Специална награда „Пловдив” – Виктор Бойчев за издигане нивото на Държавен куклен театър – Пловдив до най-високите професионални стандарти в театралното изкуство.
Виктор Бойчев е роден през 1962 г. в Шумен. През 1992 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” – София в класа на Стефан Данаилов. В периода 1992 г. – 1994 г. работи в Общински драматичен театър „Апостол Карамитев” – Димитровград. От 1994 г. до 1996 г. е на свободна практика. От 1996 г. до 1998 г. е директор на Драматичен театър „Антон Страшимиров” – Разград. В периода 1998 г. – 2014 г. е директор на Държавен куклен театър – Пловдив. От 2014 до 2015 г. е зам.-директор на Народен театър „Иван Вазов” – София. От 2015 г. до 2020 г. отново е директор на Държавен куклен театър – Пловдив.
Театър – Драматичен театър „Н. О. Масалитинов” за постановката „Одисей” – сценичен проект, част от програмата „Европейска столица на културата 2019”.
Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив. Държавен репертоарен театър, основан на 11.12.1881 г. Първият професионален театър в България. Управител и режисьор на трупата е Стефан П. Попов, негов помощник е Константин Сапунов и актьори Антон П. Попов, Михаил Елмазов, Димитър Антонов, Ирина Иванова, Марийка Иванова и др. Сред любителите участници в трупата са бъдещите големи български актьори Иван П. Попов и Борис Пожаров. Първото изнесено представление е „Робството на мъжете“ от Де Лери. След Съединението групата се разформирова. През 1887 г. пловдивският книжар Краварев създава Пловдивска любителска театрална трупа, в чийто състав са Иван Попов, Васил Кирков, Ив. Тачев, Г. Златарев, Ив. Кожухаров, Шинка Попова, М. Стаматова-Попова, Панайот Пипков. Към тях се присъединява и Антон Попов. По негово предложение се подготвя постановката „Кулата Нел“ от Ал. Дюма – баща, с която се представя в София през юни 1888 г. Трупата има изключителен успех и получава покана да остане в столицата. Много от актьорите остават. В края на сезона 1902 г. – 1903 г. театралните дейци се обединяват в театрална дружинка. Роза Попова оглавява трупата и става ръководител и режисьор до 1906 г. По това време театърът в Пловдив е единственият субсидиран театър в провинцията. Истинското продължение на професионалната театрална дейност започва в средата на 20-те години – след назначаването на Пьотр Ярцев за главен художествен ръководител на Пловдивския градски театър. В края на 1922 г. е представена първата режисирана от него пиеса „Сестра Беатриса“ от М. Метерлинк. Три години по-късно с премиера на пиесата „Борислав“ от Иван Вазов началото на своята „пловдивска кариера“ поставя режисьорът Борис Елпе. След това театърът се ръководи от Тачо Танев, Стефан Киров, Георги Стаматов, Юрий Яковлев, Хрисан Цанков, П. К. Стойчев. През този период се открояват артистите Елена Йорданова, Евлампия Петкова, Симеонка Ненчева, Манас Анастасов, Харалампи Йорданов, Цветана Оджакова, Живко Оджаков, Любен Георгиев и др. През 1942 г. театърът е одържавен. След трудното военно и следвоенно време, едва през 60-те години в театъра налагат своето талантливо присъствие младите тогава режисьори Кръстьо Дойнов, Христо Христов, Крикор Азарян, Панталей Панталеев, Любен Гройс, Юлия Огнянова, Иван Добчев, по-късно – Николай Ламбрев, Симеон Димитров, Христо Церовски, актрисите Цветана Манева, Златина Тодева, Мария Стефанова, Кристина Янева, Невена Калудова и др., актьорите Стефан Данаилов, Тодор Колев, Мариус Донкин, Руси Чанев, Явор Милушев, Христо Мутафчиев и др. Носител на множество национални награди „Аскеер“, „Икар“ и др. Носител на орден „Георги Димитров“ (1972 г.) и орден „НРБ“ – I степен (1981 г.).
„Одисей“ – драматургичен текст Александър Секулов. Режисьор – Диана Добрева. Сценография и костюми – Мира Каланова. Музика – Петя Диманова.
Хореография – Деян Добрев. Участват: Константин Еленков, Стилиян Желязков, Добрин Досев, Алексей Кожухаров, Ивайло Христов, Симеон Алексиев, Ивана Папазова, Елена Кабасакалова, Маргита Гошева, Тодор Дърлянов, Радина Думанян, Троян Гогов, Петър Дочев, Василена Винченцо, Калоян Трифонов, Димитър Банчев, Венелин Методиев, Румен Драганов, Мария Сотирова и др. „Одисей“ е сценичен проект на Драматичен театър – Пловдив, част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата 2019“. Спектакълът е в сътрудничество с Националния театър на Гърция, включени са музикантът и композитор Янис Пантазис и режисьорът Тео Абазис, както и творци от други балкански и средиземноморски страни.
Музика – проф. акад. Милчо Василев за два юбилейни концерта, посветени на 70-годишнината на композитора, диригент, педагог и общественик проф. акад. Милчо Василев.
Милчо Василев е роден през 1949 г. в Пловдив. Завършва НМА – София, специалност „Народна музика, дирижиране и композиция“. Редовен преподавател в СМУ – Широка лъка (1973 г.). Асистент в АМТИИ (1974 г.), доцент, а от 2004 г. – професор по дирижиране на народен оркестър. Избран за академик към БАНИ (2014 г.). Главен художествен ръководител и главен диригент на Академичния народен оркестър и Академичния фолклорен ансамбъл към АМТИИ. Ръководител на катедра „Музикален фолклор“ (2000 г. – 2008 г.), зам.-ректор (2008 г. – 2012 г.) и два мандата ректор от 2012 г. Композитор, диригент, музикален педагог, академик. Автор на множество произведения за различни фолклорни състави. Награди: на СБК, Почетен знак на Пловдив, „Кристална“ и „Златна лира“ на СБМТД, „Меден чан“ на АМТИИ и др.
Изобразително изкуство – Ангел Герджиков за изложба живопис „Забравени следобеди” в галерия „Възраждане”.
Ангел Герджиков е роден през 1969 г. в Пловдив. През 1988 г. завършва НХГ „Цанко Лавренов” в Пловдив, а през 1995 г. се дипломира във ВТУ „Кирил и Методий“ със специалност „Живопис“, в класа на проф. Никола Русчуклиев. Има реализирани 20 самостоятелни изложби, сред които са изложбите в галерия „Възраждане“ „Забравени следобеди“ (2019 г.), „Залези и песни“ в галерия „Ларго“ – Варна (2019 г.) и многобройни участия в различни арт проекти. Авторът се изявява в областта на живописта. Член на Дружеството на пловдивските художници. Негови творби са собственост на частни колекции в България, Франция, Белгия и др. Носител е на приза „Художник на десетилетието 2008-2018” на Арт Галерия Ларго. Член на ДПХ.
Художествена литература и хуманитаристика – Александър Секулов за пиесата „Одисей”.
Александър Секулов е роден през 1964 г. в Пловдив. Писател, поет, журналист. Драматург на Драматичен театър Пловдив. Завършва ССХУ за сценични кадри със специалност „Помощник-режисьор“ и „Българска филология“ в ПУ „П. Хилендарски“. Автор е на три книги със стихове „Седмо небе“ (1988 г.), „Високо, над далечината“ (1997 г.), „Възхитително и леко“ (2003 г.); три книги с есета: „Майсторът и камъните“ (1996 г.); книга с фрагменти „Високите каменни хълмове“ (2006 г.); публицистичната книга „История на минималната съпротива. Хронологичен роман в една колона” (2008 г.). Съвместно с художника Атанас Хранов издава колекциите „Наско Х. Истории с ром, джинджифил, стафиди и мед“ (2005 г.) и „Малката светица и мъжете от черен пипер” (2007 г.). Автор на пиесите: „Светли хотелски стаи” (2005 г.), „Няма ток за електрическия стол” (2015 г.), драматизациите „Възвишение” по романа на Милен Русков в сътрудничество с Иван Добчев и „Вълци“ по „Трънски разкази” от Петър Делчев. Автор е на романите „Колекционер на любовни изречения” (2007 г.), „Малката светица и портокалите. История на изчезването” (2009), антологията „Карти и географии” и романа „Островът” (2011), „Господ слиза в Атина“ (2012 г.). През 2013 г. излиза романовата му трилогия „Гравьор на сънища”, а през 2015 г. романът „Скитникът и синовете” и поетичната книга „Море на живите”. Превеждан е на английски, немски, френски, сръбски, македонски и унгарски. Автор е на ежедневна рубрика „Под игото“ на вестник “Марица“ от 1993 г. до 2009 г. Награди: „Академика” (1988 г.), „Цветан Зангов” (1985 г., 1986 г., 1987 г.) , „Иван Николов” (1998 г., 2004 г.); театрална награда „Аскеер” 2015 г. за „Съвременна българска драматургия”.
Произведение на изкуството, предназначено за деца – Държавен куклен театър – Пловдив за театралния спектакъл „Принцът на морето и принцът на земята”.
Държавен куклен театър – Пловдив е основан през 1946 г. Театърът е репертоарен, финансиран от Министерство на културата и е активно подпомаган от Община Пловдив. Носител е на орден „Кирил и Методий” – I степен. За 73 творчески сезона към 2020 г. са изиграни над 340 заглавия. Годишно се реализират до 5 нови постановки, които се представят пред не по-малко от 30 000 зрители. Театърът е пътувал в над 40 държави, участвал е в много международни фестивали и е носител на над 80 престижни награди. Шест от спектаклите на театъра са в „Златния фонд” на Българска национална телевизия.
„Принцът на морето и принцът на земята“ – куклено-театралният спектакъл е създаден специално за програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 г. и е вдъхновен от традиционния японски куклен театър Бунраку. Спектакълът се реализира в сътрудничество с двама японски артисти: кукломайстор и хореограф. Постановка и сценарий – Елена Панайотова, композитор – Асен Аврамов, хореограф – Росен Михайлов, сценография – Юлияна Войкова-Найман, мултимедия – Петко Танчев, музика на живо – Марина Великова и Йордан Вичев. Участват: Наталия Василева, Михаела Андонова, Мария Димитрова, Даниела Тенева, Велизар Евтимов, Александър Караманов, Димитър Николов, Румен Караманов, Виктор Бойчев.
Превод – Манол Пейков за превода от английски език на книгата „Поезията като бунтовно изкуство” на Лорънс Ферлингети.
Манол Пейков е роден през 1970 г. в Пловдив. Завършва ЕГ „Пловдив“ и Американски университет в България. Създател е на Културно-информационния гид „Пловдив Инфо“, собственик на звукозаписно студио „Пекарната“. От 2006 г. работи като управляващ съдружник в издателство „Жанет 45“. Организатор е над 30 турнета с чуждестранни автори. Издадените от него книги са носители на редица награди, включително награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“ (многократно) и Национална награда „Христо Г. Данов“ за превод (Нева Мичева, 2012 г.) и изкуство на книгата (Люба Халева, 2015 г.). През 2001 г. издава авторски албум с песни под заглавието „Без и със“. Известно време е част от управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019“. Преводи: „Птичият събор“ от Петер Сис (2013 г.); „Сърцето ти нося /в сърцето си го нося“ от Е. Е. Къмингс (2015 г.); „Поезията като бунтовно изкуство“ от Лорънс Ферлингети (2019 г.); „Летецът и Малкият принц: Животът на Антоан дьо Сент-Екзюпери“ от Петер Сис (2020 г.) и др. Носител на Специална награда на Съюза на преводачите в България (2015 г.).
Журналистика – Теодор Караколев за публикации по темите архитектура, градска среда и опазване на културно-историческото наследство на Пловдив в рамките на 2019 г.
Теодор Караколев е роден през 1988 г. Завършва: ПГМТ „Проф. Цветан Лазаров“ – Пловдив през 2007 г.; Бакалавърска степен специалност „Изкуствознание“ – през 2020 г. в НБУ с теза „Архитектура на православните храмове в България между двете световни войни“. С журналистика се занимава от 2008 г., като е работил в сайтовете Plovdiv24.bg, Mediacafe.bg и „Под тепето“, в „Дарик радио“ и в програма „Христо Ботев“ на БНР. Като част от „Медиакафе“ се занимава и с проекти в културната сфера. През 2014 г. ръководи проект „Как и защо променяме сградите си?“, част от „Нощ на музеите и галериите в Пловдив“, свързан с опазването на архитектурното наследство в града. Взема участие в „One Architecture Week 2014“ в проекта „At Home He’s A Tourist“ в разговори за историята на градската среда и възприемането на града от жителите му. През 2015 г. заедно с екипа на „Медиакафе“ създава документалния филм „Как Пловдив стана Европейска столица на културата 2019“. През 2016 г. в съвместен проект на НБУ, Център „БЕКД“ и „Медиакафе“ създава документален филм „Пътят на Добрович“, свързан с 200-годишнината от рождението на художника Димитър Добрович. През 2016 г. отново взема участие в „One Architecture Week“, като куратор на ежедневната филмова програма. Съучредител и съпредседател на фондация „Български архитектурен модернизъм“, която се занимава с изследване и популяризиране на архитектурата и изкуството от междувоенния период.
Аудио-визуални изкуства и фотография – Соня Станкова за проект Фотография „Лицата на Пловдив”, представен по време на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 г.
Соня Станкова е родена в гр. Рудозем. Завършва гимназия „Васил Коларов“ в Пловдив и Техникума по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“ – София. Има висше образование, специалност „Педагогика на изобразителните изкуства“ в ПУ „П. Хилендарски“ и е магистър фотограф от АМТИИ. През 1984 г. започва като студиен фотограф и фоторепортер, а от 1990 г. е на свободна практика. Работи за различни периодични издания и рекламни кампании. В момента преподава фотография в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“. Участва в почти всички големи форуми в страната: „Бианале на българската фотография“, „Месец на фотографията“ – Пловдив, „Месец на фотографията“ – София, в многобройни фотографски събития в чужбина. Нейни фотографии са публикувани в специализирани списания като „Colors of Benetton“, „Mary Claire” – Italy, „Photo eye” и „PHO” – България. Има звание фотограф – художник от 1990 г., а от 2016 г. е член на СБХ. През 2020 г. става носител на Почетна статуетка за изключителен принос в развитието на фотографията в България.
Архитектура и естетизация на градската среда – Колектив арх. Иван Костадинов, арх. Росица Митева, арх. Ангел Чуруков с ръководител арх. Петко Костадинов за преустройството на част от бившия Детмаг „Снежанка” в Художествена галерия „Капана”.
Колектив с ръководител арх. Петко Костадинов. Галерия Капана. Гaлepиятa e нa двe нивa c paзгънaтa зacтpoeнa плoщ 1000 ĸв. м и oтгoвapя нa вcичĸи изиcĸвaния зa излaгaнe нa xyдoжecтвeни пpoизвeдeния. Cгpaдaтa paзпoлaгa c ĸoнфepeнтнa зaлa c 40 мecтa, ĸaĸтo и пoмeщeния зa вpeмeннo cъxpaнявaнe нa пpoизвeдeния нa изĸycтвoтo. Ocигypeни ca yдoбeн дocтъп и пpecтoй зa xopa c oгpaничeни физичecĸи възмoжнocти чpeз нoвoизгpaдeн acaнcьop и пoдxoдящи cepвизни възли. Πoлoжeнa e cпeциaлнa винилoвa пoдoвa нacтилĸa, ĸoятo e c виcoĸa изнocoycтoйчoвcт. Гaлepия „Kaпaнa“ e oбopyдвaнa c нaй-cъвpeмeнни cиcтeми зa oxpaнa: COT, видeoнaблюдeниe, пoжapoизвecтявaнe. Имa пълнa ĸлимaтизaция c възмoжнocти дa ce cлeди и ĸoнтpoлиpa влaжнocттa нa въздyxa в пoмeщeниятa. Зa пpeдcтaвянe нa виpтyaлни визyaлни инcтaлaции ca ocигypeни лaзepни пpoeĸтopи c виcoĸa peзoлюция и мoнитopи, ĸaĸтo и 4-мeтpoвa плътнa cтeнa, ĸoятo щe ce изпoлзвa зa пpoeĸтиpaнe нa видeoизлoжби. Paзпoлaгa c вгpaдeнo oзвyчaвaнe, ĸoeтo мoжe дa ce yпpaвлявa aвтoнoмнo, ĸaĸтo и c oптичeн интepнeт. Специално осветление със статични и подвижни прожектори осигурява добрата видимост в залите, която е близо до дневна светлина.
Петко Костадинов е роден през 1952 г. в гр. Пазарджик. Завършва Английска гимназия „Пловдив“ (1965 г – 1971 г.), ВИАС – София, специалност „Архитектура“ (1973 г. – 1978 г.). Трудов стаж: проектант в Проектантско бюро „Коопкомпект” – гр. Пловдив (1978 г. -1980 г.); председател в Проектантско бюро „Коопкомпект” – гр. Пловдив (1980 г. – 1989 г.); управител в „Арко” – първо частно бюро – гр. Пловдив (1989 г. – 2002 г.); хоноруван преподавател в АМТИИ (1999 г. – 2002 г.); Водещ проектант в Проектантско бюро „Артек” в Дубай – Обединени арабски емирства (2003 г. – 2004 г.); мениджър Дизайн студио „Артек”, Дубай, клон Пловдив (2004 г. – 2008 г.); от 2008 г. управител на „Арко студио” Пловдив. Председател на Съюза на архитектите – Дружество Пловдив (1992 г. -1998 г.); Президент на „Лайънс клуб” – гр. Пловдив (2000 г. – 2001 г.); Председател на Камара на архитектите – област Пловдив (2012 г.); Председател на Комисията по нормативната уредба към УС на Камарата на архитектите в България (2012 г.). Повече от 500 проекта на обществени, жилищни и промишлени сгради, между които: МОЛ в Абу Даби (ОАЕ); Трон Тауър – Дубай (ОАЕ); Дворец на шейх Ал Касими (ОАЕ); Спорт Сити – Дубай (ОАЕ); Фирмен магазин и Сервиз на BMW – Прищина (Р. Косово); Жилищен Комплекс – Тунис; Жилищен Комплекс – Астана (Р. Казахстан); МОЛ в гр. Прищина (Р. Косово); Жилищен Комплекс „ Марина хилс” –Варна; Хотели в Пампорово, Созопол и Пловдив; Жилищен Комплекс с търговски център „Филипополис Арена’’ – гр. Пловдив; Жилищен Комплекс „Финт’’ – гр. Пловдив; Офис и производствена сграда на фирма „Термосист“ гр. Пловдив; Офис и производствена сграда на фирма „Оптикс“ гр. Казанлък. Награди: Три златни медала от национални конкурси; Първа награда на международен конкурс за хотелски комплекс с конгресен център в КК „Златни пясъци” (1985 г.); Златен медал на Международен панаир – гр. Пловдив за моделно заведение за бързо хранене „ДЕКАРТБУРГЕР” (1991 г.); Първа награда на националния преглед на архитектурата за жилищен комплекс „Финт’’ – гр. Пловдив (1994 г.); Награда за архитектура „Асеновград-2000” за жилищна сграда в с. Бачково (2000 г.); Златна звезда за Престиж и качество на списание „Актуалидад” – Мадрид , Испания (2005 г.).
Иван Костадинов е роден през 1988 г. в Пловдив. Образование: Езикова гимназия „Пловдив“ (2002 г. – 2007 г.); УАСГ – София, специалност „Архитектура“ (2008 г. – 2014 г.). Трудов стаж: стажант в „Арко Студио” ООД, Пловив (2013 г.); архитект в „ Арко Студио” ООД Пловдив (2014 г. – 2019 г.); управител в „Ко-арх“ ЕООД (2019 г. – 2021 г.). Проекти и реализации: Участие в проектирането и реализацията на над 25 обекта, сред които преустройство на ГХГ на ул. „Ал. Батенберг“, преустройство на част от бившия Детмаг „Снежанка“ в Художествена галерия „Капана“ и художествена галерия на ул. „Съборна“ в Пловдив, както и множество жилищни, офис сгради, хотели, обществени и промишлени сгради и комплекси и др. Участие в архитектурни конкурси за студенти и архитекти. Награди: 1-ва награда в „Архитектурен конкурс за идеен проект за реконструкция на Кино Космос, гр. Пловдив“ (2012 г.); 3-та награда на национален конкурс за преустройство на административна сграда на община Пловдив (2013 г.); Награда на фирма „Амфион“ за дипломен проект на тема „Архитектурно училище на о. Адата, гр. Пловдив“ (2014 г.).
Росица Митева е родена през 1989 г. Образование: УАСГ, специалност „Архитектура“, магистър. Трудов стаж като архитект в: „Арко Студио“ ООД, гр. Пловдив (2014 г. – 2020 г.); „Ко-арх“ ЕООД (2020 г. – 2021 г.). Проекти и реализации: Участие в проектирането и реализацията на над 25 обекта, сред които преустройство на ГХГ на ул. „Ал. Батенберг“ в Пловдив, Преустройство на част от бившия Детмаг „Снежанка“ в Художествена галерия „Капана“ и художествена галерия на ул. „Съборна“, както и множество жилищни , офис сгради, хотели, обществени и промишлени сгради и комплекси и др. Участва в архитектурни конкурси за студенти и архитекти. Награди: 1-ва награда в „Архитектурен конкурс за идеен проект за реконструкция на Кино Космос, гр. Пловдив“ (2012 г.).
Ангел Чуруков е роден през 1987 г. в гр. Асеновград. Завършва СОУ „Св. Княз Борис I“, Асеновград и УАСГ-София, специалност „Архитектура“ към катедра „Интериор и дизайн за архитектура“. От 2017 г. е част от екипа на „АРКО Студио – Пловдив“. Участва и в реконструкцията на сградата на ГХГ на ул. „Съборна“.
Опазване на културното наследство и съхраняване на паметта – доц. Елена Кантарева-Дечева и екипът ѝ за реставрацията на обект „Епископска базилика на Филипопол”.
Елена Кантарева-Дечева е родена на 25 май 1963 г. в Пловдив. Завършва Художествена гимназия „Цанко Лавренов“ и НХА със специалност „Консервация и реставрация“. От 1989 г. работи в областта на консервацията на антични мозайки като реставратор в НИПК, а след товa в Регионален археологически музей Пловдив. През 1997 г. специализира „Консервация и реставрация на живопис“ в Центъра за художествена консервация в Уилямстаун, САЩ. От 2015 г. е проектант и ръководител на реставрацията на мозайките на Епископската базилика на Филипопол. От 2005 г. е редовен преподавател в катедра „Приложни изкуства“ в АМТИИ. От 2008 г. е доцент по иконопис и технология и техника на живописта в специалност „Църковна живопис“. Заедно със съпругът ѝ доц. Дечко Дечев са автори на икони и стенописи в редица църкви и параклиси в страната. Работи и по проекти за реставрация и консервация на античните мозайки в „Малката базилика“, сграда „Ейрене“ и Епископската базилика в Пловдив.
Eпископската базилика на Филипопол е проект, обхващащ консервация, реставрация и експониране на Епископската базилика на Филипопол и изграждане на защитно покритие. През 2016 г. – 2017 г. раннохристиянската базилика е изцяло проучена от екип на Регионалния археологически музей – Пловдив, воден от Жени Танкова, и реставратори под ръководството на доц. Елена Кантарева-Дечева. Възстановяването на Епископската базилика е финансирано от фондация „Америка за България“ и Община Пловдив, като по-голямата част е от фондацията. Автори на проекта за сградата и площада са арх. Красимир Тодоров (главен проектант) и арх. Пламена Андонова от „Ателие Дуо-Пловдив“, партньор е „Zoom studio-София“. Арх. Милена Крачанова от „Студио Абстракта“ изработва Консервационно-реставрационния проект и плана за експонирането на артефактите. Ландшафтен архитект е Мирела Димитрова-Дуйар. Конструктори на сградата са инж. Костадин Палазов, инж. Йордан Атанасов, инж. Любомир Тотев („Бипак“). Античните мозайки и многобройните артефакти са изложени и представени чрез технологични решения от последно поколение, включващи „добавена и виртуална реалност“, тъч-екрани и детска „Зона на откритията”, която представя историята на Базиликата по разбираем, забавен и вълнуващ начин. Специално за проекта са изработени акрилен макет на Базиликата и наслояването на археологическите пластове както и бронзов макет на Римския Филипопол.
Съвременни мултижанрови изкуства – Държавна опера – Пловдив за „Огън/Празникът – гала откриване на фестивала „Opera Open 2019”.
Пловдивската опера е създадена през ноември 1953 г., когато се състои първият спектакъл на операта „Продадена невеста“ от Б. Сметана. През годините репертоарът на операта включва творби от Чимароза, Перголези, Моцарт, Росини, Белини, Доницети, Верди, Пучини, Маскани, Леонкавало, Сен-Санс, Масне, Чайковски, Мусоргски, Бородин, Рахманинов, Стравински, Карл Орф, Яначек, Равел, Бритън, Меноти, Бърнстейн, Гершуин, Прокофиев. Специално място в активната дейност на трупата заемат представленията на открито. Началото датира от 1965 г. с незабравими спектакли на красивия пловдивски хълм Бунарджика. Приблизително 20 години по-късно, с разкопките на Античния театър в Пловдив, на операта е предоставена уникална сцена със завладяващ чар. Пловдивската опера винаги е била в състояние да създаде добра артистична атмосфера за гостуващите изпълнители. Сред тях са диригентите Артуро Базиле, Дмитрий Гоя, Валентин Кожин, Мун-Вун Чунг, Петер Тиборис и др.; режисьорите Габриел Коре, Саймън Щейн, Станислав Гудасински, Джан Карло дел Монако, Йекта Кара, Дарио Фо, Бисер Шинев и др.; солистите Питър Глос, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Юрий Мазурок, Луис Лима , Маргарита Радулеску, Мауро Аугостини, Джан Франко Чекиле, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Александрина Милчева, Стефка Евстатиева, Калуди Калудов, Стефка Минева, Орлин Анастасов, Емил Иванов, Цветелина Василева, Бойко Цветанов, Владимир Стоянов и др. Творческите постижения на трупата на Пловдивската опера са получили международно признание на някои от най-престижните сцени: „Дойче опер“ и залата на Берлинската филхармония в Берлин, Кралската опера и зала „Тиволи“ в Копенхаген, „Малий театър“ в Санкт Петербург, Двореца на изящните изкуства в Брюксел, Аудиториумите в Мадрид, Барселона и Палма де Майорка. Пловдивската опера е гостувала в Германия, Дания, Русия, Франция, Швеция, Норвегия, Малта, Белгия, Испания, Италия, Холандия, Португалия, Южна Корея, Гърция, САЩ. През 1999 г. Пловдивската опера и Пловдивска филхармония са обединени в Оперно-филхармонично дружество – Пловдив. От лятото на 2010 г. ОФД – Пловдив е преобразувано в Държавна опера – Пловдив – държавен културен институт, с дейност създаване и разпространение на симфонични и камерни концерти и спектакли в областта на оперното, симфоничното и балетното изкуство.
„Огънят/Празникът“ – светлинно-музикален спектакъл на творческия екип: Нина Найденова, Драгомир Йосифов и Георги Динев. Музика из операта „Валкюра“ – Вагнер, из „Прометей“ – Скрябин, „Пет родопски песни“ от Димитър Ненов и Иван Спасов и „Симфония N 9“ на Бетовен. Диригент на оркестъра – Диан Чобанов. С участието на всички солисти и хористи на Опера Пловдив. Гост – пианисти – Дора Делийска и Димитър Наков. Академичен фолклорен хор при АМТИИ с диригент Бураджиев. И: Вера Гиргинова, Евгения Ралчева, Елена Чавдарова, Марияна Панова, Светлана Иванова, Станислава Момекова, Валерия Мирчева, Александър Баранов, Александър Носиков, Георги Султанов, Евгений Арабаджиев, Ивайло Джуров, Марк Фаулър, Михаил Пулиев, Момчил Караиванов, Свилен Николов.
Източници: ГЕГОВА, Паулина. Наградите „Пловдив“ ясни, връчват ги на 1 септември. Виктор Бойчев отличен за цялостен принос, „Одисей“ с два приза. // М а р и ц а (Пловдив), N 118, 23 май 2020, с. 5 : с ил.