2004

Театър – Виржиния Петкова за сценографията на спектаклите „Мързеливата пчеличка” и „Бяла приказка” в Държавен куклен театър – Пловдив.

Виржиния Давчева (Петкова) е родена през 1956 г. Завършва ВТУ „Кирил и Методий” – Факултет „Изобразително изкуство”, Изящни изкуства – специалност „Графика”, Общо художествени теоретични дисциплини – втора специалност „Естетика”, магистър (1974 г. –1978 г.); Следдипломна специализация в катедра „Графика” в Академия за изящни изкуства, гр. Прага, Чехия (1981г. – 1983 г.); Специализация по куклоконструкция и куклена сценография в Театър „Спейбъл и Хурвинек”, гр. Прага, Чехия (1981 г.  – 1983 г.). Работи в: ЕСПУ „Васил Коларов”- Пловдив, преподавател по рисуване (1978 г. – 1980 г.); ПДК „Стефан Кираджиев” – Пловдив, ръководител на школа за подготовка на кандидат-студенти по изобразително изкуство (1983 г. – 1985 г.); „Знаме на Мира”, ръководител на школа по театрална кукла (1986 г. – 1989 г.); Държавен Куклен Театър – Русе,  сценограф (1990 г. – 1991 г.); ТТОП, преподавател по дизайн на кожена галантерия (1991 г. – 1993 г.); Национална гимназия за сценични и екранни изкуства – Пловдив, преподавател по театрална кукла (1993 г. – до сега); Държавен куклен театър – Пловдив, сценограф (1997 г. – 2011 г.); Сценограф и на свободна практика (1985 г. – до сега); Председател на Управителен съвет на Сдружение с нестопанска цел Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много” – гр. Пловдив (2009 г. – до сега). Работи в екип по изготвяне на проекти, насочени към системата на средното образование по програми „Еразъм” и „Леонардо” на ЕИО. Спектакли, на чиято сценография е автор, са представяни многократно на българските фестивали „Двама са малко – трима са много” – Пловдив, „Панаир на куклите” – София, „Златния делфин” – Варна, „Михаил Лъкатник” – Ямбол и др. и на куклено-театрални форуми в Гърция, Сърбия, Испания, Русия, Румъния. Автор на две самостоятелни изложби от театрални кукли през 1985 г. и 1987 г. Участва в много национални, регионални и други художествени изложби. Като преподавател в Национална гимназия за сценични и екранни изкуства има заслуги за създаване и вписване в Националния класификатор на професиите на специалността „Театрална кукла”, както и за изготвяне на учебния план и програмите за специалността. Има реализирани 20 драматични спектакъла, осъществени на сцените на театрите в Пловдив, Варна, Плевен, Пазарджик, Разград, Шумен и др. Сред тях са: „Афера” – реж. Мариян Клеви – Франция – Малък театър – Пловдив; „Езоп” – реж. Владимир Николов – ДТ Плевен и ДТ Пазарджик; „Оперетка” – реж. Владимир Николов – ДТ Пазарджик; „Дон Жуан” – реж. Владимир Николов – Малък театър – Пловдив; „Снежната царица” – реж. Владимир Николов – ДТ Варна; „Съкровището” – реж. Владимир Николов – ДТ Варна; „Морско синьо” – реж. Владимир Николов – ДТ Разград; „Три девици в положение” – реж. Лео Капон – ДТ Пазарджик; „Голяма караконджулска приказка” – реж. Лео Капон – ДТ Пазарджик. Два балетни спектакъла, първият от които – „Малкия принц” с режисьор и хореограф Русалия Кирова, е замислен и осъществен като експериментален синкретичен спектакъл, специално дотиран от Министерството на културата, представен на „Аполония” – 1986 г. Шестдесет куклени спектакъла, 26 от които реализирани на сцената на Държавен куклен театър – Пловдив и на сцените на куклените театри в Плевен, Габрово, Варна, Русе, Пазарджик, Бургас, Сливен, Хасково, Кърджали. Три от тях са осъществени в гр. Килкис – Гърция и един в Турция. Работи  основно с режисьорите Лео Капон – 26 постановкиаглавия Веселин Бойдев – 4 постановки; Ваня Сивинова – 6 постановки; Ева Кьосовска – 6 постановки; Съби Събев – 3 постановки, като по-значими са спектаклите: „Карлсон” – ДКТ Пловдив (1990 г. и 2005 г.); „Спящата красавица” – ДКТ Пловдив и ДКТ Варна; „Котаракът в чизми”– ДКТ Пловдив; „Пинокио” – ДКТ Пловдив; „Аладин” ДКТ Пловдив; „Бременските музиканти” ДКТ Пловдив; „Принцесата и граховото зърно” – ДКТ Пловдив; „Бяла приказка” – ДКТ Пловдив; „Грозното патенце” – ДКТ Пловдив; „Снежната царица” – ДКТ Пловдив; „Тримата братя и златната ябълка” – ДКТ Пловдив; „Котаракът в чизми” – ДКТ Пловдив; „Синята птица” – ДКТ Русе; „Опитомената тъмнина” – ДКТ Русе; „Дванайста нощ” – ДКТ Пазарджик; „Приказка за скитник” – ДКТ Добрич; „Принцесата и свинаря” – ДКТ Хасково. Участва в изложбата „Анатомия на куклите“ в Галерия „Райко Алексиев“ (2015 г.). Награди: Голямата награда за цялостен спектакъл от Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко – трима са много” за спектакъла „Пинокио” с режисьор Лео Капон  (1999 г./2000 г.); „Куклар” за цялостен спектакъл за спектакъла „Пинокио” с режисьор Лео Капон (2000 г.); Награда за сценография от Национален куклено-театрален фестивал „Михаил Лъкатник” – гр. Ямбол за спектакъла „Тримата братя и златната ябълка” с реж. Ева Кьосовска (2007 г.).

„Мързеливата пчеличка“ от Евелина Кьосовска и Веселин Бойдев (по Методи Бежански). Постановка – Евелина Кьосовска и Веселин Бойдев. Сценография и кукли – Виржиния Петкова, музикално оформление – Нели Лазарова. Участват: Ива Великова-Антонова, Румен Караманов.

„Бяла приказка“ от Валери Петров. Постановка – Ваня Сивинова, сценография – Виржиния Петкова, музика – Нели Лазарова. Участват: Соня Ботева, Мария Анастасова, Евелина Кьосовска, Ива Великова-Антонова, Панайот Добрев-Понко, Димитър Николов-Шаблата, Румен Караманов.

Държавен куклен театър – Пловдив. Основан през 1946 г. Театърът е репертоарен, финансиран от Министерство на културата и е активно подпомаган от Община Пловдив. Носител е на орден „Кирил и Методий” – I степен. За 73 творчески сезона към 2020 г. са изиграни над 340 заглавия. Годишно се реализират до 5 нови постановки, които се представят пред не по-малко от 30 000 зрители. Театърът е пътувал в над 40 държави, участвал е в много международни фестивали и е носител на над 80 престижни награди. Шест от спектаклите на театъра са в „Златния фонд” на Българска национална телевизия.

Музика – Национално средно музикално училище – Пловдив по повод 60 годишнината от създаването му и Даниела Дженева – главен художествен ръководител на ансамбъл „Тракия“.

Национално средно музикално училище в Пловдив предоставя специализирано обучение по музика и балет. Открито на 5 юни 1945 г. като частно средно музикално училище. Основател и пръв директор на училището е известният цигулков педагог Трендафил Миланов. Сред първите преподаватели са проф. Иван Пеев, проф. Асен Диамандиев, Ангел Букурещлиев, Флоренция Русчева, Аврам Литман, Анастас Маринкев, Милчо Петров, Селма Куруян, Зорка Сайян и Василий Ананиевски. На 24 юли 1946 г., Народното събрание приема закон за превръщане на частното училище в държавно. От февруари 1995 г. Средното музикално училище носи името на маестро Добрин Петков. На 28 май 2004 г. е преименувано в Училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков“. Негови директора са: Трендафил Миланов, Асен Диамандиев, Анастас Маринкев, Анастас Славчев, Здравка Колева, Андрей Андреев, Юлиян Куюмджиев, Кунка Панчева. Учениците му придобиват специалностите: „Музикант инструменталист“ със специални класове по пиано, цигулка, виола, виолончело, котрабас, класическа китара, арфа, флейта, обой, кларинет, фагот, саксофон, валдхорна, тромпет, цугтромбон, туба, акордеон, ударни инструменти, „Музикант-вокалист“ със специалност „Класическо пеене“. От 2007 г. нова специалност е „Поп и Джаз пеене“, от 2011 – „Народно пеене“ и „Балетист“ – специалност „Класически танц“. В училището са сформирани струнен, симфоничен и духов оркестър, перкусионен, китарен  и балетен ансамбъл, училищен хор, детски хор и оркестър. Награди: Орден „Кирил и Методий“ II степен (1970 г.); Двукратно Почетен знак на град Пловдив I степен (1996 г. и 2005 г.); „Златна лира“ от ръководството на СБМТД (2000 г.); „Почетен плакет на област Пловдив“ (2005 г.); Почетен знак „Златна книга“ от Съвета на европейската научна и културна общност (2010 г.);Почетна грамота и плакет от Министерството на културата (2005 г. и 2015 г.); „Кристално огърлие“ на СБМТД (2015 г.).

Даниела Дженева е родена през 1960 г. в София. През 1982 г. завършва ВМПИ – Пловдив (днес АМТИИ), с квалификация „Хореограф, режисьор, педагог“. От 1988 г. преподава „Хореографска позиция“ в АМТИИ, през 1992 г. печели конкурс за щатен преподавател и води различни курсове в дисциплините „Теория на българската народна хореография“, „Български народни танци”, „Запис на танци”, „Методика на преподаването на български народни танци”, „Обработка на българските народни танци“, „Хореографска режисура“. Дългогодишен ръководител на катедра „Хореогафия“, а от 2011 г. е зам.-ректор на АМТИИ, професор. Едновременно с академичната дейност развива и творческа. От 1978 г. работи в Държавен фолклорен ансамбъл „Тракия“ като танцьор, балет-майстор и режисьор. От 1997 г. е главен художествен ръководител и директор на ансамбъла. Участва в над 2000 концерта, гастролира в над 50 страни. Член е на СБМТД, председател на сдружение „Танцови дейци“. Член е на УС на Общинска фондация „Пловдив 2019“. Председател и член на редица журита на национални и международни конкурси. Ръководител и член на експертни групи акредитиращи всички специалности в професионално направление „Музикално и танцово изкуство“- програми „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“ във ВУ в страната. Общински съветник два мандата. През 2005 г. ФА „Тракия“ е отличен с награда Кристална лира на СБМТД за спектакъла „Хубава Яна“. Награди: „Кристална лира“ (2000 г. и 2005 г.); на СБМТД за цялостно творчество.

Изобразително изкуство – Кольо Карамфилов за самостоятелни изложби живопис в Пловдив и София.

Кольо (Николай) Карамфилов (1963 г. – 2014 г.). Роден в Пловдив. Завършва Средното художествено училище за сценични кадри в Пловдив. Член на СБХ от 1986 г . През 1989 г. създава група „Ръб“ и е един от идеолозите на артистичната организация, както и един от първите, които я напускат през 1992 г. По-късно създава група „Диско 95“. Има над 30 самостоятелни изложби, сред които: в Български културен център в Москва (1998 г.), Ниигата, Япония (1998 г.), Ашау, Германия (2001 г., 2009 г.), БКЦ в Токио (2003 г.), „Дом Витгенщайн“ във Виена (2010 г.), БКЦ в Париж (2010 г.); а също и посмъртните: в галерия „Нюанс“, София(2014 г.); „Кольо Карамфилов: Обично“, Галерия „Червената точка“, София (2016 г.); в галерия „L’union de Paris“ – Пловдив (2018 г. – 2019 г.);  „Необозримо за Кольо К.“ – ГХГ, Пловдив (2019 г.). Участва и в много групови изяви. Негови творби са притежание на галерии и частни колекции у нас и в чужбина. Работи в почти всички жанрове на визуалните изкуства – графика, живопис, скулптура, пърформанс, инсталации, фотография и интериорен дизайн. Като сценограф работи за филмите: „Хълма на боровинките“ на Александър Морфов, „Пазачът на мъртвите“ на Илиян Симеонов и „Аве“ на Константин Божанов. Режисьор и сценарист на филма „Казабланка“, за който получава наградата на Jameson за късометражно кино (2014 г.).

Носител на редица награди, сред които: бронзов медал от 3. Международно триенале във Варна (1987 г.), награда „Южна пролет“ в Хасково (1989 г.), Гран при от първото международно триенале на графиката в София (1995 г.), получава стипендия „Сите дез Артс“ в Париж (1997 г.).

Литература – Здравко Попов за „Среща преди потопа“.

Здравко Попов е роден през 1939 г. в гр. Пловдив. Завършва Техникум по дървообработване в Пловдив (1957 г.). Работи 10 години като дърводелец в Тютюневата фабрика в Пловдив. Следва две години задочно „Българска филология“ в СУ  „Климент Охридски“. През февруари 1990 г. е приет за член на Съюза на българските писатели. В началото на 90-те години за известно време заминава за САЩ. В периода 1994 г. – 1996 г. е редактор във в. „Дебати“, „Експрес“ и „Демокрация“ в София, като в последния остава до самото закриване на всекидневника през 2002 г.. Веднага след това постъпва в Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, където работи до 2012 г.. Превежда романи и стихове от френски език. Автор на сборници с хумористични разкази: „Акорди извън клавиатурата” (1974 г.), „Кон на втория етаж” (1983 г., 2013 г.), „Големият маратон” (1989 г., награда „Пловдив”), „Заливът Спенсър. Из живота на избраниците” (1993 г.), „Крахът на Роко Железния” (1994 г.), „Случаят Ахил: хумор в три пози” (1998 г.), „Среща преди потопа” (2004 г., 2014 г.), „Хищникът Кочев” (2006 г.). Има стотици публикации в централния и регионалния печат, сред които най-многобройни са във в. „Стършел“, „Труд“, „Народна младеж“, „Демокрация“, „Марица“, „Експрес“, „Дебати“, „Комсомолска искра“ и „Отечествен глас“. Автор на сценарии, скечове, стихотворни импровизации и  предговори на книги. Работи върху книгата „Енциклопедия на смешното и любопитното в древна Гърция”. Носител на национални и международни литературни награди, сред които: „Алеко“, Наградата на Белгийската академия за литература за разказа „Тролей № 5“, „Чудомир“, ,,Чичовци“, „Златен Мирон“ и др.

Детско творчество – Величка Настрадинова за „25 приказки и половина”.

Величка Настрадинова (1936 г. – 2020 г.). Родена в Пловдив, завършва Пловдивското музикално училище и БДК, специалност „Виолончело“. Работи като артист-оркестрант в Пловдивската филхармония и като преподавател по камерна музика в Музикалното училище. Автор е на романите за възрастни: „Елтимир Тертер“, „Аз съм царят“, „Инвенция прима“, „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“, на сборници с разкази: „Забравени песни“, „Несериозни разкази“, на фантастика: „Госпожица Вещицата“, „Белите на доктор Беля“, „Невероятната Марта“ , „У лукоморие дуб зелен“ (на руски език); на детски книги:  „Дядо Пип“, „Сърдитият дядо Пиперко“, „Закриването на Америка“, „Къдрави приказки“, „25 приказки и половина“ и др. Награди: трета награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа „Репите на Краконощ“ (1969 г.); сборникът „Невероятната Марта“ е обявен за най-добра детско-юношеска книга на годината (1989 г.);  Награда „Гравитон“ (1992 г.); втора награда в конкурса „Фантастика през 100 очи“ на издателство „Аргус“ за разказа „Евридика“ (2004 г.); награда за най-добра детска книга за 2009 г. за „33 приказки и половина“.

Превод –  София Яневска за певод от руски език на „Приказки и басни“ от Лев Толстой.

София Яневска (1936 г. – 2019 г.). Пет години е работила като учител в Кърджали и Брезово. От 1964 г. до 1991 г. творческата ѝ биография е свързана с издателство „Хр. Г. Данов“. Един от доайените на СПБ, изявен преводач на руска литература, включително за деца. Първата ѝ преведена книга е „Този мирис на бадеми“ на Юрий Давидов. Поколения читатели помнят нейните преводи на „Доктор Ох Боли” на Корней Чуковски и „Незнайко в Слънчевия град” на Н. Н. Носов. Превела е също „Приказки и басни” на Л. Н. Толстой, „Лице срещу лице” на Чингиз Айтматов. Награди: орден „Кирл и Методий“ – I степен  (1986 г.); награда на СПБ за превода на „Родени от бурята“ на Николай Островски; награда САЛООН за превода на книгата на Егор Гайдар „Държавата и еволюцията“ (1997 г.).

Журналистика – Велин Станев за рубриката „Дневник на гизихта” във в. „Пловдивски труд“.

Велин Станев е роден през 1967 г. във Велико Търново. Завършва ПУ „ П. Хилендарски“, специалност „Българска филология“. Радиоводещ и журналист в Национално радио, Радио Пловдив, Радио TNN, автор е на първата в страната рок-енциклопедия „Превъплъщенията на хевиметъла“ (1993 г.), на рубрика във в. „Пловдивски Труд“ – „Дневник на Гизихта“ и на книгите „Гизихти“ (2009 г.) и „Любоff“ (2008 г.). Преподавател по теория на масовите комуникации в ПУ, професор. Автор на: „Американското форматно радио (Акпекти на развоя и програмирането)“ (2007 г.); „Какво е и какво не е PR“ (2013 г.), „Рекламната комуникация“ (2014 г.) , „Пет спорни области в рекламата“ (2016 г.) и „PR като част от управлението на PR (в съавторство с Л. Стойчев, 2017 г.).

Фотография – Неделиян Нешев от в. „Пловдивски труд“ за принос в областта на фотографията. За изложбата „Пресфото 2004”.

Неделиян Нешев е роден през 1962 г. През 1984 г. започва да снима в Клуба на фотодейците към бившия Профсъюзен дом на културата. От 1992 г. работи във в. „Глас”  като фоторепортер, а от  1993 г.  във в. „Марица”,  списание „Дами и господа”, вестниците „Пловдивски новини“, агенция „Булфото“, списанията „Клуб М“ и „Плейбой“. От 1998 г. работи за изданията „Труд“, „Нощен Труд“, „Жълт Труд“, „Седмичен Труд“, „Авто Труд“ и др. От 2009 г. е фотограф към Пловдивска митрополия. Участва в Международните фотографски срещи. Член на Фотографска академия, учредител на Асоциация на пловдивските фоторепортери, член на Съюза на българските журналисти. Притежава майсторско свидетелство от Занаятчийската камара. Има над 9 самостоятелни изложби, последните две – в рамките на „Международни фотографски срещи“. Участва в редица национални и международни изложби, сред които изложбата „Канон България”. От 2004 г. е преподавател по фотография във Варненския свободен университет. Награди: 2003 г. – Награди от Националния конкурс „Фотожурналистика” в разделите „От мястото на събитието” и „Ежедневие”; 2004 г. – „Българска фотожурналистика 2004“ и награда „Най-добро представяне” в раздел „Ежедневие”; Седма специална награда от конкурса „100-те снимки на „Коника”; 2008 г. – Голямата награда на БГ Прес Фото; За съвместната му работа с художника Стоян Куцев печели награда в конкурса „Сити дез Арт”; 2009 г. – Първа награда на фотопленера в Казанлък, втора награда на Националния конкурс „Човека до мен” – Казанлък, диплом на Фотографска академия – „10 години Фотографска академия”.

Архитектура – арх. Цветана Примова за бизнесцентър „Рилон“.

Цветана Примова е родена през 1951 в гр. Асеновград. Завършва гимназия в родния си град и специалност „Архитектура” във ВИСИ – София през 1975 г. От 1975 г. до 1992 г. работи в Проектантска организация – гр. Пловдив, а след това – на свободна практика. Проектира предимно жилищни и обществени сгради. Награди: почетна грамота и медал на националния преглед на българската архитектура „Изложба – конкурс за архитектурни реализации 1996 г. – 1998 г.“ на САБ за „Офис – сграда” на ул. „Княз Богориди”, кв. Капана, гр. Пловдив; „Златният молив 2004” на вестник „Строителство имоти” и голямата награда на пролетен архитектурен салон „Пловдив 2005” на САБ за „Бизнес и търговски център“ (Рилон център), гр. Пловдив.

Дарителство – Международен панаир – Пловдив и фондация „Св. Георги Победоносец”.

„Международен панаир Пловдив“ АД е изложбен център в Пловдив, най-големият в България по закрита изложбена площ. Съвременният панаирен комплекс в Пловдив е разположен на 352 000 кв. м площ. Общите изложбени площи са 137 831 кв. м, от които половината са покрити. Пловдивският панаир разполага с 19 многофункционални експозиционни палати, предоставящи възможност да се показват всякакви експонати. Модерен конгресен център предлага 13 зали за семинари и конференции. Целогодишно в панаира се организират и провеждат близо 50 изложбени прояви, в които участват над 8000 изложители от 60 страни.

Фондация „Св. Георги Победоносец“ е основана през 1996 г. от Христина и Георги Лазарови, български лекари, които живеят и работят в Балтимор, САЩ. Дейността ѝ започва с парични и материални помощи към детски домове; внасяне на лекарства, апаратура; подпомагане на български таланти със стипендии. Продължава с издигането на скулптурни фигури на бележити личности. Така се „преобразява“ Пловдив – родният град на Лазарови, с емблематичните скулптури на известните пловдивчани Цанко Лавренов, Сашо Сладура, отец Камен Вичев и „чешита“ Мильо – всички дело на пловдивския скулптор Данко Данков. Силно въздействащата скулптурна композиция „Християнско смирение и помирение“, разположена в гробищния парк на Пловдив, е посветена на починалата съпруга на д-р Лазаров, на близките му и на многото невинно загинали българи, жертви на комунизма. От 2001 г. фондацията организира конкурси за нова българска музика с емблематичния такт 7/8 – конкурс за създаване на нова българска симфонична музика и конкурс за нова българска фолклорна музика.

Георги Лазаров е роден в Пловдив през 1931 г. Завършва френския католически колеж „Свети Августин“ и Първа мъжка гимназия, както и Пловдивското музикално училище като извънреден ученик по кларинет. Учи медицина в Пловдив. Започва работа в Клиниката по ортопедия, където работи като асистент, основава отделение по хирургия на ръката. През 1970 г. заминава за Либия и работи една година като завеждащ ортопедично отделение в Бенгази. От 1972 г. живее в Балтимор (САЩ). Започва работа в университета „Джон Хопкинс“ и става един от основателите на Националния институт по хирургия на ръката в САЩ. През 1996 г. Георги Лазаров и първата му съпруга Христина Лазарова основават фондациите St. George Foundation в САЩ , и „Св. Георги Победоносец“ в България. За широката дарителска дейност, която развива д-р Лазаров е удостоен със званието „Почетен гражданин на Пловдив“ (2002 г.) и със „Златна лаврова клонка“ от  Министерството на културата (2011 г.).

Източници: КАНДЕВА, Ели. Писателят Здравко Попов: Ще прибавя приз „Пловдив“ към своите плюшени зайчета. // 2 4  ч а с а /П л о в д и в, N 100, с. 5 : с ил./, N 136, 23 май 2005.

Вж и: А р т  с п е к т а р, 2005, N 2, с. 2 : с ил.; П о з в ъ н е т е  Н о в и н и (Пловдив), N 100, 25 май 2005, с. XII : с ил. (Янко Атанасов).