2007

Театър – Ивайло Христов за ролята на Марио в спектакъла „Мъжка забавачка“.


Ивайло Христов. Роден през 1970 г. в Бургас. Завършва НАТФИЗ, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ (1995 г.). От 1995 г. е щатен актьор в трупата на пловдивския драматичен театър, дебютира с ролята на Пощаджията в „Януари” от Радичков, реж. Руси Карабалиев. Роли: Просякът в „Дон Жуан” от Молиер, реж. Любиша Георгиевск; Степан в „Женитба” от Гогол, реж. Николай Ламбрев; няколко слуги в „И най-мъдрият си е малко прост” от Островски, реж. Николай Ламбрев; Докторът в „Полковникът птица” от Хр. Бойчев, реж. Симеон Димитров; Хунс в „Ехо от тепетата”, реж. Петър Радевски; Валер в „Любовна досада” от Молиер, реж. Недялко Делчев; Яша във „Вишнева градина” от А.П.Чехов, реж. Любиша Георгиевски; Емо в „Морска сол”, авторски спектакъл на Емил Бонев; Силва в „Дългото сбогуване” от Тенеси Уилямс, реж. Петър Кауков; Лебедев и Фердишченко в „Идиоти” от Достоевски, реж. Пламен Панев; Фабиан в „12-та нощ” от Шекспир, реж. Петър Кауков; Стоян Попов в „Път от рози и тръни”, реж.Георги Делов; Префектът в „Изкуството на комедията” от Едуардо де Филипо, реж. Мариус Куркински; Гуньо Адвокатинът в „Бай Ганьо” по Алеко Константинов, реж. Петър Кауков; Слуга, Лука и Матрос в „Малки комедии” от А. П. Чехов, реж. Мариус Куркински; Пасажер в „Инструкции за оцеляване при извънредни ситуации” от Камен Донев, реж. проф. Крикор Азарян; Тибалт в „Ромео и Жулиета” от Шекспир, реж. Галин Стоев; Поручик Дойчинов в „Свекърва” от Антон Страшимиров, реж. Мариус Куркински; Алексей Карамазов в „Братя Карамазови” от Достоевски, реж. Стоян Радев; Комара в „Сън в лятна нощ” от Шекспир, реж.Петър Кауков; Зеленчукопродавач в „Сексуалните неврози на нашите родители”, реж. Георг Жено; „Отвътре” – авторски спектакъл на Боян Иванов; Женихът в „Кървава сватба” от Лорка, реж. Мариус Куркински; Хаджи Смион в „ Чичовци” от Иван Вазов, реж. Григор Арлинов; Марио Брегер в „Мъжка забавачка” от Кр. Магнусон, реж. Емил Бонев; Белогубов в „Доходно място” от Островски, реж. Иван Урумов;„Куфарите” – авторски спектакъл на Недялко Делчев; Гошето в „Оркестър без име” по Станислав Стратиев, реж. Борис Панкин;  Дарин в „Живите от мъртвата махала” от Петър Анастасов, реж. Николай Ламбрев-Михайловски; Духът на Шекспир и Алонзо в „Хубавото лошо време” от Шекспир, реж.Теди Москов; Пау в „Канкун” от Жорди Галсеран, реж. Бина Харалампиева; Барабанистът Шац в „Площад Синева”, реж. Борис Панкин; Крогстад в „Куклен дом” от Ибсен, реж. Крис Шарков; Тодор самоход в „Антихрист“ по Емилиян Станев, реж. Анастасия Събева;  Ленин и Пъклото в „Сестри Палавееви“ по едноименния роман на Алек Попов, реж. Елена Панайотова.

Музика – Пловдивска опера за спектакъла „Симоне Боканегра“ от Верди.


Пловдивската опера е създадена през ноември 1953 г., когато се състои първият спектакъл на операта „Продадена невеста“ от Б. Сметана. През годините репертоарът на операта включва творби от Чимароза, Перголези, Моцарт, Росини, Белини, Доницети, Верди, Пучини, Маскани, Леонкавало, Сен-Санс, Масне, Чайковски, Мусоргски, Бородин, Рахманинов, Стравински, Карл Орф, Яначек, Равел, Бритън, Меноти, Бърнстейн, Гершуин, Прокофиев. Специално място в активната дейност на трупата заемат представленията на открито. Началото датира от 1965 г. с незабравими спектакли на красивия пловдивски хълм Бунарджика. Приблизително 20 години по-късно, с разкопките на Античния театър в Пловдив, на операта е предоставена уникална сцена със завладяващ чар. Пловдивската опера винаги е била в състояние да създаде добра артистична атмосфера за гостуващите изпълнители. Сред тях са диригентите Артуро Базиле, Дмитрий Гоя, Валентин Кожин, Мун-Вун Чунг, Петер Тиборис и др.; режисьорите Габриел Коре, Саймън Щейн, Станислав Гудасински, Джан Карло дел Монако, Йекта Кара, Дарио Фо, Бисер Шинев и др.; солистите Питър Глос, Владимир Атлантов, Евгений Нестеренко, Юрий Мазурок, Луис Лима , Маргарита Радулеску, Мауро Аугостини, Джан Франко Чекиле, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Александрина Милчева, Стефка Евстатиева, Калуди Калудов, Стефка Минева, Орлин Анастасов, Емил Иванов, Цветелина Василева, Бойко Цветанов, Владимир Стоянов и др. Творческите постижения на трупата на Пловдивската опера са получили международно признание на някои от най-престижните сцени: „Дойче опер“ и залата на Берлинската филхармония в Берлин, Кралската опера и зала „Тиволи“ в Копенхаген, „Малий театър“ в Санкт Петербург, Двореца на изящните изкуства в Брюксел, Аудиториумите в Мадрид, Барселона и Палма де Майорка. Пловдивската опера е гостувала в Германия, Дания, Русия, Франция, Швеция, Норвегия, Малта, Белгия, Испания, Италия, Холандия, Португалия, Южна Корея, Гърция, САЩ. През 1999 г. Пловдивската опера и Пловдивска филхармония са обединени в Оперно-филхармонично дружество – Пловдив. От лятото на 2010 г. ОФД – Пловдив е преобразувано в Държавна опера – Пловдив – държавен културен институт, с дейност създаване и разпространение на симфонични и камерни концерти и спектакли в областта на оперното, симфоничното и балетното изкуство.


 „Симоне Боканегра“ – Верди. Режисьор – Томас Ферхай (в други източници Томаш Феркай) от Австрия. Диригент-постановчик – Георги Димитров. Художник-сценограф – Иван Савов. Оркестър на ОФД-Пловдив. Участват: Бисер Георгиев, Росен Кръстев, Силвана Пръвчева, Огнян Николов, Иван Консулов. Солистите пеят на италиански, преводът тече на субтитри.


Изобразително изкуство – Станимир Видев за две юбилейни изложби.


Станимир Видев е роден в с. Баня през 1957 г. Завършва Художествена гимназия в Казанлък и НХА – София, специалност „Живопис“. От 1987 г. живее и твори в Пловдив. Има повече от 25 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Участва в колективни изложби, сред които „Музиката на пейзажа“ (1998 г.), „Рожен 2000“ (2000 г.); международни панаири на изкуството „Експо Арт“ в Лос Анджелис (1991 г.) и „Евро Арт“ в Женева (1993 г.). Негови картини притежават НХГ, редица галерии и представителни колекции в Пловдив, Русе, Стара Загора, както и в чужбина. Член на СБХ (1985 г.), Дружеството на пловдивските художници (1986 г.), Обществото на художниците към фондация „Филипополис“. Двукратен носител на наградата за живопис на Дружеството на пловдивските художници (1986 г., 1997 г.); награда „Васил Левски“ (1987 г.); „Мечът на Ромфея“ (1997 г.); наградата за живопис на Биеналето на миниатюрата в Русе (2009 г.); награда за живопис на Биеналето на малките форми в Плевен (2010 г.) и др.


Литература – Николай Заяков за стихосбирката „Пастирът на звездите“.

 

Николай Заяков (1940 г., с. Врабево – 2012 г., с. Брестник). Завършва „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Дългогодишен завеждащ литературния отдел в пловдивския вестник „Комсомолска искра”, където налага множество даровити автори, по-късно е главен редактор на литературното списание „Тракия“. Сътрудничи на много столични периодични издания. Автор е на: „Въпреки” (1967 г.), „Непреклонна възраст” (1973 г.), „Съдба на цвете” (1976 г.), „Работни думи” (1977 г.), „Магазин за метафори” (1981 г.), „Ешафод” (1985 г.), „Свещ” (1990 г.), 4Дневникът на господин Самотен” (1999 г.), „Пастирът на звездите” (2007 г.), „Евангелие от Никола“ (2010 г.). Секретар на Дружеството на пловдивските писатели, активен общественик. Автор на стихотворни преводи, на публицистични текстове, на оригинални есета. Награди: „Иван Николов“ за „Дневникът на господин Самотен“ (1999 г.); Национална награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката „Пастирът на звездите“ (2009 г.).


Детско творчество Куклен театър за постановката „Карлсон“.


Държавен куклен театър – Пловдив е основан през 1946 г. Театърът е репертоарен, финансиран от Министерство на културата и е активно подпомаган от Община Пловдив. Носител е на орден „Кирил и Методий” – I степен. За 73 творчески сезона към 2020 г. са изиграни над 340 заглавия. Годишно се реализират до 5 нови постановки, които се представят пред не по-малко от 30 000 зрители. Театърът е пътувал в над 40 държави, участвал е в много международни фестивали и е носител на над 80 престижни награди. Шест от спектаклите на театъра са в „Златния фонд” на Българска национална телевизия.


„Лудориите на Карлсон“ по Астрид Лингрен. Драматизация и постановка – Леонард Капон. Стихове – Матей Стоянов. Сценография – Виржиния Петкова. Музика – Андрей Дреников. Участват: Виктор Бойчев, Ваня Сивинова, Румен Караманов, Панайот Добрев-Понко, Димитър Николов-Шаблата, Бойко Петков.


Превод –  Недялка Христова за превода от руски език на романа „Замислих бягство аз“ от Юрий Поляков.


Недялка Христова е родена през 1936 г. в Пловдив. Завършва средно образование в ЕСПУ „Васил Коларов“ (днес СУ „Св. Константин Кирил Философ“), „Руска филология“ в СУ „Климент Охридски“ (1960 г.). В по-голямата част от трудовата си кариера работи като преводач в издателство „Хр. Г. Данов“. Има над 100 превода (в сборници и самостоятелни книги). Превежда от руски език: „Горящ сняг“ от Юрий Бондарев,  „И дойде великанът“ от Константин Воробьов, „Август 1944“ от Владимир Богомилов, „Белият параход“ на Чингиз Айтматов. Превежда Евтушенко, Лихоносов, Беляев и др.


Журналистика – Янко Атанасов за седмичното обзорно предаване „Обратно броене“ по тв САТ.

Янко Атанасов (1962 г., Пловдив – 2012 г.). Водещ на радиопредаването „Няколко часа назад с Янко Атанасов“ по радио TNN , съботното „Дарик кафе“ и редовната рубрика на Дарик „Артсалон“.  Като програмен директор в телевизия DCC, води и сутрешния блок и предаването „На фокус“. Журналист във в. Пловдивски новини“, в. „Позвънете Новини“, в. „Вести“, списание „Инсталации“. Паралелно с журналистиката играе и на сцената на основания от него театър „Време”.


Фотография – Стоян Илиев за изложбата „20 години Пловдив“.


Стоян Илиев е роден през 1961 г. в Червен бряг. Работи като фоторепортер за различни вестници – „Глас“, „Труд“, „7 дни спорт“, „Марица“. Самостоятелни фотоизложби: „20 години Пловдив“, Пловдив (2007 г.);  „Животът без грим“, Буенос Айрес (2013 г.). Отличен с редица награди, сред които: Диплом от Първия международен фотосалон в Пловдив 2014 г., Второ място в конкурса на БГ Прес Фото (2016 г.), FIAP „Start photo 2018“ Специална награда и почетна грамота (2018 г.); Диплома на Община Пловдив от VII Международен фотосалон Пловдив (2020 г.); бронзов медал от Националния годишен преглед на фотографското изкуство в България „Фото Академика“ (2020 г.).


Архитектура – арх. Румяна Пройкова за проекта за реставрация на Бакаловата и Баятовата къщи в Стария град.


Румяна Пройкова е родена през 1943 г. в Бургас.  Завършва ВИАС – София, специалност „Архитектура“ (1966 г.). Работи като експерт в Община Пловдив, отдел „Градоустройство“ (1966 г. – 1967 г.); проектант в РПО – Пловдив (1968 г. – 1974 г.); проектант и ръководител ателие в НИПК – филиал „Тракия“ – Пловдив (1974 г. – 1991 г.); регионален инспекторат към НИПК – София (1991 г. – 2003 г.). По-значими обекти: Археологически: Античният форум на Филипопол – градоустройствени проекти и концепции за консервация и експониране; Работни проекти за експониране на части от Форума; Античен театър на Филипопол – проект за реставрация, пространствено решение на околната среда, благоустрояване – в съавторство с арх. Коларова; Подлез археологически – проект за консервация на археологическия комплекс, защитно покритие на залата с мозайки, благоустрояване; Одеон при форума на античния Филипопол – обемно градоустройствено решение, проект за реставрация и консервация, реинтеграция и експониране – в съавторство с арх. Коларова; Проект за експониране на археологически комплекс „Небет тепе“ – Старинен Пловдив – в съавторство с арх. Коларова; Форума на Августа Траяна – гр. Стара Загора – обемно радоустройствено решение за експониране, благоустрояване – в съавторство с арх. Коларова; Тракийска гробница край гр. Стрелча – защитно покритие. Архитектурно-възрожденски паметници:  Идеен и работен проект за комплекс Метоха в гр. Асеновград – реставрация и адаптация; Архитектурно-етнографски комплекс „Къща с линовете“ – гр. Асеновград – реставрация и експониране; Къща – Етнографски музей – гр. Асеновград – реставрация; Възрожденски сгради на ул. „Ст. Чалъков” № 1, Старинен Пловдив – реставрация и адаптация; Проект за реставрация и адаптация на възрожденски сгради на ул. „К. Стоилов” № 51, 53, Старинен Пловдив; Проект за консервация, реставрация и експониране на възрожденски комплекс Баятова-Бакалова къщи в Старинен Пловдив; Методическо ръководство при изпълнение на Балабанова къща, Старинен Пловдив; Църква „Успение Богородично” в с. Широка лъка – реставрация; Старото училище, камбанария и килийно училище – с. Шрока лъка – проект за реставрация; Възрожденски сгради в с. Широка лъка – реставрация; Църкви „Св. Богородица” и „Св. Архангел Михаил” – гр. Хасково – реставрация; Къщата на Ст. Михайлов – художествена галерия – гр. Хасково – реставрация и адаптация; Възрожденски сгради в гр. Стрелча – реставрация и адаптация за музеи; Хаджи Чонева къща – гр. Смолян, кв. Устово – реставрация.


ДарителствоГръцкият консул Николаос Матюдакис и Петър Нейчев, директор на Компания за технологии и иновации „Съединение“.


Николаос Матюдакис е роден през 1959 г. в Атина. Работил в Тунис, Брюксел, Париж Генерален консул на Гърция в Пловдив в периода 2005 г. – 2008 г.

Петър Нейчев завършва ВМЕИ София, специалност „Автоматика и телемеханика” (1970 г.), задочно ВИИ „Карл Маркс” специалност „Икономика на промишлеността” (1983 г.). Специализира в Германия, СССР, Чехословакия, САЩ – „Bank of America”. Работи в Цюрих и Виена, Австрия. През 2005 г. защитава  дисертация на тема „Финансов анализ на предприятието“. Води лекторски курсове по специализирани програми за студенти в България и чужбина. Председател е на Съвета на директорите на холдинг „Корпорация за технологии и иновации” АД, Пловдив. Председател е на управителните тела на други публични дружества: „Тех Парк Оптела” АД, „Орфей Клуб Уелнес” АД, „Етик финанс“ АД и др. П. Нейчев активно участва в неправителствения сектор, като член на националните ръководства или съучредител на: Асоциация на индустриалния капитал; Съюза на икономистите в България; Фондация „Футбол 94”; Сдружение „Българска федерация по водомоторен спорт”; Кооперативен съюз „Асоциация на популярните каси в Интернет”; Сдружение за Пловдив – ДЗЗД; Фондация „Родопски форум”; Фондация „Международен институт за изследване на кооперациите”; Сдружение „Регионални научно-технически съюзи с Дом на науката и техниката – Пловдив”; Сдружение елитен спортен клуб „Морски сговор”; Сдружение „Българска асоциация на кредитните кооперации и  организации за микрофинансиране”. Автор е на четири книги в областта на финансите. Награди: за благотворителност „Пол Харис” на Ротари интернешънъл; почетен медал „За хората с добри сърца” на Фондация „Помогни на нуждаещите се” за 2007 г.

Източници: ВЕЛИЧКОВА, Евелина. Никос Матюдакис и Петър Нейчев с награда „Пловдив“. // М а р и ц а (Пловдив), N 121, 23 май 2008, с. 2 : с портр.

Вж и: К л у б  О р ф е й (Пловдив), 2008, N 2, с. 70-71.


Scroll to Top
Scroll to Top