2002

Театър – Виктория Колева за ролята на Попова в „Малки комедии“ от Чехов.

 

Виктория Колева е родена на 20 февруари 1960 г. в Русе. Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” през 1986 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Има над 90 роли в театъра и още дузина в киното. Сред театралните са: Маривъв„Войцек“от Георг Бюхнер; Евриклея в „Тъкачка на сънища“ от Антонио Вальехо; Електра в „Аз съм Електра, любов моя“ от Ласло Дюрко; Клеопатра Львовна в „И най-мъдрият си е малко прост“ от Николай Островски; Хъни в „Кой се страхува от Вирджиния Уулф“ от Едуард Олби; Джоан в „Сексуални перверзии в Чикаго“ от Дейвид Мъмет;  Клер в „Пиеса за двама“ от Тенеси Уилямс; Патриша в „Последният янки“ от Артър Милър; мисис Уайър във „Френски квартал“ от Тенеси Уилямс; г-ца Юлия в „Г-ца Юлия“ от Стриндберг; Вера в „Покер“ от Е. Бонев; д-р С. в „Хотел между тоя и оня свят“ от Ерик-Еманюел Шмит; Попова в „Мечка“ от Чехов; Костанда в „Свекърва“ от Антон Страшимиров; майката в „Кървава сватба“ от Федерико Гарсия Лорка; сеньора Капулети в „Ромео и Жулиета“ от Шекспир; Титания в „Сън в лятна нощ“ от Шекспир; Хохлакова в „Братя Карамазови“ от Достоевски; Вишневска в „Доходно място“ от Николай Островски; Мика в „Живите от мъртвата махала“ от П. Анастасов и др. Зрителите я помнят от документалната поредица „Недадените” по БНТ, от ситкома „Морска сол” и шоуто „Пълна лудница”. Играе на сцената на Театър 199 в пиесата „Чинечита” по текст на белгийския драматург, режисьор и актьор Тиери Дебру. Също и в Народния театър в „Свобода в Бремен. Госпожа Геше Готфрид” по Райнер Вернер Фасбиндер. Носител е на „Икар” за главна женска роля в постановката на Мариус Куркински „Свекърва” по Антон Страшимиров (2004 г.).

Музикадиригент проф. Василка Спасова.

Василка Спасова е родена през 1932 г. в София. Завършва ДМА, специалност „Хорово дирижиране“. Автор на научни разработки  и статии. Съставя и редактира сборници с хорови произведения от български композитори и обработки на народни песни. От 1995 г. е професор по дирижиране в АМТИИ. Ръководи Академичния народен хор (1981 г. – 2004 г.). Прави много концерти у нас и в чужбина – Белгия, Швейцария, Германия, Италия, Русия, Финландия, Полша, Турция. Създава фондация „Проф. Иван Спасов“, на която е председател. Награди: Сребърна, Златна и Кристална лира на СБМТД. Носител на Почетния знак на град Пловдив  (2002 г.).

 

Изобразително изкуствоАнгел Пачаманов за изложбите „Импресии от природата“ и „Сезони“.

 

Ангел Пачаманов е роден в гр. Гълъбово през 1944 г., възпитаник на Художествена гимназия в София, през 1976 завършва НХА-София със специалност „Монументални изкуства“ при проф. Мито Гановски. Член е на СБХ и на Дружеството на пловдивските художници. В периода 1981 г. – 1985 г. е преподавател в Художествената гимназия в Пловдив. През 1993 г. – 1996 г. е председател на Дружеството на пловдивските художници. Има множество реализации в различни техники и материали – фреско, сграфито, мозайки, витраж, гоблен, скулптура от бетон, метал и дърво, приложна графика, пространствено оформление, дизайн. Негови творби има в: Младежки дом в Пловдив – фреско, гоблен, проект пластика бетон, пластичен метал; Младежки дом в Садово – сграфито; детска градина в Садово – сграфито; Младежки дом в Кръстава – фреско; Хирургическа клиника в Пловдив – декоративна решетка; завод „Рекорд“ – художествено-пространствено оформление; детска градина в Благоевград. От 1988 г. до сега има над 40 самостоятелни и колективни изложби в Пловдив, Варна, София. За този период излага свои картини в Швейцария, Италия, Германия. Негови картини са притежание на галерии и частни колекции в Белгия, Швейцария, Франция, САЩ, Италия, Германия, Гърция, Англия, Португалия, Турция, Канада. Пленери и симпозиуми: Садово-живопис (1984 г.); Международен пленер Пловдив (1992 г.); Първи симпозиум по скулптура от дърво в Международен панаир – Пловдив (1996 г.); Велинград – живопис (1997 г. и 1998 г.); Пампорово – живопис (1999 г.); Brienz Швейцария – международен симпозиум – скулптура от дърво (2000 г.); Смолян живопис (2008 г.). Награди: Награда „Водка Абсолют“ – скулптура метал (1997 г.).

Литература – Петър Анастасов за стихосбирката „Този черен бял свят“.

Петър Анастасов е роден през 1942 г. в с. Марково, Пловдивско. Завършва прогимназията в родното си село, руска гимназия в София и висше образование в СУ „Климент Охридски”, специалност „Българска филология“. Специализира журналистика в Москва. В периода 1966 г. – 1976 г. е журналист в пловдивските вестници „Отечествен глас” и „Комсомолска искра”; 1976 г. – 1989 г.  – директор ДИ „Христо Г. Данов” – Пловдив; от 1990 г. е гл. редактор на частно книгоиздателство „Светулка – 44”- София. Член на СБП. Стихосбирки: „Зимна нежност” (1968 г.), „Тройно огледало” (1972 г.), „Площад на хълма” (1977 г.), „Както те обичам” (1982 г.), „40 стихотворения” (1991 г.), „Този мерен бял свят”, антологиите „Хубава и проклета си”, „Избрано – поезия” и „Избрано – пиеси”. Пише пиеси като „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“, „Четирите посоки на света“, „Църква за вълци“ и „Живите от мъртвата махала“. По негов сценарий е заснет филмът „Църква за вълци“, както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“, „Оттатък ставаш невидим“. Награди: на Съюза на българските писатели за поезия за стихосбирката „Както те обичам“; Национална награда за поезия „Пеньо Пенев“ (1986 г.) и Лавров „Орфеев венец” за поезия на Литературните празници „Пловдив чете“ (2010 г.).

 

Изкуство за деца – Хор на пловдивските момчета „Стефка Благоева“.

 

Хор на пловдивските момчета „Стефка Благоева“ е създаден на 26 ноември 1975 г. От 2003 г. носи името на своя основател и дългогодишен диригент Стефка Благоева (1938 г. – 2000 г.). В хора участват момчета от пловдивските училища на възраст от 6 до 14 години. През месец януари 1980 г. Стефка Благоева, съвместно с диригента Теодосия Панкова, създават Младежка формация. В нея участват вече пораснали възпитаници на момчешкия хор. Младежкият хор концертира, както самостоятелно, така и заедно с момчешкия, като смесен хор. През месец септември 2008 г. по инициатива на Управителния съвет на хора се формира мъжка формация с диригент Теодосия Панкова. От 1996 г. главен диригент е Милка Толедова, която работи с пловдивските момчета повече от 25 години, първоначално като ръководител на хоровата школа и хормайстор, а по-късно – като помощник-диригент. Хор „Стефка Благоева“ е участник в национални музикални форуми като: Международен фестивал на православната музика „Хвалите Господа“ – София; Международен музикален фестивал „Варненско лято“; Ученически хорови празници „Добри Войников“ – Шумен; Фестивал на оперното, оперетното и балетно изкуство – Пловдив и др. Репертоарът съдържа класически и съвременни хорови песни и кантатно-ораториални творби от български и чужди автори, обработки на български фолклор, църковно-славянска музика. Хорът развива активна концертна дейност – с повече от хиляда концерта в България и чужбина. Участва в концерти със симфонични, камерни, духови, джазови оркестри и в оперните спектакли: „Тоска“, „Кармен“, „Хензел и Гретел“, „Кармина Бурана“ и др. Реализирани са концертни турнета и участия в международни хорови фестивали в Италия, Франция, Белгия, Холандия, Испания, Португалия, Германия, Полша, Чехия, Унгария, Турция, Гърция, Русия, Украйна, Македония и др. Хор „Стефка Благоева“ е концертирал съвместно с: хор „Гусла“, хор „Детска китка“, Хора и оркестъра на ОФД – Пловдив, Камерен оркестър Симфониета „Добрин Петков“, Симфоничен оркестър – Враца, Симфоничен оркестър – Нант, джазова формация „Бели, зелени, червени“, Динамит брас бенд и др. Има участия в концерти и оперни спектакли под диригентството на: Димитър Манолов, Борислав Иванов, Георги Димитров, Пламен Първанов, Румен Байраков, Веселин Байчев, Найден Тодоров, Иван Кожухаров, Гюнтер Тойринг (Австрия), Войчех Кролоп (Полша), Конрад Лайтнер (Германия), Джеймс Лоугран (Англия), Никос Ефтимиадис (Гърция) и др. Принос за утвърждаването на хор „Стефка Благоева“ и за организиране на творческата му дейност имат работилите през годините като диригенти, хормайстори, пианисти и вокални педагози: Галина Врачева, Жана Белева, Весела Дякова, Боянка Бахнева, Аврам Андреев, Райна Петрова, Велина Андреева, Десислава Гавраилова, Кръстин Настев, Ивайло Михайлов, Албена Чуканова др. Награди: Почетен знак на Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) – 1996 г.; Почетен знак на град Пловдив – 1996 г.; Награда на СБМТД „Златна лира“ – 2001 г.; Почетна значка на Националния дворец на децата – 2001 г. Хорът е лауреат и носител на награди от международни хорови конкурси.

 

Превод – Венера Атанасова за превода от руски език на „От Распутин до Путин“ на Вл. Фьодоровски.

 

Венера Атанасова е родена в Пловдив през 1956 г. Завършва ВТУ „Кирил и Методий“ – специалност „Френска филология”, с втори език английски. От 1982 г. е член на Дружеството на преводачите в Пловдив. Превежда игрални филми към филмотечно кино „Христо Ботев“, гр. Пловдив, сред които: „Кеят на мъглите“, „Голямото плюскане“, „Пусикет“, „Метрото“, и над 50 заглавия от френски и английски език в областта на художествената, нехудожествената, научнопопулярната и справочната литература, предназначена както за възрастни, така и за деца. Под нейно съставителство са публикувани сборниците „Моята книга за пролетта“, „Моята книга за лятото“, „Моята книга за есента“, „Моята книга за зимата“, „66 златни басни“, „333 гатанки“, „25 избрани любими приказки“, „Приказки на народите“,  „Скандинавски приказки“ (2019 г.). Автор е на детските книжки „Палавите цифри“, „Животните от фермата“, „Весела Коледа“, „Дядо Коледа пристига“, „Моята ваканция“, „Под гъбката“.

 

Журналистика – Любомир Минчев, спортен журналист във в. „Марица“.

 

Любомир Минчев е роден през 1957 г. в Цалапица. Завършва средно образование в  ОТМТ „Калинин“ в  Пловдив и висше в  ПУ „П. Хилендарски“ – специалност „Българска филология“. Работи по разпределение учител в Джебел, Кърджалийско, където започва и журналистическата му кариера (1982 г. – 1985 г.); журналист във в. „Нов живот“, Кърджали (1985 г. – 1989 г.); „Отечествен глас“ (1989 г. – 1991 г.); „Марица“ (1991 г. –1993 г.); издател и журналист на спортния вестник „Гол“ (1993 г. – 2001 г.); ръководител на екип „Спорт“ във в. „Марица“ (2001  г. – 2007 г.); главен редактор на в. „Марица“ (2007 г. – 2014 г.); съиздател на сайта „Уча в Пловдив“, издател на сайта „Политика в Пловдив“ и анализатор в Plovdiv24.bg ( от 2014 г. – досега). Награди: за най-добър журналист от регионална медия (2004 г. и 2006 г.).

 

Фотография – Недялко Костов.

 

Недялко Костов е роден през 1941 г. в Димитровград. Следва медицина във ВМИ – Пловдив (днес МА). С фотография се занимава от 1958 г. От 1973 г. е председател на фотоклуба при Дома на културата на здравните работници в Пловдив – „Блик 63“, а от 1979 г. – негов художествен ръководител. През 1979 г. получава званието фотограф-художник. Известно време е секретар на Пловдивското дружество на фотографите. Работи и като фоторепортер във вестници. Автор е на фотографията на Мильо, по която е направен паметникът, както и на фотографиите в Музея на родопския карст в Чепеларе. Участва в 88 международни фотографски салони със 139 работи и в 4 бианалета на Световната федерация на ФИАП: в Белгия, Сан Марино, Канада и Андора. В Андора печели Гран при. С множество международни награди: от Токио (Япония), Сабадел (Испания), Вашингтон (4 почетни награди) и Истанбул (Турция). Има 15 самостоятелни изложби в България и чужбина. През 1981 г. в Ямбол участва в Салона за експериментална фотография СТИЛП и е отличен с Голямата награда.  За активна творческа и организационна работа е награждаван от Клуба на фотодейците в България: през 1983 г. със златен медал „Анастас Карастоянов“ и през 1988 г. със златен медал „Ниепс-Дагер-Талбот“.  От 1976 г. е почетен член на фотоклуба „Мгновение“ в гр. Липецк (Русия), от 1979 г. е почетен член на фотоклуба в гр. Сибиу (Румъния), почетен член е и на фотоклуб в гр. Малмьо (Швеция). През 1989 г. Световната федерация за фотоизкуство му присъжда званието „Артист“ на Световната федерация по фотография.

 

Архитектура – арх. Илко Николов за новата сграда на Второ РПУ на ул. „Волга“.

 

Илко Николов е роден през 1956 г. в Пловдив. Завършва Математическата гимназия в Пловдив (1974 г.) и ВИАС със специалност „Архитектура“ (1981 г.). Член на управителния съвет на Бизнес експертен съвет Пловдив, зам.-председател на Съюза на архитектите в България, председател на Съюза на архитектите в България – Дружество Пловдив и председател на Асоциацията за устойчиво развитие и анализи. Арх. Николов е член на Камарата на архитектите, член на Експертен съвет по устройство на териториите на Община Пловдив, член на Консултативен съвет към Главния архитект на Община Пловдив и на други обществени структури. Главен архитект на район „Централен“ – Пловдив (1993 г. – 1996 г.). Автор на множество реализирани проекти в областта на общественото и жилищното строителство, търговията и туризма. Той е автор на множество реализирани проекти в областта на общественото и жилищното строителство, търговията и туризма в Пловдив и страната като: Църква „Св. Николай“ – район Западен, Пловдив; Летище Пловдив – Нов пътнически терминал; Пешеходна зона на гр. Асеновград; SPA комплекс към Югозападен университет – Благоевград; Административна сграда на район Западен – Община Пловдив; Административни сгради на EVN – Централа2, Пловдив, КЕЦ Велинград, КЕЦ Харманли; Складово-търговски комплекс на Апекс-сервиз на Голямоконарско шосе; „Ресторант Хепи“ – Варна; Апартаментни хотели в Пампорово, Банско, Слънчев бряг, Поморие и др.; Архитектурен резерват Старинен Пловдив – проект за спецефични правила и норми за прилагане на ЗРП; Комплекс къщи за гости с. Косово; Индивидуални еднофамилни жилищни сгради в Пловдив, София, община Марица, Община Родопи, Община Асеновград, Община Чепеларе и др.; Бензиностанция на Петрол на пътя Асеновград-Кърджали; Генералното консулство на република България в Одрин, Турция; Сграда на Второ районно полицейско управление- Пловдив; Детска монорелсова железница в ЖР „Тракия” – Пловдив, „Тенис комплекс” към стадион „Пловдив”. Награди: специална награда „Сграда на годината” 2009 г. за реализация на летище Пловдив;  пъpвo мяcтo зa Цeнтpaлeн плoщaд – Aceнoвгpaд (2010 г.); първо място за проект за преустройство на „Централна ЖП гара Пловдив” (2008 г.); тpeтa нaгpaдa в ĸoлeĸтив в мeждyнapoдeн ĸoнĸypc зa Bтopичeн гpaдcĸи цeнтъp – Coфия и дp.

 

Източници: ВЕЛИЧКОВА, Ева. Наградите „Пловдив“. Любо Минчев за журналистика, Петър Анастасов за литература. Конкуренцията сред номинираните затрудни журито. // М а р и ц а (Пловдив), N 138, 23 май 2003, с. 1, 2 : с портр.

Scroll to Top