2006

Театър – Драматичен театър за спектакъла „Кървава сватба“.


Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив. Държавен репертоарен театър, основан на 11.12.1881 г. Първият професионален театър в България. Управител и режисьор на трупата е Стефан П. Попов, негов помощник е Константин Сапунов и актьори Антон П. Попов, Михаил Елмазов, Димитър Антонов, Ирина Иванова, Марийка Иванова и др. Сред любителите участници в трупата са бъдещите големи български актьори Иван П. Попов и Борис Пожаров. Първото изнесено представление е „Робството на мъжете“ от Де Лери. След Съединението групата се разформирова. През 1887 г. пловдивският книжар Краварев създава Пловдивска любителска театрална трупа, в чийто състав са Иван Попов, Васил Кирков, Ив. Тачев, Г. Златарев, Ив. Кожухаров, Шинка Попова, М. Стаматова-Попова, Панайот Пипков. Към тях се присъединява и Антон Попов. По негово предложение се подготвя постановката „Кулата Нел“ от Ал. Дюма – баща, която е представена в София през юни 1888 г. Трупата има изключителен успех и получава покана да остане в столицата. Много от актьорите остават. В края на сезона 1902-1903 театралните дейци се обединяват в театрална дружинка. Роза Попова оглавява трупата и е неин ръководител и режисьор до 1906 г. По това време театърът в Пловдив е единственият субсидиран театър в провинцията. Истинското продължение на професионалната театрална дейност започва в средата на 20-те години – след назначаването на Пьотр Ярцев за главен художествен ръководител на Пловдивския градски театър. В кр. на 1922 г. е представена първата режисирана от него пиеса „Сестра Беатриса“ от М. Метерлинк. Три години по-късно с премиера на пиесата „Борислав“ от Иван Вазов началото на своята „пловдивска кариера“ поставя режисьорът Борис Елпе. След това театърът се ръководи от Тачо Танев, Стефан Киров, Георги Стаматов, Юрий Яковлев, Хрисан Цанков, П. К. Стойчев. През този период се открояват артистите Елена Йорданова, Евлампия Петкова, Симеонка Ненчева, Манас Анастасов, Харалампи Йорданов, Цветана Оджакова, Живко Оджаков, Любен Георгиев и др. През 1942 г. театърът е одържавен. След трудното военно и следвоенно време, едва през 60-те години в театъра налагат своето талантливо присъствие младите тогава режисьори Кръстьо Дойнов, Христо Христов, Крикор Азарян, Панталей Панталеев, Любен Гройс, Юлия Огнянова, Иван Добчев, по-късно – Николай Ламбрев, Симеон Димитров, Христо Церовски, актрисите Цветана Манева, Златина Тодева, Мария Стефанова, Кристина Янева, Невена Калудова и др., актьорите Стефан Данаилов, Тодор Колев, Мариус Донкин, Руси Чанев, Явор Милушев, Христо Мутафчиев и др. Носител на множество национални награди „Аскеер“, „Икар“ и др. Носител на орден „Георги Димитров“ (1972 г.) и орден „НРБ“ – I степен (1981 г.).


„Кървава сватба“ (2006 г.) отФедерико Гарсиа Лорка. Режисьор и сценография Мариус Куркински. Костюми – Петя Стойкова. Музика – Емилиян Гацов. С участието на: Виктория Колева, Людмила Сланева – LOCO, Мария Генчева, Елена Кабасакалова, Ивана Папазова, Румена Георгиева, Мария Станчева, Русалина Чапликова, Милен Янчев, Ивайло Христов, Симеон Алексиев, Троян Гогов, Анелия Ташева, Георги Василев, Тодор Генов, Стефан Бобадов, Алексей Кожухаров, Сони Бохосян. Копродукция на Драматичен театър – Пловдив и Есенен международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“.


Музика – Мюзикхолен театър Пловдив за спектакъла „Къде е любовта“.


Мюзикхолен театър Пловдив е регистриран на 18.11.1993 г. и е юридическо лице с идеална цел. Основната насока е работа с изразните средства на възможно повече видове изкуства (театър, балет, пантомима, пеене и музика). Към него има и танцова школата по съвременен балет. Първата изява на театъра е танцово-театралният спектакъл „Бохемска рапсодия“ по музика на група QUEEN, сценарий и хореография на Николай Серафимов. Следват: „пРЕСТИТУЦИЯ”, „Ежедневие“ (сценарий и хореография на Николай Серафимов); детския мюзикъл „Вълшебникът от Оз“; сценично – вариатетния спектакъл „Кабарето под тепето“ по Йохан Девлитян и Петър Радевски, хореография – Николай Серафимов. Осъществени са и няколко шоу-спектакъла в сътрудничество с други формации. Участва в програмата на „Европейски месец на културата 1999“ с танцовия спектакъл „Ежедневие“ и мега-спектакъла на асоциация „Дебати“ – „Спомени от бъдещето“. Част от трупата участва в мюзикъла „БОГ е невинен“ на Драматичен театър – Пловдив, по сценарий на Мартин Карбовски и музика на Петър Радевски. През 2000 г. с подкрепата на фирма Ондулин е реализиран мюзикхола „Зоопарк“. През 2003 г. десетата годишнина на Мюзикхолния театър е отбелязана с грандиозен двучасов шоу-спектакъл, в който участват Коцето – Калки, Ансамбъл за народни танци „Гео Милев”, Сатиричен театър „Търа-Търа”, 42 членове от трупата на театъра с водещ Янко Атанасов. През 2006 г. в град Нойвид (Германия) представена германо-българската продукция на мюзикъла „Нострадамус“ по сценарий и музика на Герхард Грюн, режисьор – Надя Христозова, хореография – Николай Серафимов. През 2008 г. са поставени два мюзикъла „Вълкът и седемте козлета“ и „Секс с таблетка“. През 2012 г. е представен мюзикълът „Просто една история” по музика на QUEEN. История и хореография – Николай Серафимов, режисура – Васил Караманлиев, сценография – Славка Михайлова. През 2013 г. съвместно с БНТ участва във флашмоб по случай националния празник – 3 март. Участия в благотворителни концерти; работи с деца с увреден слух към Организацията на глухите в Пловдив.


„Къде е любовта“ е танцово шоу по идея и хореография на Николай Серафимов. Човекът, изгонен от Рая, тръгва да търси любовта, открива я в най-различни форми и варианти и разбира, че каквото и да прави, трябва да го прави с любов. Спектакълът е спонсориран от винарска изба „Вила Венифера“.


Изобразително изкуство – Рангел Стоилов – Бачо за цялостно творчество и за юбилейната изложба „Пластика в дърво и бронз“ в ГХГ на ул. „Гладстон“.


Рангел Стоилов – Бачо е роден през 1936 г. в с. Огняново, Пазарджишко. Завършва през 1968 г. Художествена академия в София, специалност „Дърворезба“ при проф. Асен Василев и скулптура при проф. Величко Минеков. Работи в областта на монументално-декоративната дърворезба и скулптура. Автор е на иконостаси, кивоти, декоративни стени, ритуални зали, пана, врати, тавани и др. Забележителни са неговите тавани в Балабановата къща и къщата на Общински институт „Старинен Пловдив”, вратите в Пловдивската митрополия, костницата в Клисура, кивота в църквата „Св. Никола” в Брацигово,  монументалната скулптура „Ласло Наги” и „Измит – земетръсът” в Смолян. Впечатляваща е изложбата по време на Европейския месец на културата – скулптурни портрети на известни пловдивски и свързани с Пловдив интелектуалци като Генчо Стоев, Иван Спасов, Любомир Самарджиев, Огнян Сапарев, Георги Петров и др. Има седемнадесет самостоятелни изложби дърворезба и малка пластика в дърво и бронз. Сътворява над 2000 работи от дърво, метал и камък. Излага свои творби в Германия, Русия, Гърция и Бразилия. Публикува стихотворения в литературния печат, в Канада и Индия, също така и разкази. През 1999 г. излиза и книгата му „Нерон, какъвто го познавам”, в която разказва за приятелството си с художника Димитър Казаков – Нерон. Автор е на книгата с мисли, афоризми и философски сентенции „Записано на камък” (2006 г.); „Отломки светлина“ (2010 г.). Член на Съюза на българските художници. През 1968 г. с колектив от архитекти като скулптор печели Втора награда за паметника на Братската могила в Пловдив. Носител е на редица награди между които Наградата „Хермес”. През 1986 г. във връзка с 50-годишнината му е награден с орден „Кирил и Методий“.

Литература – Антон Баев за романа „Белези от българин“.


Антон Баев е роден през 1963 г. в Пловдив. Завършва Английска езикова гимназия  и ПУ „П. Хилендарски“ през 1989 г. Специализира регионална журналистика в САЩ по програма USIA и Lowa State University (1994 г.). Работи като библиотекар, секретар на читалище, репортер, редактор, външнополитически наблюдател. Главен редактор на пловдивския всекидневник „Марица“ (2000 г. – 2007 г.). През юли 2007 г. стартира собствен интернет всекидневник – plovdiv-online.com. През 2005 г. – 2007 г. води сбирките на Поетическа академия „Добромир Тонев“. Създател и първи главен редактор на нов всекидневен печатен вестник – „Новият глас“ (март – септември 2009 г.). През юли 2009 г. Баев открива друг интернет всекидневник – asenovgrad-online.com, новинарски сайт за Асеновград и Родопите, а от август 2010 г. – karlovo-online.com. През 2009 г. защитава докторска дисертация на тема „Романтична формация и романтически мотиви в психографията и творчеството на Иван Пейчев“. От 2017 г. е председател на Дружеството на пловдивските писатели. Поезия: „Снежни сигнали“ (1988 г.); „Гърбът на мрака“ (1991 г.); „Ездачът, нощта и пустинята“ (1995 г.); „Разпъване на Одигитрия“ (1998 г.); „Целият свят и други апокрифи“ (2002 г.); „Даровете на света. Нови апокрифи“ (2004 г.); „Дневник на Корабокрушенеца“ (2012 г.); „55 меланхолии“ (2019 г.). Проза: „Американци“ (1997 г.); „Ноев ковчег. Книга от глоси“ (1999 г.); „Жени и планети“ (2005 г.); „Белези от българин“ (2006 г.); „Рай друг не чакай. Записки на Корабокрушенеца“ (2014 г.); „Светата кръв“ (2016 г.); „Истинската история на Спас Господов“ (2017 г.). Монографии: Иван Пейчев (Романтична формация. Романтически мотиви) (2010 г.); „Суицидният синдром и героите на Павел Вежинов“ (2015 г.). Негови книги са преведени в Турция, Германия и Македония. Награди: за дебютна книга „Южна пролет“ за стихосбирката „Снежни сигнали“ (1989 г.); националната награда „Иван Николов“ за стихосбирката „Ездачът, нощта и пустинята“ (1995 г.); втора награда за поезия от конкурса „Магията Любов“ (2005 г.).



Превод –  Йордан Костурков за превода от английски език на романа „Империя“ от Гор Видал.


Йордан Костурков  е роден през 1948 г. в Пазарджик. Завършва английската гимназия в Пловдив и „Английска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Специализира в Метрополитън Юнивърсити в Лийдс и Университета на Луисвил, САЩ. Защитава докторат по американска литература. Работи в издателство „Хр. Г. Данов“ – Пловдив. От 1991 г. е доцент по английска и американска литература и теория и практика на превода в ПУ „П. Хилендарски“. Член на СБП (1982 г.), Съюза на преводачите в България, Дружеството на преводачите в Пловдив, Българската асоциация на преподавателите по английски език, Българското дружество за британски изследвания, Българската асоциация по американистика, Международната асоциация за съвременни езици. Автор на сборници с разкази, сред които: „Добри момчета, лоши момчета“, „Откриването на сезона“, „Малка е Троя“, романа „Болка, или Немият лебед“ и на есеистични сборници („Тайният живот на великите английски писатели“, „Настолна книга за читатели и писатели“ и др.). Превежда над 40 романа на английски и американски писатели (О. Манинг „Сантиментално пътешествие през Франция и Италия“, С. Озик „Месията от Стокхолм“, Г. Видал „Империя“, Н. Мейлър „Мъжагите не танцуват“). Отличен със званията: Почетен гражданин на Луисвил, щат Кентъки, САЩ; „Полковник на Кентъки“, САЩ; Награда на СПБ за превода на „Сантиментално пътешествие през Франция и Италия“ (1981 г.).


Детско творчество Куклен театър за постановката „Тримата братя и златната ябълка“.


Държавен куклен театър – Пловдив е основан през 1946 г. Театърът е репертоарен, финансиран от Министерство на културата и е активно подпомаган от Община Пловдив. Носител е на орден „Кирил и Методий” – I степен. За 73 творчески сезона към 2020 г. са изиграни над 340 заглавия. Годишно се реализират до 5 нови постановки, които се представят пред не по-малко от 30 000 зрители. Театърът е пътувал в над 40 държави, участвал е в много международни фестивали и е носител на над 80 престижни награди. Шест от спектаклите на театъра са в „Златния фонд” на Българска национална телевизия.


„Тримата братя и златната ябълка“ от Евелина Кьосовска (по Ангел Каралийчев). Постановка Евелина Кьосовска. Сценография – Виржиния Петкова. Музика – Нели Лазарова. Участват: Ива Великова-Антонова, Михаела Андонова, Соня Ботева.

ЖурналистикаСтоян Терзиев и Владислав Севов за предаването „Колаж“ по телевизия „Евроком – България“.


Стоян Терзиев е роден през 1968 г. в Пловдив. Завършва Икономически техникум в Пловдив и Икономически университет – Варна. Има дипломи по икономика и журналистика. От 1998 г. до 2008 г. е създател и автор заедно с Владислав Севов на тв-предаването за култура „Колаж“ в телевизия „Евроком-Пловдив“ (по-късно NBT). Стоян Терзиев е автор на 5 стихосбирки. През 1997 г. издава „Бяло хайку, или по няколко думи на три реда“ (Самиздат). Следват „Сънят на Пеперудата“ (2003 г., издателство „Жанет-45“);  „Устоимо“ (2010 г., издателство „Сиела“), „Сезонът на водните кончета“ (2016 г., издателство „Фондация „Буквите“). През 2018 г. от печат излиза стихосбирката му антология „По коридорите на моята есенна будност“ (издателство „Фондация „Буквите“). През 2005 г. получава почетния знак в националния конкурс за SMS-поезия. Член е на Дружеството на пловдивските писатели и на Хайку клуб – Пловдив.


Владислав Севов е роден през 1977 г. в гр. Гълъбово. Завършва ГПЧЕ „Ромен Ролан“ в Стара Загора и „Българска филология“ в ПУ „П. Хилендарски“. Работи в радио „Веселина” и радио ВЕ, от края на 2000 г. в телевизия „Евроком-България”. В момента е журналист в БНТ Пловдив, водещ и автор на предаванията „Линия култура“ и „Артстрийм“. Съавтор на предаването за изкуства „Колаж“. Сценарист и/или режисьор на тв поредици и филми, посветени на образци на културно-историческото наследство на България. Награда за журналистика „Васа Ганчева“ за 2016 г.  Филмът на пловдивската Нова българска телевизия „Албания – земя на светлосенки“ печели първа награда на Петия филмов фестивал за културно наследство в София (2012 г.).

Фотография – Евгени Цветков, фоторепортер на в. „Марица“ за фотоизложба на тема за бурните събития и промени през 90-те години на миналия век.


Евгени Цветков е роден през 1952 г. в гр. Добрич. В Пловдив живее от 1957 г. Завършва техникума по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“ със специалност фотография. 15 години работи като фотограф към Спортния информационен център на Българския съюз за физкултура и спорт в Пловдив. От 1990 г. до 1991 г. е фоторепортер във в. „Отечествен глас“, от 1991 г. до 2016 г. – във в. „Марица“ и от 2016 г. до 2020 г.  – фоторепортер на хонорар към в. „24 часа“. През 2002 г. печели първа награда на националния конкурс Бг Прес Фото.

Архитектура – Цветана Примова за проекта на автогара „Родопи“.


Цветана Примова е родена през 1951 г. в гр. Асеновград. Завършва гимназия в родния си град и ВИСИ – София, специалност „Архитектура” (1975 г.). От 1975 г. до 1992 г. работи в Проектантска организация – гр. Пловдив, а след това – на свободна практика. Проектира предимно жилищни и обществени сгради. Награди: почетна грамота и медал на националния преглед на българската архитектура „Изложба – конкурс за архитектурни реализации 1996 г. – 1998 г.“ на САБ за „Офис – сграда” на ул. „Княз Богориди”, кв. Капана, гр. Пловдив; „Златният молив 2004” на вестник „Строителство имоти” и голямата награда на пролетен архитектурен салон „Пловдив 2005” на САБ за „Бизнес и търговски център“ (Рилон център) гр. Пловдив.


Дарителство – КЦМ.


„КЦМ 2000 Груп“, известна със старото си име Комбинат за цветни метали (КЦМ), е металургична компания за цветни метали в Пловдив. Основана е през 1961 г. Към края на 50-те години, във връзка с програмата на Министерския съвет за ускорена индустриализация на страната и развитие на рудодобивната промишленост, се взема решение за разширяване на металургичните мощности за производство на цветни метали. Между градовете Пловдив и Асеновград е определена площадка за строеж на нов завод за преработка на оловни и цинкови концентрати. На 9 май 1959 г. е направена първата копка на Комбинат за цветни метали „Димитър Благоев“. Официално открит на 24 декември 1961 г. Преди това е пуснат в редовна експлоатация цинковият завод. През 1963 г. са излети първите блокчета олово. В периода 1970 г. – 1985 г. се извършва разширяване на основните производства, пуска се в експлоатация цех „Прахова металургия“ и цех „330“ за производство на благородни метали. В края на 1991 г. е създадено КЦМ АД – акционерно дружество със 100 процента държавно участие. В началото на 2000 г. е регистрирана фирма „КЦМ 2000“ АД. Същата година е подписан договор между Агенцията за приватизация и „КЦМ 2000“ АД за приватизационна продажба на 80 процента от капитала на КЦМ АД. През 2006 г. е направена регистрация на среброто на борсите за благородни метали в Истанбул и Дубай. През 2007 г. „КЦМ 2000 Груп“ получава Сертификат за качество. През същата година е приет статут на наградата „Полет над Пловдив“ (сребърна пластика), която се връчва ежегодно в „Нощ на музеите и галериите“ за особен принос в духовния живот на пловдивчани.


Източници: Антон БАЕВ и Евгени Цветков с награда „Пловдив“. // М а р и ц а (Пловдив), N 136, 23 май 2007, с. 1, 2 : с ил. Вж и: Т р у д /П л о в.  Т р у д, N 99, с. 3 : с ил./, N 141, 24 май 2007 (Деляна Лукова)

Scroll to Top
Scroll to Top