2011

Театрално изкуство – Симеон Алексиев за ролите му в „Албена“ и „Когато гръм удари“.

 

Симеон Алексиев е роден през 1952 г. в Бобов дол, област Кюстендил. През 1979 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на проф. Елка Михайлова. Кариерата му започва с постановката „Босилек за Драгинко” от К. Илиев в Пловдивския драматичен театър (1979 г.). Изиграва над 90 роли, по-значими от които Жадов („Доходно място” – Островски), Лупахин („Вишнева градина” – Чехов), Анастасий („Сън“ – Ив. Радоев), Димитър Общи („Тайната вечеря на Дякона Левски” – Ст. Цанев), Оберон („Сън в лятна нощ” – У. Шекспир), Филоктет („Филоктет” – Х. Мюлер), Сценарист („Истанбулска история” – Тунджер Джюдженоглу), Витанов („Когато гръм удари” – Яворов), Патриарх Евтимий („Антихрист” – Емилиян Станев), Инспектор Базов („Сестри Палавееви” – Алек Попов) и др. Участва в над 30 филма: ординарец в „Служебно положение” (1978 г.), Боян от „Почти ревизия” (1982 г.), Христо Добрев – „Не знам, не чух, не видях” (1984 г.), „Фокстрот” (1986 г.), „Място под слънцето” (1986 г.), младежът от бара в „Защитете дребните животни” (1988 г.), „Вчера” (1988 г.), „Ти, който си на небето”(1990 г.), „Принцът и просякът” (2005 г.), „Патриархат” (2005 г.), „Бунтът на L (2006 г.), „Гераците” (2008 г.) и др.

           

Музика – ФСБ за концерта „ФСБ Симфони“ на Античния театър.

 

ФСБ или „Формация Студио Балкантон“ е българска рок група, основана през 1975 г. в София от Румен Бояджиев, Константин Цеков и Александър Бахаров. В началото на своята история формацията е запланувана като студиен проект, за което говори и името. В първите две години на съществуването си групата записва предимно кавъри. От този период са синглите: „Земя/Часове“ (1975 г.), „Празник/Зима“ (1975 г.), „Детско представление/Март“ (1975 г.) и „Шега/Чародейна“ (1976 г.). Първият албум е Non Stop“ и е издаден през 1977 г. c кавъри. Следва втори студиен албум – „ФСБ II“, който е издаден през 1979 г. и съдържа оригинални композиции на „ФСБ“. През 1979 г. към „ФСБ“ се присъединяват барабанистът Петър Славов и китаристът/цигулар Иван Лечев. По този начин „ФСБ“ записва първия си албум като квинтет –„Кълбото“, издаден през 1980 г. Той съдържа само пет песни и остава в историята на групата като най-краткият. От това време са „Празник“ и „Игра на въже“. Само година след това, през 1981 г., излиза следващият студиен албум – „78 оборота“, който съдържа песните „Илюзия“, „Сезони“, „Пътуване“, „Случва се“, „78 оборота“ и „Безсъница“. От студиен проект „ФСБ“ се превръща в концертна група, изнасяща концерти в страната. През 1983 г. излиза следващият студиен албум „След десет години“, който съдържа втория вариант на песента „След десет години“, а също „Пак ще се прегърнем“ и „Ако спреш“, в която основни вокали пеят четирима различни музиканти – Александър Бахаров, Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев. През същата 1983 г., малко след записването на албума, Александър Бахаров напуска „ФСБ“ и емигрира в Германия. Заместен е от Ивайло Крайчовски. През 1984 г. излиза „ФСБ VI“. Някои от песните, които съдържа са „Зимна къща“, „Не така“ и „Завръщане“, които излизат и като сингъл. През 1987 г. излиза седмият и последен студиен албум на ФСБ – „Обичам те дотук“, който съдържа 10 песни, между които „Обичам те дотук“ и „В средата“ и е най-дългият, записван от групата в студио. През 1988 г. е записана песента „Протегнах две ръце“, a през 1989 г. максисингълът – „Няма как/Високо“. През 1990 г. излиза първата компилация на групата под името „ФСБ“. Следва период на записи на отделни песни, без да се прави цял албум. През 1990 г. е записана песента „Медалист“. „Острие“ е от 1991 г., „Опит за летене“ от 1992 г. „Последният човек“, „Иде вятър“ и „Вълче време“ са записани и издадени през 1993 г. През 1999 г. „ФСБ“ откупуват продуцентските права от „Балкантон“ и сключват договор с „UBP International“ за издаването на три албума „Антология“, като преиздават старите си плочи на компакт диск. През 2000 г. е издадена компилацията „ФСБ Балади“. Групата осъществява и концертно турне под мотото „С „Мобиком“ на път“, заснето като филм. През 2003 г. излиза друга компилация – „ФСБ Сингъл колекция“, която съдържа синглите на групата, които не са издавани в албум. „ФСБ“ изнася концерт на площад „Батенберг“ по случай влизането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г. Същата година  „ФСБ“ се разделят с баскитариста си Ивайло Крайчовски. На 1 април 2008 г. умира дългогодишният барабанист и мениджър на групата Петър Славов. Групата е редуцирана до трио, както започва в началото на кариерата си: Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев. От 2009 г. продуцентските и издателски права на ФСБ принадлежат на музикално-издателска къща „Контрапункти“. Създадени и записани са петнадесет нови композиции във „Филмсаунд студио“. На 28 април 2010 г. в 11:00 часа стартира новият официален сайт на ФСБ. През декември 2010 г. групата осъществява турне, записано на DVD в подкрепа на новия албум – „ФСБ точка“ в Пловдив, Варна и София. Концертите на „ФСБ“, озаглавени „ФСБ Симфони“, ca на 01.09.2011 г. в Античния театър – Пловдив и на 20.04.2012 г. в НДК – София, заедно c оркестъра на Пловдивската опера и фолклорен ансамбъл „Тракия“. На 07.10.2017 г. в „Арена Армеец“ „ФСБ“ отбелязват 40-годишнината си с грандиозен концерт, а продължението е на 31.03.2018 г. в Пловдив.

           

Литература Величка Настрадинова за „Градът на жеравите“.

 

Величка Настрадинова (1936 г., Пловдив – 2020 г., Пловдив). Завършва СМУ (днес НУМТИ „Добрин Петков“, Пловдив) и Софийската консерватория, специалност „Виолончело“. Работи като артист-оркестрант в Пловдивската филхармония и като преподавател по камерна музика в Музикалното училище. Автор е на романите за възрастни: „Елтимир Тертер“, „Аз съм царят“, „Инвенция прима“, „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“, на сборници с разкази: „Забравени песни“, „Несериозни разкази“, на фантастика: „Госпожица Вещицата“, „Белите на доктор Беля“, „Невероятната Марта“ , „У лукоморие дуб зелен“ (на руски език) на детски книги:  „Дядо Пип“, „Сърдитият дядо Пиперко“, „Закриването на Америка“, „Къдрави приказки“, „25 приказки и половина“ и др. Награди: трета награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа „Репите на Краконощ“ (1969 г.); сборникът „Невероятната Марта“ е обявен за най-добра детско-юношеска книга на годината (1989 г.);  Награда „Гравитон“ (1992 г.); втора награда в конкурса „Фантастика през 100 очи“ на издателство „Аргус“ за разказа „Евридика“ (2004 г.); награда за най-добра детска книга за 2009 г. за „33 приказки и половина“.

           

Изкуство за деца – Балетно студио „Буратино“ за постижения в балетното изкуство.

 

Балетно студио „Буратино“. Балетната школа е създадена през 1967 г. Неин основател е Русалия Кирова. От 1986 г. школата носи името Балетно студио „Буратино“ с художествен ръководител и педагог Маша Иванова. В нея се обучават деца на възраст от 6 до 18 години. Програмата, по която се работи, е съобразена с всяка възрастова група и е  изготвена на основата на Руската балетна школа. Годишно в Балетно студио „Буратино“ се обучават между 80 и 100 деца. В студиото се преподават ритмика и пластика, класически и исторически танци, характерни и модерни танци. Много от учениците стават професионални балетни артисти  и днес танцуват по сцените в България и чужбина. Репертоарът на студиото е разнообразен – от отделни класически тематични и сюжетни танци до самостоятелни балетни спектакли. За всеки творчески сезон БС „Буратино” разполага с балетен спектакъл и концертна програма с продължителност 60 мин. От юни 1999 г., Балетно студио „Буратино” е домакин и организатор на Международен детски балетен фестивал „С любов за танца”, който се провежда през година от 1 до 4 юни. „Буратино” осъществява множество самостоятелни концерти и задгранични турнета. Студиото е концертирало в Македония, Сърбия, Хърватска, Словения, Чехия, Словакия, Гърция, Молдова, Украйна, Русия, Унгария, Австрия, Франция, и Италия. Осъществява съвместни концерти с балетно студио „Артешена” – Верона, Италия. Финансово студиото се обезпечава от Община Пловдив – Отдел „Култура” и постоянни спонсори. Награди: Първа награда за изпълнение, актьорско майсторство и костюм, две първи награди за индивидуални изпълнения и първа награда за балетен педагог в Римини, Ричоне на фестивала „Магия Италия“ 2012 г.

           

Превод – Маргарита Дограмаджян за превод от английски език на книгата „Питър Пан“ от Джеймс Матю Бари.

 

Маргарита Дограмаджян е родена през 1956 г. в Пловдив. Завършва Английската гимназия и „Българска филология“. Първите си стъпки в превода прави преди 25 години в пловдивското литературно списание „Тракия”. Работи за няколко български издателства и превежда около 50 заглавия, сред които детска литература, романи и популярни енциклопедии. Сътрудник е на списание „Съвременник”. Награди: на Пловдивското дружество на преводачите за превода на „Кратка история на Гърция” от Ричард Клог; голямата награда за превод „Кръстан Дянков“ за „Белият тигър“ на Аравинд Адига (2010 г.); носител на специалната награда „Кръстан Дянков“ (2016 г.).

           

Журналистика – Ивайло Дернев за сайта „Под тепето“.

 

Ивайло Дернев е роден в Пловдив. Работи във в. „Марица“. Заедно със съдружника си Димитър Семков, създава регионалната онлайн медия „Под тепето“ (https://podtepeto.com/) и културния сайт „Kapana.bg“. Развива културни мероприятия и проекти в квартал „Капана“. Организатор на фестивала „Две – три бири фест“. Издава и първия онлайн двуезичен гид – „Lost In Plovdiv“. Участва в изданията на НОЩ/Пловдив. Един от собствениците на заведение „Котка и Мишка”.

           

Фотографско и операторско майсторства – Асен Тихов за документалния филм „Заговорът срещу Кудоглу“.

 

Асен Тихов е роден през 1942 г. в гр. Банско. От 1953 г. живее в Пловдив. Завършва средно образование в ЕСПУ „Д. Благоев“ (днес ГХП „Св. Св. Кирил и Методий“). В началото на 60-те години на XX в., след завършена школа за оператори в София, започва работа в БНТ, като кореспондент в Пловдив. По известни филми: 16-минутен документален филм „Прераждане“ – за разкриването, реставрацията и официалното откриване на Античния театър; „Заговорът срещу Кудоглу“; „Чудотворната икона“ – за иконата, нарисувана от Ганчо Ганчев и подарена на Йоан Павел II; филм за пловдивския художник Радул Шишков. Заедно с Тодор Васев правят архив на документални филми към Киноклуба на ДНА. Награди: от Международния кинофестивал в Балчик „Балфест“ за филма „Чудотворната икона (2004 г.); почетна значка на Община Пловдив по случай Деня на славянската писменост (2008 г.).

           

Архитектура – Димка Танева и Милко Сапунджиев за проект на сградата на Обл. административен съд, реконструкцията на бившето Руско консулство, изградено по техен проект.

 

Димка Танева е родена през 1923 г. в Чирпан. Завършва Държавна политехника – София, „Архитектура“ (1950 г.). През 1950 г. започва работа в Проектантска организация – Пловдив. В периода 1975 г. – 1979 г. работи като ръководител на проектантско ателие към стопанска дирекция „Търговия“- Пловдив; 1979 г. – 1983 г. – в капиталово строителство „Лескан“ в Тархуна, Либия. Участва в проектите на жилищен комплекс „Каменица“ в Пловдив; Дом на младоженците в Пловдив; Дом на новороденото в Пловдив; съветското консулство в Пловдив; жилищен комплекс „Марица“; Музей на тракийската култура – Пловдив, със спечелен конкурс; Партиен дом и общински съвет гр. Дупница; Читалищни домове в селата Розино, Граф Игнатиево, Стряма. Участва в много конкурси за жилищни, индивидуални и обществени сгради като библиотеката във Варна. Награди: Почетен знак на Пловдив; два златни ордена на труда; златна значка „Майстор Колю Фичето“; златна значка на САБ.

Милко Сапунджиев (1930 г., Дупница – 2016 г.). Завършва Държавния политехнически институт в София. Започва работа в Проектантска организация – Пловдив. Дългогодишен директор на РПО-Пловдив, ръководи и „Интерпроект“ Пловдив към Международната академия по архитектура. Сгради: Дом на науката и техниката, бившия Партиен дом. В периода февруари 1956 г. – края на 1958 г. работи по изграждането на новостроящия се гр. Димитровград. Под негово ръководство са проектирани и построени почивната станция на ТЕЦ „Бобов дол“ в местността Вангелова чешма, почивна станция на „Енергоремонт“ в курортно селище Паничище и Младежки дом в Дупница. От 1959 г. работи в Проектантска организация – Пловдив, през 1963 г. с негови колеги организира Проектантско бюро – Пловдив. За огромните заслуги като архитект-проектант и ръководител на пловдивската проектантска организация, където работи до лятото на 1992 г. е носител на високи държавни отличия – ордени и медали. Удостоен със званието „Заслужил архитект“ (1975 г.), „Почетен граждани на гр. Станке Димитров“, „Почетен гражданин на Пловдив (1990 г.). През 2004 г. по повод празника на Дупница е удостоен с ежегодната награда на Община Дупница – плакет с лика на свети Иван Рилски и парична награда от 200 лв.

           

Спомоществователи в областта на културата – доц. Димитър Димитров, ректор на ВУАРР.

 

Димитър Димитров (1952 г., с. Тръстеник – 2020 г., Пловдив). Завършва УАСГ в София, магистър по земеустройствено инженерство (1977 г.). Дипломира се в ИУ във Варна (1983 г.). Девет години преподава в АУ в Пловдив, доктор (1987 г.), доцент (1997 г.). Зам.-министър на земеделието (1997 г. – 1999 г.). От 2001 г. е ректор на създаденото от него Висше училище „Земеделски колеж” (ВУЗК), преобразувано (2011 г.) във Висше училище по агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР), професор (2013 г.), академик (2015 г.). Научната му дейност е в областта на мениджмънта на образованието, стратегиите на висшето образование, управлението на инвестиционни проекти, инженерната инфраструктура в агробизнеса, аграрната политика. Изнася лекции в Полша, Гърция, Турция и други. Автор на над 120 научни и над 150 научно-популярни публикации; монография; студии и учебници. Специализира в Гърция (1993 г.); Холандия (1994 г.); Италия (1995 г.); Белгия (1996 г.); Германия (1997 г.); Великобритания (1999 г.); Дания (2000 г.). Автор на проектите за учредяване на ВУЗК (1991 г. – 1992 г.) и за преобразуването му във ВУАРР (2011 г.); за организиране стажове и международни партньорства в областта на образованието, науката и културата. Създател на Академичен медиен комплекс „Натурал“ – творческа видеолаборатория и радио в Пловдив. Автор на научно-популярната книга „Съвети за мъж на средна възраст от Южна България“ (2012 г.); стихосбирката „Тест за младост“ (2015 г.), стихосбирките за деца „Шарено детство“ („Ябълка“ и „Розата“) и „45 гатанки“ (2016 г.). Отличен с Почетния знак на Пловдив (2002 г.); Златен почетен знак на Федерацията на кредитните кооперации (2006 г.); Почетен знак на Съюза на учените в България (2007 г.); Почетен знак на Областния управител за принос към науката и образованието (2008 г.); Доктор хонорис кауза на ВУАРР (2009 г.); Златен почетен знак на Сдружение „Св. Димитър“ (2012 г.); Доктор хонорис кауза на европейски университети.

 

Източници: НАГРАДИ Пловдив. // М а р и ц а (Пловдив), N 120, 23 май 2012, с. 2.

Вж и: М а р и ц а (Пловдив), N 111, 12 май 2012, с. 2.

 

 

Scroll to Top