Театър – Ивана Папазова за ролята на Ева в спектакъла „Есенна соната“ от Бергман и „Очаквайки Годо“.
Ивана Папазова е родена през 1968 г. в Гоце Делчев. Завършва НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Богдан Сърчаджиев и проф. Пламен Марков. Първите си стъпки прави на сцената на Видинския театър. Дебютира в Пловдив в спектакъла на Петър Кауков „По-близко до земята“ от Желько Хубач (2003 г.). Следва ролята й в „Кървава сватба“ от Лорка (2006 г.), реж. Мариус Куркински. Под негова режисура за ролята на Хаджиева в „Златната мина“ от Ст. Л. Костов в постановката си в Хасковския театър тя получава първата си номинация за „Икар“ през 2010 г. През 2009 г. завършва магистратура по специалността „Театрална режисура“ в ПУ „П. Хилендарски“. Участва в сериала „Скъпи наследници“. Награди: Годишната награда на Обществото на независимите критици за моноспектакъла „ГЛАС“ от Елена Алексиева, реж. Калин Ангелов (2014 г.); за главна женска роля от Международния фестивал на моноспектаклите BGMOT ГАБРОВО 2014 г.; Първа награда за женска роля на Националния фестивал на малките театрални форми-Враца 2014 г.; „Аскеер“ за поддържаща женска роля – Икония във „Вълци“, драматизация на Ал. Секулов по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, реж. Диана Добрева (2017 г.).
Музика – камерен хор „Иван Спасов“ за юбилейния концерт по повод 30-годишнината на формацията.
Камерен хор „Иван Спасов“ е създаден през 1979 г. като Пловдивски младежки камерен хор от доц. Никола Липов. Следват множество концерти и участия в престижни фестивали: „Нова българска музика“ – София, „Панорама на българското хорово изкуство“ – София, Фестивал за църковна музика „Хвалите имя Господне“ – София, и др. Репертоарът на хора е много разнообразен и включва композиции от IX до XXI век в различни стилове. Осъществени са много първи изпълнения в България, сред които на: Бах – „Великденска оратория“; Хайдн – меса „Св. Никола“; Моцарт – Офертории; Лист – Хорална меса. Проведени са концертни турнета в почти цяла Европа – Италия, Испания, Франция, Белгия, Германия, Австрия, Швейцария, Гърция, Македония, Полша, Русия. От 1999 г. хорът приема името на известния български композитор и диригент проф. Иван Спасов. Хорът е лауреат на две втори награди от Международния конкурс в Шпитал, Австрия – 1985 г.; първа награда от хоровия конкурс „Проф. Г. Димитров“ във Варна – 1987 г.; първа и четвърта награда от конкурса в Гориция, Италия – 1987 г.; втора награда от конкурса „Драган Шуплевски“ в Скопие – 2002 г.; трета награда в категория „Професионални хорове“ на Международния фестивал за православна музика – Хайнувка, Полша – 2005 г.; първа награда на Международния фестивал „Москва – город мира“ – 2009 г. През 2004 г. по повод 25-годишнината си формацията получава Почетния знак на община Пловдив.
Изобразително изкуство – Янко Ненов за изложбата му „Миниатюри върху чемширово дърво“ в галерия „Дяков“.
Янко Ненов е роден през 1950 г. в Княжево, Хасковска област. Завършва „Графика” във ВТУ „Кирил и Методий” (1980 г.). Живее и работи в Пловдив. Представя редица самостоятелни изложби в Пловдив и София. Посещава два пъти Япония (2001 г. и 2007 г.) и прави стенописи в хотел в гр. Хамамацу. При второто си посещение изработва и скулптури. В Япония представя Изложба живопис върху коприна в Културния център на град Хамамацу. Излага в Италия, САЩ и Канада. Единственият българин, поканен от Гьоте институт в Палермо, заедно с още 127 автори от цял свят за създаването на „Световна картина – Портрет на Земята“. Награди: 2 място Торонто (1987 г. и 1989 г.); награда от конкурса „Хенри Танас“ в Ню Йорк; носител е на годишни награди на Дружеството на пловдивските художници и на Годишната награда на Галерия „Дяков“ (2011 г.); награда на Международен панаир Пловдив за авторски календар за 2013 г. на Министерство на земеделието и храните; Почетен диплом за миниатюра на галерия „Дел Белло” – Торонто, Канада и др.
Литература – Николай Заяков за романа „Евангелие на Никола“.
Николай Заяков (1940 г., с. Врабево – 2012 г., с. Брестник). Завършва „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Дългогодишен завеждащ литературния отдел в пловдивския вестник „Комсомолска искра”, където налага множество даровити автори, по-късно е главен редактор на литературното списание „Тракия“. Сътрудничи на много столични периодични издания. Автор е на: „Въпреки” (1967 г.), „Непреклонна възраст” (1973 г.), „Съдба на цвете” (1976 г.), „Работни думи” (1977 г.), „Магазин за метафори” (1981 г.), „Ешафод” (1985 г.), „Свещ” (1990 г.), „Дневникът на господин Самотен” (1999 г.), „Пастирът на звездите” (2007 г.), „Пастирът на звездите“ (2008 г.), „Евангелие от Никола“ (2010 г.). Секретар на Дружеството на пловдивските писатели, активен общественик. Автор стихотворни преводи, на публицистични текстове, на оригинални есета. Награди: „Иван Николов“ за „Дневникът на господин Самотен“ (1999 г.); Национална награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката „Пастирът на звездите“ (2009 г.).
Превод – Манол Пейков за превода от английски език на стихосбирката „Балада за стария моряк“ на Самюъл Колридж.
Манол Пейков е роденпрез 1970 г. в Пловдив. Завършва ЕГ „Пловдив“ и Американски университет в България. Създател е на Културно-информационния гид „Пловдив Инфо“, собственик на звукозаписно студио „Пекарната“. От 2006 г. работи като управляващ съдружник в издателство „Жанет 45“. Организатор е на над 30 турнета с чуждестранни автори. Издадените от него книги са носители на редица награди, включително награда „Кръстан Дянков“ на Фондация „Елизабет Костова“ (многократно) и Национална награда „Христо Г. Данов“ за превод (Нева Мичева, 2012 г.) и изкуство на книгата (Люба Халева, 2015 г.). През 2001 г. издава авторски албум с песни под заглавието „Без и със“. Известно време е част от управителния съвет на фондация „Пловдив 2019“. Преводи: „Птичият събор“ от Петер Сис (2013 г.); „Сърцето ти нося /в сърцето си го нося“ от Е. Е. Къмингс (2015 г.); „Поезията като бунтовно изкуство“ от Лорънс Ферлингети (2019 г.); „Летецът и Малкият принц: Животът на Антоан дьо Сент-Екзюпери“ от Петер Сис (2020 г.) и др. Носител на Специална награда на Съюза на преводачите в България (2015 г.).
Журналистика – Пламен Асенов за коментарите му във в. „Марица“.
Пламен Асенов е роден през 1958 г. в Пловдив. Завършва гимназия в родния си град и „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Започва работа през 1981 г. във в. „Нов живот” – Кърджали. В периода 1990 г. – 1992 г. работи във в. „Демокрация” и в. „Подкрепа” – София. От началото на 1991 г. до края на 2005 г. е кореспондент на Българската редакция на ВВС. Преминава обучения по различни журналистически практики в централата на ВВС в Лондон. Работи по балкански проблеми, свързани с България, в страни като Турция, Македония и Албания. Участва в реализацията на три документални филма за България с екипи на ВВС – на теми етническа толерантност, енергетика и образование. В периода 1995 г. – 1999 г. е създател и председател на Управителния съвет на Фондация „Журналисти за толерантност” – Пловдив, която реализира поредица от успешни проекти, свързани с медийната среда в страната. След 2005 г., когато Българската редакция е закрита, като журналист на свободна практика пише политически анализи за вестниците „Дневник”, „Сега”, „24 часа”, „Труд”, като коментатор присъства в ефира на радио „Пловдив”, БНТ-Пловдив, бившата национална телевизия ReTV, известно време е медиен анализатор за посолството на Полша в София. С бившите си колеги от ВВС създава базирания в Лондон информационен сайт www.kafene.net, където продължава да публикува многобройни анализи за вътрешно-политическото положение в България. От началото на 2006 г. започва да работи и като сценарист на документални филми. Заедно с режисьора Дамян Серкеджиев е автор на поредицата от 25 документални филма „Лица от България“, излъчена по БНТ през 2006 г. и 2007 г. От началото на 2007 г. и до този момент е политически наблюдател за България на радио SBS – Мелбърн, Австралия. В периода 2009 г. – 2010 г. работи като политически коментатор за електронния сайт www.frognews и в. „Марица” – Пловдив. Автор на три театрални пиеси, няколко книги с разкази и поезия. Първата от тях – „Стихотворения“, е издадена в Париж през 1989 г. от българското емигрантско издателство „L`Avenir“ („Бъдеще“). „Стихотворения“ има второ, българско издание – Пловдив, 1991 г., самостоятелно издание на тогавашното пловдивско списание „Тракия“.
Фотография и операторско майсторство – Тодор Даскалов и Димитър Игнатов от РТВЦ, Пловдив за предаването „България днес“.
Тодор Даскалов е роден през 1951 г. в Пловдив. Завършва Механотехникума в Пловдив. Работи като оператор в БНТ (1970 г. – 1993 г. и 2000 г. – 2014 г., когато се пенсионира); оператор в ТЕЛЕПРЕС и Пловдивска обществена телевизия (1993 г. – 2000 г.). Отразява официалните посещения на държавния глава Тодор Живков с гости от чужбина в Пловдив и в др. градове на България (преди 1989 г.). От 2011 г. до 2014 г., заедно с Румен Бахов, е автор на предаването „Пълен абсурд“ по БНТ.
Димитър Игнатов Василев е роден през 1949 г. в гр. Смолян. Завършва Вечерен механотехникум „Циолковски“ – Пловдив и Техникум по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“ – София. 42 години работи като оператор в БНТ – Пловдив.
Архитектура – Георги Шопов за проекта на новата сграда на Археологическия музей.
Георги Шопов е роден през 1971 г. в гр. Пловдив. Завършва УАСГ – София (1995 г.), катедра „Градоустройство“. Работи в АБ „Михайлови“, където участва в разработките на сградата на РУСО-Пловдив, на бизнесцентъра на „Роза импекс“ и административната сграда на „Кри Мари 91“. През 2008 г. основава „Архстудио – Ш“. Печели първо място в конкурса на Община Пловдив за Археологическия музей. Автор на проекта за модернизиране на стълбите на Каменица и на жилищен комплекс „Гербера 2“.
Спонсорство в областта на културата – Гергана Костадинова, „Тета“ ЕООД.
Гергана Костадинова– управител на фирма „Тета“ ЕООД. Фирмата е основана през 1993 г. с основна дейност търговия с пакетирани захарни изделия. През годините фирмата се утвърждава на пазара като водеща в областта на логистиката и търговията с бързооборотни стоки за Централна България. Разполага със складова база и собствени превозни средства за доставка до клиента. Фирмата участва активно в социалния живот на гр. Пловдив.
Източници: ЛУКОВА, Деляна. Автор на „Марица“ с награда Пловдив. // М а р и ц а (Пловдив), N 118, 21 май 2011, с. 2 : с ил