Театър – Куклен театър за постановката „Желанието наречено Фауст“.
Държавен куклен театър – Пловдив е основан през 1946 г. Театърът е репертоарен, финансиран от Министерство на културата и е активно подпомаган от Община Пловдив. Носител е на орден “Кирил и Методий” – I степен. За 73 творчески сезона към 2020 г. са изиграни над 340 заглавия. Годишно се реализират до 5 нови постановки, които се представят пред не по-малко от 30 000 зрители. Театърът е пътувал в над 40 държави, участвал е в много международни фестивали и е носител на над 80 престижни награди. Шест от спектаклите на театъра са в “Златния фонд” на Българска национална телевизия.
„Желанието, наречено Фауст“ от О. Проклов (по народната книга за Доктор Фауст). Постановка Сергей Столяров (Русия). Сценография и кукли Александър Алексиев (Русия). Участват: Панайот Добрев-Понко, Димитър Николов-Шаблата, Румен Караманов, Мария Анастасова, Ива Великова-Антонова, Евелина Кьосовска, Михаела Андонова, Соня Ботева, Мария Анастасова.
Музика – Симфоничен оркестър на ОФД – Пловдив по повод 60-годишнината от създаването му.
Пловдивският симфоничен оркестър е първият извънстоличен държавен оркестър. Създаден е през 1945 г. Съставът включва над 100 висококвалифицирани инструменталисти, които имат богат репертоар от класическа и съвременна симфонична и оперна музика. Оттук започват кариерата си концертмайсторите на престижните оркестри на Радио Хилверсон (Мичо Димитров), на Щатскапеле – Дрезден (Ганчо Ганев), Метрополитен опера (Елмира Дърварова). Като оркестрант от Пловдивска филхармония започва професионалния си път световноизвестното сопрано Красимира Стоянова. Главните диригенти на оркестъра включват имената на Влади Симеонов, Руслан Райчев, Месру Мехмедов, Добрин Петков, Димитър Манолов, Владимир Гяуров, Борислав Иванов, Найден Тодоров, Георги Димитров. Оркестърът свири под диригентството на Емил Чакъров, Румен Байраков и изтъкнатите български композитори Иван Спасов, Александър Владигеров, Васил Казанджиев. Сред солистите са имената на световноизвестни музиканти като Дмитрий Шостакович, Святослав Рихтер, Мстислав Ростропович, Даниил Шафран, Руджиеро Ричи, Хенри Шеринг, Игор Ойстрах, Леонид Коган, Валерий Климов, Сикейра Коста, Сиприен Кацарис, Юри Буков, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Александрина Милчева, Райна Кабаиванска, Веселина Кацарова, Красимира Стоянова, Минчо Минчев, Георги Бадев, Антон Диков, Николай Евров, Божидар Ноев, Людмил Ангелов, Eмма Тахмизян и много други. Оркестърът гостува с концерти в прочути европейски зали – театър „Шатле“ в Париж, „Тонхале“ в Бон, Голямата зала на Консерваторията в Москва, Залата на филхармонията в Санкт Петербург, „Брукнерхаус“ в Линц, Аудиториумите в Барселона, Мадрид, Сарагоса и др. Осъществени са концертни турнета в почти всички европейски страни и изяви в престижни музикални форуми у нас и в чужбина: Германия, Швейцария, Чехия, Полша, Италия, Русия, Австрия, Франция, Гърция, Испания. Има реализирани записи за БНР и БНТ, както и записи на грамофонни плочи и СD. Носител е на редица награди, сред които „Кристална лира” на СМТДБ (2007 г., 2011 г.).
Изобразително изкуство – Матей Матеев за изложбите „Материя и дух“ и „Живопис“.
Матей Матеев е роден през 1945 г. в Кюстендил. През 1975 г. завършва Художествената академия, специалност „Плакат“. От 1963 г. живее и работи в Пловдив. В продължение на 18 г. е уредник на къщата-музей „Златю Бояджиев“. Член на СБХ и Дружествата на пловдивските и бургаските художници. Работи живопис. От 1976 г. има 45 самостоятелни изложби в България и чужбина. Участва в общи национални и международни изложби. Организатор и консултант на над 40 общински международни пленери в гр. Пловдив. Организира първия частен пленер през 1990 г., чрез фирма „Неспо“, Пловдив, а от 1998 г. – пленери с галерия „Бараците“, Пловдив. От 2004 г. до 2017 г. е председател на Управителния съвет на читалище „Възраждане“, от 2017 г. член на УС на „Пловдив 2019“, член на Ротари клуб „Пловдив – Пълдин“. Основател на първия международен симпозиум по живопис „Пловдив от твореца сътворен“ към Ротари клуба, 2013 г. От април 2016 г. е член на БАНИ. От 2017 г. организира младежки пленер по живопис „Творецът“ към Ротари клуб „Пловдив – Пълдин“. През 2019 г. организира пленер по живопис в МУ – Пловдив. Носител на редица награди, сред които: първа награда за живопис „Струма“, ОХИ (2001 г.); награда за живопис на ДПХ (2002 г.); награда „Пол Харис“ на Rotary International (2005 г.); награда „Сребърно Възраждане“ на галерия „Възраждане“, Пловдив (2007 г.); голямата награда „Оскар Кокошка“ за живопис от Международния пленер „Ателие на Дунава“, Пьохларн, Австрия (2010 г.); звание „Следовник на Народните будители“ (2015 г.).
Литература – Йордан Велчев за „Градът между Изтока и Запада“.
Йордан Велчев е роден през 1949 г. в Пловдив. Завършва политехническа гимназия „П. К. Яворов“ (1967 г.) и ВТУ „Кирил и Методий“, специалност „История”. Работи като учител в с. Момино село, Пловдивско (1974 г. – 1975 г.); в Окръжен държавен архив – Пловдив (1978 г.); литературен редактор в пловдивския всекидневник в. „Провинция” (1979 г. – 1990 г.); главен художествен ръководител на РТЦВ – Пловдив (1992 г. – 1994 г.); две години е редактор на сп. „Военноисторически сборник” при Военното издателство в София. Пише поезия, есеистика, автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста Изток-Запад, на сценарии за документални филми. Автор на книгите: „Римски стадион“, стихове (1979 г.); „Старият Пловдив“, есе (1983 г.); „Нощна азбука“, стихове (1984 г.); „Анонимни жития“, историко-есеистична книга за личностите на Пловдив през първата половина на XIX век (1987 г.); „Аркада“, стихове (1993 г.); „Милиони малки убийства“, поезия в проза и есета (1997 г.); „Сияе“, стихове (1999 г.). През 2005 г. излиза от печат фундаменталният му труд в седем книги „Градът или Между Изтока и Запада XIV-XVII век“, в който чрез историята на балканския имперски град Пловдив изследва човека на Изтока и Запада в съвкупността от историите на различни, но съществуващи заедно в единен свят народи, религии, езици и култури през столетията. През 2014 г. и 2015 г. излиза капиталното му изследване в три тома за историята на Балканите в „Балканският човек XIV-XVII век”. Негови творби са превеждани на английски, португалски, унгарски и руски език. Награди: литературната награда „Светлоструй“ за „Анонимни жития“ (1987 г.); награда на Сдружението на български писатели за „Сияе“ (1999 г.); Националната награда „Христо Г. Данов“ за принос в българската книжовна култура – раздел „Хуманитаристика“ и годишната награда на Сдружението на българските писатели за „Градът или Между Изтока и Запада XIV-XVII век“ (2005); носител на Почетния знак на Пловдив.
Превод – Екатерина Делева за превод от испански език на романа „Раят зад другия ъгъл“ от Марио Варгас Льоса.
Екатерина Делева (1949 г., Асеновград- ?). Завършва френска гимназия във Варна и „Испанска филология“ в СУ „Климент Охридски“. До 1992 г. работи като редактор в издателство „Хр. Г. Данов“ – Пловдив, по-късно е преподавател в ПУ „П. Хилендарски“ по теория на превода и учител по испански език и литература в ЕГ „Иван Вазов“. Преводи: „Инстинкт за Инес“ от Карлос Фуентес, „Празникът на козела“ и „Раят зад другия ъгъл“ от Мариос Варгас Льоса, „Синята дама“, „Тайната вечеря“ и „Тамплиерските порти“ от Хавиер Сиера, „Нека ти разкажа“ от Хорхе Букай и др. Член на СПБ. Носител на награди на СПБ през 2004 г. и 2005 г. за превода от испански език на „Инстинкт за Инес“ от Карлос Фуентес и „Раят зад другия ъгъл“ от Марио Варгас Льоса.
Журналистика – Ваня Минчева за рубриката „Лица“ във в. „Пловдивски Труд“ и книгите „Профили“ ч.1 и ч.2
Ваня Минчева е родена в Пловдив през 1949 г. Завършва гимназията с преподаване на руски език „Иван Вазов“. През 1972 г. завършва „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“. Работи в Окръжния съвет за култура и Профсъюзния дом на културата. От 1985 г. в продължение на 25 години е кореспондент на вестник „Труд“ за Пловдив и областта и за неговите издания – „Дневен Труд“, „Нощен Труд“, „Седмичен Труд“. От 1998 г. е част от екипа на „Пловдивски Труд“. В продължение на 10 години на страниците на местното приложение са публикувани ежеседмично интервютата ѝ с видни личности от всички сфери на живота, извоювали обществена известност, уважение и признание за последните 50 години. Над 300 от тях са отпечатани в четири книги под общото заглавие „Профили“, издание на ИК „Хермес“ и издателство „Жанет 45“.
Архитектура – Колектив архитекти Мария Стоянова, Володя Стоянов, Екатерина Генева и Чавдар Тенев за проекта на новия спортен център към новотел „Пловдив“.
Архитектурната група е с дългогодишен професионален опит, с множество архитектурни проекти и участия в международни и национални изложби и конкурси, както и публикации в професионални издания. Част от колектива е със самостоятелна изложба на архитектурните си проекти в Санкт Петербург по време на „Дните на Пловдив“ в града. Арх. Мария Стоянова участва в международните архитектурни срещи-специалзации във Франция през 1990 г., арх. Екатерина Генева – в Канада, арх. Володя Стоянов – в Грузия. Награди: Втори интернет конкурс „Архитектурата в новото хилядолетие“ (2005 г.): Първа награда в категория Туристически обекти за проект на хотел TNN – Тяло А и магазин за битова техника – Тяло Б и втора награда за проект на Инженерингов център „Криома“; Трети интернет конкурс „Архитектурна идея“ (2006 г.): Втора награда в категория „Реконструкция“ за проект „Търговски център MALL Пловдив“; Трета награда в категория „Сгради и комплекси“ за проект „Жилищна сграда в квартал Младежки хълм“ – Пловдив; Пети интернет конкурс „Архитектурна идея“ (2008 г.) – Награда в категория „Реконструкция, модернизация и адаптация на сгради“ за проект на арх. М. Стоянова и арх. Ч. Тенев за реконструкция и пристройка на еднофамилна жилищна сграда в Панчарево и др.
Мария Стоянова е родена през 1958 г. в Пловдив. Завършва ВИАС, специалност „Архитектура“ (1976 г. – 1981 г.). Работи в: Териториална проектантска организация – Пловдив (1981 г. – 1988 г.); НИАПИ „Интерпроект“ към Международната академия по архитектура (1988 г. – 1994 г.); от 1994 г. е собственик на ЕТ „Мария Стоянова АРХ“ и „Архитектурно студио Стоянови“ ЕООД. Специализация – Международна архитектурна среща във Франция, Перпинян през 1990 г. По-значими реализирани проекти: Благоустрояване на площада в Дупница; Детски център – реконструкция на кино „Кочо Честименски“, Пловдив (2003 г.); Хотелски комплекс, Слънчев бряг (2004 г.); ; Жилищна група в Пловдив и реконстлукция и разширение на хотел „Европа“ в кк „Слънчев бряг“ (2005 г.); ; Жилищна група в гр. Кърджали (2006 г.); ; Жилищна сграда в с. Белащица и кв. Хаджи Димитър, гр. София (2007 г.); ; Жилищна сграда за сезонно обитаване в с. Влас и жилищна сграда на ул. „Славееви гори“, Пловдив (2008 г.); МБАЛ „СВ. Панталеймон“, гр. Плаевен (2010 г.); Банкови офиси на ОББ (2006 г. – 2007 г.); Селище за екотуризъм в м. „Копривките“ (2011 г.); Ветеринарна клиника в гр. Плевен (2012 г.); Реконструкция на 11 църкви по Проект по Европейска програма, мярка 322 (2012 г. – 2013 г.); Саниране, реновиране и интериори на сграден фонд на завод за хартия „Монди“ Стамболийски (2011 г. – 2018 г.); Реконструкция и интериори на хотелска част на Гранд хотел Пловдив (2016 г. – 2017 г.). Награди до 2003 г.: I място и възлагане – Площад „Централен“, Пловдив; награда на САБ за приемна сграда на ТБ „Машиноекспорт“ и Булбанк, Пловдив; награда на фирма „Форма“ за хотел към ДНТ, Пловдив; I място в конкурс за Културно-информационен център, Пловдив. Награди: II награда на втори интернет конкурс „Архидея“ за инженерингов център „Криома“, Пловдив (2004 г.); I награда конкурс палата 1 – Пловдивски панаир (2004 г.); награда на първи интернет конкурс „Архидея“ за палата 7 – Пловдивски панаир (2004 г.); I награда на конкурс за жилищна група кв. „Тодор Каблешков“ Пловдив по проект интеграция на етносите (2004 г.); II награда на втори интернет конкурс „Архидея“ за жилищна сграда в кв. „Остромила“, Пловдив (2005 г.); I награда на конкурс за Банка „Хеброс“ реконструкция на централен клон Пловдив (2005 г.); III награда на трети интернет конкурс „Архидея“ за жилищна сграда в кв. Младежки хълм, Пловдив (2006 г.); II награда на трети интернет конкурс „Архидея“ за търговски център MALL (2006 г.); I награда на пети интернет конкурс „Архидея“ жилищна сграда в кв. „Сухата река“, София (2007 г.); II място на конкурс „Архтект на 2008“ и I награда на втори интернет конкурс „Архидея“ за хотел „Мирена“ и търговски комплекс, Пловдив (2008 г.); I място, конкурс за търговско-административен център на „Миг Инженеринг“ в Пловдив (2008 г.); I място конкурс за Наръчник за интериорен и екстериорен дизайн на ОББ (2007 г.); I място конкурс за Административна сграда на Община Пловдив на пл. „Централен“ 1 (2014 г.).
Володя Стоянов. Роден през 1954 г. в гр. Луковит. През 1980 г. завършва ВИАС, специалност „Архитектура“. През 1981 г. започва работа като главен архитект на община Раковски, а от 1983 г. работи в Проектантска организация Пловдив; от 1988 г. – в НИАПИ „Интерпроект“ към Международната академия по Архитектура. От 1994 г. – собственик е на ЕТ „Володя Стоянов“. От 2002 г. е главен архитект на район „Централен“, от 2002 г. е на свободна практика.
Чавдар Тенев е роден през 1957 г. в Пловдив. През 1982 г. завършва ВИАС, специалност „Архитектура“. Специализира в Школата за висше архитектурно майсторство към ВИАС. От 1983 г. работи в „Кофражна техника“, след което минава на свободна практика като проектант. Зам.-кмет и главен архитект на район Западен, кмет на район Централен (1999 г. – 2002 г.). През 2005 г. печели първа награда в категория „Туристически обекти“ на „АрхИдея“ (заедно с арх. Мария Стоянова и арх. Володя Стоянов за проект на сградата на хотел ТНН); през 2008 г. (отново с арх. Мария Стефанова) проектът му за реконструкция и пристройка на еднофамилна жилищна сграда в Панчарево отново печели конкурса „АрхИдея“. През 2014 г. „Обединение 22 век“, където е водещ проектант печели конкурса на община Пловдив за реконструкция на бившия Партиен дом в града.
Екатерина Генева. Родена през 1954 г. в гр. Харманли. През 1977 г. завършва ВИАС специалност „Архитектура“ и започва работа в Проектантска организация Пловдив. От 1988 г. работи в НИАПИ „Интерпроект“ към Международната академия по Архитектура. През 1994 г. става собственик на „Архитектурно бюро Генева“ ЕООД.
Дарителство – „Чайкафарма Висококачествените технологии АД“; Георги Иванов от „Тракарт“ ЕООД; Ваня Атанасова, собственик на галерия „Жорж Папазов“.
„Чайкафарма Висококачествените технологии АД“ е производител на лекарствени продукти в България. Фирмата е основана през 1999 г. от Тихомир Каменов и Тони Веков. Първият завод е построен във Варна, а вторият – в Пловдив (2005 г.). Оборудването и в двата завода е изключително високотехнологично и е съобразено с най-новите и най-строгите изисквания за фармацевтично производство. „Чайкафарма“ става публична компания на 21 май 2015 г.
Георги Иванов (Жорж Трак) – е роден през 1961 г. в Пловдив. През 1990 г. завършва Националната художествена академия, а след това и УНСС. Работи в Комбината за монументално изкуство в Пловдив, регистрира фирма „Тракарт“ за проектиране, дизайн, пространствено оформление. През 1999 г. става управител на „Артцентър“ – Пловдив (бившия Комбинат за монументално изкуство). През 2003 г. основава културен център „Тракарт“ в подлез „Археологически“. От 1993 г. е член на СБХ. Член е и на Световната асоциация на музеистите в Равена и участва в нейните изложби с мозайки, релефи и скулптори. Член е на Британската асоциация за модерно изкуство. Работи в областта на монументалните изкуства – скулптура и мозайка. Отличен с диплом от Международния конкурс за млади живописци на Шипка“ 6 (1989 г.).
Културен център – музей „Тракарт“ е открит през 2004 г. Представени са антични подови мозайки от III – IV в. сл. Хр. от перистилна жилищна сграда Ейрене, реставрирани от фирма „Тракарт“ с финансовата помощ на Държавния департамент на САЩ. Жилищната сграда Ейрене е заемала централно място в проучените частни жилища във Филипопол и е била резиденция на виден гражданин на античния град. Тук са изложени също няколко постоянни експозиции „Стъклото в античното изкуство”, „Прототракийски портрет” и „Римски миниатюрен портрет” (от I в. пр Хр. до I в сл. Хр.). Разполага и с Камерна зала със 120 места, разположена в автентична антична среда, предпочитано място за концерти, представяне на книги, театрални постановки, презентации, семинари и др. културни събития. Културният център е организатор и на „Седмици на тракийската култура“.
Ваня Атанасова е родена в Калофер, по късно живее в Пловдив. Завършва Техникума по строителство и архитектура, след което следва икономика на труда и управлението в София. Осемнадесет години е архитектурен проектант в „Машпроект”. През 1996 г. открива галерия „Жорж Папазов”, а през 2009 г. – първия в града Салон за модерни изкуства в бизнес център „Рилон”.
Източници: ВЕЛИЧКОВА, Евелина. Връчиха наградите „Пловдив“. // М а р и ц а (Пловдив), N 140, 24 май 2006, с. 2.
Вж и: П о з в ъ н е т е Н о в и н и (Пловдив), N 104, 26 май 2006, с. X : с ил. (Янко Атанасов).