Театър – екипът на Мариус Куркински за спектакъла „Свекърва“.
„Свекърва“. По пиесата на Антон Страшимиров. Постановка, сценография и костюми – Мариус Куркински. Музика – Емилиан Гацов. Участват: Алексей Кожухаров, Елена Кабасакалова, Виктория Колева, Стефан Попов, Румена Георгиева, Анелия Ташева, Александра Василева, Ивайло Христов, Георги Вачев, Мария Станчева. Награди: „Аскеер“ (2004 г.) за най-добър спектакъл, „Икар“ (2004 г.) за режисура на М. Куркински и за главна женска роля – Виктория Колева.
Мариус Куркински (псевдоним на Ивайло Стоянов). Роден през 1969 г. в гр. Нови пазар. Завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на професор Крикор Азарян, Тодор Колев и Елена Баева във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“ през 1993 г. и следва две години кинорежисура при професор Георги Дюлгеров. Негови спектакли са гастролирали с успех в чужбина. В Драматичен театър – Пловдив реализира спектаклите: „Сънят“ от „Светът в 10½ глави“ на Джулиан Барнс (2001 г.); „Изкуството на комедията“ от Едуардо де Филипо (2001 г.); „Малки комедии“ от Чехов (2002 г.); „Свекърва“ от Антон Страшимиров (2003 г.); „Кървава сватба“ от Ф. Г. Лорка (2006 г.), „Сътресение“ по Николай Хайтов (2007 г.); „Български разкази“ (2011 г.). През 2019 г. и 2020 г. представя юбилейния сборен моноспектакъл „Мариус 50“, в който влиза в роли от 9 предишни свои моноспектакъла. Награди за актьорско и постановъчно майсторство: „Икар“ за главна мъжка роля за моноспектакъла „Сътресение“ (2007 г.); „Икар“ за главна мъжка роля за ролите си в моноспектакъла „Български разкази“, копродукция на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив и ART I SHOCK (2011 г.).
Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив. Държавен репертоарен театър, основан на 11.12.1881 г. Първият професионален театър в България. Управител и режисьор на трупата е Стефан П. Попов, негов помощник е Константин Сапунов и актьори Антон П. Попов, Михаил Елмазов, Димитър Антонов, Ирина Иванова, Марийка Иванова и др. Сред любителите участници в трупата са бъдещите големи български актьори Иван П. Попов и Борис Пожаров. Първото изнесено представление е „Робството на мъжете“ от Де Лери. След Съединението групата се разформирова. През 1887 г. пловдивският книжар Краварев създава Пловдивска любителска театрална трупа, в чийто състав са Иван Попов, Васил Кирков, Ив. Тачев, Г. Златарев, Ив. Кожухаров, Шинка Попова, М. Стаматова-Попова, Панайот Пипков. Към тях се присъединява и Антон Попов. По негово предложение се подготвя постановката „Кулата Нел“ от Ал. Дюма – баща, която е представена в София през юни 1888 г. Трупата има изключителен успех и получава покана да остане в столицата. Много от актьорите остават. В края на сезона 1902-1903 театралните дейци се обединяват в театрална дружинка. Роза Попова оглавява трупата и е неин ръководител и режисьор до 1906 г. По това време театърът в Пловдив е единственият субсидиран театър в провинцията. Истинското продължение на професионалната театрална дейност започва в средата на 20-те години – след назначаването на Пьотр Ярцев за главен художествен ръководител на Пловдивския градски театър. В кр. на 1922 г. е представена първата режисирана от него пиеса „Сестра Беатриса“ от М. Метерлинк. Три години по-късно с премиера на пиесата „Борислав“ от Иван Вазов началото на своята „пловдивска кариера“ поставя режисьорът Борис Елпе. След това театърът се ръководи от Тачо Танев, Стефан Киров, Георги Стаматов, Юрий Яковлев, Хрисан Цанков, П. К. Стойчев. През този период се открояват артистите Елена Йорданова, Евлампия Петкова, Симеонка Ненчева, Манас Анастасов, Харалампи Йорданов, Цветана Оджакова, Живко Оджаков, Любен Георгиев и др. През 1942 г. театърът е одържавен. След трудното военно и следвоенно време, едва през 60-те години в театъра налагат своето талантливо присъствие младите тогава режисьори Кръстьо Дойнов, Христо Христов, Крикор Азарян, Панталей Панталеев, Любен Гройс, Юлия Огнянова, Иван Добчев, по-късно – Николай Ламбрев, Симеон Димитров, Христо Церовски, актрисите Цветана Манева, Златина Тодева, Мария Стефанова, Кристина Янева, Невена Калудова и др., актьорите Стефан Данаилов, Тодор Колев, Мариус Донкин, Руси Чанев, Явор Милушев, Христо Мутафчиев и др. Носител на множество национални награди „Аскеер“, „Икар“ и др. Носител на орден „Георги Димитров“ (1972 г.) и орден „НРБ“ – I степен (1981 г.).
Музика – проф. Александър Спиров за концертите му в Мадрид и Толедо.
Александър Спиров е роден през 1944 г. Цигулар. Репертоарът му е огромен. Рециталите му включват творби от Бах, Моцарт, Паганини, Шостакович, Шосон, Пропокиев, Шимановски, Стравински, Хенце, Цимерман и др. Изпълнява и много произведения от български композитори. На много от тях той е първи изпълнител. Освен солови изяви има изпълнения с оркестри и камерни формации. В течение на 8 години е в състава на Пловдивския струнен квартет. Има записи и предавания в телевизията и радиото, първи концертмайстор на Пловдивската филхармония и на Пловдивския камерен оркестър. Педагог и преподавател, професор, зам.-ректор на АМТИИ, ръководител на катедра „Оркестрови инструменти“. Награди: Сребърна лира и Златна лира на СБМТД, орден „Кирил и Методий“ – I ст., „Меденият чан“ на АМТИИ.
Изобразително изкуство – проф. Иван Кирков за юбилейна ретроспективна изложба „Алиби“ в ГХГ – Пловдив.
Иван Кирков (1932 г., Асеновград – 2010 г.). Завършва специалност „Живопис“ в НХА – София при проф. Кирил Цоневи проф. Илия Петров (1955 г.). Работи в различни области и жанрове — живопис, илюстрация, плакат, сценография. От 1957 г. участва във всички ОХИ. През 1961 г. участва в Първата младежка изложба и нашумява със своето модерно виждане за живопис. Има самостоятелни изложби в София (1969 г. и 1978 г.). В Националната художествена галерия по повод 70-годишния му юбилей е подредена негова ретроспективна експозиция (2002 г.). Художник на филма „Инспекторът и нощта” (1961 г.). Преподава в Националната художествена академия, като през 1974 г. става доцент, а през 1985 г. – професор. Работи като сценограф за Сатиричния театър. Негови са декорите за спектаклите „Свинските опашчици“ – Ярослав Дитъл, „Михал Мишкоед“ – С. Доброплодии, „Кандидати на славата“ – Иван Вазов, „Много шум за нищо“ – Шекспир и др. Проектира пластичното декоративно оформление на приемната зала на Централна гара в София (1974 г.) – метална пластика (алуминий); автор е на завесата на Народния театър „Иван Вазов“ (1976 г.). Илюстрира много детски книги, повести и др. Рисува портрети на Йордан Радичков, Любен Зидаров и др. При повече от 40 годишната му творческа дейност се налага като един от най-неординарните български живописци и педагози. През последните години от живота си проф. Иван Кирков живее в Асеновград, където създава прекрасни пейзажи. Награди: бронзов медал за живопис (1959 г.), награда от СБХ (1963 г.), първа награда за илюстрация (1969 г.) и „Наградата на София“ (1976 г.).
Литература – Александър Секулов за стихосбирката „Възхитително и леко“.
Александър Секулов е роден през 1964 г. в Пловдив. Завършва ССХУ за сценични кадри със специалност помощник-режисьор и „Българска филология“ в ПУ „П. Хилендарски“. Писател, поет и журналист. Драматург на Драматичен театър Пловдив. Автор е на три книги със стихове „Седмо небе“ (1988 г.), „Високо, над далечината“ (1997 г.), „Възхитително и леко“ (2003 г.); три книги с есета: „Майсторът и камъните“ (1996 г.); книга с фрагменти “Високите каменни хълмове“ (2006); публицистичната книга „История на минималната съпротива. Хронологичен роман в една колона” (2008 г.). Съвместно с художника Атанас Хранов издава колекциите „Наско Х. Истории с ром, джинджифил, стафиди и мед“ (2005 г.) и „Малката светица и мъжете от черен пипер” (2007 г.). Автор на пиесите: „Светли хотелски стаи” (2005 г.), „Няма ток за електрическия стол” (2015 г.), драматизациите „Възвишение” по романа на Милен Русков в сътрудничество с Иван Добчев и „Вълци“ по „Трънски разкази” от Петър Делчев. Автор е на романите „Колекционер на любовни изречения” (2007 г.), „Малката светица и портокалите. История на изчезването” (2009 г.), антологията „Карти и географии” и романа „Островът” (2011 г.), „Господ слиза в Атина“ (2012 г.). През 2013 г. излиза романовата му трилогия „Гравьор на сънища”, а през 2015 г. романът „Скитникът и синовете” и поетичната книга „Море на живите”. Превеждан е на английски, немски, френски, сръбски, македонски и унгарски. Автор е на ежедневна рубрика „Под игото“ на вестник „Марица“ (1993 г. – 2009 г.). Награди: „Академика” (1988 г.), „Цветан Зангов” (1985 г., 1986 г., 1987 г.) , „Иван Николов” (1998 г., 2004 г.); театрална награда „Аскеер” 2015 г. за „Съвременна българска драматургия”.
Изкуство за деца – Балетно студио „Буратино“ за спектакъла „Училище за танци“.
Балетно студио „Буратино“. Балетната школа е създадена през 1967 г. Неин основател е Русалия Кирова. От 1986 г. школата носи името Балетно студио „Буратино“ с художествен ръководител и педагог Маша Иванова. В нея се обучават деца на възраст от 6 до 18 години. Програмата, по която се работи, е съобразена с всяка възрастова група и е изготвена на основата на Руската балетна школа. Годишно в Балетно студио „Буратино“ се обучават между 80 и 100 деца. В студиото се преподават ритмика и пластика, класически и исторически танци, характерни и модерни танци. Много от учениците стават професионални балетни артисти и днес танцуват по сцените в България и чужбина. Репертоарът на студиото е разнообразен – от отделни класически тематични и сюжетни танци до самостоятелни балетни спектакли. За всеки творчески сезон БС „Буратино” разполага с балетен спектакъл и концертна програма с продължителност 60 мин. От юни 1999 г. студиото е домакин и организатор на Международен детски балетен фестивал „С любов за танца”, който се провежда през година от 1 до 4 юни . „Буратино” осъществява множество самостоятелни концерти и задгранични турнета. Студиото е концертирало в Македония, Сърбия, Хърватска, Словения, Чехия, Словакия, Гърция, Молдова, Украйна, Русия, Унгария, Австрия, Франция, и Италия. Осъществява съвместни концерти с балетно студио „Артешена” – Верона, Италия. Финансово студиото се обезпечава от Община Пловдив – Отдел „Култура” и постоянни спонсори. Награди: Първа награда за изпълнение, актьорско майсторство и костюм, две първи награди за индивидуални изпълнения и първа награда за балетен педагог от фестивала „Магия Италия“ в Римини (2012г.).
Превод – Иванка Савова за „Крайбрежната къща“ от Джеймс Патерсън.
Иванка Савова е родена през 1948 г. в Пловдив. Завършва Гимназия с преподаване на английски език „Г. Кирков” (ЕГ „Пловдив“) и СУ „Климент Охридски” – специалност „Английска филология“, втора специалност „Руски език“. От 1981 г., в продължение на над 11 години, работи в издателство „Христо Г. Данов” като редактор на преводна англоезична литература, главно американска. Превежда предимно художествена литература и на свободна практика. Преводи: „Изборът на Софи“ от Уилям Стайрън, „Посредникът” от Лесли П. Хартли, „Зуи” от Джеръм Д. Селинджър, „Кръгът се стеснява” от Джулиан Саймънс, „Лесни пари” и „Още един глупак“ от Джеймс Х. Чейс, „Жестоко и необичайно” от Патриша Корнуел, „Плът и кръв“ от Джон Харви, „Английският убиец“ от Даниел Силва, „Страната Оз” от Лиман Ф. Баум, „Живот след живота” от Реймънд Мууди, „Игра за живите” от Патриша Хайсмит, „Козет” от Лора Калпакян, „Нарушители“ от Дейвид Морел, „Не ме забравяй” от Марлис Мелтън, „Пътешествията на Доктор Дулитъл” и „Пощата на Доктор Дулитъл” от Хю Лофтинг, „Разбивач на сърца” от Джули Гаруд, „Хилъри Родам Клинтън – първа дама на нашето време“ от Дони Радклиф, „Стани милиардер” от Доналд Тръмп, „Световен атлас с въртящ се глобус”, „Енциклопедия „История на света” 2 част, Самсон и Далила” и „Най-ценното бижу” от Франсис Едмъндс, „Звездни момичета” от Джоан Колинс и др. Награди за художествен превод: на Дружеството на преводачите за превода на романа „Изборът на Софи” от Уилям Стайрън; Националната награда за художествен превод „Салоон” за превода на романа „Погледни към дома, ангеле” от Томас Улф.
Фотография – Владимир Янев за участието му в обща фото-журналистическа изложба.
Владимир Янев е роден в Пловдив през 1953 г. Занимава се с фотография повече от 40 години. Работи като фоторепортер в пловдивските вестници „Отечествен глас“, „Марица“ и „Денят“. В момента (2021 г.) е фоторепортер (кореспондент) на БТА за Пловдивска област. Негова е последната снимка на Тодор Живков в Пловдив като все още Първи човек в комунистическа България. Фотографията е направена около осем месеца преди свалянето на Т. Живков, в Стария град, на площадчето до Балабановата къща по време на посещението на Франсоа Митеран под тепетата. През 2001 г., заедно с Неделиян Нешев, в офиса на рекламна къща „Тракия прес“ прави първа изложба с цифрова фотография, в която излага 40 свои фотографии.
Архитектура – арх. Татяна Михайлова за проекта на бизнес център „Роза импекс“ и административно-търговски комплекс на СК „Арнаудов“.
Татяна Михайлова е родена през 1955 г. в Пловдив. Образование: 1970 г. – 1974 г. – Строителен техникум „Йорданка Николова” гр. Пловдив; 1974 г. – 1980 г. – Архитектурен факултет на ВИАС, гр. София. Професионален опит: 1980 г. – 1982 г. в Община Асеновград; 1982 г. – 1985 г. в НПП „КАМ”, гр. Пловдив, проектант; 1985 г. – 1993 г. в „Биоинвест-инженеринг”, гр. Пловдив, ръководител група; 1993 г. – 2002 г. и 2003 г. – 2021 г. проектант на частна практика в съдружие с арх. Валентин Михайлов в „Архитектурно бюро – Михайлови”; 2002 г. – 2003 г. – Община Пловдив Началник отдел „Проектна експертиза“. Член на КАБ. Награди: Златен молив (2003 г.).
Спонсорство в областта на културата – Росица Кючукова, собственик на „Вила Винифера“ (с. Брестовица) и Соня Таушанова от фондация „Култура, изкуство, деца“.
Росица Кючукова (днес Касабова) е родена в Брегово, Видинска обл. Завършва висшето си образование в Русия, Ленинград, специалност „Пътен инженер“ (1986 г.), а по-късно – финанси във Виена (1993 г.). Кариерата си започва като проектант в ГУП, Пловдив (1986 г. – 1989 г.). В периода 1990 г. – 1994 г. е главен брокер на Пловдивска стокова борса. През 1995 г. създава собствена частна фирма „Стархо Со“ ЕООД. През 2004 г. учредява още три фирми, където е съдружник и управител – „Вила Винифера” ООД – търговия с вино и винен туризъм; „Ампел” ООД – лозарство; „Дионис клуб” ООД – винопроизводство. Секретар на Асоциацията на българските винопроизводители. Председател на Сдружение „Спри рака“, което организира благотворителни кросове в подкрепа болните от онкологични заболявания (от 2016 г.). От май 2009 г. до юни 2017 г. е Командер на командерията „Улпия“ – Пловдив на Ордена на тамплиерите. През ноември 2017 г. повдигната в степен Велик офицер и е назначена за Велик Благотворител към Великия Приорат България.
„Вила Винифера“ (Villa Vinifera) е създадена през 1933 г., когато известният търговец на вина Методи Хаджиянков решава да се заеме с производството им. През 1936 г. в пловдивското село Брестовица създават винарска изба „Мискет”,която става предпочитан производител не само в Българския, а и на английския, австрийския и германския пазар. През 1946 г. винарска изба „Мискет” е национализирана, но функционира като подразделение на най-реномираните винарски заводи в България. От 1998 г. винарска изба „Мискет” е собственост на компания „Стархо Со” и носи марката „VillaVinifera”. Възстановена и оборудвана с две ферментационни отделения, лаборатория, поточна линия, две дегустационни зали и отделение за съзряване, винарска изба „Villa Vinifera” носи ново име и дух. Разполага със собствени лозови насаждения от сортовете Мавруд, Каберне Совиньон, Мерло, Мускат, Шардоне и Траминер в Родопската яка – с. Брестовица и с. Нови Извор. Винарска изба „Вила Винифера” залага на екологичния тип производство и активно развива винен туризъм.
Фондация „Култура, изкуство, деца“. Създадена като неправителствена организация през 1994 г. от Соня Таушанова, за да насърчава децата с талант в клуб по изкуства, телевизионно шоу и театър. Организира местна кампания за създаване на възможности за работа и предприемачество на младите хора, която става известна като „социален бизнесинкубатор“.
Соня Таушанова е автор на предаването „Малките Големи Звезди“ и на книгата за детските права „Моите права са моя отговорност“.
Източници: ВЕЛИЧКОВА, Евелина. Иван Сивинов – почтен гражданин на Пловдив. Не връчиха годишните награди за журналистика. // М а р и ц а (Пловдив), N 140, 22 май 2004, с. 2 : с ил.
Вж и: П о з в ъ н е т е Н о в и н и (Пловдив), N 102, 25 май 2004, с. IV (Я. Атанасов).