2014

Театрално изкуство – Радина Думанян за ролата на Матилда в спектакъла „Чиста къща“.

Радина Думанян е родена на 13 април 1990 г. в Пловдив. Завършва ГХП „Св. Св. Кирил и Методий“ (2009 г.) и НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (2013 г.). Постъпва в трупата на Драматичен театър Пловдив. Участва в спектаклите „Възвишение“, „Чиста Къща“, „Евридика в подземния свят“, „Духът на любовта“, „Съблечи се“, „Работно време“, „Дебелянов и ангелите“, „Наемателят“, „По-студено от тук“ и „Одисей“. Играе и на сцената на Театър 199 в спектакъла „Хаос“ от Мика Миляхо, режисьор – Марий Росен. Участва в три сезона на българския сериал „Откраднат живот“. Носител е на награда „Аскеер“ за изгряваща звезда (2015 г.); приз „Любимец 13“ за творчески дебют на фестивала за актьорско майсторство в Димитровград (2015 г.); приз „ Жена на годината“ в категория „Актриси“ (2016 г.).

Музика – Диан Чобанов, диригент на „Кармина Бурана“ по време на откриването на Opera Open 2014.

Диан Чобанов е роден през 1971 г. в Пловдив. Завършва НМА „Панчо Владигеров“ в София, където учи оркестрово дирижиране при проф. Васил Казанджиев, и оперно – при проф. Иван Вульпе (1995 г.). Следва в Университет за музикално и изобразително изкуство във Виена при проф. Урош Лайович. Завършва и двете висши учебни заведения с отличие и академична степен „Магистър на изкуствата“. През 2000 г. посещава майсторски клас по дирижиране при сър Колин Дейвис в Дрезден. През 2003 г. е ангажиран от Виенската филхармония като пианист за концерти под диригентството на Сейджи Озава. Постоянен диригент на Софийската филхармония и на Камерен оркестър Шонбрун (Виена) ипостоянен гост-диригент на Дохнани оркестър – Будапеща, Концерт оркестър – Будапеща и Хърватски камерен оркестър. От 2007 г. е главен диригент на Държавна опера Стара Загора, а по-късно става постоянен гост-диригент на Хърватския национален театър в Риека и Хърватския национален оперен театър в Загреб. От 2013 г. е музикален директор на Държавна опера – Пловдив. Дирижира с голям успех множество концерти и оперни представления във Виена, Будапеща, Верона, Франкфурт, Щутгарт, Майнинген, Амстердам, Ротердам, Айндхофен, Прага, Загреб, Риека, Скопие, Порто, София, в Израел, САЩ, Бразилия и Китай, оркестъра на Българското национално радио и на Националната опера и балет – София, на Държавната опера – Варна, Русе и др. От 2006 г. е постоянен преподавател по дирижиране и оперна практика в летните академии на „Varna International“, ръководи майсторски клас по дирижиране в Университета на Южна Каролина, САЩ. През 2012 г. получава титлата гост професор към East China Normal University в Шанхай, Китай. Бил е музикален директор на фестивали в Германия, Австрия, участвал е в редица фестивали у нас и в чужбина. Осъществява записи в известни музикални къщи във Виена, Лондон, София. Носител на престижни награди от международни конкурси в Загреб, Виена, Прага, Безансон и др.

Изобразително изкуство – Ели Станчева за юбилейната ѝ изложба в галерия „Ромфея“.

Ели Станчева е родена през 1956 г. в Пловдив. Завършва НХА в София, специалност „Живопис“ при акад. Светлин Русев (1981 г.). От 1981 г. работи като преподавател по рисуване и живопис в СХУ „Цанко Лавренов“ в Пловдив. От 1982 г. е член на дружеството на Пловдивските художници и на СБХ. Има над 24 самостоятелни изложби и множество участия в общи експозиции в Пловдив, страната и в чужбина. Куратор е на проект за Национални есенни изложби, изложбата „15х5” и живописен пленер в с. Гела и Ситово. Нейни творби са притежание на НХГ, СГХГ, много галерии в страната, на частни колекции в България, Холандия, Франция, Гърция, Англия, Германия. Лауреат на различни призове: Награда в раздел „Живопис” на Дружество на пловдивските художници (2012 г.); „Мечът Ромфея”, галерия „Ромфея” (2014 г.); „Златен век” – печат на Симеон Велики, Министерство на културата (2016 г.).

Литература – Йордан Велчев за „Балканският човек“.

 

Йордан Велчев е роден през 1949 г. в Пловдив. Завършва политехническа гимназия „П. К. Яворов“ (1967) и ВТУ „Кирил и Методий“, специалност „История”. Работи като учител в с. Момино село, Пловдивско (1974 г. – 1975 г.); в Окръжен държавен архив – Пловдив (1978 г.); литературен редактор в пловдивския всекидневник в. „Провинция” (1979 г. –1990 г.); главен художествен ръководител на РТЦВ – Пловдив (1992 г. – 1994 г.); две години е редактор на сп. „Военноисторически сборник” при Военното издателство в София. Пише поезия, есеистика, автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста Изток-Запад, на сценарии за документални филми. Автор на книгите: „Римски стадион“, стихове (1979 г.); „Старият Пловдив“, есе (1983 г.); „Нощна азбука“, стихове (1984 г.); „Анонимни жития“, историко-есеистична книга за личностите на Пловдив през първата половина на XIX век (1987 г.); „Аркада“, стихове (1993 г.); „Милиони малки убийства“, поезия в проза и есета (1997 г.); „Сияе“, стихове (1999 г.). През 2005 г. излиза от печат фундаменталният му труд в седем книги „Градът или Между Изтока и Запада XIV-XVII век“, в който чрез историята на балканския имперски град Пловдив изследва човека на Изтока и Запада в съвкупността от историите на различни, но съществуващи заедно в единен свят народи, религии, езици и култури през столетията. През 2014 г. и 2015 г. излиза капиталното му изследване в три тома за историята на Балканите в „Балканският човек XIV-XVII век”. Негови творби са превеждани на английски, португалски, унгарски и руски език. Награди: литературната награда „Светлоструй“ за „Анонимни жития“ (1987 г.); награда на Сдружението на български писатели за „Сияе“ (1999 г.); националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура – раздел Хуманитаристика и годишната награда на Сдружението на българските писатели за „Градът или Между Изтока и Запада XIV-XVII век“ (2005 г.); носител на Почетния знак на Пловдив.

Изкуство за деца – „I Creative Studio“ за на сайта на Куклен театър –Пловдив.

„I-Creativ Studio“ е малък креативен екип от уеб дизайнери и уеб разработчици, които могат да фокусират и изтъкнат най-доброто от всеки бизнес. Екипът обсъжда, проучва, анализира, планира, проектира и разработва всеки проект с удоволствие и страст. „I Creativ Web Studio“ изработва цялостни проекти – от идеята, визуална идентичност, фото заснемането, до уеб дизайна, уеб разработката и промоцията. Студиото се отличава със своя стил и създава проекти, които печелят международни награди и признание.

Превод – Здравка Петрова за превода от руски език на „Герой на нашето време“ от Лермантов и „Катерушки“ на Уля Нова.

Здравка Петрова е родена през 1946 г. Завършва Руска езикова гимназия (ЕГ „Иван Вазов“) в Пловдив и „Руска и английска филология“ в СУ „Климент Охридски“. От 40 години се занимава активно с художествен превод на руска проза. Има преведени над 100 заглавия, сред които самостоятелни издания, разкази, новели и романи. Сред най-популярните преведени от нея книги са тетралогията „Децата на Арбат“ от Анатолий Рибаков, „Живот и съдба“ от Василий Гросман и новите преводи на „Ана Каренина“ от Лев Толстой и „Герой на нашето време“ (2014 г.) от Михаил Лермонтов. Най-новите ѝ преводи включват „Миргород“ на Н. В. Гогол (2016 г.) и „Руски вълшебни приказки“ събрани от Александър Николаевич Афанасиев (2016 г.). Дълги години работи като редактор в издателство „Христо Г. Данов“ и преподава „Стилистика на превода“ в ПУ. Многобройни художествени текстове, публикувани в списание „Факел“ през 1982 г. – 2011 г.. През 1995 г. получава Наградата на Съюза на преводачите в България за преводите си на трета и четвърта част на „Децата на Арбат“. За преводите си през 2006 г., 2007 г. и 2018 г. Здравка Петрова отново получава наградата на Съюза на преводачитев България за изключителни постижения.

Журналистика – Парашкева Иванова за поредицата разследвания за престъпни схеми, публикувани във в. „Марица“.

Парашкева Иванова завършва ТУ – Пловдив. През годините заема ръководни длъжности във вестниците „Пловдивски новини”, „Вести” и „Марица”. Голяма част от работите ѝ са в сферата на разследващата журналистика – има поредица авторски публикации за престъпни схеми и криминални деяния: „Недосегаемите! 5 милиона годишно точат такситата от хазната“, „Войната на жълтите коли“, „400 таксиметрови шофьори на разпит в полицията“, „Смъртта на пътя – бизнес за милиони“, „Фабрика за убийства, разкрита в Пловдив“ и др. Автор е и на серия портрети – лични истории на самотни възрастни хора, реализирани като част от социалната кампания „S.O.S.! Час внимание “. През 2014 г., заедно с млад и амбициозен екип, участва в създаването на новинарския сайт TrafficNews на който е главен редактор. Участва и в създаването на платформите PlovdivNow и CheckinPlovdiv. Носител е на националната награда за журналистика „Черноризец Храбър” в категорията „Регионални медии“ за разследването „Гавра – Полицаи принуждават арестанти да си бият шамари“, публикувано във в. „Марица“ (2006 г.) и Награда за висок професионализъм и принос в развитието на регионалните медии на Българската асоциация на регионалните медии (2013 г.).

Фотоизкуство – Тодор Васев във връзка с 80-та му годишнина.

Тодор Васев (1933 г. – 2018 г., Пловдив). През 1953 г. завършва военното артилерийско училище в Шумен. През 1957 г. започва своята творческа дейност в първия пловдивски киноклуб при ДКМС, където е и секретар. Участва в създаването на филми, които документират строителството на мостовете на Марица, строителството и откриването на Тунела, реконструкцията на бул. „Георги Димитров“, посещението на първия космонавт Юрий Гагарин в града и др. През 1963 г. печели конкурс в БНТ, става кореспондент за Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Смолян, Хасково и Кърджали. До 1970 г. снима над 1200 обекта за „По света и у нас”, спортната редакция и рубриката „Накъде в неделя”. Работи в Държавния фотоархив, кореспондент на БТА, отличен със званието „Фотограф-художник”. Той е един от създателите през 1971 г. на киноклуба към ДНА, по-късно негов председател и главен художествен ръководител. Участва със свои филми на фестивали в цял свят. На международни конкурси печели над 60 награди – трета в гр. Хирошима, Япония; специалната на UNICA – Световната организация на алтернативното кино; за най-добър антивоенен филм в гр. Бърно, Чехия и други, описани в паметната книга на киноклуба. Печели голямата награда на Министерство на културата за филма „Този порив на десницата” и наградата за най-добър сценарий за филма „Голямата къща” на „Международния фестивал на исторически филми за алтернативно кино” в Шумен през 2014 г. Награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий” и награда „Пълден“, отличия на Комитета за култура, МНО и други институции.

Източници: Йордан ВЕЛЧЕВ с приз за перо. // М а р и ц а (Пловдив), N 117, 23-24 май 2015, с. 1.