Театрално изкуство: I степен – Георги Василев за ролята на Гали Гай от пиесата „Мъжът е мъж“ на Б. Брехт и за отличното му представяне през годината в други пиеси; I степен – Мария Стефанова за ролята ѝ на Костанда в пиесата на А. Страшимиров „Свекърва“; III награда – Димитрина Савова за ролята на Аксиноя от пиесата на Молиер „Мизантроп“.
Георги Василев (1936-2017). Роден през 1936 г. в гр. Карнобат. През 1959 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” при проф. Г. Костов. През 1967 г. специализира режисура в Москва, а през 1968 г. – в Ленинград. През 1959 г. дебютира в ролята на Фьодор („Барабанчица” – А. Салински) в ДТ – Пловдив. На тази сцена изпълнява над 150 роли: Младият („Когато розите танцуват” – В. Петров), Хлестаков („Ревизор” – Н. В. Гогол), Дон Жуан („Дон Жуан” – Ж. Б. Молиер), Рамуш („Боровете не превиват клони” – К. Странджев), Кулигин („Три сестри” – А. П. Чехов), Мати Браун („Господин Пунтила и неговият слуга Мати”, „Опера за три гроша” – Б. Брехт), Ланс, Лир („Двамата веронци”, „Крал Лир” – У. Шекспир), Найден („Майстори” – Р. Стоянов), Драгиев („Тази малка земя” – Г. Джагаров), Леонид Павлович („По следите на радостта” – В. Розов), Хелмер („Нора” – Х. Ибсен), Лазар Драгинков („Босилек за Драгинко” – К. Илиев), Креон („Медея – Еврипид”), Сатин („На дъното” – М. Горки), Кебът („Страсти под брястовете” – Ю. О’Нийл), Брокър Слейд („Бдение след смъртта на Джейми Фостър” – Б. Хенли), Гедон („Еленово царство” – Г. Райчев), Златил („Боряна” – Й. Йовков), Франк („Последният янки” – А. Милър), Проспер („Зеленият какаду” – А. Шницлер) и др. Изявява се в областта на художественото слово. Постановки за деца: „Звездното момче” – О. Уайлд, „Златоперко” – Л. Милева и др. Носител на национални награди и държавни отличия. Обявен е за Почетен гражданин на Пловдив през 2001 г.
Мария Стефанова. Родена през 1939 г. в Горна Джумая. Завършва ВИТИЗ през 1960 г. при Моис Бениеш. Първата ѝ роля на професионалната театрална сцена е в спектакъла „Емилия Галоти” на Лесинг в театъра във Враца. Следват ролите в Русенския театър, а после и в театъра в Пловдив (1966-1972), където работи с режисьорите Христо Христов, Пантелей Пантелеев, Любен Гройс, Крикор Азарян. Играе: Настася Филиповна в „Идиот”, Ния в „Преспанските камбани”, Катерина в „Укротяване на опърничавата”, Костанда в „Свекърва”. От 1972 г. е в НТ „Иван Вазов“. Първата ѝ среща е с режисьора Кръстю Мирски в ролята на Гурмижска от „Лес” на Островски. Следват години с незабравими превъплъщения в различни роли. Сред тях са: Нора от „Душата на поета”, Масларска от „Милионерът”, Гертруда в „Хамлет“, Гонерил в „Крал Лир“ и много, много други. Има над 200 роли в театъра и повече от 50 в киното. Сред филмите, в които участва са: „Вчера”, „Златният век”, „Баш майсторът”, „Всичко е любов”, „Понеделник сутрин”, „Любимец 13”. Играе и на сцената на „Театър 199“. Носителка е на званията „заслужил артист” и „народен артист”. Член на Съюза на артистите в България (1960). През 2018 г. по покана на директора Мариус Донкин, Мария Стефанова се завръща на сцената на Народния театър след 25 години отсъствие и прави фурор с ролята си в „Три високи жени“ от Едуард Олби (реж. Стефан Спасов). За ролята си на жената А тя получава и наградата „Аскеер“.
Димитрина Савова (1926, гр. Пирдоп – 2011). Следва право в СУ (1945), завършва актьорско майсторство при проф. Георги Стаматов през 1950 г. Работила е в Народен театър „Ив. Вазов“ (1950-1951), ДТ „Адриана Будевска“ – Бургас (1953-1959) под режисурата на Юлия Огнянова, Вили Цанков, Методи Андонов, Николай Люцканов, Леон Даниел, където прави най-забележителната си роля на Майка Кураж от Б. Брехт и според Брехтовия институт е най-младата изпълнителка на тази роля, в Народен театър за младежта (1959-1961), в Русенски драматичен театър (1961-1964), в Драматичен театър – Пловдив (1964-1977) – един от най-силните ѝ творчески периоди, под режисурата на Любен Гройс. През този период получава и две национални награди – за Дойката от „Ромео и Жулиета“ и за ролята ѝ на баба Митра в „Албена“, Театър „София“ (1977-1981). След пенсионирането си е актриса на свободна практика. Направила е над 1000 театрални и над 40 филмови роли – Султана от „Железният светилник“, Бернарда Алба от „Домът на Бернарда Алба“ от Ф. Г. Лорка, монахинята Евпраксия от „Реквием за Апостола“ по романа на Яна Язова, баба Гюргя от „Цената на златото“ на Генчо Стоев. Нейният специфичен актьорски натюрел на българка, кръвно свързана с възрожденските ни традиции е запечатан във филмите „Под игото“, „Шибил“, „Райна Княгиня“, „Снаха“, „Боянският майстор“. Награди: Орден „Кирил и Методий“ – II степен; „Лауреат“ на I фестивал на художественото слово; „Почетен гражданин на Пирдоп“.
Музикално-сценично изкуство: I степен – Георги Първанов, гл. режисьор на Пловдивската опера, за постановката на „Катя Кабанова“ от Л. Яначек; II степен – з.а. Соня Хамерник за ролята на Кабаниха от операта „Катя Кабанова“ и за артистично-солистичния колектив в състав: Р. Кошерска, з.а. Авр. Андреев, Ел. Балджиева, Вл. Тодоров, Евст. Димитров, Д. Динев за високи творчески постижения в постановката „Катя Кабанова“.
Георги Първанов (1922, Ловеч – 1993). Завършва военно училище, участва във ВСВ като офицер. Завършва право в СУ (1955). Работи в Софийската опера като помощник-режисьор (1948-1952), асистент режисьор (1952-1962) и режисьор (1962-1964). Режисьор в Пловдивската опера в периода 1964-1967 и 1971-1977 г. Поставя 27 опери и оперети на пловдивска сцена, сред тях някои за първи път в България. Сред най-сполучливите са: „Катя Кабанова“ от Леош Яначек, „Албена“, „Бохеми“. Поставя „Аида“ от Верди и „Княз Игор“ от Бородин на Хълма на освободителите. Със Софийската и Пловдивската опера гастролира в СССР, Дания, Испания, Чехословакия, Германия, Югославия. Режисьор в ДМТ (1967-1971), главен режисьор в ДМТ (1977-1990).
Соня Хамерник (1929-2019). Родена в София. Завършва оперно-класическо пеене при Христо Бръмбаров и Илия Йосифов. Солистка в Пловдивската опера (1954-1984). Заслужила артистка. Роли: Кармен от „Кармен“ на Бизе, Азучена от „Трубадур“, Амнерис“ от „Аида“ и Аулрика от „Бал с маски“ на Верди, Далила от „Самсон и Далила“ на Сенс-Санс, Берта от „Севилският бръснар“ на Росини, Кончаковна от „Княз Игор“ на Бородин, Марина Мнишек от „Борис Годунов“ на Мусоргски, Полина от „Дама Пика“ на Чайковски, Сузуки от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини и др. Награди: от конкурса „П. И. Чайковски“ – Москва (1957), орден „Кирил и Методий“ – I ст., медал „1300 години България“ и др. държавни отличия за високи творчески постижения.
Райна Кошерска. Родена през 1925 г. От 1954 г. е солистка в Пловдивската опера. Сред най-значимите ѝ роли са: Татяна в „Евгений Онегин“, Чо Чо Сан в „Мадам Бътерфлай“, Тоска в „Тоска“, Наташа в „Русалка“, Леонора в „Трубадур“, Розалинда в „Прилепът“, Елизабет в „Дон Карлос“ и др. Тя е първата изпълнителка на Катя в „Катя Кабанова“ от Яначек и на Лола в „Откраднали консула“ от Иван Димов. Преподава класическо пеене в СМУ и ВМПИ в Пловдив.
Аврам Андреев. Роден през 1928 г. в Разлог. През 1954 т. завършва Българската държавна консерватория – София при Елена Орукин и Петър Райчев. От 1954 г. е солист в Пловдивската опера – тенор, учил при Емил Маринеску. В периода 1970-1971 г. специализира в Болшой театър в Москва. Там подготвя ролите на Ленски, Шуйски, и Юродовия. През 1972 г. му е дадено званието „заслужил артист”. Играе Алфред („Травиата” от Верди), Граф Алмавива („Севилският бръснар” от Росини), Бони („Царицата на чардаша” от Калман), Кадията („Луд гидия“ от П. Хаджиев), Альоша („Заря” от Молчанов), Ника Магадоф (музикалната драма „Консулът” от Меноти), Гонзалво („Испанският час” от Равел), Поручик Боляров („Юлска нощ“ от П. Хаджиев), Емил („Антигона 43“ от Л. Пипков), Пепе („Откраднали консула” от Ив. Димов), Белмонте („Отвличане от сарая” от Моцарт), Неморино („Любовен еликсир” от Доницети), Тамино („Вълшебната флейта“ от Моцарт), Княз Шуйски („Борис Годунов” от Мусогорски), Ернесто („Дон Паскуале” от Доницети), Фернандо („Така правят всички” от Моцарт), Айзенщайн (операта „Прилепът” от Щраус), Професор Хигинс (мюзикъла „Моята прекрасна лейди” от Лоу), Тони („Уестсайдска история“ от Бърнстейн), Парис (оперетата „Хубавата Елена” от Офенбах), Рамиро („Пепеляшка“ от Росини) и др. Записва компактдиск „Снежанка” от Римски-Корсаков и участва във филм на БНТ. Участва в гастроли в бившия СССР, Югославия, Полша, ГДР, Испания, Белгия и Дания.
Елeна Балджиева (1938-1996). Завършва Националната музикална академия. От 1964 г. е солистка на Пловдивската опера. Зад гърба си има повече от 50 роли, над 500 спектакъла и 150 рецитала. Между коронните ѝ роли са Микаела („Кармен” от Бизе), Деспина („Така правят всички” – Моцарт), Джулиет („Малкият коминочистач” – Б. Бритън), Детето („Детето и вълшебствата” – М. Равел) и др. Доцент по вокал в АМТИИ – Пловдив.
Владимир Тодоров. Роден през 1928 г. в гр. Кричим. Учи пеене при Елисавета Йовович и Сили Бръчкова (1956-1960). По-късно специализира при Лиляна Жабленска и проф. Христо Бръмбаров. Дебютът му е през 1962 г. в Бургас. Пее в оперите в Стара Загора (1963) и в Пловдив (от 1966). Гост-солист в Националната опера – София. Роли: Манрико в „Трубадур“, Радамес в „Аида“ и Отело в „Отело“ от Верди, Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ и Каварадоси в „Тоска“ от Пучини, Ричард в „Бал с маски“ от Верди, Дон Карлос в едноименната опера на Верди, Вакула в „Черевички“ от Чайковски, Дмитрий Самозванец от „Борис Годунов“ от Мусоргски, Херман от „Дама Пика“ от Чайковски, Владимир Игорович от „Княз Игор“ от Бородин и др.
Евстати Димитров. Роден през 1936 г. в Пловдив. Завършва оперно пеене в Музикалната академия при Христо Бръмбаров. От 1969 г. до 1978 пее в Пловдивската опера; в периода 1979-1983 г. – в Комише опера – Берлин. Репертоарът му обхваща повече от 60 оперни заглавия от композиторите Дж. Верди, Дж. Пучини, Дж. Росини, М. Мусоргски, В. А. Моцарт, Р. Вагнер, П. Хаджиев, Ал. Бородин, Н. Римски-Корсаков, С. Рахманинов и др. Сред най-добрите му роли са: Зарастро във „Вълшебната флейта” и Осмин в „Отвличане от сарая” от В. А. Моцарт, Борис Годунов, Варлаам и Пимен в „Борис Годунов” от М. Мусоргоски, хан Кончак в „Княз Игор” от Ал. Бородин, Филип II и Инквизитора в „Дон Карлос”, Рамфис в „Аида”, Закария в „Набуко” от Дж. Верди, дон Базилио в „Севилският бръснар” от Дж. Росини, Мефистофел във „Фауст” от Ш. Гуно, княз Гремин в „Евгений Онегин” от П. Чайковски и др. Самостоятелно гастролира в Полша, Чехословакия, Турция, Румъния и Русия (бившия СССР) с Борис Годунов, Филип II и Базилио. С Пловдивската опера има гастроли и в др. държави, изнася песенни концерти в страната и в чужбина. От 1998 г. пее в Камерен ансамбъл „Филипополис“.
Диньо Динев. Постъпва в трупата на Пловдивската опера веднага след завършването на БДК при Лили Ракитска и Илия Йосифов. Изиграл е 58 роли за 26 години като солист в Пловдивската опера. Играе в постановките „Отвличане от Сарая“ от Моцарт (1955), „Севилския бръснар“ от Росини (1956), „Имало едно време“ от Парашкев Хаджиев (1959), „Испански час“ от Равел (1963), „Антигона 43“ от Любомир Пипков (1964). Изпълнява 4-те тенорови партии в „Хофманови разкази“ от Офенбах (1958), ролята на Кадията в „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев (1961), Моностатос във „Вълшебната флейта“ от Моцарт, дядо Власю в „Албена“ от П. Хаджиев, Ерошка в „Княз Игор“ от Бородин (1970) и др.
Изобразително изкуство: I степен – Димитър Киров за самостоятелната изложба в София и цялостното представяне във всички изяви на групата на пловдивските художници и за Йоан Левиев за самостоятелната изложба в София и цялостното представяне във всички изяви на групата на пловдивските художници; II степен – Ангел Томов за юбилейната му изложба и участието му във всички изяви на групата на пловдивските художници.
Димитър Киров (1935-2008). Роден в Истанбул. През 1959 г. завършва „Монументална и декоративна живопис“ в Художествената академия в София. Работите на Д. Киров са в областта на живописта и монументалното изкуство – стенопис, мозайка, сграфито. Има множество самостоятелни изложби в страната и чужбина. Участва в общи художествени изложби у нас и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Негови творби се намират в музеи и частни сбирки, както в България, така и по целия свят. Автор е на редица монументално-декоративни творби, сред които: „Изкултурната история на Пловдив“, стенописно пано, фоайе на концертната зала в Партиен дом, Пловдив (1969); „Априлски възход“ – стена, каменно-смалтова мозайка в интериора на Дома-паметник на БКП на връх Бузлуджа (1981); „Родопска песен“, мозайка, фоайе пред Зала 2, Народен дворец на културата, София (1981); Стенопис (секо), къща музей „Златю Бояджиев“ – Пловдив (1983). Носител на редица награди, сред които: Наградата на София (1967); Държавно звание „Заслужил художник“ (1974); I-ва награда „Владимир Димитров – Майстора“ за цикъла „Войните на Самуил“ (1981); удостоен със званието „Почетен гражданин“ на Пловдив (1984); Държавно звание „Народен художник“ (1985); Почетен знак на Пловдив – I степен (1985); Кавалер на почетния легион на Франция за култура (1997); Сребърен медал от Папа Йоан Павел II (2000); награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие (2005).
Йоан Левиев (1934-1994). Роден в Пловдив. През 1958 г. завършва монументално-декоративна живопис в Художествената академия в класа на проф. Георги Богданов. От 1960 г. редовно участва в пловдивските окръжни изложби и общите художествени изложби на СБХ.
Заедно с художниците Енчо Пиронков, Георги Божилов, Димитър Киров, Колю Витковски и Христо Стефанов, е част от така наречената „пловдивска школа на 60-те“. Работи в СБХ, Кукления театър в Пловдив, Творческия фонд на СБХ, СДК за монументални изкуства и др. Новаторският подход към изкуството определя целия му творчески път. Работи в областта на кавалетната и монументалната живопис, създава стенописи, декоративни пана и мозайки. От 1970 г. реализира много самостоятелни изложби в Пловдив, София, Варна и чужбина (Варшава, Прага, Лос Анджелис). Прави сценографията на оперните постановки „Антигона 43“ от Любомир Пипков, „Юлска нощ“ и „Рицарят“ от Парашкев Хаджиев, „Палячо“ от Руджиеро Леонкавало и на балетните постановки „Любовна магия“ от Мануел де Файя, „Панаир в Пловдив“ от Жул Леви и др. Творби на Йоан Левиев са притежание на НХГ, СГХГ, други галерии и частни сбирки в страната и чужбина. Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив съхранява колекция от негови проекти за монументални творби. Награди: орден „Кирил и Методий“ — I степен (1970); награди на СБХ за живопис (1970, 1971, 1978) и за монументално изкуство (1979, 1983); Почетен знак на Пловдив – I степен (1985); Награда на СБХ „Владимир Майстора“ за 1984 (1985); Звание народен художник (1986).
Ангел Томов. (1912-1993). Художник. Роден в Гълъбово, Пловдивска област. Завършва ДХА при Дечко Узунов. Член на СБХ и на Дружеството на пловдивските художници, на което е секретар и активен организатор на общите изложби в града и в София. Негови творби са излагани в Берлин, Будапеща, Букурещ, Познан, Москва, Куйбишев. Радвал се е на откупки на правителствени и дипломатически нива. Награди: два ордена „Кирил и Методий“ – І-ва степен.
Музикално изкуство: I степен – Пловдивски камерен оркестър с диригент Иван Спасов за високо художествени прояви, голяма концертна дейност и популяризиране творчеството на пловдивски автори; II степен – Иван Димов, композитор, за произведението му „Иронични багатели“ и за Иван Спасов за произведението „Квартет“ и ръководството му на Пловдивския камерен оркестър.
Пловдивски камерен оркестър. Диригент – Иван Спасов. Създаден през 1970 г. от изтъкнати инструменталисти, преподаватели във филиала на консерваторията и членове на симфоничния и оперен оркестър. Изпълнява разнообразна по стил музика.
Иван Спасов (1934-1996). Професор, композитор, диригент, педагог. Роден в София. Завършва ДМА в София, специалност „Хорово дирижиране“ (1957). Специализира „Композиция“ и „Дирижиране“ във Варшавската консерватория (1960-1962). От 1962 г. е симфоничен диригент. Основава Пловдивски камерен оркестър и музикално общество „Пловдивска музикална младеж“. Главен художествен ръководител на новосформирания Симфоничен оркестър в Пазарджик (1970-1991). Създател на фестивала „Зимни музикални вечери“. От 1989 г. до смъртта си е професор и ректор на АМТИИ – Пловдив. Изнася лекции в САЩ. Дирижира концерт на Симфоничния оркестър на Гардън Гроув, Лос Анджелис (1989). Автор е над 240 творби – 1 моноопера, 1 опера – незавършена, 4 симфонии, 4 концерта, кантатно-ораторни творби, оркестрова, инструментална, вокална музика, хорови и солови песни, музика към над 50 театрални постановки, 3 филма и др. Произведенията му са изпълнявани в много европейски страни, САЩ, Япония и Австралия. Изнася концерти със своя музика в Ню Йорк, Варшава и Москва. Автор на 3 книги и множество критични статии. Член на Международната академия на изкуствата в Париж (1994). Почетен гражданин на Пловдив (1997).
Иван Димов (1927, Казанлък – 2009). През 1953 г. завършва теоретичния факултет и специалност „Композиция” в Българска държавна консерватория при проф. М. Големинов. В периода 1963-1964 г. специализира в Московската опера при Дмитрий Кабалевски. Работи като директор на Градската музикална школа и диригент на самодейната опера в Пазарджик (1953-1954); диригент на хора при Старозагорската опера и на представителния градски хор (1954-1964); композитор и музикален художествен ръководител на ДКТ – Пловдив (1964-1965); преподавател по дирижиране в АМТИИ – Пловдив (1965-1995); три години е диригент на Симфоничния оркестър в Кърджали и една година на Музикалния театър в Ямбол; 1974 г. става доцент; в периода 1991-1993 г. е директор на Пловдивската филхармония. Автор на музикално-сценични, симфонични и камерни произведения, хорови песни, театрална музика, обработки на народни песни. Композиции за драматични спектакли: „Дванайста нощ” – У. Шекспир (реж. В. Младенов, ДТ – Русе), „Съмнително лице” – Бр. Нушич (реж. В. Марков, ДТ – Ст. Загора), „Господин Пунтила и неговият слуга Мати” – Б. Брехт (реж. Кр. Дойнов, ДТ – Пловдив) и др. Автор на танцовата драма „Кърджалии” (1959), „Драматична поема” за СО, „Откраднали консула”, комична опера (1969), опера „Емигрантът” (1976), „Памфлет с епиграми”, концерт за пиано и оркестър, Симфония № 1 (Хомо луденс), Симфония № 2 (Предчуствия), Концерт за цигулка и оркестър, „Малкият принц”, балет; „Обрядна сюита” за пиано; струнен квартет; вокален цикъл „Квадригуле аморис” и др. Авторска плоча. Награда на СБК за „Откраднали консула”, академичната „Меденият чан” и „Златен век” (2004).
Литература: I степен за проза – Георги Алексиев за „Кръстопът на облаци“; I степен за поезия – Иван Николов за „В средата на живота“; II степен поезия – Петър Анастасов за „Тройно огледало“; III степен проза – Величка Настрадинова за „Сърдитият дядо Пиперко“.
Георги Алексиев (1927-2011). Белетрист и общественик. Роден в с. Драговец, (дн. Якимово), обл. Монтана. Живее и работи в Пловдив от 1957 г. Завършва „Право“ в СУ „Климент Охридски“. От 1972 г. е зам.-гл. редактор, от 1975 до 1988 г. – главен редактор на литературното списание „Тракия“. Дебютира със сборника разкази „Засука се вихрушка“ (1971). Автор на книгите: „Кръстопът на облаци“, „Духовете на Цибрица“, „Горещници“, „Разсечено небе“, „Сказание за млечния път“, „Върколакът“, „Заключване на гроб“, „Добър ден, неудачнико“, „Господ е болен“ и др. Ярък представител на съвременната българска литература, за своята творческа и обществена дейност (депутат от 1990 г. във VII ВНС) писателят е отличаван с множество награди, между които и националната литературна награда „Йордан Йовков“ (1971), „Златен меч“, „Иван Асен II“. Почетен гражданин на Пловдив (2001).
Петър Анастасов. Роден 1942 г. в с. Марково, Пловдивско. Завършва прогимназията в родното си село, Руска гимназия в София и висше образование в СУ „Св. Кл. Охридски”, специалност „Българска филология“. Специализира „Журналистика“ в Москва. В периода 1966-1976 г. е журналист в пловдивските вестници „Отечествен глас” и „Комсомолска искра”; 1976-1989 г. – директор на ДИ „Христо Г. Данов” – Пловдив; от 1990 г. е гл. редактор на частно книгоиздателство „Светулка-44” – София; гл. редактор на издателство „Христо Ботев” и директор на издателство „Български писател”. Член на СБП. Стихосбирки: „Зимна нежност” (1968), „Тройно огледало” (1972), „Площад на хълма” (1977), „Както те обичам” (1982), „40 стихотворения” (1991), „Този мерен бял свят”, антологиите „Хубава и проклета си”, „Избрано – поезия” и „Избрано – пиеси”. Пише пиеси като „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“, „Четирите посоки на света“, „Църква за вълци“ и „Живите от мъртвата махала“. По негов сценарий е заснет филма „Църква за вълци“, както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“, „Оттатък ставаш невидим“. Награди: на Съюза на българските писатели за поезия за стихосбирката „Както те обичам“; Национална награда за поезия „Пеньо Пенев“ (1986); Награда „Пловдив“ за цялостно творчество и Лавров „Орфеев венец” за поезия на Литературните празници „Пловдив чете“ (2010).
Иван Николов (1937-1991). Завършва Хасковския педагогически институт (1958) и „Българска филология“ в СУ „Климент Охридски“ (1965). Работи във вестник „Хасковска трибуна“ (1960-1969) като журналист. От 1969 до 1980 г. е главен редактор на издателство „Христо Г. Данов“ в Пловдив. Главен редактор на литературния алманах „Юг” в Хасково (1980-1989). Автор на книгите: „Селянинът с хляба” (1960); „Безсънна звезда“ (1963); „Бъдете празнични“ (1965); „Момчето с луничките“ (1966); „Юг“ (1967); „Голямото лято“ (1968); „Люлки над света“ (1968); „Мравешки работи“ (1968); „Дъх на пелин. Поема“ (1969); „Етажерка“ (1970); „Руска тетрадка“ (1971); „Дай си дясната ръка. Стихове за деца“ (1972); „В средата на живота“ (1973); „Мъжка сянка“ (1973); „Седмоцветна дъга“ (1974); „Парнас около нас“ кн. 1 (1974) и кн. 2 (1987), заедно с Андрей Германов – илюстрации; „Подземна вода“ (1976, 1987); „Кактусова алея“ (1977), „Разни работи“ (1978); „Изповедалня“ (1980); „Сто стихотворения“ (1983); „Криво колело“ (1983); „Стълба в небето“ (1984); „Животопис“ (1987); „Требник. Приписки с върха на перото“ (1989), „Трилистник“ (1990); „В друг съпровод“ (1998). Един от най-добрите преводачи на руска поезия и проза. От 1994 г. издателство „Жанет 45“ учредява на негово име литературната награда „Иван Николов“, която ежегодно се присъжда за най-добър сборник с поезия или поема.
Величка Настрадинова (1936, Пловдив – 2020, Пловдив). Завършва СМУ (дн. НУМТИ „Добрин Петков“, Пловдив) и Софийската консерватория, специалност виолончело. Работи като артист-оркестрант в Пловдивската филхармония и като преподавател по камерна музика в Музикалното училище. Автор е на романите за възрастни: „Елтимир Тертер“, „Аз съм царят“, „Инвенция прима“, „За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството“, на сборници с разкази: „Забравени песни“, „Несериозни разкази“, на фантастика: „Госпожица Вещицата“, „Белите на доктор Беля“, „Невероятната Марта“ , „У лукоморие дуб зелен“(на руски език) на детски книги: „Дядо Пип“, „Сърдитият дядо Пиперко“, „Закриването на Америка“, „Къдрави приказки“, „25 приказки и половина“ и др. Награди: трета награда в конкурс на сп. „Космос“ за разказа „Репите на Краконощ“ (1969); сборникът „Невероятната Марта“ е обявен за най-добра детско-юношеска книга на годината (1989); Награда „Гравитон“ (1992); втора награда в конкурса „Фантастика през 100 очи“ на издателство „Аргус“ за разказа „Евридика“ (2004); награда за най-добра детска книга за 2009 г. за „33 приказки и половина“.
Куклено-театрално изкуство: II степен – Иван Сивинов за ролите на чичо Марко от „Заешко училище“ и на Метеоролога от „Бяла приказка“, и за Иван Дипчиков за ролите на чорбаджи Дундьо от „Трампа за кукуригу“ и къртицата от „Заешко училище“.
Иван Сивинов (1924-2005). Работи в Куклен театър – Пловдив от 1954 г. Свири на няколко инструмента, пее, пише стихове, има 7 пиеси и 76 сценария за куклени миниатюри. Работи над 50 години в ДКТ, един от първите куклени солисти в България, който още през 1956 г. показва своите миниатюри. Изиграл над 120 роли. Едно от най-големите му постижения е ролята на Петрушка в едноименната куклено-балетна пантомима по музика на Стравински. Основател, ръководител, режисьор и изпълнител на фамилната трупа „Сивина“. Носител на званието „заслужил артист“. Почетен гражданин на Пловдив (2004).
Иван Дипчиков (1932-1994). През 50-те години на XX век участва в представления на Сатиричния театър в Пловдив; близо 20 г. участва в сатиричните предавания на Радио Пловдив „Между нас да си остане“ и „Гошо и Тошо“. През 1959 г. започва работа в Кукления театър в Пловдив. Сред изиграните от него роли най-забележителни са: Арапът от „Петрушка“, чорбаджи Дундьо от „Трампа за кукуригу“, Павианът от „Любопитното слонче“, Панаирджията от „Къде отиваш, конче?“, Лисицата от „Косе Босе“, клоунът Топчо от „Фокус-бокус“ и др. Между персонажите, изградени с чисто куклени средства, особено внимание заслужава Панаирджията от „Къде отиваш, конче?“. В него Дипчиков съчетава едновременно битовото и алегоричното, комичното и трагичното. Неговите актьорски качества се проявяват както в пантомимата, така и в клоунадната стилистика. Интересен в това отношение е образът на клоуна Топчо от „Фокус – бокус“. Благодарение на яркия си артистичен талант Дипчиков се утвърждава като един от основоположниците на професионалния куклен театър в Пловдив.
Публицистика: II степен – Ангел Христов за пътеписа „Импресии. Контрапункти“.
Ангел Христов (1925-1989). Роден в Пловдив. Завършва „Хорово дирижиране“ в Българската консерватория при Д. Русков и Г. П. Димитров. Диригент на художествения колектив „Йорданка Николова“ в Пловдив (1948-1951). През 1961 г. специализира в Болшой театър в Москва и в музикалния театър в Ленинград. Диригент на хора на Пловдивската опера (1956-1986) и главен художествен ръководител (1969-1972 и 1977-1981). Член на Управителния съвет на съюза на музикалните дейци. Доцент по хорово дирижиране във ВМПИ (дн. АМТИИ).
Източници: ОТЛИЧИЯ за постижения в областта на професионалното изкуство. Новите носители на наградата Пловдив. // О т е ч. г л а с (Пловдив) N 8938, 9 септ. 1973.
Вж и: К о м с. и с к р а (Пловдив), N 37, 10 септ. 1973.