Театрално изкуство: I степен – Петя Колчева и Иван Златарев; II степен – Мария Стефанова и Паша Берова; III степен – Стоян Миндов и Мая Драгоманска.
Петрана (Петя) Колчева (1915, Габрово-2003). Завършва школата на Н.О. Масалитинов при Народния театър – София. От 1945 до 1978 г. играе на сцената на Пловдивския театър. Едни от успешните ѝ роли са: Олга от „Когато гръм удари“ на Яворов; Султана от „Железният светилник“ на Талев; Виола от „Дванайсета нощ“ на Шекспир и др. Носителка на престижни държавни и театрални награди.
Иван Златарев (1939, София – 2020) През 1970 г. завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ – София. От 1971 до 1978 г. работи в Драматичен театър – Пловдив, а от 1978 до 2006 г. в Народен театър за младежта – София. Създава множество роли, по-значими сред които са: Македонски – „Хъшове“ на Иван Вазов, Иванчо Йотата – „Чичовци“ на Иван Вазов, Попинджен – „Параграф 22“ на Джордж Хелър, Оронт – „Мизантроп“ на Молиер, Кулигин – „Три сестри“ на Чехов, Ханджията в „Мрак“ на Антон Страшимиров и др. Има роли и в киното: в „На всеки километър“, „Дубльорът“, „Бой последен“, „Магия’82“, „Игра с огъня“, „Кристали“, „Дом за нежни души“, „Вярност“, „По дирята на безследно изчезналите“.
Мария Стефанова е родена през 1939 г. в Горна Джумая. Завършва ВИТИЗ през 1960 г. при Моис Бениеш. Първата ѝ роля на професионалната театрална сцена е в спектакъла „Емилия Галоти” на Лесинг в театъра във Враца. Следват ролите в Русенския театър, а после и в театъра в Пловдив (1966-1972), където работи с режисьорите Христо Христов, Пантелей Пантелеев, Любен Гройс, Крикор Азарян. Играе Настася Филиповна в „Идиот”, Ния в „Преспанските камбани”, Катерина в „Укротяване на опърничавата”, Костанда в „Свекърва”. От 1972 г. е в НТ „Иван Вазов“. Първата ѝ среща е с режисьора Кръстю Мирски в ролята на Гурмижска от „Лес” на Островски. Следват години с незабравими превъплъщения в различни роли. Сред тях са: Нора от „Душата на поета”, Масларска от „Милионерът”, Гертруда в „Хамлет“, Гонерил в „Крал Лир“ и др. Има над 200 роли в театъра и повече от 50 в киното. Сред филмите, в които участва, са: „Вчера”, „Златният век”, „Баш майсторът”, „Всичко е любов”, „Понеделник сутрин”, „Любимец 13”. Играе и на сцената на Театър 199. Носителка е на званията „заслужил артист” и „народен артист”. Член на Съюза на артистите в България (1960). През 2018 г. по покана на директора Мариус Донкин, Мария Стефанова се завръща на сцената на Народния театър след 25 години отсъствие и прави изключителен фурор с ролята си в „Три високи жени“ от Едуард Олби (реж. Стефан Спасов). За ролята си на жената А тя получава наградата „Аскеер“.
Парашкева Берова (псевдоним Паша). Родена през 1935 г. във Варна. През 1960 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов” при проф. Ст. Сърчаджиев. От 1960 г. е в ДТ – Бургас, като дебютира с ролята на Зихра в „Първият ден на празника“ от Н. Хикмет. Работи в ДТ – Бургас (1960-1961), в ДТ – Пловдив (1961-1963 и 1966-1993), ДТ – Варна (1963-1966). Играе централни роли в пиесите: Мария, Гонерил („Дванайста нощ” и „Крал Лир” от У. Шекспир), Малинка („Новото пристанище” от Ст. Л. Костов), Катрин („Осем жени” от Р. Тома), Ауда („Осемдесет дни около света” от П. Кохоут), Елвира, Г-жа Пернел („Дон Жуан”, „Тартюф” от Ж. Б. Молиер), Наташа („Три сестри” от А. П. Чехов), Люси („Опера за три гроша” от Б. Брехт), Милкана („Майстори” от Р. Стоянов), Хелън („Обърни се с гняв назад” от Дж. Осбърн), Цвета („Босилек за Драгинко” от К. Илиев), Наталия Гавриловна („Гнездото на глухаря” от В. Розов), Майката („Тя в отсъствие на любов и смърт” от Е. Радзински), Лаура („Баща” от А. Стриндберг), Хелън („Пътят към Мека” от А. Фюгард), Мария Хосева („Домът на Бернарда Алба” от Ф. Г. Лорка), Танечка („Чудо” от Ив. Радоев) и др. Носител на редица награди и отличия, сред които: златна значка на САБ, награда за най-добра главна женска роля на САБ за сезон 1988 г., орден „Св. св. Кирил и Методий” – I степен.
Стоян Миндов (1940-2016). Роден в с. Еленово, Новозагорско. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ при А. Михайлов (1965). От 1969 г. е актьор в трупата на Пловдивския театър. Повече от 45 години големият актьор е посветил на пловдивската публика. В богатата му творческа биография има над 120 роли. Работил е с най-емблематичните български режисьори Вили Цанков, Юлия Огнянова, Леон Даниел, Иван Добчев. Роли: Лазар от „Железният светилник“ на Д. Талев, Нягул от „Албена“ на Йовков, Мирончо от „Чичовци“ на Вазов, Сър Джордж от „Професията на госпожа Уорън“ на Б. Шоу, Желю от „Вампир“ на А. Страшимиров, Големанов от „Големанов“ на Ст. Л. Костов, сър Тоби от „Дванайста нощ“ на Шекспир, поп Кръстьо от „Великденско вино“ на К. Илиев и др. Изпълнява ролята на Константин Величков в телевизионната трилогия „Да живей Съединението“.
Мая Драгоманска е родена през 1948 г. в Перник. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ – София (1970). През 1971-1975 г. работи в Драматичен театър – Пловдив, където има роли в редица постановки, сред които са: Рита Осянина в „А утрините тук са тихи“ от Борис Василиев, режисьор Пантелей Пантелеев; Хатиа в „Аз виждам слънцето“ от Нодар Думбадзе, режисьор Пантелей Пантелеев; Елисън в „Обърни се с гняв назад“ от Джон Озбърн, режисьор Иван Добчев; Селимена в „Мизантроп“ от Молиер, режисьор Любен Гройс. От 1975 г. живее в София и работи в ДТ – София (1975-1989), от 1990 г. е в състава на Малък градски театър „Зад канала“. Участва във филмите: „Началото на една ваканция“ (1966), „Най-дългата нощ“ (1967), „Птици и хрътки“ (1969), „На всеки километър“ (1969), „Петимата от Моби Дик“ (1970), „Преброяване на дивите зайци“ (1973), „Милост за живите“ (1981), „Големанов“ (2004) и др.
Музикално изкуство: I степен – Симфоничен оркестър при Пловдивската филхармония; II степен – засл. арт. Валентина Александрова.
Пловдивският симфоничен оркестър е първият извънстоличен държавен оркестър. Създаден е през 1945 г., а корените му са от 100-годишната оркестрова традиция в Пловдив. Днес съставът е комплектован от над 100 висококвалифицирани инструменталисти, които имат богат репертоар от класическа и съвременна симфонична и оперна музика. Оттук започват кариерата си концертмайсторите на престижните оркестри на Радио Хилверсон (Мичо Димитров), на Щатскапеле – Дрезден (Ганчо Ганев), Метрополитен опера (Елмира Дърварова). Като оркестрант от Пловдивска филхармония започва професионалния си път световноизвестното сопрано Красимира Стоянова. Главните диригенти на оркестъра включват имената на Влади Симеонов, Руслан Райчев, Месру Мехмедов, Добрин Петков, Димитър Манолов, Владимир Гяуров, Борислав Иванов, Найден Тодоров, Георги Димитров. Оркестърът е свирил под диригентството на Емил Чакъров, Румен Байраков и изтъкнатите български композитори Иван Спасов, Александър Владигеров, Васил Казанджиев. В дългия списък на солистите, осъществили паметни концерти с оркестъра са световноизвестни музиканти като Дмитрий Шостакович, Святослав Рихтер, Мстислав Ростропович, Даниил Шафран, Руджиеро Ричи, Хенри Шеринг, Игор Ойстрах, Леонид Коган, Валерий Климов, Сикейра Коста, Сиприен Кацарис, Юри Буков, Николай Гяуров, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Александрина Милчева, Райна Кабаиванска, Веселина Кацарова, Красимира Стоянова, Минчо Минчев, Георги Бадев, Антон Диков, Николай Евров, Божидар Ноев, Людмил Ангелов, Eмма Тахмизян и много други. Оркестърът е свирил в прочути европейски зали – театър „Шатле“ в Париж, „Тонхале“ в Бон, Голямата зала на Консерваторията в Москва, Залата на филхармонията в Санкт Петербург, „Брукнерхаус“ в Линц, Аудиториумите в Барселона, Мадрид, Сарагоса и др. Осъществени са концертни турнета в почти всички европейски страни и изяви в престижни музикални форуми у нас и в чужбина: Германия, Швейцария, Чехия, Полша, Италия, Русия, Австрия, Франция, Гърция, Испания. Има реализирани записи за БНР и БНТ, както и записи на грамофонни плочи и СD. Носител е на редица награди, сред които „Кристална лира” на СБМТД (2007, 2011).
Валентина Александрова е оперна певица – сопран, педагог, професор. Родена през 1930 г. в Свиленград. Завършва висше образование класическо пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров” – София при Людмила Прокопова и Петър Райчев. Един от основателите на Пловдивската опера през 1953 г. и един от най-изявените ѝ солисти до 1986 г. Реализира близо 800 оперни представления, 40 роли – почти всички централни. Гастроли в София и други градове в страната и в чужбина: Дания, Германия, Чехия, Русия, Словакия, Финландия, Китай, Унгария, Сърбия и др. От 1968 г. преподава пеене в АМТИИ – Пловдив, от 1979 г. е доцент, а от 1991 г. – професор. До края на 1999 г. е ръководител на катедра „Класическо пеене”. Изиграва централните роли в оперите „Травиата“ и „Риголето“ (Верди), „Бохеми“ и „Джани Скики“ (Пучини), „Любовен еликсир“, „Звънчето“ и „Рита“ (Доницети), „Сватбата на Фигаро“, „Вълшебната флейта“ и „Дон Жуан“ (Моцарт), „Фауст“ (Гуно), „Продадена невеста“ (Сметана), „Ловци на бисери“ и „Кармен“ (Бизе), „Антигона-43“ (Пипков), „Лугидия“, „Милионерът“, „Златната ябълка“ (Хаджиев), „Умницата“ (Орф) и др. Съставя три учебни пособия. Паралелно с оперната си дейност, реализира многобройни участия в камерни кантатно-ораториални концерти. Записва студийни записи в БНР, Радио Пловдив, а също и в Берлин, Варшава, Москва и др. Участва в БНТ и телевизиите на Варшава, Берлин и др. Награди: носител на II награда от Международния конкурс за певци и инструменталисти, Варшава (1955), звание „заслужил артист” (1969), орден „Кирил и Методий” – I ст., Академична награда „Медения чан”, Червено знаме на труда и др.
Оперно изкуство: I степен – постановъчен екип на операта „Борис Годунов“ в състав: Кръстю Марев (диригент), Георги Първанов (режисьор), Ангел Христов (хормайстор); I степен – Асен Чавдаров; III степен – Калина Жекова.
Кръстьо Марев (1922-2011) – диригент. Роден в Чепеларе. Учи в Първа мъжка гимназия в Пловдив, където се включва активно в музикалния живот – свири в оркестъра под ръководството на Никола Кенов, пее в хора, чийто диригент е Светослав Обретенов. Освен в училищните формации се включва и в хора при църквата „Св. Марина“. Преподава във ВМПИ – Пловдив. Активно подпомага художествената самодейност – с пряко участие, аранжименти, съвети, методическа помощ. Завършва специалност композиция и дирижиране в Музикалната академия в София (1951). В различни периоди е ангажиран като ръководител в Пловдивското певческо дружество, преподавател в музикалното училище и църковнохоров деец. Основният му принос към културната история на Пловдив е дейността му на диригент в Пловдивската опера. От създаването й през 1953 г. в продължение на 34 години името му неизменно присъства в афиша на театъра, а от 1966 до 1985 г. той е неин главен диригент. Дирижира и поставя над 80 опери, оперетни и балетни заглавия. Еталонни измежду тях са: „Борис Годунов“, „Княз Игор“, „Лучия ди Ламермур“, „Луд гидия“. Дирижира и симфонични концерти, някои от които в СССР, Югославия, Чехословакия, Полша, Румъния, Швейцария и др.
Георги Първанов (1922, Ловеч – 1993). Завършва военно училище, участва във ВСВ като офицер. Завършва право в СУ (1955). Работи в Софийската опера като помощник-режисьор (1948-1952), асистент режисьор (1952-1962) и режисьор (1962-1964). Режисьор в Пловдивската опера в периода 1964-1967 и 1971-1977 г. Поставя 27 опери и оперети на пловдивска сцена, сред тях някои за първи път в България. Сред най-сполучливите са: „Катя Кабанова“ от Леош Яначек, „Албена“, „Бохеми“. Поставя „Аида“ от Верди и „Княз Игор“ от Бородин на Хълма на освободителите. Със Софийската и Пловдивската опера гастролира в СССР, Дания, Испания, Чехословакия, Германия, Югославия. Режисьор в ДМТ (1967-1971), главен режисьор в ДМТ (1977-1990).
Ангел Христов (1925-1989). Роден в Пловдив. Завършва хорово дирижиране в Българската консерватория при Д. Русков и Г. П. Димитров. Диригент на художествения колектив „Йорданка Николова“ в Пловдив (1948-1951). През 1961 г. специализира в Болшой театър в Москва и в музикалния театър в Ленинград. Диригент на хора на Пловдивската опера (1956-1986) и главен художествен ръководител (1969-1972 и 1977-1981). Член на Управителния съвет на съюза на музикалните дейци. Доцент по хорово дирижиране във ВМПИ (дн. АМТИИ).
Асен Чавдаров (1934-2003). Оперен певец, бас. Роден в Благоевград. Завършва Българска държавна консерватория и специализира в Болшой театър в Москва. От 1968 г. до края на кариерата си е артист в Пловдивската опера. Има над 40 роли. Коронната му роля е на Борис Годунов в едноименната опера на Мусоргски. Други емблематични роли са: Алеко от „Алеко“ на Рахманинов, княз Игор от „Княз Игор“ от Бородин, Дон Базилио от „Севилският бръснар“ на Росини, Мефистофел от „Фауст“ на Гуно, Куцар от „Албена“ от П. Хаджиев и др.
Калина Жекова. Родена през 1939 г. в Кърджали. Завършва НМА – София (1966). От 1968 г. е солистка на Пловдивската опера. От 1971 г. е преподавател и по-късно професор по класическо пеене в АМТИИ – Пловдив. До края на 1999 г. е ръководител на катедра „Класическо пеене“. Изиграла е 42 роли в над 700 представления, сред които: Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“ (Моцарт ), Констанца в „Отвличане от сарая” (Моцарт), Фиордилиджи в „Така правят жените” (Моцарт), Лучия в „Лучия ди Ламермур“ (Доницети), Розина в „Севилският бръснар” (Росини), Джилда в „Риголето” (Верди), Виолета в „Травиата” (Верди) и др. Изявена камерна изпълнителка с участия в престижни международни и наши музикални фестивали, като солист на Софийската и Пловдивската филхармония, на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“, на български и чужди симфонични и камерни състави в изпълнения на меси, оратории, кантати, съвместно с български и чужди диригенти. Гастролира във всички наши оперни театри и на редица реномирани задгранични сцени. Автор на теоретични трудове и учебници, както и на сборници, съставени от произведения, изпълнени в нейни концертни рецитали като: „Песни и арии от английски композитори“ (1993); „Възлови моменти в постановъчния процес“; „Висока позиция“; „Изпълнителство” (2001); „Практическа вокална методика“ (2002); “Избрани песни за лирико-колоратурен сопран“. Носител редица отличия, сред които: Орден „Кирил и Методий“- I степен (1981), „Сребърна лира” на Съюза на музикалните дейци; два пъти значка „Отличник“ на Съюза на музикалните дейци.
Изобразително изкуство: I степен – нар. худ. Златю Бояджиев – герой на социалистическия труд; II степен – Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски.
Златю Бояджиев (1903, гр. Брезово – 1976, Пловдив). Считан е за един от най-самобитните, интересни и търсени български художници на XX век. През 1932 г. завършва живопис в Националната художествената академия в София при проф. Цено Тодоров. С Васил Бараков и Давид Перец образуват легендарната група „Бараците“. Животът и артистичната му кариера преминават в Пловдив. Неговото творчество обхваща два основни периода, разделени от 1951 г., когато получава тежък инсулт. Първият се характеризира с неокласически маниер при композирането на сцени със сюжети от селския бит и стилови влияния, типични за холандската живопис от XVI-XVII в. През този първи период З. Бояджиев създава най-ценните си платна, повечето от тях в големи държавни музеи: „Брезовски овчари“ (1941), „На нивата“ (1943), „Свинарка“ в НХГ (1945), „Бригадири“ (1947). Портретите му се отличават с точен и стегнат рисунък и дълбоко вникване в характера на модела: „Портрет на бащата на художника“ (1940), „Майката на художника“ (1940), „Семеен портрет“ (1941), „Портрет на младо момиче“ (1941). Вследствие на инсулта през 1951 г. дясната му ръка остава неподвижна. Мъчително привиква да рисува с лявата ръка. Златю Бояджиев живее и твори още 25 г. През втория период стилът на художника се променя коренно по посока на гротесковата образност, с експресивен маниер на живописване, с яростни мазки и приказни, често символични образи и композиции от селския бит. Сред творбите от този период са: „Село Брезово“ (1959), „Към планината“ (1960), „На трапезата“ (1967), „Две сватби“ (1972) и др. Урежда самостоятелни изложби в София (1960 и 1968) и Пловдив (1974).
Носител на редица награди и отличия, сред които: ордените „Червено знаме на труда“ (1959) и „Кирил и Методи“ – I степен (1963), Димитровска награда (1963), Почетен гражданин на Пловдив, Народен художник, Герой на социалистическия труд, наградата на СБХ „Владимир Димитров-Майстора“ (1974).
Киров Димитър (1935-2008). Роден в Истанбул. През 1959 г. завършва „Монументална и декоративна живопис“ в Художествената академия в София. Работите на Киров са в областта на живописта и монументалното изкуство – стенопис, мозайка, сграфито. Има множество самостоятелни изложби в страната и чужбина. Участва в общи художествени изложби у нас и в представителни изложби на българското изобразително изкуство в чужбина. Негови творби се намират в музеи и частни сбирки, както в България, така и по целия свят. Автор е на редица монументално-декоративни творби, сред които: „Изкултурната история на Пловдив“, стенописно пано, фоайе на концертната зала в Партиен дом, Пловдив (1969); „Априлски възход“ – стена, каменно-смалтова мозайка в интериора на Дома-паметник на БКП на връх Бузлуджа (1981); „Родопска песен“, мозайка, фоайе пред Зала 2, Народен дворец на културата, София (1981); Стенопис (секо), къща музей „Златю Бояджиев“ – Пловдив (1983).
Носител на редица награди, сред които: Наградата на София (1967); Държавно звание „Заслужил художник“ (1974); I-ва награда „Владимир Димитров – Майстора“ за цикъла „Войните на Самуил“ (1981); удостоен със званието „Почетен гражданин“ на Пловдив (1984); Почетен знак на Пловдив – I степен (1985); Държавно звание „Народен художник“ (1985); Кавалер на почетния легион на Франция за култура (1997); Сребърен медал от Папа Йоан Павел II (2000); орден „Св. св. Кирил и Методий“ огърлие (2005).
Йоан Левиев (1934-1994). Роден в Пловдив. През 1958 г. завършва монументално-декоративна живопис в Художествената академия в класа на проф. Георги Богданов. От 1960 г. редовно участва в пловдивските окръжни изложби и общите художествени изложби на СБХ.
Заедно с художниците Енчо Пиронков, Георги Божилов, Димитър Киров, Колю Витковски и Христо Стефанов, е част от така наречената „пловдивска школа на 60-те“. Работи в СБХ, Кукления театър в Пловдив, Творческия фонд на СБХ, СДК за монументални изкуства и др. Новаторският подход към изкуството определя целия му творчески път. Работи в областта на кавалетната и монументалната живопис, създава стенописи, декоративни пана и мозайки. От 1970 г. реализира много самостоятелни изложби в Пловдив, София, Варна и чужбина (Варшава, Прага, Лос Анджелис). Прави сценографията на оперните постановки „Антигона 43“ от Любомир Пипков, „Юлска нощ“ и „Рицарят“ от Парашкев Хаджиев, „Палячо“ от Руджиеро Леонкавало, и на балетните постановки „Любовна магия“ от Мануел де Файя, „Панаир в Пловдив“ от Жул Леви и др. Творби на Йоан Левиев са притежание на НХГ, СГХГ, други галерии и частни сбирки в страната и чужбина. Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив съхранява колекция от негови проекти на монументални творби. Награди: орден „Кирил и Методий“ — I степен (1970); награди на СБХ за живопис (1970, 1971, 1978) и за монументално изкуство (1979, 1983); Почетен знак на Пловдив – I степен (1985); Награда на СБХ „Владимир Димитров – Майстора“ за 1984 (1985); Звание народен художник (1986).
Кольо Витковски (1925, с. Стрелци – 1999, Пловдив). През 1947 г. постъпва в Художествена академия – Прага, където след дълго прекъсване завършва специалност „Графика” през 1960 г. при проф. Владимир Пукал, след това живее и работи в Пловдив. Член е на групата на пловдивските художници от „Априлското поколение“, наред с Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Димитър Киров, Георги Бояджиев и др. В началото на творческия си път рисува картини, свързани с антифашистката борба – графичния цикъл „Съпротива” (1959 – 1960 г.), „Размирни години”, „Прощаване”, „Засада”, „Пловдивският затвор”, „Разстрел”, „Възпоменание”; застъпени са и национални сюжети и мотиви – „Богомили”, „Земя българска”, „Момиче от село” и др. По-късно изцяло се посвещава на пейзажната живопис – рисува десетки платна, онасловени „Пейзаж”, сред тях – „Пролет в Стария град”, „Зима в Пловдив” и др. Известен е и неговият „Графичен цикъл от Париж”. В общи художествени изложби участва от 1962 г., излага и в чужбина: Русия, Полша, Германия, Дания, Швеция, Норвегия, Полша, Китай, Чехия, Англия, Румъния. Работи с техники като акватинта и суха игла. От 1971 до 1985 г. е директор на Пловдивската художествена галерия. Освен като живописец и график Витковски се изявява и като поет и писател. Публикува стихове и импресии в периодичния печат. Автор на есеистико-пътеписната книга „Парижки дневник“ (1989). През 1966 г. е награден с орден „Кирил и Методий“ – II степен. През 1988 г. е последната му самостоятелна изложба като патрон на Есенния салон на изкуствата в Стария Пловдив.
Литература: I степен – Коста Странджев за цялостно творчество; II степен – Иван Вълев за поезия; III степен – Иванка Хаджиева за повестта „Квартал „Надежда“.
Коста Странджев (1929 – 1991) – български писател и драматург. Роден в Пловдив. През 1947 г. завършва Търговска гимназия в Пловдив, а през 1951 г. – ВИИ „Карл Маркс” – София. Работи като журналист във в. „Отечествен глас” – Пловдив, главен редактор на в. „Водносиловец” – Баташки водносилов път, главен редактор на в. „Комсомолска искра”, завеждащ отдел и член на редколегията на в. „Отечествен глас”, главен редактор на алманах „Тракия”, член на писателската група към ЦС на БПС, директор на издателство „Хр. Г. Данов” – Пловдив. Заслужил деятел на културата. Литературната си дейност започва с очерци и репортажи от Баташкия водносилов път, печатани в „Литературен фронт”, „Работническо дело”, „Български воин”, „Народна армия”. Автор е на очерци, разкази, документални повести, повести, пиеси, сценарии за филми, радиопиеси, пиеси и др. Разработва работническата тема, морално-етични проблеми, бита и съвремието на строителите от големите национални обекти. Автор е на редица сборници с разкази, очерци, новели, повести, драми: „В Баташките планини” (очерк, в съавторство с Христо Чавдаров, 1956); „Стръмната пътека” (сценарий за филм, в съавторство с Емил Манов, 1961); „Ние от водната кула” (разкази, 1962); „Третият по пътя” (разкази, 1964); „По съобщение на печата” (повест, 1965); „Колко струва човекът” (очерци, 1967); „Таран” (новели, Пловдив, 1968); „Белязани мъже” (разкази, 1971); „Боровете не превиват клони” (драма в 4 действия, 1971); „Черният сватбар” (повест-хроника, Пловдив, 1971); „Водовъртежи” (документална повест и очерци, 1972); „Малък Сечко” (разкази, 1972); „Храбростта да живееш” (документална повест, Пловдив, 1974); „Най-храбрата звезда” (разкази за деца, 1975); „Стръмен свят” (очерци, 1975); „Внезапна жена” (новели, 1976, 1979); „Мъжка молитва” (разкази, 1976); „Искам да ви видя” (3 повести, Пловдив, 1978); „Извисяване” (документална повест за Петър Ченгелов, 1980); „Пътуващи хора” (новели, 1980); „Топъл сняг” (разкази и новели, 1980); „Объркан ден” (разкази за деца, „Народна младеж“, 1981); „Жарки българи” (документални новели, „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1981); „Човешко пространство” (художествена публицистика, София, 1983); „Чист като гълъб” (разкази за деца, Хр. Г. Данов, Пловдив, 1983); „Минута мълчание” (документални разкази, Пловдив, 1984); „Нека да те има” (повести и новели, „Хр. Г. Данов“, Пловдив, 1987); „Ранена земя” (роман за средна и горна училищна възраст, „Народна младеж“, 1988); „Храброто момче” (разказ за деца, София, 1989); „Обречени на истината” (повести и новели, „Български писател“, 1989); „На улица „Работа“ (очерци, „Профиздат“, 1990). Пиеси, играни на сцената на българския театър: „Боровете не превиват клони” – Драматичен театър – Пловдив, Димитровград, Перник; „Мостът” – Народен театър „Иван Вазов”; „Дом без биография” – Драматичен театър – Пловдив, театър „Сълза и смях”; „Старецът и капката” – Драматичен театър – Пловдив. Сценарии за игрални филми: „Стръмната пътека” (в съавторство с Емил Манов). Негови творби са превеждани на руски, унгарски, чешки, немски, английски и др. Носител е на множество награди за литература; Народен орден на труда – сребърен; орден „Кирил и Методий” – II степен; орден „Червено знаме на труда”.
Иван Христов Вълев е роден през 1942 г. в с. Стрелци. От 1956 г. живее в Пловдив. Завършва полска филология в СУ „Климент Охридски“. Работи като редактор и завеждащ редакция в издателство „Христо Г. Данов“, преподавател по теория на превода в ПУ „П. Хилендарски“, директор на Българския културен институт във Варшава (Полша). Автор на девет поетични книги: „Скорост” (1967), „Засял съм думи” (1972), „Прегръдка” (1977), „Незастраховани криле” (1981), „Бяла врана” (1985), „Пътят на птиците” (1996), „Изречено на глас” (2002), „Високата трева” (2007), „Лошо време“ (2015), както и на романа „Скритата градина“ (2005). Най-добрите му творби са събрани в антологичната книга „Високата трева“ (2007) и в „Любовна лирика“ (2012). Популярни са някои песни, създадени по негови стихотворения: „Лятото“, изпълнявана от Пламен Ставрев и наградена на конкурса „Бургас и морето“, „Нито ден е, нито вечер“ и „Обещания“, изпълнявани от Тони Димитрова. Негови стихове са превеждани и публикувани в антологии на руски, полски, немски, унгарски и чешки езици. Превежда класици на полската поезия като Ян Кохановски, Адам Мицкевич, Ярослав Ивашкевич, а също и известни съвременни поети (Вислава Шимборска) и прозаици (Славомир Мрожек, Станислав Дигат, Тадеуш Новак и др.). Награди: годишната награда на Съюза на преводачите в България за превода на лириката на Ян Кохановски „Покой и лютня“ (1985); „Златен ланец” на в. Труд (2008); „Орфеев венец“ от фестивала „Пловдив чете“ (2014); „Заслужил за полската култура” (от правителството на Полша); отличие за цялостен принос в бълг. литература на Национална награда „Изворът на Белоногата, Харманли (2019) и др.
Иванка Хаджиева (1929-1988). Родена в Пловдив. Завършва медицина (1955) и работи като лекар в Пловдив. Има публикации в сп. „Септември“. През 1972 г. издателство „Христо Г. Данов“ издава повестта ѝ „Квартал Надежда“, в която разказва за кв. „Кючук Париж“. През 2005 г. брат ѝ – проф. Спартак Хаджиев преиздава книгата.
Художествена критика, изкуствознание, публицистика: I степен – Никола Алваджиев; II степен – Георги Пашев; III награда – посмъртно Мария Матеева (журналист във в. „Отечествен глас“).
Никола Алваджиев (1900-1974) – писател, документалист, историк общественик и летописец на Пловдив. Роден в Пловдив. Изследва миналото на града. Най-яркото име в съвременната летописна школа. Един от основателите на футболен клуб „Ботев” през 1912 г. Завършва гимназия „Княз Александър I” в Пловдив. От 1924 до 1944 г. завежда отдел „Общински грижи” в Пловдивската община. През целия си живот сътрудничи на пловдивския „Общински вестник” с театрални рецензии, исторически бележки, както и с преводи от френски език. Първата му книга е „В сенките на древния Пловдив” (1937). Автор е на най-популярната книга – летопис на Пловдив „Пловдивска хроника”. Излязлата през 1971 г. книга е живо изложение на историята на града от 1900 до 1912 г. След първото издание следват още две. В съавторство с Ив. Терзийски и Хр. Джамбов издава документалния сборник „Паметта на един град” (1972), а през 2000 г. е издадена посмъртно и книгата му „Старинни черкви в Пловдив”, довършена от неговия син – журналиста Ст. Стоянов.
Носител на орден „Кирил и Методий” – I степен. Обявен е посмъртно за „Почетен гражданин” на Пловдив през 2000 г. Улица в Стария град носи неговото име.
Георги Пашев (1908-2004). Роден в с. Павелско. Завършва основно училище и прогимназия в родното си село. В продължение на 6 г. работи заедно с група кираджии. За известно време е писар в Павелската община. На 21 г. се записва в железопътното училище в София, работи като стрелочник на гара Хасково, където като частен ученик завършва гимназия, после е телеграфист на гара Стара Загора. След като завършва специализацията си по телеграфия, започва работа на гара Пловдив, където се и пенсионира. Автор на книгите: „От Цариград до Белово” (1965, 1981), „Да живей Съединението” (1972), „Криволицата” (1974), „От хаоса” (1978), „Бунтът на железничарите” (1983), „От далечността” (история на село Павелско, 1983), „Сини води” (разкази, 1988), „Зареници от мрака” (1996), „Спомени. Датни записвания” (1997), „Спомени” (2002), „Пред олтара на Стефансон” (1998), „Избрано” (1999), „Барон Хирш” (2000), , както и на повече от сто статии в централния и местен периодичен печат. Член на Съюза на българските писатели. Награди: орден „Кирил и Методий“ – I степен, Почетен знак на Пловдив.
Мария Матеева (1921, Асеновград – 1972, Пловдив). Завършва задочно журналистика. От 1952 г. работи като редактор в пловдивския вестник „Отечествен глас“. Автор на стихове и пиеси за Куклен театър. Носител на орден „Кирил и Методий“, втора степен.
Куклено-театрално изкуство: III степен – Крум Ковачев.
Крум Ковачев започва работа в Кукления театър в Пловдив през 1954 г., където се пенсионира през 1979 г. Играе в десетки спектакли, сред които: „Зайко Всезнайко“ (1954), „Котаракът с чизми“ (1954), „Чудната къщичка“ (1955), „Приключенията на Чиполино“ (1956), „Снежанка“ (1957), „Голият крал“ (1962), „Доктор Охболи“ (1963), „Пинокио“ (1965), „Петрушка“ (1967), „Приключенията на Лиско по море“ (1969), „Любопитното слонче“ (1970), „Шестте пингвинчета“ (1970), „Заешко училище“ (1973), „Хитър Петър и змеят“ (1978). Изключителен майстор на играта с „царицата на куклите“ – марионетката. От многото роли, изпълнени от Ковачев с различни видове кукли, като Охлюва и Кита в „Д-р Охболи“, Кита в „Шестте пингвинчета“ и др., най-запомнящи се са ролите му с марионетка: Учителя в „Заешко училище“, Кучето и Плашилото в „Самохвалко“.
Източници: ЗА таланта и всеотдайността – високи награди. // О т е ч. г л а с (Пловдив), N 8630, 8 септ. 1972.