1969

Награда „Пловдив“

За стимулиране развитието на изкуството в Пловдив и в чест на 25-годишнината от социалистическата революция в България ИК на ГНС Пловдив учредява ежегодна награда „Пловдив“ за постижения през текущата година. Връчват се през декември.

Театрално изкуство: I степен – колективна за спектакъла „Атентат“ – ПДТ.Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив.

Държавен репертоарен театър, основан на 11.12.1881 г. Първият професионален театър в България. Управител и режисьор на трупата е Стефан П. Попов, негов помощник е Константин Сапунов и актьори Антон П. Попов, Михаил Елмазов, Димитър Антонов, Ирина Иванова, Марийка Иванова и др. Сред любителите участници в трупата са бъдещите големи български актьори Иван П. Попов и Борис Пожаров. Първото изнесено представление е „Робството на мъжете“ от Де Лери. След Съединението групата се разформирова. През 1887 г. пловдивският книжар Краварев създава Пловдивска любителска театрална трупа, в чийто състав са Иван Попов, Васил Кирков, Ив. Тачев, Г. Златарев, Ив. Кожухаров, Шинка Попова, М. Стаматова-Попова, Панайот Пипков. Към тях се присъединява и Антон Попов. По негово предложение се подготвя постановката „Кулата Нел“ от Ал. Дюма – баща, с която трупата се представя в София през юни 1888 г. Спектакълът има изключителен успех и съставът получава покана да остане в столицата. Много от актьорите остават. В края на сезона 1902-1903 г. театралните дейци се обединяват в театрална дружинка. Роза Попова оглавява трупата и е неин ръководител и режисьор до 1906 г. По това време театърът в Пловдив е единственият субсидиран театър в провинцията. Истинското продължение на професионалната театрална дейност започва в средата на 20-те години – след назначаването на Пьотр Ярцев за главен художествен ръководител на Пловдивския градски театър. В края на 1922 г. е представена първата режисирана от него пиеса „Сестра Беатриса“ от М. Метерлинк. Три години по-късно с премиера на пиесата „Борислав“ от Иван Вазов началото на своята „пловдивска кариера“ поставя режисьорът Борис Елпе. След това театърът се ръководи от Тачо Танев, Стефан Киров, Георги Стаматов, Юрий Яковлев, Хрисан Цанков, П. К. Стойчев. През този период се открояват артистите Елена Йорданова, Евлампия Петкова, Симеонка Ненчева, Манас Анастасов, Харалампи Йорданов, Цветана Оджакова, Живко Оджаков, Любен Георгиев и др. През 1942 г. театърът е одържавен. След трудното военно и следвоенно време, едва през 60-те години в театъра налагат своето талантливо присъствие младите тогава режисьори Кръстьо Дойнов, Христо Христов, Крикор Азарян, Панталей Панталеев, Любен Гройс, Юлия Огнянова, Иван Добчев, по-късно – Николай Ламбрев, Симеон Димитров, Христо Церовски, актрисите Цветана Манева, Златина Тодева, Мария Стефанова, Кристина Янева, Невена Калудова и др., актьорите Стефан Данаилов, Тодор Колев, Мариус Донкин, Руси Чанев, Явор Милушев, Христо Мутафчиев и др. Носител на множество национални награди „Аскеер“, „Икар“ и др. Носител на орден „Георги Димитров“ (1972) и орден „НРБ“ – I степен (1981).

„Атентатът“ (1969). По пиесата на Георги Марков „Атентатът в затворената улица“. Режисьор – Никола Петков. Сценограф – Светослав Генев. В гл. роли: Руси Чанев и Стефан Мавродиев – ученикът; Катя Паскалева и Нина Стамова – Студентката; Димитър Панов – Ординарецът; Васил Спасов – Стражарят; Кольо Маринов – Просителят; Петър Славов – Пияницата.

Музикално-сценично изкуство: I степен – операта „Откраднали консула“ Бохос Афеян, режисьор (посмъртно), Михаил Михайлов – сценограф, Невин Михалев – диригент; II степен – Соня Хамерник, Аврам Андреев, Христо Христов (солисти в Операта).

Бохос Афеян (1924-1969). Завършва Българската държавна консерватория, специализира в ГДР. От 1956 г. до смъртта си работи като главен режисьор в Пловдивската опера. През 1966 г. е гост-режисьор в Софийската опера. Едни от най-успешните му постановки са: „Севилският бръснар“ от Росини; „Бохеми“ от Пучини; „Аида“ от Верди, втора постановка на Хълма на освободителите (1967); „Травиата“ от Верди; „Гергана“ от Атанасов; „Луд гидия“ от Хаджиев; „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт; „Детето и вълшебствата“ от Равел; „Трубадур“ от Верди, поставена на Хълма на освободителите (1968) и др.

Михаил Михайлов (1934), възпитаник на ДМА като певец, паралелно посещава класа по сценография на проф. Ив. Пенков в Художествената академия. Работи в Пловдивската опера като артист-солист и художник (1958-1994). Изявите му като художник са от 1963 г. Има над 56 роли на сцената. Сценограф на над 15 постановки, както и на постановките на Хълма на освободителите: „Аида“ (1965, 1966, 1967). Автор на Летопис на Пловдивската опера (1953-1980), ръкопис.

Невин Михалев (1922-1991). Работи в Бургаската опера, в Пловдив е от 1963 г. Дирижира: „Консулът“ от Меноти (1963); „Мадам Сан-Жен“ от П. Хаджиев; „Мамзел Нитуш“ от Ерве, „Трубадур“ от Верди на Хълма на освободителите (1968); „Любовен еликсир“, „Ако бях цар“ и др. Дирижира до началото на 80-те години.

Соня Хамерник (1929-2019). Родена в София. Завършва оперно-класическо пеене при Христо Бръмбаров и Илия Йосифов. Солистка в Пловдивската опера (1954-1984). Заслужила артистка. Роли: Кармен от „Кармен“ на Бизе, Азучена от „Трубадур“, Амнерис от „Аида“ и Аулрика от „Бал с маски“ на Верди, Далила от „Самсон и Далила“ на Сенс-Санс, Берта от „Севилският бръснар“ на Росини, Кончаковна от „Княз Игор“ на Бородин, Марина Мнишек от „Борис Годунов“ на Мусоргски, Полина от „Дама Пика“ на Чайковски, Сузуки  от „Мадам Бътерфлай“ на Пучини и др. Награди: от конкурса „П. И. Чайковски“ – Москва (1957); орден „Кирил и Методий“ I ст.; медал „1300 години България“ и др. държавни отличия за високи творчески постижения.

Христо Христов. Оперен певец, тенор. Солист в Народна опера – Пловдив с повече от 50 партии. Участва в постановките: „Продадена невеста“ от Сметана (1953); „Мадам Бътерфлай“ от Пучини (сезон 1955/56); „Отвличане от Сарая“ от Моцарт (сезон 1955/56); „Кармен“ от Бизе (сезон 1957/58); „Гергана“ от Георги Атанасов (сезон 1959/60); „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев (1961); „Антигона 43“ от Любомир Пипков (сезон 1963-1964) и др.

Аврам Андреев. Роден през 1928 г. в Разлог. През 1954 г. завършва Българската държавна консерватория – София при Елена Орукин и Петър Райчев. От 1954 г. е солист в Пловдивската опера – тенор, учил при Емил Маринеску. В периода 1970-1971 г. специализира в Болшой театър в Москва. Там подготвя ролите на Ленски, Шуйски, и Юродовия. През 1972 г. получава званието „заслужил артист”. Играе Алфред („Травиата” от Верди), Граф Алмавива („Севилският бръснар” от Росини), Бони („Царицата на чардаша” от Калман), Кадията („Луд гидия“ от П. Хаджиев), Альоша („Заря” от Молчанов), Ника Магадоф (музикалната драма „Консулът” от Меноти), Гонзалво („Испанският час” от Равел), Поручик Боляров („Юлска нощ“ от П. Хаджиев), Емил („Антигона 43“ от Л. Пипков), Пепе („Откраднали консула” от Ив. Димов), Белмонте („Отвличане от сарая” от Моцарт), Неморино („Любовен еликсир” от Доницети), Тамино („Вълшебната флейта“ от Моцарт), Княз Шуйски („Борис Годунов” от Мусогорски), Ернесто („Дон Паскуале” от Доницети), Фернандо („Така правят всички” от Моцарт), Айзенщайн („Прилепът” от Щраус), Професор Хигинс (мюзикъла „Моята прекрасна лейди” от Лоу), Тони („Уестсайдска история“ от Бърнстейн), Парис (оперетата „Хубавата Елена” от Офенбах), Рамиро („Пепеляшка“ от Росини) и др. Записва компактдиск „Снежанка” от Римски-Корсаков и участва във филм на БНТ. Участва в гастроли в бившия СССР, Югославия, Полша, ГДР, Испания, Белгия и Дания.

Изобразително изкуство: I степен – Йоан Левиев; II степен – Кольо Витковски и Здравко Захариев.

Йоан Левиев (1934-1994). Роден в Пловдив. През 1958 г. завършва монументално-декоративна живопис в Художествената академия в класа на проф. Георги Богданов. От 1960 г. редовно участва в пловдивските окръжни изложби и общите художествени изложби на СБХ.

Заедно с художниците Енчо Пиронков, Георги Божилов, Димитър Киров, Колю Витковски и Христо Стефанов, е част от така наречената „пловдивска школа на 60-те“. Работи в СБХ, Кукления театър в Пловдив, Творческия фонд на СБХ, СДК за монументални изкуства и др. Новаторският подход към изкуството определя целия му творчески път. Работи в областта на кавалетната и монументалната живопис, създава стенописи, декоративни пана и мозайки. От 1970 г. реализира много самостоятелни изложби в Пловдив, София, Варна и чужбина (Варшава, Прага, Лос Анджелис). Прави сценографията на оперните постановки „Антигона 43“ от Любомир Пипков, „Юлска нощ“ и „Рицарят“ от Парашкев Хаджиев, „Палячо“ от Руджиеро Леонкавало, и на балетните постановки „Любовна магия“ от Мануел де Файя, „Панаир в Пловдив“ от Жул Леви и др. Творби на Йоан Левиев са притежание на НХГ, СГХГ, други галерии и частни сбирки в страната и чужбина. Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив съхранява колекция от негови проекти за монументални творби. Удостоен с много награди като: орден „Кирил и Методий“ — I степен (1970); награди на СБХ за живопис (1970, 1971, 1978) и за монументално изкуство (1979, 1983); Почетен знак на Пловдив – I степен (1985); Награда на СБХ „Владимир Майстора“ за 1984 (1985); Звание народен художник (1986).

Кольо Витковски (1925, с. Стрелци – 1999, Пловдив). През 1947 г. постъпва в Художествена академия – Прага, където след дълго прекъсване завършва специалност „Графика” през 1960 г. при проф. Владимир Пукал, след това живее и работи в Пловдив. Член е на групата на пловдивските художници от „Априлското поколение“, наред с Георги Божилов-Слона, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Димитър Киров, Георги Бояджиев и др. В началото на творческия си път рисува картини, свързани с антифашистката борба – графичния цикъл „Съпротива” (1959 – 1960), „Размирни години”, „Прощаване”, „Засада”, „Пловдивският затвор”, „Разстрел”, „Възпоменание”, застъпени са и национални сюжети и мотиви – „Богомили”, „Земя българска”, „Момиче от село” и др. По-късно изцяло се посвещава на пейзажната живопис – рисува десетки платна, онасловени „Пейзаж”, сред тях – „Пролет в Стария град”, „Зима в Пловдив” и др. Известен е и неговият „Графичен цикъл от Париж”. В общи художествени изложби участва от 1962 г., излиза в Русия, Полша, Германия, Дания, Швеция, Норвегия, Полша, Китай, Чехия, Англия, Румъния, Русия. Работи с техники като акватинта и суха игла. От 1971 до 1985 г. е директор на Пловдивската художествена галерия. Освен като живописец и график Витковски се изявява и като поет и писател. Публикува стихове и импресии в периодичния печат. Автор на есеистико-пътеписната книга „Парижки дневник“ (1989). През 1988 г. е последната му самостоятелна изложба като патрон на Есенния салон на изкуствата в Стария Пловдив. Носител е на орден „Кирил и Методий“ II степен (1966).

Здравко Захариев (1937-2009). Роден в Сливен. От 1958 г. живее в Пловдив. Работи в областта на екслибриса, оформление на книгата, линогравюрата, живописта, телевизионната сценография и приложно монументалното изкуство. От 1972 г. член на СБХ. Макар и в духа на традицията, творбите му се отличават с оригинални композиционни решения, с изключително разнообразие и прецизност на детайлите. Сред най-значимите от тях са: „Филип“ (1966), „Нашите майки все черно носят“ (1968), „Пазар в Пловдив“ (1971), „Спомени от Стария град“ (1979), „Бачковският манастир“ (1979), цикъл от 13 гравюри под наслов „1300 години Българска държава“ (1980), както и графичните цикли „Български манастири“ (1999), „Пещерата на Залмоксис“ (1999), „Quo vadis, Domine“ (2000). Има над 20 самостоятелни изложби, в това число в Берлин и Будапеща. Участва в редица общи изложби у нас и в чужбина. Отличен е с различни награди, сред които: от ОХИ „Родина“ (1972), Биенале на хумора в Габрово (1983) и др.

Литература: II степен – Николай Казанджиев за „Усмивки и усмивки“.

Николай Казанджиев (1929-2000). Дебютната му книга „Солен вятър” излиза през 1963 година. Следват „Лодка за разходка”(1968), „Усилия и усмивки” (1969), „Докато чакам залеза”(1979), „Обвинения в предумишлено убийство” (1985), „Щедър плод на зрелостта”, „Часовник от стара хартия”(1998), „Лай”(1999). Дългогодишен журналист във вестник „Отечествен глас”, един от създателите на „Литературен глас” (1981-1989), сътрудничи и на литературната притурка „Огледало” на вестник „Марица”, води публицистична рубрика в „Пловдивски труд”.

Музикално изкуство: I степен – Иван Димов, композитор, за операта „Откраднали консула“.

Иван Димов (1927, Казанлък-2009) – композитор и диригент, педагог. През 1953 г. завършва теоретичния факултет и специалност „Композиция” в Българска държавна консерватория при проф. М. Големинов. В периода 1963-1964 г. специализира в Московската опера при Дмитрий Кабалевски. Работи като директор на Градската музикална школа и диригент на самодейната опера в Пазарджик (1953-1954); диригент на хора при Старозагорската опера и на представителния градски хор (1954-1964); композитор и музикален художествен ръководител на ДКТ – Пловдив (1964-1965); преподавател по дирижиране в АМТИИ – Пловдив (1965-1995); три години е диригент на Симфоничния оркестър в Кърджали и една година на Музикалния театър в Ямбол; 1974 г. става доцент, по-късно доцентурата му е отнета по политически причини и е възстановена през 1991 г.; в периода 1991-1993 г. е директор на Пловдивската филхармония. Автор е на музикално-сценични, симфонични и камерни произведения, хорови песни, театрална музика, обработки на народни песни. Композиции за драматични спектакли: „Дванайсета нощ” – У. Шекспир (реж. В. Младенов, ДТ – Русе), „Съмнително лице” – Бр. Нушич (реж. В. Марков, ДТ – Ст. Загора), „Господин Пунтила и неговият слуга Мати” – Б. Брехт (реж. Кр. Дойнов, ДТ – Пловдив) и др. Автор на танцовата драма „Кърджалии” (1959); „Драматична поема” за СО; „Откраднали консула”, комична опера (1969); опера „Емигрантът” (1976); „Памфлет с епиграми”, концерт за пиано и оркестър; Симфония № 1 (Хомо луденс); Симфония № 2 (Предчувствия); Концерт за цигулка и оркестър; „Малкият принц”, балет; „Обрядна сюита” за пиано; струнен квартет; вокален цикъл „Квадригуле аморис” и др. Авторска плоча. Награда на СБК за „Откраднали консула”, академичната „Меденият чан” и „Златен век” (2004).

Куклено-театрално изкуство: I степен – Яна Цанкова, режисьор, за постановката „Приключенията на Лиско по море“; II степен – Недялка Димова за главната роля в пиесата „Приключенията на Лиско по море“.

Яна Цанкова е родена през 1942 г. в София. Завършва в първия випуск Актьорско майсторство за куклен театър в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на проф. Ат. Илков и Н. Георгиев през 1966 г. Специализира режисура. Работи като режисьор в ДКТ – Пловдив 15 сезона и създава „Царството на златните баири“, „Когато цъфне маргаритката“, „Любопитното слонче“, „Как се ожени Петрушка“, „Косе – Босе“, „“Копче за сън“ и др. От 1979 г. е режисьор в Централен куклен театър – София. В периода 1979-1983 г. води клас в НАТФИЗ. Спектаклите ѝ са награждавани на много национални и международни форуми, като Национален преглед „Златен делфин“ и др.

Недялка Димова. Започва творческия си път в Старозагорския куклен театър, като е сред неговите основатели през 1957 г. Участва в спектаклите: „Мечо турист“ (1957); „Лястовицата“ (1960), „Чудната къщичка“ (1960), „Защо кучето гони котката“ (1960), „По заповед на щуката“ (1961), „Добрите приятели на Червената шапчица“ (1961), „Заешко училище“ (1961), „Пакостници“ (1962), „Пепеляшка“ (1962), „Трите прасенца“ (1963), „Кратунчо“ (1965), „Патиланци“ (1966) и др. През 1967 г. е поставена нейната пантомима за куклен театър „Смехът на Африка“, постановка Мария Янкова. През 1967 г. се премества в Пловдивския куклен театър. Съвместната работа с режисьорката Яна Цанкова води до редица творчески постижения на Димова: Лиско от „Приключенията на Лиско на море“ (1969), любопитното слонче от едноименния спектакъл (1970), малкото мече от „Шестте пингвинчета“ (1970) и особено Велка Хубавелка от „Трампа за кукуригу“ (1971). Тези роли са портрети на актрисата в различни моменти от творческото ѝ битие. Всяка от тях чертае различен аспект от  таланта на Димова като куклено-театрален творец. Участва и в постановките: „Кукери“ (1971), „Мечо Римчимчи“ (1972), „Куклата и мишката“ (1972), „Заешко училище“ (1973), „Бяла приказка“ (1973), „Здрасти! Как сте? Добър ден!“ (1974), „Меко казано“ (1981). Награди: награда за актьорско майсторство за „Любопитното слонче“ от I национални куклено-театрални тържества, Варна (1969).

Източници: НАГРАДА „Пловдив“. // О т е ч.  г л а с (Пловдив), N 7709, 9 септ. 1969.

Вж и: О т е ч.  г л а с (Пловдив), N 7790, 17 дек. 1969; В е ч.  н о в и н и, N 5668, 16 дек. 1969.