2012

Театрално изкуство – „Вграждане“ – спектакъл на Куклен театър – Пловдив.

Държавен куклен театър – Пловдив е основан през 1946 г. Театърът е репертоарен, финансиран от Министерство на културата и е активно подпомаган от Община Пловдив. Носител е на орден „Кирил и Методий” – I степен. За 73 творчески сезона към 2020 г. са изиграни над 340 заглавия. Годишно се реализират до 5 нови постановки, които се представят пред не по-малко от 30 000 зрители. Театърът е пътувал в над 40 държави, участвал е в много международни фестивали и е носител на над 80 престижни награди. Шест от спектаклите на театъра са в „Златния фонд” на Българска национална телевизия.

„Вграждане“ по „Мъртвата глава ми проговори“ от Мария Станкова. Сценичен вариант Веселка Кунчева. Постановка – Веселка Кунчева, сценография и костюми – Мариета Голомехова, етнолог-консултант – доц. д-р Веселка Тончева, музика – Христо Намлиев, хореография – Стефан Витанов. Участват: Христо Таков, Татяна Евтимова, Михаела Андонова, Живко Джуранов, Наталия Василева, Росен Русев, Александър Караманов.

Награди: Награда на САБ „Икар 2013“ за куклен спектакъл, Христо Намлиев получава наградата на САБ „Икар 2013“ за авторска музика; GRAND PRIX – награда за най-добър спектакъл на VIII Международен куклено-театрален фестивал за възрастни „Пиеро“, Стара Загора (2013 г.), Мариета Голомехова получава наградата за сценография, Христо Намлиев – за музика, Христо Такев получава наградата за мъжка роля и наградата на младата театрална критика.

Музика – Теодосий Спасов за концерта му в рамките на Международните джаз вечери 2012 г.

Теодосий Спасов е роден през 1961 година в гр. Исперих. Започва да свири на кавал в Котелското музикално училище. Завършва АМТИИ, гр. Пловдив със специалностите „Ръководство на народни състави“ и инструментален факултет – „Кавал“. Разработва свой собствен, уникален стил на свирене, изпълненията му са необикновен синтез между традиционен фолклор, джаз, класическа музика. Пише музика за симфоничен оркестър и кавал. Свири с фолклорни състави, с именити български и чужди музиканти, между които Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Петър Ралчев и др. Изнася концерти в Германия, Полша, Русия, Словакия, Гърция, Кипър, Турция, Румъния, Испания, Австрия, Швейцария, САЩ и др. През 1995 г. списание „Нюзуик“ го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа. Освен концертните си изяви, участва в записи за филми и театрални спектакли. Има издадени над 20 компакт-диска със солови изпълнения и с различни музикални формации. През 1994 г. името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон. Носител на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж (1996 г.), „Музикант на годината“ (1997 г. и 2002 г.), Статуетката на Аполон Токсофорос, за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001 г.). Отличия: орден „Св. Св. Кирил и Методий“ с огърлие „за особено значими заслуги в областта на културата (2011 г.); Награда „Артист на мира“ на ЮНЕСКО (2016 г.).

Изобразително изкуство – Румен Нечев за самостоятелната му изложба в галерия „Дяков“.

Румен Нечев е роден през 1959 г. в гр. Смолян. Завършва Художествената гимназия в гр. Казанлък (1978 г.) и  ВТУ „Кирил и Методий”, специалност Графика (1986 г.). От 1987 г. – член на Дружеството на пазарджишките художници, 1990 г. – член на СБХ, а от 1992 г. и на Дружеството на пловдивските художници. От 2002 г. до 2008 г. – Председател на Дружеството на пловдивските художници. От 1988 г. има реализирани над 50 самостоятелни и общи изложби в страната и чужбина, както и участия в редица международни проекти, биеналета (Истанбул, Пекин, Сапоро, Сент Никлас, Варна и др.) и триеналета на графиката (Банкок, Канагава, Белград, София и др.). Негови творби са собственост на НХГ – София, ГХГ – София, ГХГ – Пловдив, Колекция „Хелмут Мюлер” – Германия, Графичен кабинет „Ауербах” – Германия, Графичен кабинет при ДПХ – Пловдив, Графичен кабинет при ДБХ – Бургас, Графичен кабинет при МБГ – Варна, частни колекции в страната и чужбина. Румен Нечев работи основно в сферата на графиката, но през последните години активно експериментира и в живописта. Носител е на повече от 20 различни престижни награди за творчеството си, някои от които са: Награда за графика на Годишна изложба, Пазарждик (1986 г.); Втора награда и сребърен плакет на Шестото МБГ, Варна (1991 г.); Годишна награда за графика на ДПХ, Пловдив (1997 г.); Награда за графика „Станислав Доспевски”, Пазарджик (1997 г.); Годишна награда на Ротари клуб, Пазарджик (1997 г.); Специална награда на МБГ, Клуж, Румъния (1999 г.); Награда на Първи международен фестивал на графиката, Че Ю, Южна Корея (2000 г.); Награда за ex-libris „Трибел”, Белград (2002 г.); Първа награда, Биенале на малките форми, Плевен (2002 г.); Трета награда на Годишната изложба на ДПХ, Пловдив (2002 г.); Първа награда за графика, Международно биенале на хумора и сатирата, Габрово (2003 г.); Награда на фондация „Св. Св. Кирил и Методий”, ХІІ МБГ, Варна (2003 г.); Почетен диплом от Международно триенале на графиката, София (2004 г.); Годишна награда на Галерия „Дяков”, Пловдив (2004 г.); Втора награда за графика на ДПХ (2004 г.); стипендия Cite internationale des arts, Париж (2005 г.);  Втора награда, годишна изложба на ДПХ (2006 г.); Награда за графика в Биенале „Приятели на морето”, Бургас (2012 г.); Почетна награда за графика на Международен симпозиум „Оскар Кокошка”, Австрия,  (2012 г.); Регионална награда „Алианц – България” за графика (2014 г.); Награда на СБХ за принос към графиката  – „Георги Герасимов“, Пазарджик (2017 г.); Награда на „Истанбулското екслибрис общество“ –  Варна, галерия „Ларго“ (2018 г.) и др.

Литература – Антон Баев за „Дневник на корабокрушенеца“.

Антон Баев е роден през 1963 г. в Пловдив. Завършва Английска езикова гимназия  и ПУ „П. Хилендарски“ през 1989 г. Специализира регионална журналистика в САЩ по програма USIA и Lowa State University (1994 г.). Работи като библиотекар, секретар на читалище, репортер, редактор, външнополитически наблюдател. Главен редактор на пловдивския всекидневник „Марица“ (2000 г. – 2007 г.). През юли 2007 г. стартира собствен интернет всекидневник – plovdiv-online.com. През 2005 г. – 2007 г. води сбирките на Поетическа академия „Добромир Тонев“. Създател и първи главен редактор на нов всекидневен печатен вестник – „Новият глас“ (март – септември 2009 г.). През юли 2009 г. Баев открива друг интернет всекидневник asenovgrad-online.com, новинарски сайт за Асеновград и Родопите, а от август 2010 г. – karlovo-online.com. През 2009 г. защитава докторска дисертация на тема „Романтична формация и романтически мотиви в психографията и творчеството на Иван Пейчев“. От 2017 г. е председател на Дружеството на пловдивските писатели. Поезия: „Снежни сигнали“ (1988 г.); „Гърбът на мрака“ (1991 г.); „Ездачът, нощта и пустинята“ (1995 г.); „Разпъване на Одигитрия“ (1998 г.); „Целият свят и други апокрифи“ (2002 г.); „Даровете на света. Нови апокрифи“ (2004 г.); „Дневник на Корабокрушенеца“ (2012 г.); „55 меланхолии“ (2019 г.). Проза: „Американци“ (1997 г.); „Ноев ковчег. Книга от глоси“ (1999 г.); „Жени и планети“ (2005 г.); „Белези от българин“ (2006 г.); „Рай друг не чакай. Записки на Корабокрушенеца“ (2014 г.); „Светата кръв“ (2016 г.); „Истинската история на Спас Господов“ (2017 г.). Монографии: Иван Пейчев (Романтична формация. Романтически мотиви) (2010 г.); „Суицидният синдром и героите на Павел Вежинов“ (2015 г.). Негови книги са преведени в Турция, Германия и Македония. Награди: за дебютна книга „Южна пролет“ за стихосбирката „Снежни сигнали“ (1989); националната награда „Иван Николов“ за стихосбирката „Ездачът, нощта и пустинята“ (1995); втора награда за поезия от конкурса „Магията Любов“ (2005 г.).

Изкуство за деца – Величка Настрадинова за „24 чисто нови приказки“.

Величка Настрадинова (1936 г., Пловдив – 2020 г., Пловдив). Завършва СМУ (дн. НУМТИ „Добрин Петков“, Пловдив) и Софийската консерватория, специалност „Виолончело“. Работи като артист-оркестрант в Пловдивската филхармония и като преподавател по камерна музика в Музикалното училище. Автор е на романите за възрастни: „Елтимир Тертер“, „Аз съм царят“, „Инвенция прима“, „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“, на сборници с разкази: „Забравени песни“, „Несериозни разкази“, на фантастика: „Госпожица Вещицата“, „Белите на доктор Беля“, „Невероятната Марта“ , „У лукоморие дуб зелен“ (на руски език) на детски книги:  „Дядо Пип“, „Сърдитият дядо Пиперко“, „Закриването на Америка“, „Къдрави приказки“, „25 приказки и половина“ и др. Награди: трета награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа „Репите на Краконощ“ (1969 г.); сборникът „Невероятната Марта“ е обявен за най-добра детско-юношеска книга на годината (1989 г.);  Награда „Гравитон“ (1992 г.); втора награда в конкурса „Фантастика през 100 очи“ на издателство „Аргус“ за разказа „Евридика“ (2004 г.); награда за най-добра детска книга за 2009 г. за „33 приказки и половина“.

Превод – Васил Самоковлиев за „Обслужвал съм английския крал“ и „Уроци по танци за възрастни и напреднали“.

Васил Самоковлиев е роден през 1946 г. в Поморие. Завършва Руската гимназия в Пловдив и СУ „Климент Охридски“ – специалност чешки, български и руски език. Дългогодишен преподавател по чешки в ПУ „П. Хилендарски“ и по български език за чужденци в Медицинска академия – Пловдив; активен преводач на чешка художествена литература. От 1988 г. е член на Съюза на българските преводачи. Превел е около 20 заглавия от различни автори, сред които Карел Чaпек, Владислав Ванчура, Владимир Парал, Милан Кундера и Бохумил Храбал. От 1996 г. живее в Прага. Продължава активно да превежда. За „Капризно лято“ на Владислав Ванчура получава наградата на Съюза на българските преводачи за най-добър превод (1995 г.).

Журналистика – Мария Троева (посмъртно).

Мария Троева (1970? г. – 2013 г.). Пловдивски журналист. Репортерската ѝ кариера преминава през много местни, национални печатни и електронни медии: зам.-главен редактор на „Дарик радио“ – Пловдив, журналист във в. „Вести“, „24 часа“, „Пари“, „Новият глас“. Прави разследвания за мафията в пловдивското сметосъбране, сивите кардинали на градския транспорт, кой стои зад бизнеса със скрап и други теми, свързани с икономиката на града.

Фотография и операторско майсторство – Николай Лаутлиев за кураторски проект: фестивал „Международни фотографски срещи – „Академична сцена”.

Никола Лаутлиев е роден 1949 г. в град Пловдив. Завършва ТУ-София – магистър по Транспортна техника и технологии (1973 г.). Професионална дейност: 1973 г. – 1990 г. ЖП Управление Пловдив; 1991 г. – 1992 г. Генерално представителство на Алианс Франсез в България; 1991 г. – 1994 г. Драматичен театър Пловдив; 1994 г. – 1996 г. АМТИИ  – Главен секретар; 1996 г. – 2000 г. Издателство „Хоризонти“ Пловдив; от 2001 г. АМТИИ, Ръководител на катедра „Приложни изкуства”. Преподавателска дейност: 2000 г. – Преподавател по фотографски дисциплини в АМТИИ; 2005 г. – Организатор на специалност в магистърска степен „Фотография”; 2007 г. – Организатор бакалавърска степен „Графичен дизайн и фотография”; 2008 г. – Доцент по фотография в АМТИ; 2016 г. – Доктор по изкуствознание „Фотография”, НАТФИЗ. Художествено творческа дейност: 1984 г. – до сега Организатор на „Международна седмица на фотографията“ и фестивала „Международни фотографски срещи”, Пловдив; 1984 г. – Почетно звание от Министерство на културата „Фотограф – художник”. Индивидуални изложби: 1983 г. – Пловдив, Къща на фотографията; 1992 г. – Рамбуйе, Париж; 1995 г. – Пловдив, Къща на фотографията; 1996 г. – „Месец на фотографията“ – Братислава; 1997 г. – Народна библиотека „Иван Вазов“ Пловдив; 2000 г. – Плевен, първо биенале „ Фодар“; 2001 г. – Балкански форум на фотографията – Солун. Организатор на изложби в чужбина и България. Порт-фолио консултант на фестивалите в: 2000 г. – Хертен, Германия; 2007 г. – Лил, Франция; 2008 г. – Лил, Франция; 2010 г. – Брага, Португалия; 2011 г. – София, „Месец на фотографията“. Член на жури: От 1988 г. – Председател на националния конкурс за ученическа фотография в Пловдив; 2003 г. – Биенале на фотографията „Фодар”; 2008 г. – „Фотографска академия“ София – национален академичен конкурс; 2010 г. – „Златен ритон” – национален фестивал за документално кино, Пловдив; 2013 г. – Международно студентско биенале на фотографията в Нови Сад; 2014 г. – „Кукерландия“, Международен фотоконкурс, председател на журито; 2008 г. – Участие в международен симпозиум в Гърция „Фотография и изкуство”; 2017 г. и 2018 г. – Жури на фотографски конкурс на името на Анастас Карастоянов в Самоков. Членство в съюзи и творчески сдружения: 1984 г. – 1989 г. Председател на групата на фотодейците в Пловдив; 1984 г. – 1990 г. Член на Ръководството на Клуба на фотодейците в България; 1992 г. – до сега Председател на Пловдивско фотографски средище; 2005 г. – Съучредител на „Фото фестивал юнион” Лодз, Полша. Награди: 1995 г. – Първата награда „Хр. Г. Данов” на Министерство на културата за дизайн на албума „Старинен Пловдив“; 2011 г. – Награда за принос в развитието на АМТИИ.

Архитектура – Стефан Стефанов за многофункционалната сграда „Донатекс“ на бул. „Пещерско шосе“.

Стефан Стефанов завършва ВИАС – София през 1981 г. Започва професионалното си развитие като проектант в Териториална проектантска организация – гр. Търговище. През 1985 г. става ръководител колектив в Научно-изследователски и проектантски институт – гр. Пловдив. От 1992 г. до 1995 г. заема длъжността Главен архитект на Трето кметство към Община Пловдив. Собственик и управител е на фирма „Арконт – А“ ООД от създаването ѝ през 1994 г. С над тридесет годишен опит в проектирането, надзора и строителството на сгради и реализацията и управлението на недвижими имоти. Автор на проекти, отличени с множество номинации, награди и отличия, включително Първо място в конкурс за автогара в гр. Димитровград и Първа награда за жилищна сграда на Пролетния салон в Пловдив 2005 г. През 2008 г. печели конкурсите  за нов летищен терминал в Пловдив и Обемно-пространствено проучване на Централна жп гара „Пловдив“.

Спонсорство в областта на културата – Посолство на САЩ за концерта на Бил Еванс в Пловдив на 27 октомври 2011 г., част от програмата на Международния фестивал „Пловдивски джаз вечери“.

Посланик на САЩ е Джеймс Уорлик,американски дипломат, посланик на САЩ в България от януари 2010 г. до септември 2012 г.

Източници: ЛУКОВА, Деляна. Посолството на САЩ с награда „Пловдив“ за дарителство. Призът за журналистика е посмъртно за Мария Троева. 

// М а р и ц а (Пловдив), N 119, 23 май 2013, с. 3 : с ил.