Театрално изкуство: I степен – Атанас Бояджиев и Богомил Стоилов за постановката „Мечтатели“; II степен – Веселин Ковачев за сценографията на постановката „Мечтатели“, както и актьорският състав на спектакъла.
Атанас Бояджиев (1932, Ямбол – 2009). През 1957 г. завършва театрознание във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” при проф. Г. Гочев. През 1957-1975 г. работи като драматург; от 1975-1982 г. е директор, драматург и главен художествен ръководител на ДТ – Пловдив, където прави успешни драматизации по романи на български автори; в периода 1982-1987 г. е директор на ДТ – Русе; от 1987-1992 г. е директор на Дирекция „Театър” в Министерството на културата. От 1954 г. сътрудничи с критически статии и студии на сп. „Театър”, в. „Народна култура” и др. специализирани издания. Работи в областта на театралната критика, теория и историография. Публикации: „Портрет на актьора Димитър Панов”; „Театралният процес – преживяно и размисъл”; съавтор на летописния албум и хронологичен сборник „100 сезона” (1981) за историята на първия български професионален театър ДТ – Пловдив. Драматизации: „Мъртво вълнение”, „Прометей прикован”, „Бележки на един развратен старец” и др. Автор на драматизации по литературни произведения: „Из оня свят” по Елин Пелин, съвместно с Кр. Дойнов (1965, ДТ – Пловдив), „Под игото” – по Иван Вазов (1970, ДТ – Пловдив), „Ирина” – по „Тютюн” на Д. Димов (1981, ДТ – Пловдив), „Нищожно количество болка” – по Дж. Керуак и Ч. Буковски (1996, Театър 199), „Един Буда, когото ще молите за още” – по Ч. Буковски (1999, Театър 199). Постановки: „Под игото” – по Иван Вазов (1970, ДТ – Пловдив), „Мечтатели” – по „Островът на прокажените” – О. Василев (1971, ДТ – Пловдив ), „Прометей прикован” – по Есхил (1986, ДТ – Русе). Преподава „Теория на драмата“ в класа по вариететна режисура в НАТФИЗ. Носител на национални награди и отличия.
Богомил Стоилов (1934-2018). Завършва НАТФИЗ, специалност „Театрознание“. Драматург и директор на ДТ в Сливен (1957-1966). От 1966 г. е драматург в ДТ -Пловдив, главен художествен ръководител и директор (1982-1991). Зам.-председател и председател на Окръжния съвет за изкуство и култура (1972-1982). Театрален критик, историк и режисьор. Издава сборник със свои изследвания, рецензии и театрални портрети „Съпричастия“ (1964). Един от авторите на книгата „Сто сезона“ (1981) за пътя на Пловдивския театър. Член на САБ и на Дружеството на пловдивските писатели. Отличен със Златна значка на САБ. Носител на орден „Червено знаме на труда“ (1967), Почетния знак на град Пловдив (2004) и орден „Св. св. Кирил и Методий“ – първа степен (2007).
Веселин Ковачев (1929-2014). Роден в Хисаря. През 1947 г. завършва Първа мъжка гимназия в Пазарджик; след това завършва НХА в София, специалност „Театрална декорация“ (1959). Работи в театъра в Пазарджик (1959-1964) и в Драматичен театър – Пловдив (1964-1992). Реализира над 200 постановки в професионалните театри у нас и зад граница. Преподава в школа за ръководители на театрални самодейни състави (1969-1989) и в Средно специално художествено училище за сценични кадри в Пловдив (1975-1995). Автор на самостоятелни изложби „Сценография“ в Пловдив (1979, 1989, 2001) и в София (1981). Участва в общи художествени изложби у нас от 1961 до 1988 г. и в международни изложби: Световно сценографско квадриенале „Прага“ (1967, 1971, 1975, 1979, 1983); биенале „Нови Сад“ (1972, 1975, 1978); биенале в Сао Пауло (1968); в изложби „Българска сценография“ в Париж (1973), Варшава (1980) и Токио (1986). Носител на редица награди, сред които: Награда от Националния преглед на детската драматургия и театър – за „Златното перо“ от Леда Милева (1966); Наградата „Пенчо Георгиев“ на СБХ – София (1975); Награда на Съюза на артистите за „Медея“ (1979); Почетен знак „Златна значка“ на САБ (1979); Награда на Националния преглед на театъра за „Кошници“ от Й. Радичков (1984); Награда на Българските профсъюзи за „Обещай ми светло минало“ (1985); Награда на Националния преглед на театъра за „Сън“ от Ив. Радоев (1989); Почетен знак на Пловдив (2004).
Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив. Държавен репертоарен театър, основан на 11.12.1881 г. Първият професионален театър в България. Управител и режисьор на трупата е Стефан П. Попов, негов помощник е Константин Сапунов и актьори Антон П. Попов, Михаил Елмазов, Димитър Антонов, Ирина Иванова, Марийка Иванова и др. Сред любителите участници в трупата са бъдещите големи български актьори Иван П. Попов и Борис Пожаров. Първото изнесено представление е „Робството на мъжете“ от Де Лери. След Съединението групата се разформирова. През 1887 г. пловдивският книжар Краварев създава Пловдивска любителска театрална трупа, в чийто състав са Иван Попов, Васил Кирков, Ив. Тачев, Г. Златарев, Ив. Кожухаров, Шинка Попова, М. Стаматова-Попова, Панайот Пипков. Към тях се присъединява и Антон Попов. По негово предложение се подготвя постановката „Кулата Нел“ от Ал. Дюма – баща, с която трупата се представя в София през юни 1888 г. Спектакълът има изключителен успех и съставът получава покана да остане в столицата. Много от актьорите остават. В края на сезона 1902-1903 театралните дейци се обединяват в театрална дружинка. Роза Попова оглавява трупата и е неин ръководител и режисьор до 1906 г. По това време театърът в Пловдив е единственият субсидиран театър в провинцията. Истинското продължение на професионалната театрална дейност започва в средата на 20-те години – след назначаването на Пьотр Ярцев за главен художествен ръководител на Пловдивския градски театър. В края на 1922 г. е представена първата режисирана от него пиеса „Сестра Беатриса“ от М. Метерлинк. Три години по-късно с премиера на пиесата „Борислав“ от Иван Вазов началото на своята „пловдивска кариера“ поставя режисьорът Борис Елпе. След това театърът се ръководи от Тачо Танев, Стефан Киров, Георги Стаматов, Юрий Яковлев, Хрисан Цанков, П. К. Стойчев. През този период се открояват артистите Елена Йорданова, Евлампия Петкова, Симеонка Ненчева, Манас Анастасов, Харалампи Йорданов, Цветана Оджакова, Живко Оджаков, Любен Георгиев и др. През 1942 г. театърът е одържавен. След трудното военно и следвоенно време, едва през 60-те години в театъра налагат своето талантливо присъствие младите тогава режисьори Кръстьо Дойнов, Христо Христов, Крикор Азарян, Панталей Панталеев, Любен Гройс, Юлия Огнянова, Иван Добчев, по-късно – Николай Ламбрев, Симеон Димитров, Христо Церовски, актрисите Цветана Манева, Златина Тодева, Мария Стефанова, Кристина Янева, Невена Калудова и др., актьорите Стефан Данаилов, Тодор Колев, Мариус Донкин, Руси Чанев, Явор Милушев, Христо Мутафчиев и др. Носител на множество национални награди „Аскеер“, „Икар“ и др. Носител на орден „Георги Димитров“ (1972) и орден „НРБ“ – I степен (1981).
„Мечтатели“. Актьорски състав: Димитринка Савова (Минка); Младен Младенов Тома Облаков; Мария Стефанова (Рада Бойкова); Стоян Миндов (д-р Недялков); Паша Берова (Елена Димова); Никола Маринов (Иван Велков); Бончо Урумов (Асен); Илия Секулов (Кметът).
Музикално-сценично изкуство: I степен – Георги Първанов, режисьор, за постановката на операта „Адриана Лекуврьор“ и „Джани Скики“; II степен – Пенка Коева за изпълнението на ролята на Адриана Лекуврьор и за Георги Велчев за образите на Фра Дяволо и Ринучио от „Джани Скики“.
Георги Първанов (1922, Ловеч-1993). Завършва военно училище, участва във ВСВ като офицер. Завършва право в СУ (1955). Работи в Софийската опера като помощник-режисьор (1948-1952), асистент режисьор (1952-1962) и режисьор (1962-1964). Режисьор в Пловдивската опера в периода 1964-1967 г. и 1971-1977 г. Поставя 27 опери и оперети на пловдивска сцена, сред тях някои за първи път в България. Сред най-сполучливите са: „Катя Кабанова“ от Леош Яначек, „Албена“ от Парашкев Хаджиев, „Бохеми“ от Пучини. Поставя „Аида“ от Верди и „Княз Игор“ от Бородин на Хълма на освободителите. Със Софийската и Пловдивската опера гастролира в СССР, Дания, Испания, Чехословакия, Германия, Югославия. Режисьор в ДМТ (1967-1971), главен режисьор в ДМТ (1977-1990).
Пенка Коева (1932-2007). Родена в Пловдив. Завършва Държавното музикално училище в Пловдив и Българската държавна консерватория (1953). Специализира в Милано при А. Мерлини (1964-1965) и при Хр. Бръмбаров (1967-1974). Тя е сред основателите на създадената през 1953 г. Пловдивска народна опера. Над 40 г. (до 1996) пее на нейната сцена. Сред нейните най-значителни роли са Наташа от „Русалка“ на Даргомижски, Марта от „В долината“ от Албер, Адриана Лекуврьор от „Адриана Лекуврьор“ на Чилея, Тоска от „Тоска“ на Пучини, Леонора от „Трубадур“ на Верди, Татяна от „Евгений Онегин“ на Чайковски, и др. Участва във филма „Случаен концерт“ (1960) на режисьора Коста Наумов. Гостува на всички оперни театри и симфонични оркестри в страната и в Швейцария, Югославия, Франция, Белгия и др.
Носител на наградите: 1-ва награда и златен медал от 7-ми световен младежки фестивал във Виена (1959); 2-ра награда от Международния музикален конкурс в Женева (1958); „Димитровска награда“ (1959); звание „заслужил артист“ (1970); орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен.
Георги Велчев оперен певец – тенор. Роден в с. Чавдар. Завършва специалност „Български език и литература“ в СУ и Българската държавна консерватория – София (1961-1964). От 1964 г. играе на сцената на Пловдивската народна опера. Сред най-значимите му роли са Илия („Луд Гидия” от П. Хаджиев), Херцога („Риголето” от Верди), Арлекин („Палячо” от Леонкавало), Фреди (мюзикъла „Моята прекрасна лейди” от Лоу), Надир („Ловци на бисери” от Бизе), Граф Алмавива („Севилският бръснар” от Росини), Дон Карлос („Дон Карлос” от Верди), Доктор Фауст („Фауст” от Гуно), Владимир Игоревич („Княз Игор” от Бородин), Фра Дяволо („Фра Дяволо” от Обер), Дмитрий Самозванец („Борис Годунов” от Мусоргски), Пинкертон („Мадам Бътерфлай” от Пучини), Младият циганин („Алеко” от Рахманинов), Ленски („Евгений Онегин” от Чайковски), Семьон Котко („Семьон Котко” от Прокопиев), Рудолф („Бохеми” от Пучини), Живко („Майстори” от П. Хаджиев), Князът („Русалка” от Даргомижски) и др.
Изобразително изкуство: I степен – Димитър Павлов за оформяне Дома на новороденото; II степен – Георги Бояджиев за мозайката на художественото пано „Пловдив“ и мемориалното обозначение на Пещерско шосе и за Христо Стефанов за участието му в обща художествена изложба в София и майската изложба в Пловдив.
Димитър Павлов (1912-1999). Роден е в с. Горно броди, Серско. От 1927 г. е тютюноработник в Пловдив, завършва вечерна гимназия през 1932 г., приет е в Художествената академия в приложния отдел, в класа на проф. Васил Захариев. Завършва през 1937 г., връща се в Пловдив, а през 1941 г. специализира в Германия. От 1932 г. участва в изложбите на южнобългарските художници, по-късно в окръжни и национални изложби. Творби: порталите на тунела в Пловдив, (1982); скулптурни фигури на моста на р. Марица при панаира (1963); трите врати от ковано желязо в театъра и фенерите пред него; метално пано-панорама на стария Пловдив в ресторант „Пълдин“; мемориален комплекс „Антонивановци“ др. Реставрира стенописи в Бачковски и Рилския манастир. Автор е на много възпоминателни награди, купи, плакети, корици на паметни книги и др. Награди: орден „Кирил и Методий“ 2-ра степен (1967); „Червено знаме на труда“ (1978); „НРБ“ 3-та степен (1982).
Георги Бояджиев (Бояджана) (1922, Асеновград – 2013). Той е от талантливото поколение на Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Кольо Витковски, Христо Стефанов. Има над 60 самостоятелни изложби. Един от доайените на пловдивските художници и част от пловдивската бохема на XX век. Син на именития класик на българската живопис народния художник Златю Бояджиев. Нарича се Бояджана, за да е различен от баща си и се изявява в съвсем друг жанр и стил. Творбите му са подчинени изцяло на принципа на абстрактното изкуство. Основен елемент в картините му е геометричната форма. Известно време играе бокс и в това време ходи на курс по рисуване на художника Михаил Лютов в кръжока „Репин”. През 1964 г. завършва Художествената академия със специалност „Декоративно-монументална живопис” при проф. Богданов. Работи в областта на живописта, графиката, мозайката, стенописа. Член на СБХ. Неговите творби са притежание на Националната и други художествени галерии и частни колекции. Първият художник, който се осмелява през 1965 г. на Есенните изложби в Пловдив да нарисува абстракция с асфалт и чаркове от часовници. Използва стилове като кубизъм, експресионизъм, сюрреализъм, колаж, абстракционизъм, поп арт. Създава пластики от дърво и метал, сред които е цикълът „Циклопи”. Сред поп арт творбите най-известен е цикълът „Вторият живот на изхвърлените стари вещи”. Автор на известния „Портрет на Златю”, собственост на ГХГ – Пловдив. Има изпълнена мозайка около вратата на заседателната зала в Общината по картина на Златю, в ресторант „Рибката” сграфито, метална решетка и стъклопис, изпълнени с Георги Михайлов-Мустака, и керамична фасада, а в една детска градина с Анастасия Кметова правят керамика и смалтова мозайка. Има над 60 самостоятелни изложби. Участва в общи експозиции в България и чужбина – Кишинев, Познан, Бермудските острови, Истанбул, Анкара, Лайпциг.През 1991 г. е съучредител на обществото на художниците „Филипопол”. Носител е на орден „Кирил и Методий“ – II степен, през 2002 г. e отличен с „Мечът на „Ромфея”.
Христо Стефанов (1931-2013). Роден в гр. Бургас. През 1935 г. семейството се премества в Пловдив и Христо става ученик в италианското училище „Виторио Аллфиери“ през 1938 г. Завършва живопис във ВИИИ „Н. Павлович“ (1956). От 1961 г. е член на СБХ. Животът на художника е свързан с Пловдив. Атмосферата и личностите на града са повлияли както светогледа му, така и много от темите в неговото творчество. Той е един от знаменитата в края на 60-те и 70-те „пловдивска петорка“ заедно с Георги Божилов-Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев и Енчо Пиронков. Христо Стефанов работи в областта на изящните изкуства, живопис, стенни монументални изкуства, кино и театрална сценография, портрети, стенописи, витражи.Участва редовно в общите художествени изложби на СБХ от 1958 г. и в представителни изложби в чужбина. Излага свои живописни платна в Полша, Франция, Испания, Виена, Португалия, Корея (Сеул), Русия (Москва), Югославия, Молдова, Украйна, Турция, Чехия. Създава множество живописни табла, сред които са и: „Закуска в Стария град“, „Реквием“, „Спомен“, „Портрет на Златю Бояджиев“, „Портрет на Добрин Петков“, „Портрет на Дечко Узунов“, „Мария или сцената“, „Опит за полет“, „Вечеря в Стария град“. Автор е на повече от 40 монументални стенни творби, най-често за обществени сгради в столицата, страната и чужбина, по-важните от които са: „Партията победителка“, пластична каменна мозайка (1969), Партиен дом в Пловдив, в съавторство с Енчо Пиронков, арх. Владимир Рангелов; „Поет-пророк“, стенопис, фреско (1973), Национален музей „Христо Ботев“ – Калофер; „Епопея на забравените“, стенопис, фреско (1974), дясната част от стенописа „Вазов и неговите произведения“ в Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив; „Заминаване“ и „Завръщане“, пластични мозайки (1976), подлез на Централна гара – София; „Човекът и техническия век“, мозайка (1978); фасада на Дома на техниката, Карлово; „Огънят“, стенопис, фреско (1981); зала №7 в НДК-София, стенопис, фреско (1983); Централен дом на учителя, София. Христо Стефанов е сценограф на редица театрални и оперни представления. Негова е сценографията към нашумелите спектакли на режисьора Христо Христов „Преспанските камбани“ и „Железният светилник“(1966, театъра в Пловдив), както и на „Хамлет“ (1967, театъра във Варна реж. Николай Георгиев), „Тази малка земя“ по Джагаров (1976, театъра в Пловдив). Той е художник-постановчик на филмите „Иконостасът“ (1969) и „Наковалня или чук“ (1973). Христо Стефанов е носител на множество български и чуждестранни награди за живопис, монументални изкуства и сценография. Носител е на: орден „Кирил и Методий“ – I ст., орден „Стара планина“ – I ст. (2002); Почетно звание „Народен художник“ (1985), Почетен член на Руската академия на изкуствата (2002).
Литература: I степен – Коста Странджев за цялостно творчество и повестта-хроника „Черният сватбар“; II степен – Рашко Сугарев за сборника разкази „Ние, праведните“.
Коста Странджев (1929-1991) – български писател и драматург. Роден в Пловдив. През 1947 г. завършва Търговска гимназия в Пловдив, а през 1951 г. ВИИ „Карл Маркс” – София. Работи като журналист във в. „Отечествен глас” – Пловдив, главен редактор на в. „Водносиловец” – Баташки водносилов път, главен редактор на в. „Комсомолска искра”, завеждащ отдел и член на редколегията на в. „Отечествен глас”, главен редактор на алманах „Тракия”, член на писателската група към ЦС на БПС, директор на издателство „Хр. Г. Данов” – Пловдив. Заслужил деятел на културата. Литературната си дейност започва с очерци и репортажи от Баташкия водносилов път, печатани в „Литературен фронт”, „Работническо дело”, „Български воин”, „Народна армия”. Автор е на очерци, разкази, документални повести, повести, пиеси, сценарии за филми, радиопиеси, пиеси и др. Разработва работническата тема, морално-етични проблеми, бита и съвремието на строителите от големите национални обекти. Автор е на редица сборници с разкази, очерци, новели, повести, драми: „В Баташките планини” (очерк, в съавторство с Христо Чавдаров, 1956); „Стръмната пътека” (сценарий за филм, в съавторство с Емил Манов, 1961); „Ние от водната кула” (разкази, 1962); „Третият по пътя” (разкази, 1964); „По съобщение на печата” (повест, 1965); „Колко струва човекът” (очерци, 1967); „Таран” (новели, Пловдив, 1968); „Белязани мъже” (разкази, 1971); „Боровете не превиват клони” (драма в 4 действия, 1971); „Черният сватбар” (повест-хроника, Пловдив, 1971); „Водовъртежи” (документална повест и очерци, 1972); „Малък Сечко” (разкази, 1972); „Храбростта да живееш” (документална повест, Пловдив, 1974); „Най-храбрата звезда” (разкази за деца, 1975); „Стръмен свят” (очерци, 1975); „Внезапна жена” (новели, 1976; 1979); „Мъжка молитва” (разкази, 1976); „Искам да ви видя” (3 повести, Пловдив, 1978); „Извисяване” (документална повест за Петър Ченгелов, 1980); „Пътуващи хора” (новели, 1980); „Топъл сняг” (разкази и новели, 1980); „Объркан ден” (разкази за деца, Народна младеж, 1981); „Жарки българи” (документални новели, Хр. Г. Данов, Пловдив, 1981); „Човешко пространство” (художествена публицистика, София, 1983); „Чист като гълъб” (разкази за деца, Хр. Г. Данов, Пловдив, 1983); „Минута мълчание” (документални разкази, Пловдив, 1984); „Нека да те има” (повести и новели, Хр. Г. Данов, Пловдив, 1987); „Ранена земя” (роман за средна и горна училищна възраст, Народна младеж, 1988); „Храброто момче” (разказ за деца, София, 1989); „Обречени на истината” (повести и новели, Български писател, 1989); „На улица „Работа“ (очерци, Профиздат, 1990). Пиеси, играни на сцената на българския театър: „Боровете не превиват клони” – Драматичен театър – Пловдив, Димитровград, Перник; „Мостът” – Народен театър „Иван Вазов”; „Дом без биография” – Драматичен театър – Пловдив, театър „Сълза и смях”; „Старецът и капката” – Драматичен театър – Пловдив. Сценарии за игрални филми: „Стръмната пътека” (в съавторство с Емил Манов). Негови творби са превеждани на руски, унгарски, чешки, немски, английски и др. Носител е на множество награди за литература; Народен орден на труда – сребърен, орден „Кирил и Методий” – втора степен; орден „Червено знаме на труда”.
Рашко Сугарев (1941-1995). Роден в Пловдив. Завършва медицина в Пловдив (1967) и работи като лекар в продължение на 4 години. Завежда окръжен психиатричен кабинет в Смолян (1968-1972). Редактор е в пловдивския алманах „Тракия“ и в издателство „Народна младеж“. Петнадесет години е редактор във Военното издателство „Св. Георги Победоносец“. Членува в Съюза на българските писатели. Автор е на новели, повести, разкази, романи: „Ние, праведните“ (1971); „Старшината и слънцето“, разкази (1973); „Дунавско хоро, повест (1976); „Синева и сняг“ (1978); „Балада за князе“, разкази и повести (1982); „Отказ от наследство“, роман (1984); „Преображения господни“, роман (1988); „Светлината на онези дни“, новели (1988). Неговите произведения са преведени на немски, руски и чешки език. Работи и като преводач. На негово име и в негова памет е учредена литературната награда „Рашко Сугарев“. От 1998 до 2007 г. се връчва в Пловдив от Национален дарителски фонд „13 века България“. От 2008 г. насам церемонията по връчването на наградите се провежда в София. Националната литературна награда „Рашко Сугарев“ е за най-добър публикуван къс разказ от автори до 35 години.
Музикално изкуство: I степен – Аврам Литман за 50-годишната му дейност в областта на музикално изкуство и за книгата му „Летопис на музикалния живот в Пловдив“; II степен – Николай Стойков за кантатата „Предсмъртни песни“.
Аврам Литман
(1903-1994). Роден в Русе. Завършва висше образование в Лайпцигската консерватория, Висшата музикална школа – Ваймар, консерватория „Щерн“ – Берлин. В Германия в периода 1922-1931 г. е първа цигулка в симфонични концерти в състава на Тюрингската държавна капела; в оркестъра на Берлинската камерна опера. В Лайпциг, Ваймар и Берлин участва в киносъстави по време на немия филм. В Пловдив до 1944 г. работи главно като частен учител по цигулка; изнася солови рецитали; свири в Пловдивския струнен квартет, концертирал до 1940 г. След 1944 г. е сред основателите на Средното музикално училище, където води клас по цигулка. Той е един от основателите на Филхармоничния оркестър, на който е концертмайстор до пенсионирането си (1962). След това свири 10 години в оркестъра на операта. Развива активна музикално-публицистична дейност. През 1977 г. е издаден трудът му „Летопис на музикалния живот в Пловдив“. Автор е и на редица трудове, останали в ръкопис: „История на Музикалното училище в Пловдив“; „История на Пловдивската опера“ (първите 10 сезона); „История на музикалната самодейност в Пловдив“ (след 1944). Публикува много статии, рецензии, творчески портрети и е изнася редица лекции по различни поводи.
Отличен е с награда на Съюза на българските композитори – I ст.
Николай Стойков (1936-2020). Роден в Пловдив. Завършва класа по композиция на проф. Панчо Владигеров в ДМА в София. След дипломирането си специализира композиция и теория на музиката в Московската филхармония при творци като Дмитрий Шостакович, Хреников и Юрий Холопов. След своето завръщане започва активна преподавателска дейност в АМТИИ, където от 1976 г. е доцент, а от 1987 г. – професор. През 1972 г. се включва при създаването на специалността „Народни инструменти и народно пеене“, а впоследствие и на специалността „Дирижиране на народни състави“. Съвместно с Кирил Дженев, е един от създателите на ансамбъл „Тракия“. Като композитор Николай Стойков твори активно в областта на камерната, хоровата, сценичната музика, както и в обработката на български автентичен фолклор. Много негови произведения са записани на грамофонни плочи, аудиокасети и компактдискове. Автор е и на 15 пособия за обучението на студентите от фолклорните специалности в АМТИИ – Пловдив. С педагогическата си дейност е допринесъл за духовното израстване на над 25 випуска народни инструменталисти, диригенти и педагози. Оказал е незаменима помощ в развитието на двете фолклорни музикални училища в Широка лъка и Котел. Избиран е на високи академични постове – заместник-ректор и декан на факултет „Музикален фолклор, хореография и изобразителни изкуства“. Сред произведенията му са: Симфонични: Парафрази №1 „Бързата“ (1997); №2 „Надсвирване“ за 2 саксофона и оркестър (1998); №3 „Капричиозо“ за флейта, виолончело и оркестър (1998); №4 (1999); №5 (2002); Камерна музика – „Дитирамби“ за ударни инструменти (1979), „Трио-серенада“ за кларинет, пиано и ударни (1982); Сонати – За цигулка и пиано №1 (1974) и №2 (1997) и др. Хорова музика: „Щурче свирче“; песни за детски хор (1969-1990); „Ала-бала-ница“ -дивертименто №1 за детски хор и ударни (1978). Книги: „Пред огледалото“(2007); „Без ноти“(2010); „Al niente“ (2012); „Appasionato“( 2013). Награди: Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – I ст.; II ст.; III ст.; Почетен знак на град Пловдив (2006); Почетен гражданин на гр. Пловдив (2011); Почетно звание и златен плакет „Следовник на народните будители“ (2012); Звание Академик на БАНИ.
Куклено-театрално изкуство: I степен – Яна Цанкова, режисьор, за постановката „Кукли от Куклино“.
Яна Цанкова (1969). Режисьор. Родена през 1942 г. в София. Завършва в първия випуск „Актьорско майсторство за куклен театър“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Ат. Илков и Н. Георгиев през 1966 г. Специализира режисура. Работи като режисьор в ДКТ – Пловдив 15 сезона и създава „Царството на златните баири“, „Когато цъфне маргаритката“, „Любопитното слонче“, „Как се ожени Петрушка“, „Косе – Босе“, „Копче за сън“ и др. От 1979 г. е режисьор в Централен куклен театър – София. В периода 1979-1983 г. води клас в НАТФИЗ. Спектаклите ѝ са награждавани на много национални и международни форуми, като Национален преглед „Златен делфин“ и др.
Източници: НОВИТЕ носители на наградата „Пловдив“ за 1971 година. // О т е ч. г л а с (Пловдив), N 8309, 25 авг. 1971.
Вж и: Т р у д, N 199, 26 авг. 1971.