станислав Дигат, Тадеуш Новак и др.). Награди: годишната награда на Съюза на преводачите в България за превода на лириката на Ян Кохановски „Покой и лютня“ (1985 г.); „Златен ланец” на в. Труд (2008 г.); „Орфеев венец“ от фестивала „Пловдив чете“ (2014 г.); „Заслужил за полската култура” (от правителството на Полша); отличие за цялостен принос в бълг. литература на Национална награда „Изворът на Белоногата“, Харманли (2019 г.) и др.

Журналистика – Владимир Балчев за поредицата „Забравения град“ във в. „Марица“.

Владимир Балчев е роден през 1950 г. в Габрово. Завършва Национална Априловската гимназия в Габрово, а след това и специалности „Българска филология” и „История” във ВТУ „Кирил и Методий”. През 1978 г. преминава обучение „Славянска палеография XV-XVIII век”. Специализира публична администрация в БСУ. Работи като уредник в Националния музей на образованието и редактор на приложението за литература, изкуство и култура на габровския в. „Балканско знаме”. От 1981 г. живее и работи в Пловдив. През 1982 г. е редактор в културната редакция на Радио Пловдив. От 1983 г. до пенсионирането си работи в отдел „Информация” на Държавен архив – Пловдив, като специалист и главен експерт (1991 г. – 2014 г.). Автор е на: „Историческата 1885 в гравюри. Съединението и Сръбско-Българската война – отзвук в европейския печат” (2005 г.), „Немското културно влияние в Пловдив до 1944 година” (2006 г.), „Пловдивска архивна съкровищница”, албум (2007 г.), „Забравеният град. Записки за Пловдив” в съавторство с Петко З. Петков (2012 г.), „Пловдив – другият бряг на Европа” (2014 г.). Публикува изследвания за българската ръкописна книга през периода XV–XIX в., българската литература и култура през XIX и началото XX век, за гроба на Патриарх Евтимий, за българската икономика през XIX и началото на XX век, краеведски изследвания. Негови студии и научни статии са публикувани в „Литературна мисъл”, „Известия на Българското историческо дружество”, в научни трудове на ПУ „П. Хилендарски” и други сборници и специализирани издания. През последните години вниманието му е насочено предимно към непознати и малко познати моменти от миналото на Пловдив. Публикува статии във в. „Марица“ за историята на града. След пенсионирането си работи като уредник в „Старинен Пловдив“.

Фотографско и операторско майсторства – Катедра „Приложни изкуства“ на АМТИИ за: Фотографска изложба на дипломанти от специалност „Графичен дизайн и фотография“ випуск 2015; Разкриване на нова бакалавърска специалност „Фотография“ от учебната 2015/2016 г. към катедра „Приложни изкуства“.

Катедра „Приложни изкуства” е създадена през 2010 г. като структура на новия факултет „Изобразителни изкуства“. В катедрата са включени четири специалности за обучение в бакалавърска степен: „Графичен дизайн и фотография”, „Църковна живопис”, ,,Сценография” и „Дизайн на облеклото”. През 2014 г. е обявена нова бакалавърска специалност „Фотография”. В магистърска степен се обучават студенти в специалностите „Сценография”, „Графичен дизайн”, „Църковна живопис”, „Фотография”, „Костюм и мода”, „Шрифт” и „Мултимедия и виртуална реалност. Специалността „Сценография” съществува от 1995 г., „Църковна живопис” от учебната 2005/06 г., „Графичен дизайн и фотография” от учебната 2006/07 г. и от 2010/11 г. „Костюм и мода”. От нейното създаване неин ръководител до ноември 2018 г е доц. д-р Никола Лаутлиев. Доц. Лаутлиев е инициатор и създател на новите специалности на „Графичен дизайн и фотография” и „Фотография”. Катедрата съществува до 2020 г. когато се разделя на две нови катедри: Катедра „Приложни изкуства” с две специалности – „Сценография” и „Фотография” и Катедра „Дизайн“ – „Графичен дизайн и фотография” и „Дизайн на облеклото”.

Архитектура – Арх. Илко Николов за сграда на Източноправославен храм „Св. Николай Чудотворец“.

Илко Николов е роден през 1956 г. в Пловдив. Завършва Математическата гимназия в Пловдив (1974 г.) и ВИАС със специалност „Архитектура“ (1981 г.). Член на управителния съвет на Бизнес експертен съвет Пловдив, зам.-председател на Съюза на архитектите в България, председател на Съюза на архитектите в България – Дружество Пловдив и председател на Асоциацията за устойчиво развитие и анализи, член на Камарата на архитектите, член на Експертен съвет по устройство на териториите на Община Пловдив, член на Консултативен съвет към Главния архитект на Община Пловдив и на други обществени структури. Главен архитект на район „Централен“ – Пловдив (1993 г. – 1996 г.). Автор на множество реализирани проекти в областта на общественото и жилищното строителство, търговията и туризма в Пловдив и страната като: Църква „Св. Николай“ – район „Западен“, Пловдив; Летище Пловдив – Нов пътнически терминал; Пешеходна зона на гр. Асеновград; SPA комплекс към Югозападен университет – Благоевград; Административна сграда на район Западен – Община Пловдив; Административни сгради на EVN – Централа2, Пловдив, КЕЦ Велинград, КЕЦ Харманли; Складово-търговски комплекс на Апекс-сервиз на Голямоконарско шосе; Ресторант Хепи – Варна; Апартаментни хотели в Пампорово, Банско, Слънчев бряг, Поморие и др.; Архитектурен Резерват Старинен Пловдив – проект за спецефични правила и норми за прилагане на ЗРП; Комплекс къщи за гости с. Косово; Индивидуални еднофамилни жилищни сгради в Пловдив, София, община Марица, Община Родопи, Община Асеновград, Община Чепеларе и др.; Бензиностанция на Петрол на пътя Асеновград-Кърджали; Генералното консулство на република България в Одрин, Турция; Сграда на Второ районно полицейско управление- Пловдив; Детска монорелсова железница в ЖР „Тракия” – Пловдив, „Тенис комплекс” към стадион „Пловдив”. Награди: специална награда „Сграда на годината” 2009 г. за реализация на летище Пловдив; пъpвo мяcтo зa Цeнтpaлeн плoщaд – Aceнoвгpaд (2010 г.); първо място за проект за преустройство на „Централна ЖП гара Пловдив” (2008 г.); тpeтa нaгpaдa в ĸoлeĸтив в мeждyнapoдeн ĸoнĸypc зa Bтopичeн гpaдcĸи цeнтъp – Coфия и дp.

Дарители и спомоществователи в областта на културата – „КЦМ 2000“ АД за подкрепа на над 20 обществено значими събития в сферата на културата и опазване на културн ото наследство през 2015 г.

„КЦМ 2000 Груп“, известна със старото си име Комбинат за цветни метали (КЦМ), е металургична компания за цветни метали в Пловдив. Основана е през 1961 г. Към края на 50-те години, във връзка с програмата на Министерския съвет за ускорена индустриализация на страната и развитие на рудодобивната промишленост, се взема решение за разширяване на металургичните мощности за производство на цветни метали. Между градовете Пловдив и Асеновград е определена площадка за строеж на нов завод за преработка на оловни и цинкови концентрати. На 9 май 1959 г. е направена първата копка на Комбинат за цветни метали „Димитър Благоев“. Официално открит на 24 декември 1961 г. Преди това е пуснат в редовна експлоатация цинковият завод. През 1963 г. са излети първите блокчета олово. В периода 1970 г. – 1985 г. се извършва разширяване на основните производства, пуска се в експлоатация цех „Прахова металургия“ и цех „330“ за производство на благородни метали. В края на 1991 г. е създадено КЦМ АД – акционерно дружество със 100 процента държавно участие. В нач. на 2000 г. е регистрирана фирма „КЦМ 2000“ АД. Същата година е подписан договор между Агенцията за приватизация и „КЦМ 2000“ АД за приватизационна продажба на 80 процента от капитала на КЦМ АД. През 2006 г. е направена регистрация на среброто на борсите за благородни метали в Истанбул и Дубай. През 2007 г. „КЦМ 2000 Груп“ получава Сертификат за качество. През същата година е приет статут на наградата „Полет над Пловдив“ (сребърна пластика, която се връчва ежегодно в „Нощ на музеите и галериите“ за особен принос в духовния живот на пловдивчани.

Източници: ДИМИТРОВА, Мария. Наградите „Пловдив“. // М а р и ц а (Пловдив), N 115, 21-22 май 2016, с. 2-3: с и